Бъдещите дряновски опълченци носели знаме, ушито от патриотката Екатерина Семерджиева
<em>Град Дряново е един най-първите селища у нас, освободени от руските и други чуждестранни войски от петстотингодишното османско робство. На път за Южна България генерал Гурко изпраща 30-и Донски казашки полк с командир полковник Орлов да дари свободата на Дряново и Габрово. Това радостно събитие става най-напред за нашия град на 14 юли 1877 г. в махала Гилей, до самата Лафчиева къща, после и на други места в балканското градче. </em><br /> <hr /> <br /> По разкази на очевидци, камбаните на трите църкви в Дряново бият тържествено. Дряновци със сълзи на очи, с хляб и сол, много цветя и вино посрещат братята освободители. В обстановка на всеобщ възторг, ентусиазъм и веселие на градския площад е поставена маса, на която <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>легендарният капитан Райчо записва близо 100 души, които желаели да постъпят в Опълчението</strong></span><br /> <br /> Всички доброволци пред събирателния пункт в Търново отиват край с. Зелено дърво, Габровско, на обучение. <br /> <br /> Бъдещите герои-опълченци от Дряново носят знаме, ушито от дряновската патриотка Екатерина Семерджиева, което днес се съхранява в дряновския музей. От този момент Дряново се превръща в база за продоволствие на руските войски. Там се складират големи количества зърнени храни и фураж. Заедно с това е уреден и голям болничен пункт и затова историците смятат, че градът ни е превърнат в своеобразна болница, за лекуването на всички воини в Освободителната война. Изключителна помощ и съдействие в лекуването на ранените оказва д-р Тодор Кошников, прототип на д-р Соколов от романа &bdquo;Под игото&rdquo; на Иван Вазов, който е от Сопот и приятел на великия писател. Докторът е женен за дряновка и по време на събитията живее в Дряново. Заради всеотдайността му <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>лично император Александър ІІ го награждава с високия орден &bdquo;Свети Станислав&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Много любопитен е фактът как дряновци узнават за идващите руски войски в града. Известната и уважавана в миналото краеведка и етнографка Бонка Тихова научава подробности от своя дядо поп Михаил, служил в дряновската църква &bdquo;Свети Никола&rdquo;, построена от Уста Колю Фичето. Като младеж свещеникът учи в Петропавловския манастир. Пускат го във ваканция. На път за Дряново минава през В. Търново, където току-що са пристигнали руските воини. Радостта му е голяма и той иска час по-скоро да я сподели със съгражданите си. Тича до Дряново и когато стига до дряновските ниви, където жънат жетварите, гръмва и виква: &bdquo;Свобода, братя, свобода, идват русите от Търново!&rdquo; Захвърлили сърповете и паламарките, жетвари и жетварки се спускат към Дряново да споделят радостта със земляците си. <br /> <br /> Заминава делегация от революционния комитет в града ни за Търново с молба дряновци да бъдат включени в освободителните войски. По-късно за старопрестолнината заминава и Неда, жената на Ботевия четник от Дряново Досьо Стойнов &ndash; Дюлгерина. Когато вижда мъжа си, Неда се затичва към него, а той виква:&rdquo;Назад, Недо, сега съм на пост!&rdquo;. Този епизод доказва още веднъж с каква сериозност и всеотдайност са носили военната служба дряновските опълченци.<br /> <br /> За да увековечат паметта на загиналите руски войни и дряновски опълченци, загинали в сраженията на връх Шипка, населението издига паметник, който и днес местните наричат Руския паметник и на който всяка година тук се отбелязва 3 март &ndash; Националния празник на България.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ </strong> <br />