Нова шокираща версия: Кап. Георги Георгиев екзекутиран с… калий
Легендарният мореплавател умрял, защото се залюбил с жената на одески мафиотски бос
03 Авг. 2015, 21:20
37756 прочита
6 коментара
Първият български космонавт Георги Иванов (в средата) на борда на спасителния кораб "Перун"
Легендарният мореплавател умрял, защото се залюбил с жената на одески мафиотски бос
Преместването на бюст-паметника на самотния мореплавател, героя на НРБ капитан Георги Георгиев, влязъл в „Рекордите на Гинес”, за сетен път разбуни духовете и на местните, и на старите морски вълци. От какво световноизвестният ветроходец си отиде от тоя свят само на 50 години? Мнозина напористи кърджалийци се срещнаха на четири очи и с единствения му син Иван Георгиев, поел пътя на славния си баща, и поискаха от извора да почерпят сведения за кончината на легендарния българин, но… тотално бяха отрязани. <br />
<br />
А мистериите около смъртта на Капитана, който във всички енциклопедии се изписва с главни букви -белег на признателност, все още витаят във времето и пространството. Макар и с изтекъл срок на давност според каноните на съдебната практика, репортерът на „ШОУ” се порови за сетен път в славната история на пътешественика, потърси свои източници, включително и в Одеса, които да осветлят истината за трагичния край на българина. <br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Misteria_vatre.JPG" alt="Misteria_vatre.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="336" />Капитан Георги Георгиев е роден в Кърджали на 4 юни 1930 г. Едва 10-годишен вижда за първи път морето и се влюбва в него. Завинаги! Затова заживява във Варна, където завършва Военноморското училище и академия. През 1976-1977-а предприема изключителна авантюра, за която се готви дълго време - прави пълна обиколка на Земята с малката си яхта „Кар Кароли” /в превод от латински „Сърцето на Карл”/. И с… едно котенце за компания на борда. Стартира от кея на кубинската столица Хавана на 20 март 1976-а и хвърля котва пак там на 20 декември следващата година. По неофициална информация лично диктаторът Фидел Кастро му дава картбланш и му пожелава попътен вятър, а след повече от година лично го посреща с почести. <br />
<br />
Българинът е единственият мореплавател в света, успял да пресече през този бурен сезон района на тъй наречените „Големи тропически депресии”, бушуващи в Тихия океан, близо до островите Фиджи. Между тях и островите Самоа <br />
<br />
<strong>гигантски вълни го мятат на остра скала </strong><br />
<br />
в състояние да разсече и яхтата му, и самия него, но с риск на живота си морският вълк успява да овладее ситуацията. <br />
<br />
Както е известно, Посейдон недолюбва смелчаците, затова богът на водните стихии му изпраща поредното предизвикателство – малко преди Кейптаун, ЮАР, страховит ураган едва не праща на дъното Капитана и коритото му. Но коравият родопчанин издържа и на този удар. На пристанището в Хавана, само на няколко километра от вилата на Ърнест Хемингуей, нашенецът, приклещен от плеяда журналисти, само скромно ще отсече: „Каквото пожелах, го постигнах!”.<br />
<br />
Георги Георгиев е син на царски офицер, сиреч - без никакво бъдеще в ерата на социализма. Дълбоко в себе си е анархист, хич не му дреме от порядките на „скопеното” ни общество тогава. „Морето е безкрайно, там няма никакви политически пристрастия. <br />
<br />
Хоризонтът е безкраен, а дъното – едно. Зависи какво ще предпочетеш!”, често казва на чаша човекът, предизвикал не един и двама авантюристи, но пък никой не постигнал подвига му. Заради чепатия си характер не е най-долюбваният и в ОК на БКП-Варна. Четири брака, а преди да замине за последното си пътешествие, се готви да се разведе и с последната си съпруга – украинката от Одеса Лиля Чолак. Постоянни скандали в местни кръчми, съпътствани с аркади и синини по лицата на опонентите му. Не цепи басма никому.<br />
<br />
„Иначе беше благ по характер, на мравката път можеше да направи, ларж до безумие, но бъзнеш ли го за нещо, колкото и дребно да е то, свива юмруци и без предупреждение започва да те млати”, спомня си Иван Крачуна от морската столица, който вече гони 90-те. Барба Ваньо е бил и част от екипажа му, съпътствал го е по време на фаталния рейд от Варна до Одеса с кораба „Перун”, на който Георги Георгиев е бил капитан. „Перфекционист от класа! Държеше всяко нещо да бъде изпипано, заяждаше се и за най-малкото, непрекъснато прехвърчаха искри между нас и него, стриктен до безумие, налагаше ни робско подчинение в инфарктен режим – 16-17 часа в денонощието. Затова след последния рейс всички вкупом го напуснахме. <br />
<br />
<strong>Не желаехме смъртта му в Одеса, но той сякаш сам си я предизвика, сам си я пожела” <br />
</strong><br />
Капитанът загива на 13 май 1980 г. По това време бъдещият репортер на „ШОУ” е в руската столица на мафията – Одеса, като част от българска делегация. Още първата вечер – посещение в одеската опера, изцяло позлатена и възстановена след нацистките опустошения. Две руси „блядки” го заговарят още на входа на английски и, естествено, искат да го замъкнат в някоя тъмна квартира, където да го упоят, оберат, пребият и - с такси - в катакомбите. <br />
<br />
А там краят е предизвестен - дори и Интерпол не може да открие безследно изчезнал от средата на миналия век в тъмните мрачни подземия, неизследвани все още към днешна дата. Срещу 10 долара обаче рускините ме отведоха при сина на местния яхтсмен Максим Николаевич - Олег Максимович, второ-трето ниво в йерархията на местните бандюги. Напълно алкохолизиран тип, с внушителен вид, някъде към 160-170 кила, с кръвясали очи, които „нашепват” само смърт по особено жесток начин, но срещу шише водка съзнанието му се „възвръща”. „Гоша из Болгария? Да, Гоша! /има предвид Капитан Георги Георгиев – б.а/<br />
<br />
<strong>Да, ние убихме вашия човек! </strong><br />
<br />
Беше се взел нещо много насериозно, отказа да ни помага, а имаше много голямо влияние в Одеса, особено след невероятното му пътешествие по света. Герой от класа, но ни отказа да се „трансферим” заедно /не уточнява в какво –б.а./. Знаехме всичките му грехове – не беше наркоман, но пияница и курвар от класа. Имаше нещо мръсничко в характера му, все ще ти подлее вода, не че ние сме ангели и вода ненапита, но това пък му костваше живота. Идете и поразпитайте д-р Светлана Солнецкая от „Бърза помощ” в града, тя му е изписала смъртния акт. Ние само му подписахме смъртната присъда, а кой я е изпълнил, не знам”, категоричен бе одеският бандит, като уточнява, че родният яхтсмен сам се е погубил заради страстта му към две фатални жени – еврейка и кавказка, но за тях ще стане дума по-късно. <br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_25/Misteria_vatre2.JPG" alt="Misteria_vatre2.JPG" align="baseline" width="500" height="317" /><br />
<br />
На 14 май 1980 г. в официалната българска преса се мъдри кратко съобщение, че мореплавателят трагично е умрял, а по стечение на обстоятелствата репортерът ни само след няколко месеца, през ноември, е в Одеса. Тръгва по все още горещите следи и се натъква на <br />
<br />
<strong>ужасяващи факти за трагичния край на мореплавателя </strong><br />
<br />
който влиза и в изданието на „Гинес” за 1981-1982 г., уви – посмъртно. Много от хипотезите, особено след демокрацията, започват да се тиражират в медийното пространство. Ще припомним само някои от тях накратко. Най-фрапираща е „блатната версия” на Виктор Петренко, представящ се за бивш член на одеска мафиотска група. Той твърди, че Капитанът е екзекутиран по особено садистичен начин, патент на местните килъри – бой с вериги, а след това тялото му е разсечено на две и захвърлено в кофа за боклук на улица „Дерибасовска”. Убийството било извършено по поръчка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на последната метреса на яхтсмен №1 на България - красавицата инж. Капитолина Токарева, специалист в местното „Енерго”, но спрягана за високоплатена хетера на подземния свят. <br />
<br />
Под сурдинка се мълвеше още, че във фаталната дата Капитана е бил на лют запой с руски авери, който продължава минимум 24 часа, че нашенският плейбой и любител на огнената течност започнал да закача едрогърдеста грузинка. Без да подозира, че тя е любовница на един от кавказките мафиоти. А както е известно, те не си поплюват – режат ти главата…<br />
<br />
Следващата версия за смъртта му е „тежко натоварване и системна преумора вследствие на което получава масивно свиване на сърдечните съдове, довело до неспасяем инфаркт”. Същото потвърди и д-р Светлана Ростецкая от одеската „Бърза помощ”, с която разговаряхме на четири очи преди 35 години. Но руската „бяла престилка” изказа и сериозни съмнения, че българинът е убит с… калий. „В определена доза калият, разтворен в храната или в напитки, предизвиква симптоми за летален инфаркт – <br />
<strong><br />
сърцето просто се пръска и човек умира</strong><br />
<br />
Имам приятелки в интензивното отделение на местната клиника, които са ми разказвали за подобни случаи – сърцето се оказва раздробено на парчета, а при аутопсията патоанатомите не могат да установят истинската причина за смъртта. И нещо друго - калият твърде бързо се разлага в човешкия организъм и не оставя никакви следи в него дори и след най-прецизен химически анализ”, беше любезна да ни обясни тогава д-р Ростецкая. <br />
<br />
Към днешна дата репортерът на „ШОУ” разговаря и с известни български специалисти, които потвърдиха „диагнозата” на руската си колежка. И какво се оказва? – че одеската мафия още преди разпадането на СССР е изнамерила най-ефикасното и най-евтиното средство за разчистване на сметки с противници. Средство убиец, предпочитано често в „деликатни ситуации” и днес.<br />
<strong><br />
Георги АНДОНОВ<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
6 Коментара: