90 процента от управниците ни са лъжци и крадци

<br /> Параскева Каменова е на 62 години. С търговия се занимава от доста години. В наши дни нещата при нея са се стекли така, че сега бизнесът й се е свил до два магазина в родното й село Бела Рада, Видинско. Самата тя е продавачка в единия от тях. И освен всичко необходимо, което предлага на хората, на видно място на щанда й неизменно присъства калъпче ябълков мармалад. Може би като носталгия по детството.<br /> <br /> Във Видин имах доста успешна фирма за производство на хляб и закуски, разказва Параскева Каменова. По една или друга случайност, след доста време бизнесът ни в областния град замря и се прехвърлихме да работим в Румъния. В продължение на 5 години в съседния на Видин град Калафат и близкото село Читате развивахме същия бизнес &ndash; основно производството на хляб и закуски. Като говорим за румънските села обаче, трябва да имаме предвид, че те нямат нищо общо с нашите замиращи селца, в които са останали на доизживяване само старци и баби с мизерни пенсии. В Читате живеят около 10&nbsp;000 души, а повечето от селата, които румънците считат за малки, са с население от 5 до 6 хиляди души. В сравнение с нашите те са много по-уредени и развити селища, въпреки че основният им поминък е също като при нас &ndash; земеделие и животновъдство. <br /> <strong><br /> В Румъния също имахме добър пазар,</strong><br /> <br /> но поради здравословни проблеми в семейството трябваше да прекратим дейността си и там. Баща ми счупи крак, синът претърпя няколко тежки операции и се принудих да се върна в Бела Рада. Иначе тук години наред съм държала двата магазина в селото &ndash; този, в който работя сега, и другия в долния край. Тогава тук поддържах доста работници. Сега нещата се промениха. Вече няма как да се плаща, защото тук всичко е на вересия. Тефтерът е доста голям &ndash; над 4000 лева имам да събирам от 5-6 месеца насам. Не всички хора са некоректни, но има и такива, на които вече спрях вересиите. <br /> <br /> <strong>В последните години животът стана много труден</strong><br /> <br /> и нещата в повечето случаи опират просто до оцеляване. Пенсията ми е 231 лева, имаме 8 декара лозе, животни, зеленчукова градина и що се отнася до моето семейство, успяваме да оцелеем. <br /> <br /> Навремето баща ми дълги години беше шофьор на директора на вакуумната фабрика във Видин. Работихме семейно. Аз бях лаборант във фирмата, там преживях и майчинството си, майка ми работеше в заготовката и всичко си беше добре. Ябълковият мармалад тогава беше страхотен. С него са свързани и спомените от детството ми. И затова реших да го доставям на хората в моя магазин в Бела Рада. Може би като носталгия по детството. В ония години ябълков мармалад имаше във всеки селски магазин. Само че тогава го докарваха във вездесъщите дървени сандъчета. Такова сандъче имаше винаги и вкъщи. Закусвахме сутрин или следобед &ndash; <br /> <br /> <strong>колкото дебела бе филията хляб, толкова и мармаладът отгоре й</strong><br /> <br /> Баща ми донасяше и много хубав истински плодов нектар от български праскови и кайсии... Такива нектари обаче вече не могат да се намерят. <br /> <br /> Интересното за мен е, че и сега хората купуват ябълковия мармалад. Вакуумната фабрика във Видин отдавна я няма, мармалада го правят някъде в Пловдивско. Почти като онзи е, но пак има някаква разлика. Как да обясня ли? Отдавна вече при нас всичко е почти, както и животът ни е почти същият. Както и вкусът на всичко е почти както някога &ndash; на мармалада, на кренвиршите, сирената, кашкавала, колбасите, че и на хляба. <br /> <br /> <strong>Знам от какво и как се произвежда хляб и ми е болно,</strong><br /> <br /> че продавам на хората дунапренови сурогати, но... такава е случката у нас днес. <br /> <br /> Започнахме нашия бизнес още с началото на демокрацията &ndash; през 1989 г. С производство на сиропи, безалкохолни напитки, изнасяме и за Румъния. Работата се разшири, произвеждахме и боза. <br /> <br /> Как ни излъга демокрацията ли? Излъга ни с многото данъци и всякакви други плащания. <br /> <br /> <strong>За да отвориш днес едно предприятие, забрави парите си - ти вече си фалирал предварително</strong><br /> <br /> Да вземем и нещо конкретно. Помещението в центъра на селото, което съм наела за магазин, е собственост на общината. Наемът ми е 351 лева месечно. Няма как да събера тези пари. Почти половината от оборота ми е на вересия. Добавям от пенсиите на родителите си и от моята, за да мога все пак да обслужвам хората. Не дай си боже да се стигне и до някакъв търг. Тогава вече е страшно. Трябват много пари. Някои работят и под масата, но моето верую е, че всичко трябва да е на чисто. Така съм живяла и така ще продължа. <br /> <br /> Не е хубав животът днес, особено за младите хора. Защо се стигна до това ли? Ще кажа, защото така се случи, че 90% от управниците ни са лъжци и крадци. Това е цялата истина. <br /> <br /> <strong>В една държава не можеш само да вземаш, без да даваш</strong><br /> <br /> У нас е отработено - когато някой дойде на власт, първата му грижа е да си купи два-три апартамента, вила и няколко хотелчета на морето. Аз съм била не само в Румъния. Била съм и в Америка, работила съм и в Италия. И разбрах, че ние сме най-пропадналата държава, която съществува на този свят. Май че и в Африка няма такава. Достойни сме само за едно - да ни оплачат хората.<br /> <br /> <strong>Текст и снимки Ненчо СЛАВЧЕВ<br /> <br /> </strong>