Гергина Христова на 72 г.: Знам, че има живот след смъртта

<em>Теодор Христов е философ, писател, поет - осъден завинаги да остане на тридесет и осем години. &bdquo;Усмивката на Бога&quot; е първата му книга, издадена приживе: философски есета, изследващи вечното единение Бог - Човек, свързани от нерушима любов.<br /> <br /> Богата ерудиция, силна експресивност, младежка възторженост. Книгата завършва с оптимистичното твърдение: &bdquo;Приказката започва! С усмивката на Бога!&quot;.</em><br /> <hr /> <br /> Тези думи могат да послужат за мото на втория му, вече следсмъртен живот, подарен му от онази, която го е родила два пъти - майка му Гергина Христова. За нея датата 11 декември 2007 г. разделя съществуването й на две части: бялата половина започва на 22 май 1969 г. с раждането на малкия Тео. Втората - черната половина, започва след смъртта му.<br /> <br /> За Гергина сълзите и спомените се превръщат в трамплин, от който тя <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дава началото на втория живот на сина си</strong></span><br /> <br /> Побеляла жена с тъжни очи зад очилата и скромни маниери, скоро ще навърши седемдесет и две години. Завършила е библиография и библиотекознание, работила като библиотекар и документатор. Била омъжена за Йордан Христов - литературен критик и журналист, но овдовяла още през 1998 г. Тео завършил училище, след това философия в Софийския университет - магистър е на философските науки. <br /> <br /> Казармата го направила инвалид и това предопределило за този млад мъж с изключително фина душевност усамотение, самовглъбяване, контакт с белия лист. Негови стихове и проза се появявали в литературния и във всекидневния печат. Писал е във вестниците &bdquo;Отечествен фронт&quot;, &bdquo;Арт&quot;, &bdquo;Литературен форум&quot;, &bdquo;Литературен вестник&quot;, &bdquo;Вестник за жената&quot; и др. Приет е за член на Съюза на българските журналисти.<br /> <br /> Майката крие сълзите си: &bdquo;Когато занесох негови стихове в един седмичник, ми каза: &quot;Искам да ги видя напечатани, докато съм жив!&quot; И в стиховете му се долавя това предчувствие: &bdquo;Но когато до смърт ти дотегне нелепата самота,/ за тебе ръка ще протегне Великата свобода.&quot;<br /> <br /> И ето - идва жестокият миг на голямата раздяла. Но в ръцете на Гергина има папки със стихове, философски студии, есета, сатира, литературна и кинокритика,<br /> <br /> разкази. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пести от оскъдната си пенсия и през 2008 г. издава стихосбирката на своя син &bdquo;Нощта на моя ден&quot;, </strong></span><br /> <br /> след нея издава неговите поетически иронии &bdquo;Пародии&quot;. А по повод 200-годишнината от рождението на датския философ Сьорен Киркегор издава двуезичната &ndash; на български и английски език, философска студия на сина си &bdquo;Киркегор танцува свободата&quot;.<br /> <br /> Това става през 2013 г. Студията се намира и е вписана в богословския отдел на библиотеката на Изследователския център &bdquo;Сьорен Киркегор&quot; в Копенхаген, Дания. Гергина организира тържества за представянето им, запознава с творчеството на Тео известни творци като проф. Здравко Чолаков, Рашко Стойков, Румен<br /> <br /> Леонидов, Георги Константинов, Иван Матанов, Атанас Свиленов...<br /> <br /> В печата започват да се появяват посмъртно творби на младия писател, поет ... във вестниците &bdquo;Новия пулс&quot;, &bdquo;Словото днес&quot;, както и в сп. &bdquo;Пламък&quot; и австрийското списание &bdquo; Райбайзен&quot;. Тео е приет за член на Съюза на свободните писатели в България посмъртно.<br /> <br /> Наскоро на 22 май, рождената дата на Теодор Христов, в препълнения салон на СБЖ се състоя необичайна среща, на която бяха дошли да почетат паметта на един стойностен поет, талантлив писател и философ много негови ценители. Беше представена новата пета книга на Теодор Христов, издадена посмъртно от майка му - &bdquo;През моите очи&quot;. Писателят беше награден с почетна грамота на името на Хр. Смирненски. Всички присъстващи получиха неговата нова книга, която им напомни, че е имало един талантлив българин, който е мислил и творил, отправял е послания, споделял е своите мисли за издадени книги, прожектирани филми, изложени картини. И всичко това е излизало от чистата му невинна душа. <br /> <br /> И там, на срещата, с едноминутно мълчание отдадохме почит на Теодор Христов, който завинаги ще остане сред нас със своето творчество. Така, с усилията на майката, творчеството на младия поет и писател се възкресява пред нас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Гергина се крепи въпреки болката и работи за името на сина си. </strong></span><br /> <br /> Дължим й благодарност, защото тя ни запознава с творчеството на един истински творец, на един истински поет. Защото само поет може да каже:&bdquo;Босонога лъжкиня с лъчите примигващи, / неусетно дошла пролетта&quot;; &quot;Морето не е до колене,/ морето в мен е.&quot; И да ни призове: &bdquo;Хора, литвайте нагоре!&quot; <br /> <br /> А приказката за голямата майчина любов продължава...<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Марина СТАНЕВА</strong><br />