Грижат се за мен 32 внуци, правнуци и праправнуци от цели три поколения, но пък разпилени по широкия друм
<em>Село Нановица, община Момчилград, област Кърджали, е едно от най-китните места в Родопите, разположено край язовир &bdquo;Студен кладенец&rdquo;, еленово стопанство и резерват &bdquo;Вълчи дол&rdquo;. Основано е преди почти два века от заможния турски бей Али, чийто конак е запазен и до днес. </em><br /> <hr /> <br /> На 3 км от селището се намира и вторият по големина след Перперикон скален паметник на траките в България &ndash; Татул, където според легендата се смята, че е гробът на Орфей. Или по-скоро една шеста част от разчлененото му от вакханките тяло. На близък хълм пък тук е открита и древна обсерватория за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето. <br /> <br /> Но в живописното родопско селце <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> най-интересната жива &bdquo;находка&rdquo; е баба Ембие Мехмед, която неотдавна подкара второто си столетие!</strong></span><br /> <br /> Преди време се е заселила тук, идвайки от село Постник. <br /> <br /> Екипът на &bdquo;Над 55&rdquo; се самопоканя да й гостува и за 150-годишния й юбилей. Дано и тогава всички бъдем живи и здрави! По-скоро живи, защото, както казваше Радой Ралин, много от здравите си отидоха скоропостижно от тоя свят. Божа работа!<br /> <br /> &bdquo;Какво да ти разкажа, чедо, за отрудения си сиромашки животец?! То е било бъхтане, бъхтане на нивата от сутрин до здрач. Краката вече не ме слушат, тялото пък хептен, добре че поне си запазих акъла. Донякъде! Не очаквай да ти разказвам страхотии и ужасии от живота си &ndash; една скромна селска женица може ли да знае какво става по широкия свят, по големия друм. Омъжват те, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>лягаш си в кревата още първата нощ с мъжа, който старите са ти отредили, и след това почваш да раждаш деца </strong></span><br /> <br /> Орисия! То едно време нямаше радио, телевизия, една радиоточка само, но малките ни радости пък бяха баят големи. Питаш ме днес на какво ли се радвам? На 11 внуци, на 19 правнуци и на двама праправнуци. Живи и здрави са ми! И ти един ден да се радваш на такава многобройна челяд. Та това са 32-ма наследника, заченати от моята кръв, а както знаеш, кръвта вода не става. Все още съм жива благодарение на тях. Живях праведно, според законите на Всевишния, и така оцелях. Но вече се чувствам уморена, 101 години не са шега работа (бурен смях &ndash; б.а.). Искам вече да отида там, в небитието, пак да се сберем с моя дядо Юсуф, но пък да бъдем млади&rdquo;, разказва пред репортера ни миловидната старица, заприличала на дете в малката си вече &bdquo;черупка&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ, с. Нановица, Момчилградско</strong><br />