Нови данни показват, че Айнщайн е бил прав – смъртта е илюзия

<br /> Уважаеми читатели, когато Църквата ни успокоява, че човешката душа не умира, ние искаме да вярваме, че е така. В същото време всички знаем, че смъртта е естествен завършек на нашия живот. Но когато учени-медици със световноизвестна слава обсъждат този вечен въпрос, това може да ни накара да се замислим. Днес&nbsp;ви предлагаме гледната точка на един от тези учени &ndash; професора по медицина Робърт Пол Ланца, известен със своите изследвания в областта на изучаване на стволовите клетки и клонирането. Именно проф. Ланца е един от създателите на новата научна теория, наречена биоцентризъм. Целта на тази публикация е чисто информативно да ви обогатим в една наистина загадъчна, а защо не и мистична тема.<br /> <br /> След смъртта на свой стар приятел Алберт Айнщайн е казал: &bdquo;Бесо напусна този странен свят малко по-рано от мен. Но това нищо не значи. На такива хора като нас е известно, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само упорита натрапчива илюзия...&rdquo;<br /> <br /> Така започва статията на проф. Ланца. Нови данни обаче също потвърждават, че Айнщайн е бил прав: смъртта е илюзия. Нашият класически начин на мислене е основан на убеждението, че светът има обективно съществуване, независимо от наблюдателя. Но много експерименти показват, че всичко е точно обратното. Ние по принцип смятаме, че живот е само активност на въглерода и смес от молекули. Тоест живеем известно време, боледуваме, лекуваме се, след което гнием в земята. Ние вярваме в смъртта, защото са ни учили, че непременно умираме. И освен това, разбира се, защото асоциираме себе си с нашето тяло, а знаем, че телата така или иначе умират. Край на историята, друго няма. Но биоцентризмът - новата теория, касаеща всичко и всекиго, ни показва, че смъртта не може да бъде завършек на събитието, както си мислим. Удивително е това, че ако свържем живота и съзнанието в едно уравнение, ще могат да се обяснят някои от най-големите загадки на науката. Става ясно например защо пространството и времето, та дори и свойствата на самата материя зависят от наблюдателя. Също така се разбира защо законите, силата и константата на вселената ни изглеждат идеално подбрани за съществуването на живота. Докато ние не осъзнаем вселенското в нашите глави, опитите да разберем реалността ще си останат път за никъде. Нека погледнем на природата &bdquo;отвън&rdquo;! Виждаме синьото небе, но клетките на нашия мозък могат да бъдат така променени, че небето да ни изглежда зелено или червено. В действителност с използването на генното инженерство в медицината ние бихме могли да направим така, че всичко червено да вибрира или да издава шум. Или дори да предизвиква сексуално желание у нас, както се случва при някои птици например. Ние смятаме, че сега в този момент е светло, но мозъчните ни точки могат да бъдат така изменени, че да виждаме сумрак. <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Реалността е процес, който напълно ангажира съзнанието</strong></span><br /> <span style="color: #800000"><strong>А пространството и времето не се намират някъде там &bdquo;отвън&rdquo;, те са инструменти в мозъка на всеки от нас<br /> <hr /> </strong></span><br /> &bdquo;Истина ви казвам - продължава проф. Ланца, - вие не можете да видите каквото и да е през костите, които заобикалят човешкия мозък. Очите не са вратички към света. Всичко, което виждаме и изпитваме директно сега, дори собственото ни тяло, е вихър от информация, попиваща в мозъчните клетки. Съгласно биоцентризма, пространството и времето не са твърди, студени обекти, както си мислим. Замахнете с ръка във въздуха: ще хванете ли нещо, ще остане ли нещо в ръката ви? Нищо. Същото се отнася и за времето. Пространството и времето са просто инструменти за наместване на всичко. Да разгледаме знаменития експеримент с двете цепнатини. Когато учените наблюдават преминаването на частици през две цепнатини в някаква бариера, частицата се държи като куршум и преминава или през едната, или през другата цепнатина. Но ако същата тази частица не се наблюдава, тя действа като вълна и може да премине през двете цепнатини едновременно. Същото се случва и с човешкия мозък. И така, как може частицата да променя своето поведение в зависимост от това дали я наблюдавате или не? Отговорът е прост: реалността е процес, който включва в себе си човешкото съзнание. Още един показателен пример: да вземем знаменития принцип на неопределеността на Хайзенберг. Ако действително съществува свят отвън, където частиците си подскачат хаотично, ние сме длъжни да измерим техните свойства. Но не можем. Например точното положение и импулсът на частицата или на клетката в организма не могат да бъдат известни в едно и също време. Тогава защо за частицата трябва да има значение кой възнамерява да я изследва? И като двойка &bdquo;квантово объркани&rdquo;, т.е. имащи общ произход, частиците мигновено се свързват една с друга от противоположните краища на галактиката, сякаш пространството и времето не съществуват? И пак отговорът е прост: защото те не се намират просто някъде &bdquo;отвън&rdquo; &ndash; пространството и времето са инструменти на човешкия ум.&rdquo;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всъщност!</strong></span><br /> Смъртта не съществува в извънвремевия и извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то просто се намира извън времето въобще.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Експерименти доказват, че квантовото поведение се проявява в ежедневието ни <br /> <hr /> </strong></span><br /> &bdquo;Разбира се - обяснява проф. Ланца, - ние живеем в същия този свят. Но критиците твърдят, че такова явление е ограничено в микросвета. Затова към днешна дата такова твърдение се оспорва в научните медицински лаборатории в цял свят. Преди няколко години изследователи публикуваха статия в списание &bdquo;Натур&rdquo;, показвайки, че квантовото поведение се проявява и в ежедневната реалност. Двойки вибриращи йони били коаксиално съвместени за тяхно &bdquo;объркване&rdquo;, но техните физически свойства се оказали свързани, когато били разнесени на големи разстояния. Други експерименти с огромни молекули, т.нар. фулерани, също показват, че квантовата реалност излиза извън пределите на микросвета. Има и други медицински изследвания и експерименти, които показват, че квантовото поведение се проявява и в обикновения свят в човешки мащаб. Има безкраен брой вселени и всичко, което би могло да се случи, се случва в някаква вселена. Смъртта не съществува в някакъв реален смисъл в тези сценарий. Всички възможни вселени съществуват едновременно независимо от това какво се случва във всяка една от тях...&rdquo;<br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong><br /> <br />