Баща ми умря на 47 години заради лекарска грешка
<em>Киноактьорът Иван Братанов е легенда за по-възрастното поколение българи. Той прави култови роли във филмите &ldquo;Неспокоен път&rdquo; (за който е удостоен с първа награда на Международния фестивал във Венеция 1955 г.), &ldquo;Гераците&rdquo;, &ldquo;В тиха вечер&rdquo;, &ldquo;Ивайло&rdquo;, &ldquo;Най-дългата нощ&rdquo;, &ldquo;Шибил&rdquo;, &ldquo;Песен за човека&rdquo;, &ldquo;Границата&rdquo;, &ldquo;Веригата&rdquo;, &ldquo;А бяхме млади&rdquo;, &ldquo;Тютюн&rdquo;, &ldquo;Крадецът на праскови&rdquo;, &ldquo;Привързаният балон&rdquo;, &ldquo;Животът си тече тихо&rdquo; и др. Днес единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; синът му Владимир споделя най-съкровени спомени за баща си, за неговите колеги от онова време и за жестокия погром над паметника на гроба му в Софийските централни гробища. <br /> <br /> Владимир Братанов следва примера на баща си &ndash; завършва ВИТИЗ, играе известно време в Русенския драматичен театър, а по-късно е асистент режисьор в Народния театър &ldquo;Иван Вазов&rdquo; в София. Иван Братанов умира в ръцете му на 30 януари 1968 г., когато Владо е едва на 19 години. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Влади, чувстваш ли се обиден, съкрушен от това, че е поруган гробът на баща ти?</strong><br /> - Много неща помня, въпреки че бях твърде млад, когато той си отиде от този свят. Чак не мога да повярвам! Сега вече той трябваше да е на 95 години... Спомням си, че след време, когато е редно да се направи паметник за мъртвеца, ми се обадиха от милицията и аз отидох там. И какво се оказва? - Ето го тук на снимката - всичкото това, което е изкъртено, вандалите мислили, че е позлатено, а то е от месинг, който всъщност няма никаква стойност. Знам, че охраната на гробищата е минала през това време и виждат двама души с кирка да събарят паметника. И се оказва, че в близост до гроба на баща ми е била спряна колата на конкурентна погребална агенция. Целта им е била всъщност ние да отидем и да си поръчаме наново паметник, но при тях. Какво да ти кажа?... Ходихме на съд да ги съдя, но какво ще съдя?! Те това дали ще могат да го възстановят? Е, до ден-днешен така си стои паметникът и нарочно го държа, защото не ми се обадиха от Районния съд <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и аз съм вдигнал ръце</strong></span><br /> <br /> <strong>- Ходиш ли често на гроба на баща ти?</strong><br /> - Редовно ходя, ако не всяка седмица, то през две съм непременно там. Той е погребан в алеята на актьорите в съседство с Георги Парцалев.<br /> <br /> <strong>- Ти знаеш ли, че наскоро е извършена вандалщина и на гроба на Апостол Карамитев и неговата съпруга Маргарита Дупаринова?</strong><br /> - Знам. Всичко знам. Аз видях този гроб. То няма име, няма снимки!!!...<br /> <br /> <strong>- А знаеш ли в какво състояние е гробът на Парцалев? </strong><br /> - Изкъртени са му всички букви от името, опитвали са дори рамките да вземат. <br /> А на баща ми гробът представляваше една морена, която му донесоха приятели и колеги от Киноцентъра, и върху нея бе поставен барелеф с лика му. Ела, ела сега на балкона да ти покажа какво точно имаше на морената /показва ми барелефа с лика на баща си, поставен в един ъгъл на терасата - б.а./. <br /> <br /> Реших да взема този лик, защото от охраната на гробищата още преди време ми казаха, че някакви мургави са се навъртали наоколо, а аз се вбесих и прибрах барелефа вкъщи. Остана само морената. Тогава си спомням, че ме извикаха в полицията и ми разказаха каква е случката. Тези мургавите с кирките се опитвали да разбият дори и морената и тя леко се е килнала. Аз не съм я оправил и няма да я оправя, защото знам, че на гробищата постоянно се вандалства. От полицията тогава ми казаха, че тези хора <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>били от конкурентна фирма за правене на паметници</strong></span><br /> <br /> <strong>- Кои други известни актьори лежат до баща ти?</strong><br /> - Първият е Нейчо Попов, вторият гроб е на майка ми и баща ми и оттам нататък под ъгъл от черквата са Парцалев и други известни актьори и музиканти. Доколкото имам спомен, само на Гришата Вачков гробът не е пипан, защото той е с едни камъняци и няма какво да се краде. Там е гробът на Константин Кисимов, който също е поруган.<br /> <br /> <strong>- Кой всъщност изработи този паметник?</strong><br /> - Един признателен човек от село Кардам е дал проекта, а тук, в каменоделната, бе изработен паметникът.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Bratanov_4.JPG" alt="Bratanov_4.JPG" align="baseline" width="500" height="318" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1955 г., &quot;Неспокоен път&quot;</strong></span><strong><br /> <br /> - Смяташ ли, че актьорът Иван Братанов &ndash; твоят роден баща, е забравен от младото поколение?</strong><br /> - Виж, откакто навлезе тази, младата вълна актьори просто се прекъсна връзката с началото. Не говоря само за баща ми. Първо, къде сега се гледат тези знакови български филми? От 1968 г. надолу никъде не се прожектират старите филми. Е, тогава как ще ги знаят младите? А възрастни хора, дори и в моя квартал, се интересуват и питат дали нямам диск на еди-кой си филм. Те искат да видят и се интересуват. Но все пак не мога да се сърдя на младото поколение, защото то гледа напред.<br /> <br /> <strong>- С коя от наградите на баща ти най-много се гордееш?</strong><br /> - Ето, това - тази Първа награда за най-добра мъжка роля във филма &bdquo;Неспокоен път&rdquo; от първия Международен филмов фестивал през 1955 г. във Венеция /показва релефно изработена плочка във вид на орден с изографисано името на Иван Братанов, б. а/. <br /> <br /> Много интересно беше, че тази награда аз я получих индиректно след смъртта на баща си. Така стана и с режисьора на филма Дако Даков. След като е присъдена наградата, защото нали не мислите, че баща ми или режисьорът са били във Венеция по време на събитието, след две или три години някаква чиновничка от Министерството на културата ми се обажда и казва: &bdquo;Тук има при нас едно нещо за теб, ела да си го вземеш&rdquo;. Изумях - отивам и виждам ето това нещо, което пазя като светиня. Нали се сещаш, че тази награда е всъщност присъдена както наградите от фестивалите в Кан и много други такива...<br /> <br /> <strong>- Тази награда си я пазиш като семейна реликва, нали?</strong><br /> - О, да. Пазя я, но още когато бях на работа като помощник режисьор в Народния театър потърсих начин да се открие някакъв музей на кинодейците и аз бих го подарил там. До ден-днешен такова нещо няма и затова го съхранявам вкъщи. Защото в село Кардам, Поповско, когато се отбелязваше 90- годишнината на баща ми в читалището, всичко беше облепено с негови снимки, кадри от филмите му, даже и стихотворение е написал един самодеец поет. Ето как в едно селце може такова нещо да се направи, а в столицата - не?!...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Bratanov_vatre.JPG" alt="Bratanov_vatre.JPG" align="baseline" width="500" height="352" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Иван Братанов като поп Андрей във филма &quot;Септемврийци&quot; (1954)</strong></span><strong><br /> <br /> - Какъв е най-яркият ти спомен за твоя баща?</strong><br /> - Един от последните ми спомени за него е, когато Бинка Желязкова снимаше филма &ldquo;Привързаният балон&rdquo;. Те трябваше да пътуват за снимки извън София и взимаха актьорите с рейсове. В едно от тези пътувания бях с баща ми, а той си носеше една дамаджанка и от време я надигаше и... &ldquo;къл-къл-къл&rdquo;, след което последва: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Ах, благодат!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И така по няколко пъти къркаше от дамаджанката и я подаваше на човека от следващата седалка зад него. Другият зад него взима дамаджанката, отпива, но си трае, третият &ndash; също. Какво се оказва накрая - в плетената дамаджанка имало... зелева чорба, но нито един от вкусилите я не смееха да кажат какво пият. Гледат и следващият да се мине. Докато накрая се разбира, че Братана си е направил остроумна шега. Такъв човек беше баща ми - от обикновените неща правеше смях и забавления.<br /> <br /> <strong>- Знам, че е починал твърде млад &ndash; едва на 47 години. От какво всъщност умря?</strong><br /> - Помня, че тогава снимаха филма &ldquo;Жив е той&rdquo;, през 1967 г. Той почина през януари в Копривщица. Точно там снимаха епизоди от филма и той се разболява. Сбърка го всъщност една млада лекарка, която му е слагала топли компреси на главата, а той е развивал инсулт.<br /> <br /> <strong>- Ти как разбра, че баща ти е зле?</strong><br /> - Тогава майка ми беше с него в Копривщица (ние имаме голяма рода там) и ми се обажда да тръгна веднага, защото баща ми е много зле. Само че аз не повярвах, защото той и друг път е отправял такива призиви не защото е зле, а просто защото е искал да ни види. Често отсъстваше по месеци от къщи. Така и не повярвах, но майка ми ми се обажда три дни подред и все казва: &ldquo;Ела, защото баща ти е много, много зле!&rdquo;. И тогава се обадих на братовчед ми и му викам: &ldquo;Батко, дай да ходим, защото тук нещо не ми харесва...&rdquo;. <br /> <br /> Отиваме ние в Копривщица, а татко лежи в една от страхотните ни големи къщи, влизам аз вътре и го виждам усмихнат, щастлив, че ме вижда. Опита се да си повдигне дясната ръка, а тя... увисна. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Надвесих се над него, вдигна очи, потекоха му сълзите и умря</strong></span><br /> <br /> <strong>- Бохем ли беше баща ти? Падаше ли си по жени?</strong><br /> - Не знам дали си е падал по жени, но те много го харесваха. Аз и до ден-днешен пазя една картичка от негова почитателка. Бог да я прости, майка ми не го ревнуваше, а се радваше, когато виждаше, че хората го обичат. <br /> <br /> <strong>- Малко известен факт е, че баща ти е бил в концлагер. Защо?</strong><br /> - Защото е бил хулиган по тогавашните разбирания и са го определили като враг на народа. Първо е бил в Белене и после в &ldquo;Св. Врач&rdquo;. Това е станало, преди аз да се родя. Бил е на заточение около две години. Не ми се говори, честно казано, защото това са твърде лични неща. Не искам и да възвеличавам баща си, нито пък да го принизявам.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />