23 Юли 2015, 14:53
17694 прочита
1 коментара
Благовешка е сътрудник на ДС, доносничила е за мен, докато работех за ВВС, казва журналистът
<em>Съпругата на легендарния пловдивски журналист и първи кореспондент на ВВС за България Христо Казашки го изхвърли с полиция от собственото му жилище! Той твърди, че учителката по физическо възпитание Благовешка Казашка се заканила да плати солидна сума на роми от гетото „Столипиново“, за да го пребият до смърт!?! По нейна молба, в закрито съдебно заседание пловдивският съдия Владимир Руменов отстранява Казашки от собственото му жилище в пловдивския квартал „Кичук Париж“ и му забранява да приближава както съпругата си, така и имота, който се води на негово име. <br />
<br />
Докато легендарният журналист е сам на улицата, изхвърлен като мръсно куче, жена му се шири в собствения му апартамент. Нещо повече – Благовешка Казашка, несъобразявайки се със закона и без съгласието на съпруга си, дава под наем имот, чийто съсобственик е той, изплака пред наш репортер Ицо. </em> <br />
<br />
<hr />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Kazashki_vatre.JPG" alt="Kazashki_vatre.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="467" />- Ицо, колко години имаш брак с жената, която те изхвърли от собствения ти дом?</strong><br />
- С Благовешка Казашки имаме 40 години брак. Много съм я търпял! Тя ме е обвинявала, че не съм давал никакви пари в семейството, което, разбира се, не е така. Аз внасях пари вкъщи, и то във валута! През 90-а година, когато започнах да сътруднича на ВВС-Лондон, ми изплащаха хонорарите в британски паундове. На репортаж ми се плащаше по 30 паунда. Тогава един паунд беше към 2,70 лева. Аз съм правил минимум по два репортажа на ден. И то всеки Божи ден! България тогава беше много търсена дестинация. <br />
<br />
След месец работа за редакцията на ВВС те ми изпратиха контракт и аз го подписах. Така започнах да получавам по 1500 паунда на месец. Тогава Българска търговска банка взимаше 500 паунда от моите хонорари. Въпреки това за мен оставаха 1000 паунда (2700 лева) на месец. С тези пари аз водих децата два пъти на екскурзия в Турция, в Гърция... Тогава нямаше други модерни магазини, освен „Кореком”. Оттам взех и най-актуалния модел телевизор за онова време.<br />
<br />
<strong>- Разбрах, че съпругата ти е вербувана от ДС и докато си работил за ВВС, тя те е следяла и е писала доноси срещу теб?!</strong><br />
- Да, историята е колкото покъртителна, толкова и трудна за вярване. Аз дълго време не можех да проумея как е възможно това!... Защото ние имаме брак с нея, <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>под един чаршаф съм бил с тази жена, а тя ме е топила в полицията! Имал съм змия в леглото! </strong></span><br />
<br />
<strong>- Ти разбираш за нейното предателство при доста странни обстоятелства – докато си в ареста след една абсолютно нелепа история с пистолет...?</strong><br />
- Така е. Всичко тръгна от един нелеп случай с газовия пистолет, за който вашият вестник първи писа. Очите ми отвориха моите адвокати. Защитник ми беше топадвокатът Красимир Елдъров. Какъв беше случаят:<br />
<br />
На един приятел - Тодор Немски, купих газов пистолет. Тогава работех в телевизия „България ТВ“. За всички служители бяхме взели пистолети от изложението в НДК „Произведено в България“. Оръжията бяха хубави, модерни. Той каза : „Купи ми и на мен! Купи ми!“. <br />
<br />
И аз му купих. Един много модерен пистолет тогава струваше 74 лева, изглеждаше на боен. Аз му купих и пистолет, и патрони. Отидохме с него в едно заведение. Застанахме до вратата на тоалетната, защото там нямаше хора, за да му покажа как работи пистолетът. Свалих пълнителя отдолу, но без да искам, съм вкарал патрон в цевта. За да му направя показно, натиснах надолу и се възпроизведе силен изстрел. Патронът беше силно паралитичен и аз се обгазих. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Стана ми лошо<br />
</strong></span><br />
Секунди след изстрела собственикът на заведението веднага дойде при нас, тръгна на бой. Аз му обясних, че стана неволно и му дадох оръжието. Той го занесе в полицията, в Първо РПУ Пловдив. Това става някъде преди обяд, на Димитровден – голям личен празник, неделя. Отидох в едно заведение да хапна. Исках да си поръчам печено агнешко. Тъкмо да седна, и ми се обажда дъщерята:<br />
<br />
„Татко, Тошо Немски каза да дойдеш в полицейското, чака те“. В джоба си имах солидно количество пари. Аз можех спокойно да избягам, където си поискам. Но предпочетох да отида в полицията - аз не съм пребил човек, не съм направил нищо нередно. Първата ми работа като отидох, беше да кажа: „Аз съм Христо Казашки, който възпроизведе изстрела“. Казаха: „Ще дойде прокурор да ви разпита!“. Прокурор така и не дойде. Дойдоха наркоманчета. Техните инспектори ме накараха да свидетелствам как от чорапите си вадят дрога. Никой не ме разпита. Не ми дадоха и адвокат.<br />
Освободиха Тодор Немски, <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мен ме вкараха в ареста за 24 часа</strong></span><br />
<br />
Тогава звъннах на Валерия Велева. Тя работеше в „Труд“. Звъннах и на една позната - Мариела Балева. Те ме разбраха и още на същия ден пуснаха публикация във вестника, че лежа в ареста.<br />
<br />
Ти беше първият журналист, който дойде направо в Първо РПУ, за вашия вестник тогава дадох първото интервю по случая. След което в БТА дадох пресконференция за всички колеги.<br />
<br />
На следващата сутрин дойде адвокат Красимир Елдъров. Каза ми: „Ицо, кротко! Няма да буйстваш. Всичко ще бъде точно, но бъди кротък в килията“. Дойде и шефът на Първо РПУ и ме попита: „Я ми кажи къде ти е ловното оръжие?“. Аз никога не съм имал ловно оръжие! Разбрах, че това е една провокация от страна на полицията. <br />
<br />
След два дни ме викат с Елдъров да давам едни показания. След като 48 часа бях навън, чак тогава решиха да ме разпитат. Тук в Първо РПУ дойдох с адвоката. Освен Красимир Елдъров, имам и още една адвокатка. Та те ме питаха: „Ицо, ти чел ли си си досието?“. Казвам: „Не, защо питате?“. Елдъров отговаря: „Защото може да се окаже, че вкъщи няма да има с кого да си пиеш питието...“. Това ме предизвика да пусна едно заявление до Комисията по досиетата и след 40 дни вече си четях досието в София. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Останах поразен! <br />
</strong></span><br />
В него пише как моята съпруга Благовешка Казашка докладва всяка моя стъпка в полицията. Информирала е ченгетата за всяка моя стъпка, която съм правил по линия на ВВС. Тогава ме изпращаха в командировки из цялата страна – военни заводи, мини… Аз казвах вкъщи къде отивам и тя всичко е докладвала. А за тези командировки на мен ми плащаха във валута, която внасях вкъщи и давах на жена си!... <br />
<br />
<strong>- Знаеш ли колко време жена ти те е шпионирала и те е предавала?</strong><br />
- Това са много дни, много години наред! Ние тогава си спехме с нея, а тя е била сътрудник на ДС!... Най-фрапиращото е, тя е продължила да донася за мен дори след като договорът ми с ВВС изтече и аз вече не работех за Лондон!... Когато споделих болката си с нейни колежки, те ми казаха: „Христо, опитай се да я разбереш, да й простиш! Тя го е правила в интерес на децата...“. Аз се опитвам да я разбира с разума си, но сърцето не прощава. Тя е могла да ми каже и да го направим така, че ако аз съм в Казанлък, да каже примерно, че съм във Враца. Но тя не е споделила с мен, че са я вербували. <br />
<br />
Ако не бях влезнал в този арест, аз нямаше да зная нищо до гроб. И съм благодарен, че влезнах за 24 часа, за да разбера какви ги е вършила. Още като дойде на свиждане с дъщеря ми, когато бях в килията, аз усетих, че тя познава всички офицери от Първо РПУ. „Аз съм учила децата им“, каза тогава. <br />
<br />
Една година тя избяга от мен и дъщерята и отиде да живее при сина. Той има отделно жилище. Изкара една седмица и при него и се прибра. Синът ми каза: „Майка ми не може да живее при мен“. Изгони я, и с право. Тя разби най-голямата му любов. Той имаше една уникална любов! Заради майка си се премести с приятелката си да живее в Брацигово. Върнахме ги при нас в Пловдив. След три месеца тя изгони приятелката му. Той е плакал като малко дете за тази любов! Оттогава личният живот му тръгна надолу.<br />
<br />
Та това е тя. Така разбрах, че тя ме е предавала всеки Божи ден! Врагът е бил всяка нощ в леглото ми. Има и такива жени. За радост – малко са. А никога не съм й посягал. Господ ми е свидетел. Никога! Да, имало е моменти, в които съм й казвал: „Как не те е срам!“. <br />
<br />
Може и да съм я псувал. Но в коя къща, в кое семейство ги няма тези неща? Аз на жена не посягам. Толкова лесно се живее с мен! А ето, вече аз съм на улицата! Не ми остава нищо друго, освен да заведа дело за морален тормоз в Страсбург.<br />
<br />
<strong>Пловдив, <br />
Мария ДРУМЕВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
1 Коментара: