И Искра Радева упорито го сваляше, казва цирковата легенда
Диди Цанева е една от най-известните български циркови и вариететни артистки. До 1976-а тя е звездата на конната акробатика в държавния цирк. Няколко години работи в Америка, а след завръщането си у нас започва да се изявява като жонгльорка в бара на хотел &quot;София&quot;, бар &ldquo;Астория&rdquo;, парк-хотел &quot;Москва&quot;. <br /> <br /> В шоубизнеса и досега се коментира краткият й, но бурен брак с &quot;поразяващата уста&quot; Миодраг Иванов. Той е четвъртият й мъж. <br /> <br /> Съпруг №1 на фаталната брюнетка е чех - неин колега от цирка. Вторият е известният акробат Иван Владимиров, който после се жени за Мая - щерката на клоуна Тошко Козарев. Третият благоверен на Диди пък е един от най-големите баровци преди 10 ноември - покойният транспортен бос Боби Бец. За пети път минава под венчило с норвежкия гражданин от български произход Ибрахим.<br /> <br /> <em>Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Диди разкрива шокиращи подробности от живота си, които споделя ексклузивно за народното издание!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Didi_vatre1.JPG" alt="Didi_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="420" />- Диди, не си споделяла публично, че всъщност ти два пъти &ldquo;бягаш&rdquo; в САЩ. Как се случи?</strong><br /> - В Чикаго се &ldquo;отлъчих от колектива&rdquo;. Писна ми и напуснах трупата. По чехли, без паспорт, без нищо. Останах при един българин &ndash; Бого Сатаната, беше директор в една фабрика. Той ми каза: &ldquo;Хайде, оставаш при мен!&rdquo; А бях и омъжена... Но директорът на цирка Шиньо Чернев ме издирил и ми каза: &ldquo;Ела си, аз ще ти уредя да се върнеш обратно в Америка!&rdquo;. Дойдох си. Един месец седях тук, взех си паспорта и той ме върна. И като ме върна, след 20 дена пак изчезнах! Започнах работа във фабрика за детски играчки. Но скоро разбрах, че едно е да си на манежа и в шоуто, друго е да работиш на преса... /смях/<br /> <br /> Дойдох си тук - писах, брисах - и близо 10 години не ме пускаха в чужбина. Изгониха ме от цирка. Казаха ми: &ldquo;Или напускаш доброволно или те уволняваме дисциплинарно!&rdquo;. Отидох в естрадата, в нощните заведения. <br /> <br /> Заминаваш на морето &ndash; хотелска стая, баня, удобства. А в цирка си беше чергарска история. Във вариетето &ndash; една програма, а в цирка правехме по три представления на ден. Отивам 11 сутринта и в 11 вечерта излизам &ndash; спектаклите по 4-5 часа. 14 пъти се събличаш, 14 пъти се обличаш - на една мижава заплата. А във вариетето взимах хубави пари на вечер. Но понеже обичах цирка, не съм се замисляла... Ако не бяха ме изгонили, въобще нямаше да разбера, че имам шанс да живея като бял човек. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вместо да ми извадят очи, ми изписаха вежди</strong></span><br /> <br /> <strong>- След американската авантюра, като се връщаш в България ... се запознаваш с легендарния Боби Бец?</strong><br /> - Тогава той не беше още толкова богат и известен. Работеше в СО МАТ и тъкмо започваше бизнеса си. Една вечер ние отидохме със сестра ми и зет ми да пием кафе. Платихме си кувертите и чакахме да се освободи някоя маса. По едно време излезе една от сервитьорките и ни казва: &ldquo;Седнете, ако искате, на служебната маса!&rdquo;. Седнахме. По едно време някакви мъже седнаха при нас. А ние коментирахме реквизита, който ми трябваше за моя номер. Тогава Боби се включи в разговора: &ldquo;Мога да ви намеря тези тасове, които търсите&rdquo; - търсех тасове за гуми от &ldquo;Шкода&rdquo;, защото с тях можех да жонглирам... Малко се учудих. Баща ми работеше тогава в снабдяването и не можеше да ми намери, та той ще ми намери! Боби ми даде 4-5 телефона на едно листче - тогава нямаше визитки. <br /> <br /> Аз също му написах моя номер. А той вика: &ldquo;Сутринта в 9 часа ще ви се обадим, да дойдете да си вземете тасовете&rdquo;. И наистина - сутринта в 9 часа звъни телефонът: &ldquo;Елате да си вземете тасовете!&rdquo;. Отидох аз, някакво момче ми даде тасовете и ме докара в вкъщи с колата.<br /> <br /> Приготвих си реквизита, заминах за морето. Върнах се. И една неделя си седя вкъщи, вече работех в бар &ldquo;София&rdquo;. Звъни телефонът &ndash; Боби се обажда. В първия момент не можах да се сетя. Казва ми: &ldquo;Не сте ми се отблагодарили за услугата!&rdquo;. Трябвало да се видим. <br /> <br /> Взимам аз пари, някакви парфюми... Виждаме се в парк-хотела на Панорамата. Пристига той - един закръгленичък, не беше мой тип. Падах си по мъже със спортни фигури. Но той беше сладкодумец, приятен &ndash; дъра-бъра, дъра-бъра... Поприказвахме малко, оказа се, че той нищо не иска - да видел само свършили ли са ми работа тасовете. Случайно си бях забравила цигарите. Попита ме какви цигари пуша и каза на бармана: &ldquo;Дай един стек &bdquo;Марлборо&rdquo;!&rdquo;. В тези години това беше доста стряскащо. И това беше. Тръгнах за работа. Взех такси за бар &ldquo;София&rdquo;. Но след мен пристига и нашият човек &ndash; да гледа програмата.<br /> <br /> След време ме преместиха в бар &ldquo;Астория&rdquo;. Една вечер дойде с някакви хора, покани ме при тях, но аз не отидох.<br /> <br /> Мина време. Срещам това момче, което ми даде тасовете. Питам го: &ldquo;Бе, какво стана с твоя човек?&rdquo;. А той: &ldquo;Не си казала, не съм му казал да дойде!&rdquo;. И още на другата вечер Боби дойде с Иван Славков, с един Лазо, който работеше копчета, коланчета, шнолки, и с Големия Чано, който загина после в самолетната катастрофа Берлин-София. Той изнасяше сирене за Западна Германия. Жена му беше театралната артистка Искра Хаджийска. Сядам на масата. Чано беше много приятен човек, и понеже жена му беше артистка, умееше да общува. Имаше и още дами. И - хайде - ще ходим до Пловдив да пием кафе на 9-и километър. Викам: &ldquo;Хубаво, мога да дойда, но трябва да се обадя на майка&rdquo;. Те започнаха да ми се смеят. <br /> <br /> Заминахме. Отидохме до &ldquo;Тримонциум&rdquo; и те решиха да остават. Но аз не исках, надувах се нещо, и всички си тръгнаха.<br /> Боби продължи да ми се обажда. Той беше много интересен мъж, като събеседник, като личност, и ми стана страшно симпатичен. Още не беше пълен &ndash; някъде към 88 килограма. Заживяхме заедно. Минаха няколко години и вече <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>или трябваше да се оженим, или всеки да си хваща пътя...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Къде се оженихте?</strong><br /> - То една сватба беше &ndash; само Чано с жена си Искра Хаджийска и Иван Славков, тогава беше шеф на телевизията. Беше извикал един оператор, който снимаше. Боби беше друг тип човек, не беше от традиционните мъже. А и не искахме да правим сватба, защото и за двамата беше трети поред брак - какво да се правим на младоженци. <br /> <br /> След като подписахме, отидохме в Японския в едно барче във фоайето, където седнахме и отворихме бутилка уиски. Тръгнах си по едно време, защото имах работа. Боби си остана. Прибра се вечерта мотан-замотан.<br /> <br /> През цялото време, докато бяхме женени, съм си работила. Имаше един период, в който викаше: &ldquo;Хайде, ще останеш, няма да работиш!&rdquo;.<br /> <br /> Но той започна много да закъснява, да ходи насам-натам, все зает... Имала съм случаи - каже: &ldquo;Направи вечеря за 10 души и няма да ходиш на работа!&rdquo;. Започвам да правя вечеря за 10 души. И вечерта - питай дали има някой &ndash; никой няма! И той се връща след 2 дена &ndash; с оркестър, с кошница с цветя, песни да ми пеят за извинение&hellip;<br /> <strong><br /> - Знаел е как да се извинява...</strong><br /> - Първия път те &bdquo;хваща&rdquo;, втория &ndash; горе-долу, но после, като почне да му става навик, ти става дори неприятно. Идва ти в повече... Това беше и причината да се разделим. Защото аз трябваше да живея по този начин. А той ставаше все по-заможен и все по-популярен. Непрекъснато се обаждаха тая-оная, разни негови популярни приятелки &ndash; говорителките Инна Симеонова, Лили Ванкова - знаеш, около богатите мъже има много жени, които искат да се домогнат. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А и той обичаше да бъде с известни жени</strong></span><br /> <br /> Нямаше в София популярна жена, която Боби да не е ухажвал. Тогава нямаше фолкпевици &ndash; имаше говорителки, театрални артистки, вариететни артистки... Много ми изневеряваше след първите четири години, въпреки че обичаше да казва: &ldquo;Мерцедес да е колата, Диди Цанева да е жената!&rdquo;/смях/ Примерно, аз тръгвам в 10 и половина за работа, но понякога остана нарочно още 10-15 минути и - хоп - звънне някоя! Защото те знаеха кога отивам на работа... Тогава нямаше джиесеми. Един път се обади Искра Радева, с нея се скарах. Вдигам слушалката и я познах по гласа. Викам й: &ldquo;Ако продължавате да се обаждате, ще кажа на мъжа ви!&rdquo;. Не знам още какво съм й изприказвала. <br /> <br /> Други пък, като ми чуеха гласа, и затварят. Тогава много се дразнех, сега ми е смешно. Веднъж не спах вкъщи, бях останала при майка ми. Прибирам се сутринта и&hellip; не мога да си вляза. Знам, че е вътре, защото мерцедесът му беше долу. Направих едно кръгче с моята кола, за да излезе тая, дето е у нас. Спрях на другия ъгъл и тръгвам пеша към къщи. И я видях да излиза &ndash; Йорданка Кузманова, артистката! Качвам се горе, а той: &ldquo;Ама аз съм заспал, забравил съм ключа отвътре&hellip;&rdquo;. <br /> <br /> Боби си падаше много по женската част. Пък и много му се предлагаха. Сега има мутри и богати мъже, колкото искаш, тогава не беше така. Боби беше с големи възможности &ndash; искаш да пътуваш в чужбина, апартаменти... - всичко можеше да ти уреди. Само Иван Славков, Янчо Таков и Боби можеха всичко да уредят. Помагаха на всички, не бяха горделиви или някакви гадняри.<br /> <br /> Имала съм случай &ndash; няма го. Паля колата, то тогава имаше 10 заведения &ndash; ако не е в бар &ldquo;София&rdquo;, ще е в бар &ldquo;Астория&rdquo;, ако не е в &ldquo;Шератън&rdquo; &ndash; оттам &ldquo;Щастливеца&rdquo;, &ldquo;Морени&rdquo; и Пловдив! Обикалям всичко подред, а то колата му е мерцедес, тогава имаше 5 мерцедеса в България. И го намирам на &ldquo;Морени&rdquo;. Седи той с мадамите около него - ха-хо, хи-хи... Отивам до него и го чукам по рамото. Не правех скандали. Защото той викаше: &ldquo;Абе, ела да ме удариш по рамото, че ти изневерявам!&rdquo;. И ето - аз го чукнах по рамото си тръгнах. <br /> <br /> Прибирам се вкъщи. Той идва след мен. Не му отварям вратата, той я разбива. Много пъти я е разбивал. Удари едно рамо и влиза. Дето се вика - кокалът не го гризе, но и на друг не го дава. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Беше много ревнив</strong></span><br /> <br /> А той беше толкова силен, че никой не искаше да има общо с мен, защото ги беше страх...<br /> <br /> <strong>- Носят се легенди за това как Боби Бец е пръскал пари?</strong><br /> - Парите бяха с чували у нас. За всеки голям товар, който пренасяше с камионите, не знам с какво се е занимавал, той вземаше 4 процента от печалбата. Но, както е пълно пликчето, след 5 дена, няма нищо. Харчеше безобразно! Имало е случаи, обади ми се и вика: &ldquo;Нема хлеб вкъщи! Да купиш, защото аз нямам пари&rdquo;. Давам му 200 лв., той на сутринта ми ги върне. Имаше един Гьонде, който му беше като бодигард и пътуваха все заедно. Неотлъчно беше с него. Разправял ми е:<br /> <br /> &ldquo;Заминаваме на морето на почивка за една седмица в гранд-хотел &ldquo;Варна&rdquo;. Имахме 10 000 долара. Вечеряхме, слезнахме в бара и до сутринта нямаше нито един!&rdquo;. Боби обичаше да хвърля пари. Викне келнера, хвърли пачка на пода и му казва: &rdquo;Вдигни ги!&rdquo;. Той ги вдигне. &ldquo;За теб са!&rdquo;. Раздаваше на оркестъра. Той и този Тотко Узунов &ndash; &ldquo;копчета, коланчета, шнолки&rdquo;, като идеха в нощните барове, всички знаеха, че ще хвърлят пари по земята. Имаше голям антураж около себе си, хора, които половината от това, което се хвърляше, го прибираха за себе си. Хората са си хора. Дето ще ги вземе някой келнер...<br /> <br /> <strong>- Кой е този Гьонде, неговата дясна ръка?</strong><br /> - Боби първо е бил хокеист. След това започва в СО МАТ и с Гьонде карат камион заедно. Те са по двама на тир, единият кара, другият спи. Работили са за Вили Бец, но той бързо усеща, че има нюх за бизнес и го прави директор. На Боби му излиза името Бец, от Вили Бец...<br /> <br /> <strong>- Хващал ли те е теб някога с мъж?</strong><br /> - След развода вече нямахме нищо общо. Боби живееше със Силвия Рангелова, тя спеше при него, с някакъв пудел. <br /> <br /> Една нощ аз идвам тук с озвучителя от заведението, в което работех, да търсим музика за новия ми номер. И се звъни. Поглеждам. <br /> <br /> Едно ченге от парк-хотела. Отварям вратата &ndash; Боби го бута и влиза! А ние бяхме в кухнята &ndash; нищо особено. И като хвана момчето за вратовръзката, то едва успя да избяга! Почна тук да чупи, да троши! Вдигна масата, полилея счупи, изпотроши всичко. Ченгето се опита да го спре, той му удари шамар и оня се сви. Накрая го блъснах и му викам: &ldquo;Чакай сега да се обадя аз на тази, дето спи при тебе! Защото ние сме разведени от година и половина, какво общо имаш ти с мене?!&rdquo;. Обаждам се аз на Силвия /Рангелова &ndash; б. а./ и й викам: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Да дойдеш тук да си прибереш любовника!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Викнах кварталния, защото не можеш да се отърва! <br /> <br /> След това аз заминах за Италия. Исках да се откъсна. <br /> <br /> След като се разведохме, той много напълня. Дойде вкъщи, седна на меката мебел и не можа да стане. Викам му: &ldquo;Ти какво правиш, бе, много си напълнял!?&rdquo;. А той: &ldquo;Не е вярно, 120 кг съм! Дай кантара!&rdquo;. Нося аз кантара &ndash; е, да, 120 кила, но кантарът мери до 120! Заведох го в един &ldquo;Плод-зеленчук&rdquo;, където мерят картофите! - 136 килограма.<br /> <br /> <strong>- Какво преля чашата, за да решиш да се разведеш?</strong><br /> - Трябваше да замине за Свищов, където следваше в Икономическия. Казвала съм му: &ldquo;Ти, ако трябва да си изкарваш хляба със счетоводство, ще умреш гладен!&rdquo;. Една книга не е отворил, но багажникът винаги беше пълен &ndash; жената на ректора искала ботуши, друга искала не знам какво, трета, пета... Заминаваше &ndash; яж, пий, два-три дена и като се върне &ndash; в книжката му всичко подписано, изпитите взети!<br /> <br /> Но този път, за който ти разказвам, не заминал. Прибирам се - той си вкъщи. Вдигна ми страхотен скандал, че не съм сготвила. Стана ми зле &ndash; започнах да виждам точки пред очите си &ndash; червени, жълти, а-ха ще припадна от пренапрежението! И това беше. Седнах, повече не му отговорих, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>осъзнах, че просто този живот не е за мен<br /> </strong></span><br /> Съжалявах, че трябва да го напусна, но го напуснах. Просто не издържах психически.<br /> <br /> <strong>- Защо Боби Бец е влизал в затвора?</strong><br /> - Седим вкъщи и идва генерал Пенчев от УБО, който разпределя фондовете. Той му беше дал апартамента на &ldquo;Сан Стефано&rdquo;, в който живеехме. Влиза и казва: &ldquo;Ти нищо не си ми дал за този апартамент, дето ти го уредих!&rdquo;. Боби му каза: &ldquo;Каквото искаш &ndash; взимай!&rdquo;. Ген. Пенчев вика: &ldquo;Добре, ще взема печката, хладилника и телевизора&rdquo;. Тогава това бяха все неща, които бяха кът. Веднага се обади на шофьорите, те ги натовариха и ги закараха на генерала. На другата сутрин Боби купи нови.<br /> <br /> Впоследствие генералът го вкарват в затвора, защото прекалил нещо. Някой натопил Боби, че е дал подкуп за апартамента. И затова го осъдиха - за даване на подкуп и подстрекателство. Защото, когато взема апартамент за Силвия Рангелова, дава 3000 лв. на един Жоро Старчев, той да ги даде на генерала. А това се води подстрекателство. <br /> <br /> Около една година му беше присъдата. В началото беше в затвора в Кремиковци, по едно време биеше камбаната в един манастир наблизо, след това го преместиха на една база край Панчарево, в едно бунгало &ndash; ловеше риба, а кашоните с уискито и цигарите бяха винаги до него... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>С мерцедеса влезе в пандиза, с него си излезе...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Колко години по-късно се омъжи за Миодраг Иванов? </strong><br /> - 2 години. След работа с една моя колежка отидохме да пием по нещо в един бар на &ldquo;Витошка&rdquo;. Там беше и Мио, той тогава не работеше. И дъра-бъра, дъра-бъра &ndash; да пием кафе в къщи. Дойде у нас, седя до сутринта, говорихме си. И така започнахме да се виждаме. И стигнахме до женитба. Ники Сотиров, първият мъж на Валя, вдовицата на Батето, снимаше с видеокамера. Те тогава бяха младо семейство с дете. Не мога да си обясня какво стана с тях, но, познавайки Иван Славков, си давам сметка, че всяка жена би оставила мъжа си заради него...<br /> <br /> След това ходихме с Мио до Германия, там се изпокарахме нещо. Мио трябваше да ми асистира, но той вика: &ldquo;Аз не мога да ти хвърлям обръчите, а като свършиш номера, да ги прибирам! Под достойнството ми е!&rdquo;. С него живяхме много малко - 7-8 месеца. Не можахме да се споразумеем. <br /> <br /> Той е нарцис, самовлюбен! Вечно пред огледалото, вечно с парфюми се пръска. Седим пред телевизора, примерно, той скача. Поглеждам &ndash; той пред огледалото си оправя косата, гледа се в профил, идва и пак сяда пред телевизора. Няма нищо лошо в това. Пък и хубав мъж беше. Той и сега не може да осъзнае, че всичко е свършило вече... Обича да казва и до днес за себе си: &ldquo;Аз не съм стока, аз съм мостра!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> Веднъж, тъкмо бяхме се оженили, Иван Славков има рожден ден. Към 4 сутринта си тръгваме, аз карах лада. Иван с мерцедес, тоя с мерцедес, оня с мерцедес... Качваме се с Миодраг на ладата и той ми вика: &ldquo;Ти докога ще ме унижаваш да ме возиш в тази кола?! <br /> <br /> Крайно време е да купиш един бял мерцедес!&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Аз пари за мерцедес нямам!&rdquo;. А той: &ldquo;Аз трябва да знам какъв е семейният бюджет! Аз трябва да знам ти с какви пари разполагаш!&rdquo;. Идваме си вкъщи и скандалът продължава: &ldquo;Ти защо си криеш парите?!&rdquo;. &ldquo;Чакай, бе, къде са твоите пари?!&rdquo;. &ldquo;Аз нямам!&rdquo;&hellip; Е, такива работи... Не искам нищо лошо за него да казвам, но много зле се разделихме. Трудно се съгласи да напусне дома ми. Ние с майка ми спяхме в хола на земята, а Мио ... в спалнята. Извиках Боби и той го отпрати. Това беше...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />