Фолклорът е душевното огледало, то е гордостта на народа ни
<em>Народната певица Елена Динева е родена в Камено, Бургаско преди 78 г. От дете е закърмена с песните на своята майка. Още 15-годишна след конкурс попада в ансамбъл &bdquo;Филип Кутев&rdquo;, където пее 40 г. <br /> </em><hr /> <br /> Има много записи в Националното радио. Създадени са три филма за нея &ndash; &bdquo;С песните на Елена Динева&rdquo;, &bdquo;Тези малки приказки&rdquo; и &bdquo;Израсло дърво високо&rdquo;. За нея Мария Кутева казва: &bdquo;Тя е родена артистка, но преди това е родена българка&rdquo;<br /> <strong><br /> - Как обикнахте народната песен?</strong><br /> - Майка ми пееше много красиво бавни тежки песни, защото животът беше такъв. Аз по детски се криех да я слушам. А фантазията ми работеше и пред мен се редяха картина след картина.<br /> <strong><br /> - Как постъпихте в ансамбъл &bdquo;Филип Кутев&rdquo;?</strong><br /> - Брат ми беше състезател по овчарски скок. Изкара военната си служба в спортна рота. Така попада на един концерт на ансамбъл &bdquo;Филип Кутев&rdquo;. Там разбира, че има конкурс за набиране на певици. Аз едва 15-годишна, на рождения си ден се явих на прослушването и за радост бях приета. Бяхме млади и влюбени в народната песен. Никой не беше дошъл с голямата кошница. Никой не очакваше нищо специално. Просто искахме да популяризираме народната песен, да помогнем на много хора да я обикнат, както ние я обичаме.<br /> <br /> <strong>- Били сте малка, в каква атмосфера попаднахте&rdquo;</strong><br /> - Когато дойдох в ансамбъл &bdquo;Филип Кутев&rdquo;, заварих едни изградени певици. Вълкана Стоянова &ndash; гласът й се носеше като планински ручей. Йорданка Илиева &ndash; нежен, лиричен глас. И сега, като слушам песента й &bdquo;Овчари&rdquo;, имам чувството, че тя е потопила цялото си сърце в нея. Комня Стоянова &ndash; една изключително стилна странджанска певица с голям репертоар. Когато излизаха на сцената, аз заставах зад кулисите и ги слушах в захлас. Как пеят. Каква орнаментика, каква душа влагат. <br /> <br /> <strong>- И така се изнизват годините&hellip;</strong><br /> - Целият ми живот мина в ансамбъла. Душата ми е пълна с впечатления, със спомени. <br /> <br /> Дълго съм работила върху песните, които съм записвала в радиото. Когато се пее една песен, не трябва да е от гърлото, а от сърцето. За мен не е само слово и глас, а и чувство! Тези три неща никога не мога да отделя. Изпълнителят да се вълнува от това, което пее. И това се отнася за всякакъв род музика, за всеки един музикант.<br /> <br /> <strong>- Имали сте стотици участия.</strong><br /> - В България ансамбълът и днес е чакан и тачен от публиката. В чужбина българската народна песен, българското народно творчество винаги са били добре дошли. Наричаха ни Дъщерите на Орфея. Народното творчество е душевното огледало, то е гордостта на нашия народ. Затова трябва да го обичаме, да го уважаваме и да му служим сърдечно и от душа. <br /> <br /> <strong>- Как се стигна до това Атанас Нейков и Мана Парпулова да ви рисуват?</strong><br /> - При нас в ансамбъла идваха артисти. Йордан Матев беше редовен. Рецитатор, прекрасен. Художниците Атанас Нейков, Мана Парпулова, Златка Дъбова, всичките талантливи и много скромни. Илия Бешков беше харесал една от моите песни и все ме караше: &bdquo;Момиче, запей песента за ранения юнак&rdquo;. И аз запявах. А той се загръщаше с кожухчето си, подпираше се на бастуна си и слушаше, без да помръдне. Явно текстът и мелодията му действаха покъртително.<br /> <br /> <strong>- На 18 август навършвате 78 години. С какви чувства очаквате празника си?</strong><br /> - Никога не съм усещала умора, защото съм обичала работата си. Водя скромен живот. Колко му трябва на човек, за да не се срамува, че е жив!? Искам да продължа да остарявам с достойнство.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />