Твърдеше, че има живот след смъртта и доказателства за това
Мария Русалиева напусна този свят на 5 август, дни след посрещането на своя 87-и рожден ден. Една от най-емблематичните родни актриси имаше рядката способност да огрява с позитивността си всички и всичко около себе си. Носеше си годините с усмивката на дете, което току-що е спечелило своята първа победа в живота! А той никак не е бил лесен. Мария Русалиева е на 16, когато умира десетгодишната й сестричка. <br /> <br /> От драмата нейната майка закратко полудява. Но станало чудо: оздравяла и била същата любвеобилна родителка. Актрисата има зад гърба си четири брака и четири развода, но пред нито един мъж не зачеркнала фамилията си. Неин първи съпруг е кинооператорът Димо Коларов, следват радиоговорителят Александър Александров и Габриел Марков. Последният й съпруг Жоро е осветител във Военния театър и е доста по-млад от нея. <br /> <br /> &bdquo;Наистина през живота си преминах през толкова много трудности, че се чудя как оцелях&rdquo;, каза преди години с усмивка актрисата. <br /> <br /> <em>За да сподели най-съкровените мисли за нея, пред &bdquo;ШОУ&rdquo; застана най-голямата й житейска награда &ndash; дъщеря й &ndash; актрисата Елена Русалиева:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Rusalieva_vatre1.JPG" alt="Rusalieva_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="536" />- Елена, моите съболезнования! В едно предишно интервю с майка ви Мария Русалиева я бях представила така, както я и усетих след разговора &ndash; като &bdquo;слънчевото чудо на природата&rdquo;. Думи, които след това тя призна, че много са я стоплили...</strong><br /> - Наистина прекрасни и много точни думи за нея. Тя беше моята майка. Беше моят най-близък човек. Ние цял живот живяхме заедно, по една или друга причина, и бяхме много свързани. Всичко хубаво, което тя излъчваше, правеше, говореше, тя го предаваше с всеки, с когото общува, включително го е предала и на вас. Майка ми имаше невероятна енергия. Страшно много обичаше хората и много искаше те да са щастливи, да са добре. Ако можеше да помогне на целия свят, това щеше да бъде най-хубавото за нея! Помагаше много, даваше кураж, енергия &ndash; постоянно.<br /> <br /> <strong>- Какво я сломи, защото тя беше човек, който умееше да зарежда с усмивка въздуха?</strong><br /> - Наистина беше такъв човек, просто накрая вече болестта я съсипа. Имаше деменция, Алцхаймер&hellip; Иначе не страдаше здравословно от нищо, просто мозъкът й се разболя - и край. Беше много здрав човек.<br /> <br /> <strong>- На въпрос дали се страхува от смъртта, майка ви ми бе отговорила по следния начин: &bdquo;Аз не се страхувам от смъртта, не съм виждала такъв тунел, за какъвто говори Георги Калоянчев. Усмихната съм, каквото е - това. Казвам само: &quot;Господи, спаси ме&quot; - и край.&rdquo;</strong><br /> - Винаги е мислела, че има и друг живот. Беше уверена в това. Твърдеше, че има живот след смъртта, че има и доказателства за това. Не приемаше този момент като нещо, от което да се изплаши. Въпреки че в последните си дни не говореше и нямаше как да разбера какво точно мисли в тези моменти&hellip; Но дано да е така, както го говореше години преди това.<br /> <br /> <strong>- Таеше ли в душата си разочарования от нещо, от някого?</strong><br /> - Мисля, че, въпреки всичко, не. Майка ми вярваше, че България ще стане оазис за добри хора. Вярваше го! Но накрая мозъкът й не беше този, който си спомняте вие, и не мога да твърдя дали е била все пак разочарована от нещо, от някого&hellip; Живееше си в друг свят, просто не беше тук. Не ми е споделяла дали се е чувствала огорчена &ndash; нито в личен план, нито гледайки професионално какво се случва в България, по-конкретно - в театъра, в киното, в отношението между хората. И да е имала, само тя е знаела&hellip;<br /> <br /> <strong>- Вие продължавате нейното творческо дело &ndash; актриса сте, а също и озвучител на филми, сериали, реклами. Получавахте ли някакви съвети или пък критика от нея?</strong><br /> - Не ме е критикувала. Обичаше ме и ми се радваше много. Гордееше се с мен за всичко, което правя, с което се занимавам&hellip; надявам се. Разговаряли сме много, обсъждали сме, но тя не обичаше да критикува хората принципно. Не беше такъв човек. А иначе се сещам за едно мото, което майка ми имаше в живота си: &bdquo;Не се оставяй да бъдеш повалена &ndash; нито от хората, нито от събитията!&rdquo;. Думите са на един голям физик &ndash; Мария Кюри. Майка ми много ги харесваше и следваше смисъла им.<br /> <br /> <strong>- Майка ви се доверяваше много на нумерологията, с която е помагала на мнозина. Но за собствената си съдба правела ли е някакви изчисления?</strong><br /> - Не, не! Тя се зареждаше единствено от енергията на хората. На себе си не е гледала, не е имала изобщо такава потребност. Правеше го за хората.<br /> <br /> <strong>- Играеше ли й се още в театъра?</strong><br /> - Не, не! Тя спря в един момент и каза: &bdquo;Стига толкова!&rdquo;, и приключи с тази дейност. Така е преценила, явно това е било най-правилно за нея.<br /> <br /> <strong>- Малцина знаят, че майка ви бе написала книга за живота си. Какво ще направите с нея?</strong><br /> - Да, така е - тя написа една книга, която аз може би някой ден ще издам. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Rusalieva_kala.JPG" alt="Rusalieva_kala.JPG" align="baseline" width="500" height="351" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">1955 г. Мария Русалиева и Георги Калоянчев в кадър от филма &quot;Димитровградци&quot;<br /> <br /> <hr /> </span></strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Емблематични откъси от последните интервюта на актрисата: Луда бях, луда ще си остана!</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Нощем пред затворените ми очи, като се занижат всички онези отминали хора, които са все още в мен, си казвам: &bdquo;Какво пък, луда бях, луда ще си остана...&rdquo;.<br /> <br /> Нумерологията е нейна страст, завладяла я от детските й години, но станала активна в тази област едва след оттеглянето си от сцената. Като дете Мария с интерес наблюдавала баща си &ndash; поетът Владимир Русалиев, който имал видения и предчувствия. Когато била на 5 г. той я завежда при Учителя Дънов, който препоръчва: &bdquo;Обърнете внимание на това дете. То ще има тежък и славен път.&rdquo;<br /> <br /> Преди години актрисата спасява хирург от &bdquo;Пирогов&rdquo; &ndash; лекарят трябвало да бъде опериран от тумор в мозъка, но в деня, когато се планирало да легне под ножа, Луната била в Овен, а Овенът управлява главата и операцията би могла да доведе до смърт. <br /> <br /> Русалиева успяла да кандърдиса всички интервенцията да се отложи с един ден, защото Луната тъкмо излизала от фазата на Овена. Тежката операция завършила с хепиенд. Първата сполука й дава кураж и после редовно взели да се допитват до нея при насрочването на операции. Всички планирани по нейните изчисления хирургични интервенции досега са завършили сполучливо.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Отвъдното, сестра ми предрече, че ще стана артистка!</strong></span><br /> <br /> Мария Русалиева вярваше в прераждането и в това, че във всеки свой следващ живот човек плаща за ония грешки, които е направил в миналите си животи. Тя преминава през изпитанията благодарение на добрата си окултна подготовка. Както е известно, актрисата беше вещ астролог, видял в карти не една съдба, включително и тази на Невена Коканова и на Иван Балсамаджиев.<br /> <br /> &bdquo;Ние не идваме на земята случайно. Всички, които умират, съществуват някъде другаде във Вселената, за да се подготвят за следващия си живот. Преживяла съм доста случки, които доказват това. Когато бях на 16 години, почина по-малката ми сестра. <br /> <br /> &bdquo;Сестра ми няколко пъти ми е помагала, дава ми сила, много сила. Когато съм имала нужда от нея. Сънувала съм я също няколко пъти. А също и баща ми - поетът Владимир Русалиев&hellip; В страданието си мама след време намерила начин да се свърже с мъртвото дете и предаде вкъщи посланието му: &bdquo;Сестра ми Мария ще стане артистка (по това време аз следвах философия), а аз ще се преродя в дъщеря й&rdquo;. Дъщеря ми Елена беше само на осем години, когато ме погледна и ми каза: &bdquo;Како&rdquo;. В момента не се сетих, беше минало доста време, но тя ме погледна продължително и ясно повтори: &bdquo;Како&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не съм била влюбена в Апостол, той беше бисексуален</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Никога не съм била влюбена в Апостол Карамитев, макар че сме били често заедно на сцената и пред камерите, и че толкова много колежки бяха обсебени от него&hellip; Връзката ни беше по-особена, духовна&hellip; Вече не е тайна, че Апостол беше бисексуален, но го обичах като човек, радвахме се един на друг. <br /> <br /> Когато се снимали в &ldquo;Димитровградци&rdquo;, в който играят с Калоянчев, заминали за града, който тогава се строял. Завели ги в една квартира, като отворили вратата, двамата видели един-единствен голям креват. Мария попитала къде е другата стая и се оказало, че такава няма. Тука ще спите и двамата, рекли хазяите. &bdquo;А Калата току-що оженен и му се родило дете. Шест месеца спахме в едно легло като братче и сестриче! Шест месеца не ме е пипнал, на комсомолско разстояние спяхме един от друг&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Rusalieva_6.JPG" alt="Rusalieva_6.JPG" align="baseline" width="500" height="341" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Мария Русалиева, Апостол Карамитев и малкият Олег Ковачев във филма &quot;Рицар без броня&quot; (1966)</span></strong><br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За Лили Иванова</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Лили Иванова не спира да пее, няма и да спре. Атаките са много, но тя не им се дава. Тя издържа. Много здрав характер е, опитна е и няма как да позволи нещо да я сломи. Ако някой се надява на това, не е познал!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />