Мама си отиде от рак на белите дробове, чувствах се изоставена
23-годишната изгряваща звезда Лорина Камбурова изигра ролята на Лия бунтарката - голямата дъщеря на Лилия Маравиля, в първия сезон на &ldquo;Връзки&rdquo; по bTV. Това е първият сериал, за който я вземат, но не й първият, за който я прослушват. Преди няколко години се явява на кастинг за ролята на Съни в &ldquo;Под прикритие&rdquo;, изиграна от Ирена Милянкова. После се състезава с Джулия Бочева за образа на Ани в &ldquo;Революция Z&rdquo;. Междувременно е избрана за турския сериал &ldquo;Ездачи&rdquo;. Проектът обаче пропаднал почти в началото.<br /> <br /> Като ученичка се явява в &ldquo;Мюзик айдъл 3&rdquo;. Въпреки че не е работила с вокални педагози, стига до последния кръг преди големите концерти. Приета е в Икономическия университет във Варна, но не й се учи там. Затова решава да се пробва в НАТФИЗ. За изпитите я подготвя за 2 месеца актьорът Валентин Митев. И се озовава в класа на проф. Здравко Митков.<br /> <br /> Наскоро приключиха снимките по американски филм, който трябва да излезе догодина. Екранният й баща е Стивън Дорф, а покрай снимките успява да се запознае и с Лили Тейлър от &ldquo;Аризонска мечта&rdquo;. Лорина се занимава и с дублаж. Част е от екипа, с чиито гласове говорят рисунките в &ldquo;Пингвините от Мадагаскар&rdquo;, а е била и най-добрата приятелка на Барби в &ldquo;Барби и тайното кралство&rdquo;. Младата актриса продължава да се занимава и с музика. Предстои й премиера на авторско парче в дует с нейн колега.<br /> <br /> <em>Ексклузивно за &ldquo;ШОУ&rdquo; Лорина даде най-искреното си интервю. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Lorina_vatre1.JPG" alt="Lorina_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="496" />- Лорина, как получи ролята на Лия в сериала &ldquo;Връзки&rdquo;?</strong><br /> - В сериала &ldquo;Връзки&rdquo; ме поканиха на кастинг за две роли &ndash; на Дара и на Лия. С голяма възрастова разлика &ndash; поне 9 години. Явих се. Получих комплимент, че доста добре съм изглеждала на кастинга в сравнение с други мои колежки. Има едно грешно мнение за нас, актьорите, че сме нечистоплътни, ходим с мръсни дрехи, не се поддържаме, че сме големи пияници и наркомани! Не е така! Това между другото. /смях/<br /> <br /> <strong>- Пак между другото, ти наистина ли никога не си пробвала наркотици?</strong><br /> - Не съм опитвала наркотици! Въпреки че в нашите среди има всичко, по много. Естествено, че съм пробвала &ldquo;трева&rdquo;, но не съм пушач на &ldquo;трева&rdquo;, не съм &ldquo;тревоманка&rdquo;. Както съм опитвала алкохол, но не съм алкохоличка, нали? Сигурно и ти си пробвала? Това са нормални неща. По-скоро, ако не пробваш, това е ненормално в нашето ежедневие...<br /> <br /> <strong>- Та какво се случи по-нататък на кастинга?</strong><br /> - Изпълнителната продуцентка Галина искаше много да играя Дара, тъй като имам детско излъчване. Но аз й казах, че предпочитам да изиграя нещо, което би ме изградило повече като актриса, тъй като винаги ми предлагат по-детски образи. Тя каза: &ldquo;О`кей, аз и за Лия те харесах!&rdquo;. <br /> <br /> По-късно разбрах, че Ваня Николова, която е сценаристка на &ldquo;Връзки&rdquo;, ме е забелязала във Фейсбук и е предложила на Галя да ме извика на кастинг.<br /> <br /> Когато ми казаха, че съм избрана за този сериал, част от мен не се зарадва, защото много тежко преживях раздялата с &ldquo;Ездачи&rdquo; - турския сериал, в който участвах, но беше спрян. Притеснявах се да не стане като проклятие и пак така да се случи. Когато ми казаха, че има проблем с &ldquo;Връзки&rdquo;, бях някъде на морето, на една поляна. Чувствах се в нищото. Казах си: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Ето, пак същото ми се случва, някой ме е урочасал!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> <strong>- Имаше ли куриозни случки по време на снимките?</strong><br /> - В сериала имам връзка с едно момче &ndash; Никола от &ldquo;Революция Z&rdquo;. В момента, в който той имаше проблеми с парите и се целуваме на един диван, аз вдигам телефона и се оказва, че от продукцията го викат. Това беше последният ми епизод с Кольо. А Виктор /режисьорът Виктор Божинов &ndash; б. а./ има навик да оставя материали, за да се смеем после... <br /> <br /> И ние с Кольо се целуваме, и когато звънне телефонът, по сигнал на режисьора, той прави звъненето, трябва да прекъснем с целуването и започва сцената. Камерата работи, около нас е екип от 30 човека, ние започваме да се целуваме, целуваме, 3-4 минути се целуваме, но сигнал няма, никой нищо не ни казва... В един момент решаваме, че трябва да започнем сцената. Аз вдигам телефона и ... осъзнавам, че няма никой в стаята! Седят горе на мониторите и се хилят! Довършихме професионално. После се развиках през смях: &ldquo;Викторе, ще ви убия, ще ви убия!&rdquo;. Как е могъл да организира 30 човека да се изнесат безшумно от стаята?! <br /> <br /> Много се смяхме и с този таралеж, който Яна Маринова подарява на Мишо Билалов. То беше гушкане, галене, той един такъв дружелюбен, много готин! Но имаше една сцена, в която Мишо пуска таралежа и той трябва да влезе през една дупка. Но стига той до дупката, обръща се и тръгва в другата посока. И час и половина - смях! Защото не можеш да накараш един таралеж да тръгне натам, накъдето ти искаш!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Lorina_nikola.JPG" alt="Lorina_nikola.JPG" align="baseline" width="500" height="322" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>С Никола Стоянов в сериала &quot;Връзки&rdquo; </strong></span><strong><br /> <br /> - А лесно ли се получиха любовните ти сцени с възрастния мастит продуцент, изигран от Велизар Бинев?</strong><br /> - Бях пред нервна криза! Рев в гримьорната! Всички около мен: &ldquo;Добре, де, какво става, страх ли те е да снимаш тази секс сцена? Нормално, първа секс сцена ти е!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Не, не ме е страх, бе, хора! Просто не се чувствам в момента достатъчно сексапилна, за да изглеждам такава и пред камерата, чувствам се дебела!&rdquo;. А те: &ldquo;Глупости!&rdquo;. Продължавам аз: &ldquo;Не мога да се сравнявам с Яна Маринова, която е със страхотно тяло, защото е тренирала!&rdquo;. Велизар ме взе, седнахме на една пейка и ми каза: &ldquo;Виж, какво, ти имаш да играеш сериозна сцена с мен. И си притеснена. Очевидно обектът на притеснението съм аз! Кажи как да помогна!&rdquo; /смях/ А аз го прегърнах и пак ревнах: &ldquo;Не, бе, Велизаре, не си ти! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Просто не се чувствам достатъчно хубава!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> А той: &ldquo;А, ти нормална ли си?! Какво говориш?&rdquo;. Така, благодарение на него, тази сцена се получи доста естествено. Аз бях с едно бельо само с лепенки отпред и отзад. Целият екип беше от мъже. Но гледаха надолу, на другата страна, за да не се притеснявам. Много галантно се държаха с мен.<br /> <br /> И Лили Маравиля, и Ники Ишков, и Михаил Билалов много ми помагаха, чувствахме се като истинско семейство и затова всичко се получаваше естествено пред камерата.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Lorina_velizar1.JPG" alt="Lorina_velizar1.JPG" align="baseline" width="500" height="274" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">Кадър от горещата сексцена между Лия (Лорина Камбурова) и Продуцента (Велизар Бинев)</span><br /> <br /> - Лорина, ти си от Варна, с какво помниш детството си?</strong><br /> - Детските ми години са преминали в лозята на баба ми, точно край морето. По цял ден съм ходила из чуждите вили, събирала съм костенурки, брала съм цветя, змиите не са ме плашели. Но основната ми детска площадка бързо става Варненският театър. От 7-годишна се занимавам с изкуство. Прашните гримьорни, мрачните коридори, перуките на Турандот и Кармен са моите спомени. Първо започнахме да правим мюзикъли, после дойде театърът.<br /> <br /> <strong>- Когато си в шести клас, майка ти си отива от рак. Това е страшно, особено за едно дете... </strong> <br /> - Родителите винаги се опитват да предпазят децата си от неприятностите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Смъртта на мама дойде внезапно за мен, аз не подозирах нищо, защото тя е крила всичко от мен</strong></span><br /> <br /> А като си дете, дори да видиш симптомите на дадена болест, ти не можеш да познаеш, че това е най-страшната! Мама имаше тежки периоди, когато са се появили разсейките. Но аз не знаех за какво става дума. Ако бях по-подготвена, може би щеше да е по-лесно. <br /> <br /> Но когато отиваш на училище и като се върнеш, ти съобщават това нещо, болката от загубата е тройно по-голяма! <br /> Оказа се, че мама отдавна се е борила с рака на белия дроб, но не е искала да ми казва. До последно се е надявала, че ще се оправи. Дори от 5-6 години беше спряла цигарите. Нейната психика беше много ранима, а това при борбата с тази болест оказва голямо влияние. Колкото по-здрав си психически, толкова повече време живот можеш да си спечелиш, дори можеш да се излекуваш. Има и такива случаи.<br /> <br /> <strong>- Когато се случва тази трагедия, те вече са разведени с баща ти...</strong><br /> - Да, бяха разведени години преди това... Когато майка почина, аз много дълго мислих оттук-нататък как ще продължи животът ми. Това е много странно да се каже за едно 12-годишно дете... Но наистина започнах да си мисля на кои хора мога да вярвам оттук-нататък, кои хора няма да ме изоставят и да си отидат рязко. Защото ти се чувстваш изоставен в такъв момент! Казах си: &ldquo;Аз никога повече няма да имам майка, защо един ден да се обвинявам, че съм имала възможност да имам баща, но не съм се възползвала!&rdquo;. <br /> <br /> Дотогава с баща ми сме се разминавали. Но когато те връхлети нещо толкова мащабно като събитие, започваш да правиш преоценка на нещата. И разбираш, че може би грешиш, като отдаваш прекалено внимание на егоцентризма си. Реших, че няма да бъда като останалите деца. Ще имам добра връзка с цялото си семейство, и то защото аз така съм поискала. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Започнахме да се сближаваме с татко</strong></span><br /> <br /> Той отговори на това с отворени обятия, защото само това чакаше! С годините станахме най-добри приятели. Преди малко говорихме един час по телефона. Говорим за абсолютно всичко. С другата му дъщеря сме близки, тя е на 11 години, с жена му също сме приятелки. <br /> <br /> Баща ми ме научи на мъжко мислене, което те кара да стоиш с двата крака на земята и да се бориш сам, да знаеш, че сам си отговорен за своите постъпки. Много бързо научаваш, че няма нищо страшно и уверено крачиш напред. Баща ми и баба ми са двамата човека, които знам, че по никакъв начин няма да ме предадат. Баба винаги е присъствала активно в живота ми, защото майка ми беше работохолик. Занимаваше се с висша математика. На 16 години завършва гимназия в Русия. Първо учи висша математика в Шумен, след това &ndash; физика в Софийския университет, а малко преди да почине, на 41 години, завърши морско право в Швеция. Тя беше много неспокоен дух и много търпелив и постоянен човек по отношение на мечтите си. Мъча се да приличам на нея. Но не дойде времето двете да си говорим по женски... <br /> <br /> А баба ми вече разбира, че не е направила грешка, като не ме е спряла да поема по моя път. Защото тя в началото искаше да се занимавам с нещо по-сериозно. Много й беше мъчно, че не можа да пътува до София да види завършването ми в НАТФИЗ, беше много горда с мен. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Lorina_velizar_2.JPG" alt="Lorina_velizar_2.JPG" align="baseline" width="500" height="273" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С Велизар Бинев във &quot;Връзки&quot;</span><br /> <br /> - Твой чичо е актьорът Стоян Алексиев. Повлия ли ти на избора да станеш актриса?</strong><br /> - Да, той е добър актьор и аз се уча от него. Чичо ми е по македонска линия. Цецо Алексиев и Алек Алексиев, който игра мой брат във &ldquo;Връзки&rdquo;, са ми братовчеди. Те са известни с работата си, а не с натрапчивото си медийно присъствие. Когато имам нужда от съвет, ги търся. И те търсят мен, когато имат нужда.<br /> <br /> <strong>- В едно твое тв интервю пуснаха видео от участието ти в &rdquo;Мюзик айдъл&rdquo;. Като че ли не ти стана много приятно?</strong><br /> - Да, не ми стана приятно. Не очаквах да пуснат това видео. Но нека да е ясно &ndash; аз не се срамувам от участието си. Сконфузих се, като пуснаха това видео, защото оттогава съм направила много, за да се променя. Там съм с брекети, нямам четири зъба в устата! Аз дори не пея по този начин вече, направила съм много, за да е много по-добре! Може би затова така реагирах... Формати като &ldquo;Мюзик айдъл&rdquo; наблягат много на това да предизвикват състраданието на публиката. Аз станах известна там повече с историята със загубата на майка ми, за която те разбраха, отколкото с някакви особени гласови данни. Не искам да бъда запомнена само с личната си история. Има страшно много знаменитости, има и обикновени хора, които имат много по-тежки съдби. Това е човешко. Искам да бъда запомнена с това какво съм направила. Останах там сред последните 50 човека от 5000. Фънки, който беше смятан за &ldquo;лошото ченге&rdquo; на формата, много ме подкрепяше. Изпадах в нервни ситуации и казвах на журито: &ldquo;Моля ви се, хора, скъсайте ме! Не заслужавам да мина напред, има много по-добри от мен!&rdquo;. Тогава Фънки се обърна към мен и ми каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Ние няма да те махнем, докато ти сама не се прецакаш! Продължаваш!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> <strong>- При кандидатстването в НАТФИЗ си имала проблеми с варненския си диалект. Как го преодоля?</strong><br /> - Ние, варненци, говорим с правилни ударения. Проблем е мекостта на гласните, която е характерна за крайбрежието. Малко меко си говорим. Казваме &ldquo;тъй че&rdquo;, не &ldquo;така че&rdquo;. Малко на плаж тъй на морьето трябва да идьем, тоалетна хАртия трябва да купим... /имитира меко говорене &ndash; б.а./ Варненци имат и характерна бленда. На изпита в НАТФИЗ бях още с брекети, безцветни, които не се виждат от залата. Казах на комисията, че след една година ще ги махна. Втората препоръка беше да изчистя диалекта си. Сега само когато съм изморена може да се случи да кажа &ldquo;вечи&rdquo; или &ldquo;тъй че&rdquo;... Но много рядко. Мен няма да ме допуснат в звукозаписно студио, ако имам диалект, там са безкомпромисни в това отношение.<br /> <br /> <strong>- Имаш доста главни роли в дублажа&hellip;<img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Lorina_vatre2.JPG" alt="Lorina_vatre2.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="479" /></strong><br /> - Дублажът е много сложна професия. Изисква натрупани часове работа зад микрофона, за да усвоиш тънкостите на този занаят. <br /> <br /> Одобрението в дублажа е сложно. Явяваш се на проби и след това те се изпращат в Америка, където се слушат гласовете от екипа, който е направил продукцията. Оказа се, че още в първия проект съм одобрена за главна роля в &ldquo;Барби и тайното кралство&rdquo;. Аз съм приятелката на Барби, една русалка, която има страшния проблем, че си е загубила опашката и постоянно се спъва в краката си. Нещо, с което много прилича на мен, нали аз идвам от Варна...<br /> <br /> <strong>- Кой е най-големият хонорар, който си получила досега от кино?</strong><br /> - Първият голям хонорар, който взех, беше от турския сериал &ldquo;Ездачи&rdquo;, който спря след първите две серии. Бях на седмото небе. Не мога да коментирам сумата, но бяха първите добри пари, които взех. Старая се да не си продавам труда за жълти стотинки.<br /> <br /> <strong>- Какво си купи с тези пари?</strong><br /> - Мебели си купих тогава, защото се пренасях в нова квартира. Имах нужда от легло, от матрак, от гардероб, столове... Такива, практични неща.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />