Столетникът вдигна наздравица с домашна ракийка, за която всяко лято събира сливи в двора
На 1 август дядо Митьо от еленското село Костел навърши 103 години и счупи рекорда за най-възрастен жител на областта, пише в. &bdquo;Борба&rdquo;. Близки, съседи и приятели дойдоха в събота да поздравят рожденика, за когото този ден стана особено важен, след като изпълни столетие. <br /> <br /> Поздравителен адрес до Димитър Аврамов изпратиха еленският кмет инж. Дилян Млъзев и председателят на Общинския съвет Валентин Гуцов. Заедно с пожеланията за здраве и силен дух секретарят на общината Ивона Кънчева-Савова подари на рожденика икона на свети Димитър. От няколко години затрогващо приятелство с ученици от СОУ &bdquo;Иван Момчилов&rdquo; стопля душата на стареца. И сега порасналите вече петокласници не го забравиха и всеки го поздрави със стихче.<br /> <br /> &bdquo;Ето ме, на крака съм, жив и здрав&rdquo; &ndash; с тези думи столетникът вдигна наздравица с домашна ракийка, за която всяко лято събира сливи в двора. Внукът, който носи неговото име, си идва от Германия да свари някое и друго казанче, та да има за добри поводи като този.<br /> <br /> На рождения ден край него са синът Сава, внукът Борис и правнукът Кристиян, вече дипломиран юрист от университета в Хайделберг. <br /> <br /> <strong>Само моята Донка я няма, събраха се със сина Кръстьо в отвъдното</strong><br /> <br /> Телефон имам и радио, ама без нея не ми е хубаво. Този път не можах да й помогна, отиде си преди Коледа, на 93. Повече от 75 години не сме се разделяли с моята съпруга &ndash; споделя най-голямата си болка дядо Митьо.<br /> <br /> Животът му не бил от най-леките. На пет годинки остава сирак, баща му загива по време на войната. Съдбата го насочва към Варна, където учи занаят. В Костел отваря обущарница, но след като народната власт му я отнема, се преселва в Сливен. Едва след като се пенсионира, се връщат с жена си в родното село. <br /> <br /> <strong>Животът на Димитър Аврамов минава през три епохи &ndash; </strong><br /> <br /> по времето на цар Борис, на социализма и сега, свидетел е на различни управления на държавата. За него най-добрите години са от 1934-та до 1936-а. &bdquo;Тогава за всеки имаше работа и не съм чувал някой да гладува. За да живеят днес хората по-добре, и държавата трябва да помогне&rdquo; &ndash; отсича дядо Митьо. Самият той не е спирал да се труди от дете, а пенсийката му е едва 150 лв.<br /> <br /> Рано сутрин най-напред ще хвърли зърно на кокошките и петела. После ще си направи кафенце и към девет часа поема към селския магазин да си купи хлебеца. И така всеки ден.<br /> <br /> &bdquo;Да ни е жив и здрав, с дядо Митьо оставаме единствените съседи на баира, като се изнесат след месец туристите&rdquo;, подхвърля съседката му Иванка. <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />