Как да постъпим, когато чуем от детето си “Остави ме на мира, животът си е мой”?
<em>Прибирате се една вечер вкъщи и откривате, че синът ви (дъщерята) вече има свое мнение по въпрос, свързан с живота му, и отстоява позициите си, без да се съобразява с договорките, които сте имали и правили доскоро. Почуквайки настойчиво на вратата на стаята му/й, вътрешно знаете, че тя ще се отвори само когато тийнейджърът благоволи да ви пусне в собственото си пространство и вие нямате особено влияние върху това решение. Опитвате да провокирате разговор, после опитвате със сила, с авторитарен подход, но някак предварително знаете, че стратегията ви няма да се получи, диалогът ще е монолог, а това, което ще последва след него, зависи изцяло от тийнейджъра...<br /> </em><hr /> <br /> В главата ви се въртят въпросите: Къде отиде детето ми, на което до вчера обяснявах света и взаимоотношенията, с което говорех, обсъждах, играехме, забавлявахме се, пред което имах авторитет и ме &ldquo;слушаше&rdquo;? Изпитвате безсилие. Без да я виждате, усещате, че между вас има стена.<br /> <br /> Въпросите бушуват във вас: &ldquo;Каква е причината днес да затръшва вратата под носа ми и да ми крещи: &ldquo;Остави ме на мира! Животът си е мой!&rdquo;. Или: &ldquo;Защо е потънал в мълчание?&rdquo;, &ldquo;Нещо лошо ли му се случва?&rdquo;, &ldquo;Страда ли?&rdquo;, &ldquo;Добре ли е?&rdquo;, &ldquo;Всичко наред ли е?&rdquo;, &ldquo;Защо оценките му в училище са различни и непостоянни?&rdquo;<br /> <br /> <strong>Какво да направите?</strong><br /> <br /> Като първа стъпка се поуспокойте. Не сте загубили детето си! Нито то се е променило за едно денонощие. Не е станало друг, непознат човек, който няма нищо общо с вас. Просто е - детето ви пораства, търси своето място в живота, търси собствения си авторитет и сила, търси своята истина и онова, което има да каже и направи за света. Бунтува се срещу всичко &ldquo;старо&rdquo; и познато, срещу всяко вмешателство, срещу родители, авторитети, стереотипи, порядки, ценности, норми, предразсъдъци. Смята, че има какво да каже на света и иска гласът му да се чуе. Иска да бъде оставен да взема самостоятелни решения. Тийнейджърът иска да се дистанцира от опеката на родителите, учителите, значимите за него хора. Има нужда да бъде в своя свят, да се намери, да утвърди себе си, да познае своята уникалност и да отстои независимостта си. Тази криза на личността е съпътствана с емоции - тийнейджърът е раним, избухлив, меланхоличен, експанзивен, весел, тъжен, радостен, щастлив, драматичен, динамичен... Може да мине през всички защитни поведения - да се прави на смел, на непукист, на знаещ и можещ..., на спасител, на жертва, на насилник, на авантюрист, на шут...<br /> <br /> Как да се справите със ситуацията? Търсете &ldquo;златната&rdquo; дистанция. Бъдете там, на разположение. Не критикувайте. Не се намесвайте, без да сте повикани. Не давайте съвети, не бъдете морален съдник, не сравнявайте на глас своя живот и неговия. Не го поучавайте. Не му навирайте в лицето, че всички негативни черти в себе си е взел от другия си родител или че прави &ldquo;глупости&rdquo;, провокиран от връстниците си. Не морализаторствайте. Обичайте детето си, имайте му доверие и кризата на идентичността ще &ldquo;мине&rdquo; по-леко.<br /> <br /> Сега нека &ldquo;направим крачка встрани&rdquo;, да поемем въздух няколко пъти и да си припомним нещо.<br /> <br /> Когато отглеждаме дете, е необходимо да уточним кой е основната фигура в живота и във възпитанието му. Важно е това да са родителите. Останалите роднини е нужно да се съобразяват с посланията им, за да има &ldquo;една посока на вървене&rdquo;. Нужно е да се знае, че баби, дядовци, лели, чичовци и т.н. са след родителите. <br /> <br /> <strong>Да уважават ценностите на родителите <br /> </strong><br /> и да ги прилагат, когато детето е при тях. Родителите от своя страна е нужно да дават ясни послания на детето/децата си, да бъдат последователни и да умеят да се саморегулират. Да бъдат в позицията на възрастни. Да могат да правят избор и да се чувстват удовлетворени от него. Да са наясно, че когато избират, всяка стъпка от избора е тяхна, и резултатът от избора - също, и че избирайки, не могат да винят друг за решенията, които вземат. <br /> <br /> Когато родителят прави това в живота си, той учи детето си да прави избори от ранна възраст. И детето се научава да избира и да взема решения за собствения си живот. Да управлява собствения си живот и не да налага желанията си в живота на другите хора. <br /> <br /> Нужно е детето от най-ранна възраст да разбере, да се научи, че правейки избори, то управлява своя собствен живот. Не чуждия. Не този на родителя. И да знае, че няма право да налага желанията си на родителя. Например, при избор на начин за прекарване на лятната ваканция можем да кажем на детето, че ние, родителите, искаме да отидем на море. Питаме детето иска ли да дойде на море с нас. Ако не иска, му предлагаме вариант - да отиде при баба си (или друг значим за него роднина). Тук е времето детето да направи избора си - с родителите на море или престой при бабата. Така се учи да прави избор за себе си, не налага желанието си на родителите си и не им пречи да изживеят почивката си на море, като не желае същото като тях. Така родителите учат детето да избира, не се отказват от собствените си потребности заради него, не се превръщат в жертва на детето, детето се учи да не налага желанията си, а като &ldquo;бонус&rdquo; в ситуацията получава дни с любимата си баба.<br /> <br /> Когато <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>детето се научи да прави избори, </strong></span><br /> <br /> то ще се научи, че е важно и значимо за себе. Ако до възрастта 12-14 години като родители успеем на предадем на детето си посланието и усещането, че то е ценно, важно, интересно само по себе си, то тогава детето няма да &ldquo;посегне върху себе си&rdquo; с лека ръка, за да се слее с връстниците и да реализира някоя тяхна хрумка, за да им се хареса. То ще знае ценността и стойността си и няма да търси харесване и прием от връстниците си чрез опасна постъпка. Още повече, ако знае, че с тази постъпка ще нарани близки хора, за които е ценно, които го обичат и които и то обича. <br /> <br /> Детето/тийнейджърът често иска скъпа вещ (курс, екскурзия и т.н.), каквато притежава негов връстник. Тук е нужно да разкажем на детето, че вещите не придават стойност на притежателя им. Че имат функция. И често тази функция може да бъде изпълнена от подобна вещ, която струва по-малко. Но това не означава, че ако аз имам по-евтиния вариант, съм по-евтин човек. Просто съм направил избор през функцията, не през стойността. И избирайки вещ, която ще ми свърши същата работа, но е с по-ниска цена, аз разполагам с пари и за нещо друго. Често децата искат скъпи телефони, с които да се показват в училище. Сякаш някак с тях мерят любовта на родителите си пред съучениците си. А когато родителят им позвъни, за да чуе как са, бързо-бързо приключват разговора, за да не бъдат подиграни, че са мамини синчета (таткови дъщери). Вещите не остойностяват. Няма да ме направят по-ценен и значим, няма да ми дадат повече свобода за забавления и да отключат креативността ми. Защото креативност (какво да правя, как да се забавлявам, какво да измисля) се постига, когато нещо ми липсва. Тогава използвам енергията си да измисля как да го направя. И като чуете от тийнейджъра: &ldquo;Скучно ми е!&rdquo;, го попитайте (с усмивка и намигване, разбира се): &ldquo;Какво да ти отнема, за да измислиш как да се позабавляваш?&rdquo;, &ldquo;Каква къщна работа да те накарам да свършиш, за да откриеш, че се забавляваш?&rdquo;.<br /> <br /> Когато детето/тийнейджърът се затваря в себе си и не иска да споделя, то е защото знае, че родителят няма да го чуе, да го разбере и защото се срамува. И тогава или решава да не прави нищо, или прави всичко, което иска, но без да споделя - за да си спести гнева, укора, обвиненията и да не се лиши от изживяването. За да споделя детето/тийнейджърът, е нужно до момента на пубертета <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да сме изградили връзка на доверие </strong></span><br /> <br /> Без доверието няма да се получи - нито диалогът, нито посланията ни ще стигнат до него, нито ще спазва часовете за прибиране, нито... нищо. <br /> <br /> Когато имате усещането, че &ldquo;губите&rdquo; тийнейджъра, му припомнете предишната ви близост. Да, няма вече да го прегръщате дълго, няма да му се радвате шумно. Но тийнейджърът продължава да има нужда от вашето присъствие, любов и подкрепа. <br /> <br /> Той ще ви чуе, ако &ldquo;говорите на неговия език&rdquo;. Това означава да разберете какво наистина го вълнува, какво е актуално за него и да отговаряте адекватно на въпросите му, да му отговаряте от позицията на равностоен възрастен. Оценките, етикетите, репликите от сорта: &ldquo;Аз на твоите години учех, знаех, бях наясно с това, което исках да правя, и залягах над книгите!&rdquo;, няма особено да ви сближат, най-много подрастващият човек да изслуша търпеливо речта ви и след това наистина да ви &ldquo;отсвири&rdquo;. Няма да сработи и фамилиарниченето и неестественото ви &ldquo;смаляване&rdquo; до възрастта му със закачки за гаджета, купони, концерти, живот без ясни правила и всекидневни забавления.<br /> <br /> Тийнейджърите имат нужда от ясни правила и граници, от ясни послания. Не в смисъла забранено-позволено. По-скоро в смисъла на яснотата - до какво ще доведе определено поведение или постъпка и какви последствия ще има за него и другите. Какви последствия може да има сега в краткосрочен план и какви последствия може да има в дългосрочен. Имат нужда и от умения за независимост. И това се отнася до няколко аспекта от живота - да има информация и умения за взаимодействие с държавните институции (къде и как да потърси и получи информация, която му е необходима), да развие ефективни умения за общуване, умения за създаване на лична цел и планиране на действия за постигането й, да има умения за поддържането на физическа активност, здраво и красиво тяло.<br /> <br /> Тийнейджърите имат нужда и от ясна представа защо това им е необходимо и за какво ще им послужи в живота. Имат нужда от доверие и любов.<br /> <br /> <br /> <strong>Борянка Борисова, психолог </strong><br />