В началото на миналия век газетите били бонус към кафето в заведенията
<em>&nbsp;Кой от нас не се е заливал от смях, когато Георги Калоянчев в постановката на &bdquo;Вестникар ли&rdquo; от Иван Вазов подхваща с дилафа вестника с яростните думи: &quot;Аз български вестници не чета. Те са само кал, лъжи и глупости... Вестникар ли е, знай долен челяк е. Речеш ли вестникар, значи все едно казваш чапкънин.&rdquo; </em><br /> <hr /> <br /> Истината е обаче, че в своята най-крехка младост Вазов е бил пристрастен към вестниците. Той припкал вън от Сопот, за да присрещне пощаджията от Пловдив и да вземе пръв новата газета. В своите спомени Вазов разказва как пристигналият в града вестник се носи веднага в кафенето, където някой го чете на глас до последната буква. Пак той свидетелства за въздействието на печатното слово: ...По онова време едно лице, засегнато от някое обидно твърдение, не намираше мира и бързаше как-как чрез опровержение да се оправдае от обвинението. Защото силата на печатното слово беше голяма и нападнатият ставаше предмет на закачки и оскърбления, често остаяше запетнен и презиран от съгражданите си. И <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> всеки обществен деец трепереше да не би да има за него нещо лошо писано във вестника. Това беше гръмов удар за него! </strong></span><br /> <br /> В онези далечни години заведенията с постоянна и изискана клиентела купуват най-четените вестници и ги предоставят на клиентите безплатно заедно с чашата каймаклия &bdquo;кайве&rdquo;. Ето какво казва за това в своите спомени Светлин Кираджиев: &ldquo;Кръгли маси с мраморни плочи, удобни плетени виенски столове, дебели червени пътеки, които заглушават стъпките. Цените са доста високи, но и обслужването е много добро, атмосферата е приятна, уютът е безспорен. Затова постоянните клиенти са от интелектуалния елит, журналисти събират материал..., писатели споделят успехи и несгоди, македонски революционери търсят съчувствие за каузата си... Няма посетител, който да не посегне към окачените на стената в леки и изящни тръстикови рамки с дръжки вестници &ndash; български, няколко австрийски, немски, френски, руски. Всеки може да си чете колкото иска, да си пише нещо, да поумува върху свои или обществени проблеми...&rdquo; Става дума за столичната &bdquo;България&rdquo;, но така е било и в другите заведения, що се отнася до вестниците. <br /> <br /> Вазов започва да се гневи на новинарите едва когато самият той, вече част от интелектуалния елит на България, става обект на злонамерено внимание, коментари и нападки. Днес <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>портретът му във всички христоматии е до тези на баща и син Петко и Пенчо Славейкови, но някога войната помежду им била открита и сквернословна</strong></span><br /> <br /> Във вестниците! Започва се в 1883 г. в хумористичния в. &bdquo;Кукуригу&rdquo; и минава през в. &bdquo;Наука&rdquo;, в. &bdquo;Съединение&rdquo;, в. &bdquo;Народен глас&rdquo;, в. &bdquo;Конституция&rdquo;... Всичко начева от непремерените думи на Петко Р. Славейков: &quot;Четох вашата &quot;Грамада&quot;. Това е последният проблясък на един угасващ талант!&quot;, както и от твърдението, че Вазов е отровен от &bdquo;горести, злоба и отчаяние&rdquo;... От своя страна сопотчанинът взема за повод изгубената славейкова поема &bdquo;Бойка&rdquo; и иронично подмята: &bdquo;Чудим се как така дедо Славейков взе да губи произведенията си...&rdquo; И обещава, като се намери &bdquo;Бойка&rdquo;, той, Вазов, да я сложи в един том, където има и други славейкови творби, до една плагиатствани от чужбински стихотворения... Работата стига до дуел! Всичко затихва едва когато Вазов съобщава (чрез пресата, естествено!): &bdquo;Много съжалявам, че сте си въобразили, че аз мисля да Ви обявявам дуел... колкото и да ми е скъпа честта... аз никога не бих се решил да направя срещу Вас такова престъпление и такава глупост... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Няма вече публично да отговарям на псувните Ви</strong></span><br /> <br /> и Ви ги оставям като едно утешение на упадъка и на безсилната Ви злоба. Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни.&rdquo; След време кампанията се подема от Пенчо Славейков и кръга &bdquo;Мисъл&rdquo;. Пенчо заявява, че Вазовата &bdquo;опълченска или солдатска поезия&rdquo; вече няма никаква стойност, че сюжетите на повечето му разкази са банални, а художествената част &ndash; скромна. Грозно! От своя страна Вазов се произнася, че Пенчовите стихове накуцват като него самият... Гадно! Никак не му е лесно на &bdquo;старейшината&rdquo;, защото във &bdquo;вражето&rdquo; поле нападателите често са напълно анонимни. Някои от хулите са съвсем вулгарни: &quot;Какво ни занимава Вазов, люлякът ли му е замирисал? На п... му е замирисал!&quot; Да, някогашната преса е била съвсем безцеремонна. И макар че с годините и официалното признаване на Вазов тонът бил смекчен, журналистите докрай не пропускали да надничат зад рамото му<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кога и къде се е гушкал с Евгения Марс</strong></span><br /> <br /> в Пепиниерата или кога си е купил пастърма от пазара... <br /> <br /> Какво друго са писали първите наши вестници? За политика, естествено &ndash; и за чуждата, и за нашата. Репортерите дебнели депутатите какви далавери правят, къде скитосват с &bdquo;народни пари&rdquo;, какви ги вършат в личния си живот... Кой от тях, примерно, тайничко посещава проститутки? И освен това - къде пътува царят, какво прави царицата, къде семейството е било на ски или на бани, какви тоалети си правят придворните дами... Нито един вестник, и най-сериозният, не се отказвал от пикантни новини: самоубийства, подхвърлени бебета, улични обири, престъпления от любов и ревност, наричани &ldquo;кървави любовни драми&rdquo;. Не липсвали и откровени клюки: еди-кой си <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> столичен лекар, женен и с две деца, се венчава за друга жена и се премества да живее при нея, </strong></span><br /> <br /> но там го изнамира първата му съпруга и...олеле-мале! В Бургас учителка се удавя в морето, защото се пуска слух, че е любовница на женен свой колега... Една девойка, която е наета за слугиня в пивница, става трудна от собственика и е изгонена на улицата...<br /> <br /> На пръв поглед &bdquo;Вестникар ли?&rdquo; е остра критика именно на &bdquo;жълтата&rdquo; преса с нейните измислици, интриги и унижаващи човека ровичкания в бельото му. Но ако отворим някогашните вестници, ще видим, че границата между сериозното и несериозното, между истинските новини и търсенето на полуизмислени сензации е така размита, че дори и днес трудно бихме отсели зърното от плявата. Ето какво пише например в. &bdquo;Ръководител&rdquo;, Тутракан, в далечната 1905 г.:<br /> <br /> Граждани ни изказват възмущението си от нехайството на общинското управление към добрите нрави. Общинският бик за разплод се пуща на съвкупление пред самото общинско управление, гдето се събират множество деца като зрители, без някой да се погрижи да ги разпъди. За запазване чистотата на крехката детска душа дългът се налага на общината да определи обособено обградено място за горната цел.<br /> <br /> За да не остане и градът ни далеч от цивилизацията, основан е и един шантан, в който се подвизават няколко Венери, които всяка вечер със своите мелодични гласове услаждават посетителите от 2-4 часа след полунощ. Нищо няма чудно тук. Потребност на времето. Но едно е важно. Много женени господа намират приятна дрямка там и открадват по някога усмивките на пленяющите ги дами, а след това в къщята настъпва буря - понякъде буря в един стакан. Глупави жени. Понеже в редакцията е постъпил един голям списък, номериран, в който са означени имената на лицата, които се удоволствуват в шантана, то съобщаваме, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>който женен человек нощем голяе за напред в това заведение, макар и един път, ще публикуваме името, презимето и занятието му!</strong></span><br /> <br /> През март 1930 г. художникът Александър Божинов и неговите приятели Андрей Николов, Христо Бръзицов от вестник &bdquo;Кръгосвет&rdquo;, Елин Пелин и Александър Балабанов, както си седели в уютната кръчма &bdquo;Славянска беседа&rdquo; решили да си направят майтап. Но писмено, във вестника! И пуснали сензационно съобщение на първа страница на &bdquo;Кръгосвет&rdquo;, че Махатма Ганди бил българин, от Стара Загора, от рода на земеделеца Димитър Драгиев, че избягал зад граница на младини... Новината гръмва из цяла Европа, десетина чуждестранни вестника се хващат на въдицата. Дори лондонският &bdquo;Таймс&rdquo; препечатва &bdquo;откритието&rdquo; и коментира: Ето откъде идва бунтарството на Ганди... Майтапчиите си признали черно на бяло, ама кой да ги чуе.<br /> <br /> Ха иди след всичко това вярвай на вестници! ВЕСТНИКАР ЛИ?<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя ИВАНОВА</strong><br />