Васко Кръпката на 56 г.: Целият свят е пълен с проблеми и държавата е мащеха навсякъде

<em>Бардът на българския рокендрол и на нашата демокрация Васил Георгиев, популярен като Васко Кръпката, е роден на 6 юни 1959 г. в София. Рок музикант, свири на китара, хармоника и барабани. Участва през последните 25 години в много митинги за демокрация, застава на барикадите и други прояви на СДС със своята китара и блус парчета.</em><br /> <hr /> <br /> Той е фронтмен на рокгрупа &ldquo;Подуяне блус бенд&rdquo;. Всяка година Васко е част от организаторите на фестивала &bdquo;Цвете за Гошо&ldquo;, посветен на незабравимия поп изпълнител Георги Минчев. <br /> <strong><br /> - Васко, днес живеем в свободен свят, но нямаме добър живот. Много неща ни притесняват. Ти даваше някога вяра и надежда на хората по време на соца. Днес каква надежда виждаш за бъдещето ни? </strong><br /> - Надеждата е в правото на избор. Освен това на повече хора им става ясно, че целият свят е пълен с проблеми и държавата е мащеха навсякъде. Какво ни остава... да се оправяме сами! Без да чакаме на държава, спонсори, еврофондове и прочее подаяния. Просто е &ndash; взимаш живота си в ръце и викаш неволята. Трупаш знания и умения и ги влагаш в работа. <br /> <br /> <strong>- Някога ни държаха Боб Дилън, Ролинг Стоунс, Цепелин и други. Сега какво да ни държи на повърхността да не се удавим? </strong><br /> - Посланията на рокендрола са завинаги! Винаги музиката ме е спасявала в трудни и хубави дни. Изкуство, култура, това са упованията на една нация. Панаирът на книгата, например е толкова зареждащ. Имаме толкова стари и нови, чудесни български писатели и не може да се насмогне на четива. Театрите са пълни с млади хора. Мъчно ми е, че читалищата из България пустеят. Ей, хора, съберете се, направете си организация, почистете и съживете читалищата, събирайте се там, не пред телевизорите на проклетите изпростяващи шоу програмки ... или пред промоциите на моловете. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Култура и изкуство - това е изходът! И повече настроение!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ти будеше поколения българи за смела мечта за нова България. Днес какви стимули ни трябват, за да продължаваме напред? </strong><br /> - Духовни стимули, човещина ни трябва. Хорицата затънаха в промоции и всевъзможни разпродажби и най-големият им проблем стана това, че не могат да насмогнат на новите тарифни планове.<br /> <br /> <strong>- Какво те радва? </strong><br /> - Вярата, че нашите песни ще се изучават в учебниците, радва ме будният поглед на хората, които сме от другата страна, радва ме, че запазихме достойнство, радва ме, че имаме избор къде да живеем, работим, да имаме свободно мнение, българите да пътуват навсякъде зад граница по Великден.... Радва ме усещането, че в България слънцето свети по различен начин и си останахме тук... не се махнахме ... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Намирам си постоянно радости, те са навсякъде, само да имаш сетива за радост!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как събираш новите си идеи за музика и нови песни? </strong><br /> - Навсякъде са.... Не ги търся, те са навсякъде...само трябва да бръкна навътре в дълбините на душата и те излизат. 9 песни ще има новият албум, който подготвяме. Има песен за непослушните деца, в която пея за това, че мечтая от малък да стана Дядо Коледа и да дарявам и непослушните деца... Защото те може да спасят света...&rdquo;Пълен плейбек&rdquo;, &bdquo;Децата на града&rdquo;, &bdquo;Дървен рок&rdquo;, &bdquo;Не човек, а барабанист&rdquo;, &bdquo;И глухарчето е цвете&rdquo;, &bdquo;Има ли будни&rdquo; и др. - все неща от живота. Песните ми са базирани на истински случаи и съвпадението на имена и събития не е случайно. <br /> <br /> <strong>- Умееш да бъркаш навътре в сърцата на хората. Намираш ли още неспокойните души там, навътре в дебрите на притъпените ни от трудния живот сетива? </strong><br /> - Точно там са хората, дето ми трябват. Аз не искам да пея на доволни и преяли хора. Ако беше лесно, нямаше да ни викнат нас. Дивите цветя раснат в трудни условия и никак не са нежни, но са красиви и устойчиви.<br /> <br /> <strong>- Как успяваш да бъдеш и останеш верен на себе си докрай? </strong><br /> - Това пък е най-лесно. Просто живееш така, че сутрин като се погледнеш в огледалото, да не си плюеш в сурата.<br /> <strong><br /> - Какво бъдеще виждаш за всички нас? А за България? </strong><br /> - България я е имало от хиляди години и винаги ще я има. Нашето бъдеще си зависи от нас и от способността ни да се зарадваме на нещо, дето не трябва друг да ни го осигури. Настроението на нацията е най-важното нещо за една нация. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>Когато една нация има настроение да се бори и да се отстоява, тогава нещата вървят. </strong></span><strong><br /> </strong><br /> Ентусиазмът е вдигнал германците на крака, след като са загубили войната, и от руините станаха най-силната държава в Европа и не само, докато ние тук строяхме нещо, дето само закърни родолюбието, трудолюбието, свободолюбието и др. качества на българския народ. Соц-раболепната денгуба научи хорицата да си налягат парцалите и да се снишават пред бурята и да не смеят да противостоят на силния, да се накисват един друг, да се мачкат, драскат, хапят....там долу. А онези горе да си развяват коня, както си искат. Няма опозиция на мутрясването...Напротив, пълно е с кандидат-мутри. Но нейсе, аз вярвам в едно качествено малцинство от креативни (харесвам тази чуждица), знаещи и можещи млади хора, които срещам навсякъде. Вярвам, че някой ден нещата и на държавно и съдебно ниво ще се поочовечат и тия престъпни мутри, които изпълниха повечето движещи места у нас ще бъдат изритани от леко приспания в момента, но много див и непокорен български дух. <br /> <br /> <strong>- През последните десетилетия отдавна се промениха музикалните послания. Ако някога се пееше от трибуната, събуждайки бунтарския дух на хората, днес за какво призоваваш с китара и с песни? </strong><br /> - Мир и любов са най-упоритите послания на рокендрола, което е обратното на шат на патката главата, за крадец не ставаш...на теслата дръжката... червеното ферари... и пр... Колкото и да се променят времената и посланията, истинските стойности остават и ще бъдат класика. Другото минава и заминава. Мир и любов!<br /> <br /> <strong>- Пял си по всички възможни и невъзможни места у нас и в чужбина и в мазета, и на шумни рок фестове, събори, в затвора в Кьолн. Какво обединява хората навсякъде, освен в твоя случай - с рокендрола? </strong><br /> - Свободата е обединяваща. Песни, в които се пее за свободния дух, звучат по подобен начин и в най-свободните рокерски събори, и в най-несвободните затвори, защото хората, които чуват рокендрола, имат собствено, вътрешно усещане за свободата, която не им е отнета доброволно.... Защото на останалите не им пука за свободата...Тя им е отнета доброволно....Съпротивата е важна за рокаджиите.<br /> <br /> <strong>- Повечето хора у нас преживяват разочарованията от сбъркания ни преход. Ти как намираш и държиш посоката? Как зареждаш акумулаторите си? </strong><br /> - Просто хората не бяха готови за състезанието, мислеха, че ще са само зрители, пък се оказа, че всеки участва. Надяваш гуменките и хукваш да си гониш живота, щото иначе той ще те подгони.<br /> <br /> <strong>- Още ходим с &bdquo;кръпки в душите си&rdquo;. Но можем ли да закърпим душите си и как? </strong><br /> - Аз знам за себе си това: Имам придобито имане, имам идеи, имам прекрасна жена до себе си, с която толкова години делим хубаво и лошо, имам щръклица, която ме гони от сутрин до вечер да върша много различни неща, имам здрави ръце да бачкам, имам гръб да нося кръста, имам инат да ручам жабетата и др... Това е все имане, дето не е придобито от приватизация, сделки, далавери и т.н. Имане, лично придобито от музикалните послания на нашата музика. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Дора ВУЧКОВА</strong><br />