Гавреха се с Емил Димитров, докато пееше "Моя страна, моя България"!
<em>Иван Караиванов, познат като българския Том Джоунс, притежава уникален глас, но за жалост живее под стандарта на средностатистическия българин и гасне болен в самота. Почитателите на Ванката го чакат на морето и само Господ знае дали той ще направи това лято своето шоу в Слънчев бряг. Но прави своято жестока изповед пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Ванка, години наред правеше шоу в едни от най-луксозните заведения в София и по морето. Сега обаче те намирам болен&hellip;</strong><br /> - Така е, но все още съм жив. Имам бодежи в гърдите, кашлям лошо. Възможно е да съм разтеглил някое сухожилие. На Павел баня ходих с триколката и много дъжд ме валя. Трябваше да съм на топличко, ама какво да правим, не стоя мирно. Не съм добре, но с Божия помощ се надявам скоро пак да хвана пътя към морето.<br /> <br /> <strong>- Работил си с най-добрите ни певци и артисти, свидетел си на драматични за новата ни история събития? </strong> <br /> - Така е. Навремето, след хотел &bdquo;Родина&ldquo;, най-много побоища между мутри на ВИС и СИК ставаха в ресторант &bdquo;Лебеда&ldquo; на Панчарево. Аз съм бил жив свидетел на онези бурни времена. Моят приятел Любо Лисичков, тогавашният директор на хотел &bdquo;Родина&ldquo;, беше взел &bdquo;Лебеда&ldquo; под аренда. На Панчарево Любо правеше едни от най-добрите музикални програми в България, канеше дори Алла Пугачова!<br /> <br /> Любо, който ме лансира в София, ме събра да работя заедно с примата на руската естрада. Алла идваше с балет и правеше шоу на изключително високо ниво. След нейната програма веднага започваше чалга. В онези времена чалгата си пробиваше път. Докато се дънеше чалга, в &bdquo;Лебеда&ldquo; редовно се гърмеше и се трошаха чинии. Момчетата от ВИС и СИК не идваха специално за нашата програма, но Любо си имаше принцип &ndash; винаги канеше вариететни артисти. Имаше случаи, в които <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>едвам сме оживявали</strong></span><br /> <br /> Случвало се е мутри да идват, за да си правят курбан, защото оцелели след някакво меле. В &bdquo;Лебеда&ldquo; пак продължаваха екшъните. Ресторантът беше с висок таван, в който се стреляше &bdquo;удобно&rdquo;, дупки се правеха без проблем. Стените целите бяха на решето. В онези мътни години станах свидетел на много неща!...<br /> <br /> Драматичните събития на 10 ноември ме хванаха точно в хотел &bdquo;Родина&ldquo;. Лятото преди преврата в хотела се появи Жорж Ганчев. Каза, че идва от Америка и замисля да прави записи в &bdquo;Балкантон&ldquo; с едни англичани. В същото време в единствената тогава звукозаписна компания в България отказва да записват песни на Богдана Карадочева. Нейните записи направо бяха забранени. <br /> <br /> Както и да е. Жорж Ганчев пристигна с едно пуловерче и се настани в &bdquo;Родина&ldquo; и цяло лято спа в хотела. Още тогава започнах да усещам, че &bdquo;Родина&ldquo; е свърталище на ченгетата от ДС. Лятото преди преврата на 10 ноември се усети едно силно раздвижване. На последния етаж на хотела, където пеех, се събираха бандити и сутеньори. По-късно се оказа, че сред тях са офицери на ДС. Ние имахме много хубава програма, а те бяха наши клиенти. Точно по това време се появи Жорж с желание да прави шоу. Месеци по-късно обаче се оказа, че той напира да влезе в политиката.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Joun_vatre1.JPG" alt="Joun_vatre1.JPG" align="baseline" width="500" height="352" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Вариететно участие на певеца </strong></span><strong><br /> <br /> - Имал си щастието и късмета да работиш с Емил Димитров!&hellip;</strong><br /> - В хотел &bdquo;Родина&ldquo; Любо Лисичков ме събра с Биг бенда на Вили Казасян и Емил Димитров. На първия етаж на хотела работех с Биг бенда на Вили, на втория - с Емил Димитров. Аз се възхищавах на Емо и ми ставаше много неудобно, когато го обиждаха на &bdquo;пе*ал&rdquo;.<br /> <br /> Емо Димитров е роден в Плевен. Тогавашният директор на &bdquo;Родина&ldquo; Любо Лисичков, Бог да го прости, също беше плевенчанин. По това време вече <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Емо беше изолиран от другите артисти и певци, беше изпаднал в немилост</strong></span><br /> <br /> Любо обаче му подаде ръка и го покани да пее. Паснахме си с него - много добър човек, разкошен приятел! От другите известни певци само Данчето Христова го поддържаше. С нея също бяхме приятели. Искам да ти кажа, че не Емо, а неговият мениджър бай Васил Андреев имаше п***астки прояви.<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че Васил Андреев си лакирал ноктите на ръцете и краката в яркочервено?!</strong><br /> - Не съм забелязал да се лакира, но обичаше да си черви устните. Слагаше си ярко червило. Бай Васил Андреев имаше страхотно чувство за хумор и самоирония. Той караше Емо с един трабант. Един ден Васил Андреев качи и мен на трабанта. По едно време, както шофираше, неочаквано спря колата. Каза: &ldquo; Ще пусна една вода&ldquo;, събу си гащите пред нас и&hellip; клекна! Вика: &bdquo;Аз пикая като жена!&ldquo;. Хората минават покрай него, а Емо се смее. <br /> <br /> На вечерните ни участия в ресторанта на хотел &bdquo;Родина&ldquo; от публиката пияни мъже много обичаха да се гаврят с Емил Димитров. Обиждаха го. Още щом Емо излезеше на сцената започваха да го освиркват. Наричаха го &bdquo;пе*ал&ldquo;. Мнозинството от клиентите ни бяха или ченгета, или бивши спортисти &ndash; борци, боксьори, щангисти. Все силоваци. <br /> <br /> Знаеш, че патриотичната песента &bdquo;Моя страна, моя България&ldquo; e избрана за песен на столетието. Текстът е написан от бай Васко Андреев, музиката е от Емил Димитров, Митко Щерев прави аранжимента. И така &ndash; излиза Емо на сцената, започва да пее този неофициален химн на България, а от публиката пияните започват да го освиркват. Обиждат на &bdquo;пе***аст&ldquo;, а той пее: &bdquo;Моя страна, моя България, Моя прекрасна страна, Моя любов&hellip; Моя тъга&hellip; При теб ме връща вечно любовта!&ldquo;. <br /> <br /> След програмата клиентите си отидоха. Ние с Емо седнахме в синия бар. Той ми вика: &bdquo;Ванка, иди да вземеш една водка!&ldquo; и ме изпрати до денонощния магазин, който се намираше точно до Руски паметник. Тогава денонощните магазини бяха рядкост. Отидох, взех водката и се върнах при него. Казах: &bdquo;Бате Емо, станах свидетел на срамната случка. Видях как, докато пееше, те обиждаха. Като млад аз мечтаех да стана като теб! За мен ти си най-добрият! Ти си номер едно, а така жестоко те огорчават!..&rdquo;. Тогава Емо каза нещо, което няма да забравя:<br /> <br /> &bdquo;Ванка, не им обръщай внимание! Навсякъде където има алкохол стават такива неща!&ldquo;. Аз обаче не можех да проумея как така публиката се гаври с най-добрия български изпълнител, а той продължава да пее въпреки обидите. Откъде намираше тази сила?! <br /> <br /> &bdquo;Добре, разбирам, че където има алкохол стават такива неща. Но тук, при нас, идват хора, които се представят за елита на България, посещават ни само ВИП персони. Е, ти за тях ли написа &bdquo;Моя страна, моя България?&ldquo;, го питах&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кои бяха най-ярките клиенти на вариетето на хотел &bdquo;Родина&ldquo;?</strong><br /> - В хотел &bdquo;Родина&ldquo; наистина идваха все отбрани хора, каймакът на обществото. След най-ярките и най-редовните клиенти беше Иван Славков &ndash; Батето. Лека му пръст, той много ме обичаше! Централната маса винаги беше запазена за него. До Батето сядаше бай Петко Сираков - известният борец, бащата на Наско Сираков. Ще ти разкажа една автентична случка, само да не прозвучи цинично. И така излизам аз да откривам програмата. Казвам: &bdquo;Добър вечер!&ldquo;, и Батето се провиква: &bdquo;Абе, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>каква добра вечер, аз седем дена не съм е*ал нищо </strong></span><br /> <br /> майка му дей*а!&ldquo;. &bdquo; Ти седем дена, а аз седем години не съм я вършил тая работа&ldquo;, казвам. Хората ръкопляскат, превиват се от смях! <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Joun_stoi.JPG" alt="Joun_stoi.JPG" align="baseline" width="500" height="339" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Караиванов и Христо Стоичков &ndash; снимка за спомен</strong></span><strong><br /> <br /> - Ставаш много близък с Емил Димитров и той ти се доверява като на брат&hellip;</strong><br /> - С Емо и с бай Васил често оставахме в бара, след като мине програмата, до 5 часа сутринта. Емо ми споделяше съкровени неща. Веднъж ми каза: &bdquo;Жена ми върти бизнес за милиони с Андрей Луканов в Австрия. Тя е управител на негов хотел&ldquo;. След 10 ноември Луканов стана много видна личност, демократ, но по това време все още беше при бай Тошо. Още преди демократичните промени Емо ми каза: &ldquo; Знаеш ли, приятелю, за какви големи пари, става въпрос?!<br /> <br /> Знаеш ли какъв бесен капитализъм развиват българските комунисти в чужбина?! А ако знаеш как Мариета ми опука всичките пари, преди да замине за Австрия!...&ldquo;. /Преди тя да замине за Австрия, в София се разпространява слух, че жената на Емил Димитров е изтеглила спестяванията му. С парите на съпруга си Мариета отива за Виена при Владимир Грашнов, в когото е лудо влюбена и е готова на всичко. Втората съпруга на Емил дръпнала голямата сума с фалшиво пълномощно. По-късно Мариета разказва, че Грашнов е проиграл парите на певеца във виенските казина. След време Емил й простил и отново се оженил за нея. В последните години от живота си той бавно се самоубива с водка и е на издръжка на приятелите си, които му давали по 20-30 лв. на ден - б.а./<br /> <strong><br /> - Емил се жени за Мариета, а вече е бил с такива жени като Далида&hellip;? </strong><br /> - Емил и Далида бяха приятели. Той говореше за нея с респект и възхищение. Разказа ни: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Тя беше с изкуствено око </strong></span><br /> <br /> но малко хора знаеха за това. За проблемите й с очите дори медиите не пишеха. Далида беше много богата жена. От цял свят мъже я желаеха, но тя се самоуби заради нещастна любов с едно момче&ldquo;. <br /> <br /> <strong>- Емил Димитров прави бум в Париж и Далида му предлага да живее в един от нейните апартаменти&hellip;</strong><br /> - Да, точно така, и те стават много близки. Споделяли са си интимни неща, но Емо не ми е казал да са правили секс. Докато работихме с Емо в хотел &bdquo;Родина&ldquo;, той не е показвал никакви гейски уклони. Напротив! Имахме едно Майче, от Кюстендил беше, колежка, певица. Една вечер бат` Емо беше леко пийнал, за майтап влезе в гримьорните и си събу гащите. Откровено да ти кажа &ndash; видя ми се доста надарен! Сваля си гащите и казва: &bdquo;Ох, Майче, душичко!&hellip;&ldquo;. Онази се смее и вика: &bdquo;Ох, недей! Не мога да гледам!&ldquo;. Той й казва: &ldquo;Ама няма нужда да го гледаш, а да го усетиш!&ldquo; - и тя си слага ръцете. Смеем се. Всичко беше на майтап.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Вежди Рашидов ти отмъква едно твое гадже, в което си бил безнадеждно влюбен?</strong><br /> - Това се случи, докато работих при Астор. Тогава излизах с бивша гимнастичка от националния ни отбор по художествена гимнастика. Мъжът й беше един от големите главорези, от мутрите на София. Ние с нея тайничко излизахме, криехме се, хапвахме си рибки по Ситняково. И така, докато един ден Вежди Рашидов реши да си направи рождения ден при Астор в &ldquo;Хемус&ldquo;. Тогава аз пеех там. Един от официалните гости на Веждито беше Илия Павлов. По време на празника Илия Павлов ме извика на масата си. <br /> <br /> &bdquo;Бат Ваньо, ти си от Шипка, нали?&ldquo;. Казвам: &bdquo;Точно така. От Шипка съм!&ldquo;. Той продължава: &bdquo;Абе, ти случайно не си ли ми баджанак, защото моята жена Дарина е от Казанлък? Питам, защото дочувам, че от Казанлъшко всички са ми баджанаци&hellip;&ldquo;. Действително, аз се бях запознал с Дарина много преди да срещна Илия Павлов. Една вечер в Казанлък я видях в компания, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>беше много пияна</strong></span><br /> <br /> Снимаха филм, тя беше още момиче. Тогава Дарина ми каза, че пее хубаво на китара. Извадихме китарите, пяхме. Оттогава не я бях виждал. Тя беше доста подпийнала и се държеше ексцентрично. В разгара на купона се съблече гола, разхвърля се по цици. В интерес на истината, тогава циците й бяха съвсем мънички. А сега е с огромни бомби, които нямат нищо общо с това, което природата й е дала. Тогава се разджаска по цици и запали младоците около себе си. То и аз се запалих. Казах: &bdquo;Брех, мама му стара! Какво гадже!&rdquo;. Аз, доколкото знам, Даринчето е осиновена...<br /> <strong><br /> - Красива ли е в действителност Дарина Павлова?</strong><br /> - Беше млада и не ми се видя да е чак някаква голяма красавица. Сега, на моята възраст, всички млади ми се струват хубави. Но тогава не забелязах Дарина да е нещо специално. Просто едно младо, свежо и доста освободено момиче.<br /> <br /> <strong>- На рождения ден на Вежди Рашидов си получил покана за среща лично от боса на &bdquo;Мултигруп&ldquo;?</strong><br /> - Точно така. Илия ме покани да отида в сградата на &bdquo;Мултигруп&ldquo;, за да говорим за моите бъдещи артистични ангажименти. На купона на Веждито имаше много артисти и певци. Всички искаха да говорят с Илия. Тогава на неговата маса дойдоха Данчето Христова и Тончо Токмакчиев, който тогава беше комбина със Слави Трифонов. Когато Тончо дойде при Илия, той му каза: &bdquo;Виж колко е кадърен бат` Ваньо. Той е единственият талантлив човек тук, който не идва да ми досажда!&ldquo;. Нали, целият артистичен свят се изсипа на тази маса, а мен лично Илия ме извика. <br /> <br /> Покани ме на среща, а вицепрезидентът на &bdquo;Мулти&ldquo; Николай Вълканов ми даде визитката си. Уговорихме се след три дни да бъде в кабинета на Илия. Още помня &ndash; зимно време беше, много студено. Аз с целия си акъл поканих на тази среща моята приятелка - бившата състезателка по художествена гимнастика. Викам: &bdquo;Ела с мен при Илия, само мъжът ти не трябва нищо да разбира!&ldquo;. И тя като се наконти! Сложи едно палто, най-малко 8000 лева струваше. И така накипрена се качи в трамвая с мен и отидохме до сградата на &bdquo;Мулти&ldquo;. Аз бях много влюбен. Тогава бях на 44 години, тя - на 46. С две години по-голяма от мен, но опъната, стройна, все едно правена на струг.<br /> <br /> В &bdquo;Мултигруп&ldquo; сме. Казваме, че сме за Илия Павлов и веднага ни вкарват в служебното кафене. Питат ни какво ще пием. Викам : &ldquo; Дайте ни по едно бульонче!&ldquo;. По едно врече чувам барманката как се провиква на сервитьорката: &bdquo; Сложила си горещия бульон в чаши без дръжки, хората ще си изгорят ръцете!&ldquo;. Те ме помислиха за мултак &ndash; така представителен бях. Ей, че не могат да ни намерят чаши да ни налеят бульона, на всички им счупени &bdquo;ушите&rdquo;. <br /> <br /> Мина един час. Казват ни: &bdquo; Ще чакате, Илия има много работа&ldquo;. По едно време в кафенето се появи бай Павел. С него бяхме работили заедно в хотел &bdquo;Родина&ldquo; и вече се познавахме. &bdquo; Здрасти Ванка! Много хубава приятелка имаш&ldquo;, каза бай Павел и ни покани да го последваме. Влизаме ние с него в един салон - целия в огледала. На централната маса виждаме Вежди Рашидов. Бай Павел вика:<br /> <br /> &bdquo; Настанявайте се, сядайте!&ldquo;. Седнахме ние при Веждито, а той казва : &bdquo;Ех, Иване, Иване! Гледай какви жени се въртят около теб, мама му стара! Заради такива като теб аз не мога да се уредя с хубава жена! Скулптор съм, пари имам, ти не си богат човек, а какви мадами въртиш!...&ldquo;. Говорим си ние в компанията и гледам как по едно време моята приятелка взе да се усуква около Веждито&hellip; <br /> <br /> Ние долу в салона си говорихме, а Илия горе в кабинета работеше. Разбрах, че срещата ми с него няма да се състои, защото е претрупан от ангажименти. Бай Павел каза, че Иван Костов много ги притиска и създава големи неприятности на Илия. Сблъсъкът на Костов с &bdquo;Мултигруп&ldquo; предстоеше. Илия лично ми се извини: &bdquo;Бат Ваньо, нека да отложим за друг ден! Нямам физическа възможност да те приема&ldquo;. След като се разбра, че среща няма да има, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Веждито натовари моята приятелка в един джип. А аз пак се върнах с рейса...<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Joun_vatre3.JPG" alt="Joun_vatre3.JPG" align="baseline" width="500" height="350" /><br /> <strong><br /> - Твоята любов ти е изневерила с Вежди Рашидов?!</strong><br /> - Тя ми каза, че с Веждито имали само служебни отношения. От &bdquo;Мултигруп&ldquo; той я завел при адвокат. С мъжа й имали проблеми и се нуждаели от добър юрист. Веждито й намери такъв. Това е нейната версия. Астор вика: &bdquo;Той, Веждито, не е на сухо. Има си хубава приятелка лекарка&ldquo;. Аз не съм се ровил да установявам каква е истината по случая. Бях много влюбен и ние с нея още дълго продължихме да се срещаме тайничко.<br /> <br /> Един ден, докато работех в &bdquo;Олимпия&ldquo;, сервитьорът дойде при мен и ми каза: &bdquo;Бат Ваньо, онзи човек на масата те кани да отидеш при него&ldquo;. Виждам съпруга на моята приятелка, седнал с едно младо момиче. Аз го познавах от снимки. Мъжът й е от бившите щангисти на Иван Абаджиев &ndash; сред най-силните мъже на България и света! Известно име е, няма да го споменавам сега. Както и да е. Вика ме, щял да ме черпи. Сядам до него и той почва: &bdquo;Абе, Иване, ти не си ли разбрал, че любов и кашлица не могат да се скрият?! Гледам те &ndash; талантлив човек си и се питам: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &bdquo;Как така готин човек като теб се е хванал с моята жена?!&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Истината е, че моята приятелка ме ухажваше. Викаше ми: &bdquo;Иване, много те харесвам. Сладкодумен си. Как те желая!&ldquo;. Аз нали, забавен съм, повярвах й. Един ден вървим на &bdquo;Витошка&ldquo; и тя ми вика: &bdquo;Ей, тия обувки от 150 лева са разкошни! Ако беше сега тук моят идиот, щеше да ми ги вземе веднага!&ldquo;. Викам: Нали ми казваше, че ти е хубаво с мен да се возиш на трамвай?...&ldquo;. Както и да е. <br /> <br /> Мъжът й ме почерпи, дори ме запозна със сина си и ми даде парички. Накрая ми каза: &bdquo;Вземай я тази моя жена! Само гледай да не си навлечеш беля, защото аз съм я глезил, глезил!...&ldquo;.<br /> <br /> Сега избягвам да контактувам с жени. Виждаш в какво състояние съм. Обеднях. На 61 години ще стана ноември, ако съм жив. Осъзнавам &ndash; няма смисъл. Напълно осъзнавам в какво състояние съм. <br /> <br /> <strong>- На стената си във Фейсбук си сложил видео с изпълненията си в шоуто &bdquo;България търси таланти&ldquo;. Нали след едно наше скандално интервю бяха махнали видеото от официалния сайт на предаването?</strong><br /> - Да, те наистина го махнаха. Това видео е от бокса &ndash; някой го е качил. Ама хората на Маги Халваджиян са като малки деца &ndash; в интервюто за вашия вестник аз не го нападнах директно. Просто разказах какво се случи тогава зад кулисите на шоуто. Гледах последния сезон на &bdquo;Като две капки вода&ldquo;. Хареса ми! Да! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Маги Халваджиян много добре удари Слави Трифонов,</strong></span><br /> <br /> който по същото часово време правеше &bdquo;България търси талант&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- Слави Трифонов разчиташе много на Дарина Павлова, за да направи качествено шоу, но не успя&hellip;</strong><br /> - Докато гледах &bdquo;България търси талант&ldquo;, се питах : &bdquo;Какво прави Дарина в това шоу?! Да не би и тя да иска да влиза в политиката, че да си прави PR?&rdquo;. Аз все тъй си мисля, защото какво беше това жури?! <br /> <br /> <strong>- Докато разговаряме, кашляш лошо. Провеждаш ли лечение? Взимаш ли лекарства?</strong><br /> - Не, само на чайчета съм. Нарочно се оставих в ръцете на Господ. Нека той да реши дали да ми даде още живот, или да ме прибере!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />