Мазнината около кръста „произвежда“ над 30-40 вредни вещества
<em>&ldquo;Едно от най-честите нарушения в ритъма на сърцето има доста романтично наименование в медицината - предсърдно мъждене. Нищо романтично обаче няма в прогнозата от това увреждане. То повишава пет пъти риска от мозъчен инсулт и качва опасността от развитие на сърдечна недостатъчност цели три пъти. Лекарят го &ldquo;чува&rdquo; на слушалки, а кардиограмата го потвърждава. Въпреки това често остава без диагноза, а крие риск от внезапна смърт&rdquo;, сподели кардиологът д-р Мари Паникян.</em><br /> <br /> <em>&ldquo;Проблемът е, че 30% от болните нямат никакви оплаквания. Други не свързват прескачането на сърцето, ускореното му темпо и настъпващата бърза умора с някакво заболяване. Така често страданието се открива едва година-година и половина след появата на първите симптоми. Болните подценяват оплакванията си и рядко се консултират с лекар. Лошата новина е, че броят им се увеличава лавинообразно с напредване на възрастта&rdquo;, притеснена за сърдечното ни здраве е д-р Паникян.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Д-р Паникян, научи ли се българинът да ходи на лекар профилактично?</strong><br /> - Трудно е да се каже, че се е научил. Като българския пациент друг няма по света - чака до последно, за да дойде на операция, често пъти - когато е твърде късно. Обичайна практика е да приемаме хора с тежки кардиологични проблеми заради занемареност по тяхна собствена вина - не ходят на профилактични прегледи и смятат за геройство да се занимават с обичайните дейности независимо от заболяването. Има и такива, и те не са малко, които щом се почувстват по-добре, изоставят предписанията на лекарите за смяна на режима на живот. Накрая идват в последния етап на тежко заболяване, когато са си добавили на сърцето още две-три други увреждания. Профилактиката у нас е изместена на заден план.<br /> <br /> <strong>- Колко хора са засегнати от нарушен сърдечен ритъм?</strong><br /> - Увреждането засяга под 1% от младите хора, като след 50-ата година този процент стремглаво нараства - увеличава се с 3 на сто всяка следваща година. 11% от възрастните хора над 80-годишна възраст са жертва на увреждането. А болните през 2050 г. ще са 2,5 пъти повече от днес, което ще увеличи и разходите за болнично лечение според представително проучване за нашата страна. Според него при жените 3,22% са с ритъмното нарушение, а при мъжете този процент е 3,18. Доскоро се смяташе, че хора, които в детството са прекарали ревматизъм, болести на щитовидната жлеза, артериална хипертония, са по-предразположени към болестта. Оказа се, че е така. Сега се говори за нови рискови фактори.<br /> <br /> <strong>- Кои са те?</strong><br /> - Сред тях са сънната апнея и прекаляването с алкохол и кафе в младостта. Значение има атеросклерозата, метаболитният синдром, както и някои генетични особености.<br /> <br /> При 77% от българите рисковите фактори са повече от три - хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, диабет. Това затваря тежък патологичен кръг,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>който може да има фатален изход</strong></span><br /> <br /> При хипертоници възникналото предсърдно мъждене увеличава пет пъти риска от сърдечна недостатъчност, три пъти риска от инсулт, а от инфаркт и сърдечносъдови инциденти - два пъти.<br /> <br /> Само 1/3 от българите търсят лекарска помощ при сериозен повод, а останалите 70% се самолекуват. Едва 7% от българите търсят медик, без да имат силна болежка. 70% от българите, които са с високо кръвно налягане, въобще не се борят с болестта. България продължава да е на челно място в света по инсулти. Всяка година от 1 млн. българи коварното заболяване покосява около 2400 души. <br /> <br /> Над 20 000 нашенци са пострадали от мозъчен удар, за 1/3 от тях инцидентът е бил фатален. 25% го преживяват, но остават инвалиди.<br /> <br /> <strong>- Има ли пряка връзка между сърдечносъдовите заболявания и коремното затлъстяване?</strong><br /> - Да, има пряка връзка. И рискът от инцидент може да се установи лесно - само с измерване на обиколката на корема няколко сантиметра под пъпа. Коремното затлъстяване е особено опасно за мъжете над 50-55-годишна възраст, защото мазнината &ldquo;работи&rdquo; като вътрешен враг. Тя става самостоятелен орган, който синтезира хормони. Те <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> разбиват черния дроб </strong></span><br /> <br /> и променят химията на целия организъм. Намесват се и в обмяната на веществата. Мазнината около кръста &ldquo;произвежда&rdquo; над 30-40 вредни вещества. Едни от тях &ldquo;прилепват&rdquo; диабета, други променят липидите, трети вдигат кръвното.<br /> <strong><br /> - Кои са вредните вещества?</strong><br /> - Тази мазнина произвежда хормони като лептин, резистин, адипонектин. Под нейната &ldquo;диригентска палка&rdquo; стомахът секретира друг хормон, който е в пряка връзка с апетита. Когато той се увеличи, освирепяваме от глад. Тъпчем се ненаситно и още дебелеем. А хормоните в излишък освен че увеличават килограмите, влияят върху производството на инсулин, а оттук и на всички функции на организма. На първо място се явява т.нар. инсулинова резистентност, която отключва диабета. Организмът произвежда повече инсулин, отколкото му трябва. Затова и апетитът се увеличава. Този инсулин обаче не върши никаква работа. Не помага за усвояване на глюкозата и нивото на кръвна захар се повишава. А това е предпоставка за диабет. Така тръгва да се реди и пъзелът на метаболитния синдром - високо кръвно, висок лош холестерол и триглицериди. А това са фаталните стъпки към ранната атеросклероза, която може да се яви и на 30 г. Оттук до инфаркта, дори в тази възраст, разстоянието е много късо.<br /> <br /> <strong>- Съществува ли универсален режим на хранене за хора със сърдечносъдови заболявания?</strong><br /> - Наднорменото тегло е всеобщ за човечеството проблем, свързан с храненето и стреса. Забързани във всекидневието, ние нямаме време да ядем нормално и рационално. Наваксваме вечер с храна в огромни количества. В менюто на пациента със сърдечносъдови заболявания трябва да преобладават плодовете и зеленчуците, както и леките меса - пилешко и риба. Тлъстините не се препоръчват, както и много солените ястия. Изобилна закуска, намален наполовина по количество обяд и скромна вечеря, ако е възможно и без нея, е златното правило за здравословен режим на хранене.<br /> <br /> <strong>- Защо българите сме на едно от първите места по инсулти и инфаркти?</strong><br /> - Осигурили сме всички условия това да бъде така.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Около 46% са пушачите у нас</strong></span><br /> <br /> Имаме неправилен начин на хранене, като преобладават животинските мазнини, които са с високо съдържание на холестерол и са основен градивен елемент на атеросклеротичната плака. Имаме късно обхващане на артериалната хипертония, както и на захарния диабет. Като прибавим и стресовия начин на живот, рисковите фактори у нас съществуват в кристален вид, за да сме на едно от първите места по остър миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Двете заболявания са едно и също, но с различна локализация - едното е съдова патология на сърцето, а другото - на мозъка. <br /> <strong><br /> - Можем ли да се спасим от тези болести?</strong><br /> - И едните, и другите пациенти трябва да имат контрол на кръвното налягане, на високото ниво на холестерола, на повишената склонност на тромбообразуване, на диабета. Тези пациенти често се прехвърлят от кардиолога към невролога или обратно, а те изискват мултидисциплинарен подход, защото най-често става въпрос за засягане на цялата съдова система, която предизвиква заболяване на различен орган - крайници, мозък или сърце. Трябва да се лекуват комплексно, адекватно, обхващайки цялата им патология, а не на парче.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />