Ето я българката с най-много татуировки!

<em>Петя Илиева е от София, на 25 години. Завършила е езикова гимназия с английски и немски език, има бакалавърска степен по психология от СУ, а в момента продължава със следването си в магистърска програма &bdquo;Трудово-организационна психология&rdquo;. До момента се е занимавала с различни доброволчески дейности и програми на европейско и национално ниво. Част е от доброволното формирование към Столична община &ndash; към ГД Пожарна безопасност и защита на населението, участвала е в доброволните инициативи в Аспарухово и Мизия.</em><br /> <br /> В момента работи в консултантска фирма за подбор на персонал. Изключително е интересна и заради нетипичните татуировки по тялото си, които са свързани с историята на България. Тя буквално е направила тялото си като историческа карта на страната ни, на която присъстват всички елементи от нашата история! <br /> <br /> &bdquo;Мечтая за стабилна България, която да привлича младите хора да остават тук, а не да търсят спасение в чужбина; да се гордеят с културата си и какво сме дали на света; да има възможности за реализация и просперитет. Дори и най-простото &ndash; хората да живеят добре; да няма мизерстващи и крайно бедни, пенсионерите да се радват на спокойни старите, а колегите ми от университета да искат да се развиват тук&rdquo;, с въодушевление не спира да мечтае най-татуираното момиче в България.<br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Petq_vatre1.JPG" alt="Petq_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="426" />- Петя, колко и какви татуировки имаш и защо реши по този начин да засвидетелстваш любовта си към България? </strong><br /> - До момента имам прабългарската Розета от Плиска на дясната си ръка; шевица на лявата китка; надпис &ldquo;Мизия, Тракия, Македония&rdquo; на кирилица, на врата; надпис &ldquo;Времето минава, България остава&rdquo; на глаголица &ndash; във формата на кръст на гърба, по гръбначния стълб и отстрани по ребрата, рози около ханша, два лъва от стария герб на България на плешките.<br /> <br /> Всичките ми татуировки са свързани с България &ndash; исторически и културно. Татуирането е вид изкуство, макар и да не се възприема от всички хора положително. То датира от древни времена, още от родово-общинния строй, когато племенните общности са се обозначавали с определени символи, за да покажат принадлежност към род, клан, обществено положение и пр. Татуирането е било заклеймено в Европа през Средновековието най-вече заради Библията и става популярно посредством моряците, които са се татуирали на далечни места и малко по малко тази практика добива популярност и в Европа от 19-и век насам.<br /> <br /> В днешно време за мен това е начин да изразиш себе си, вярванията и убежденията, принадлежността си, дори и да изглежда екстравагантно. Влагам дълбок смисъл в тях, тъй като са свързани с Родината ми, мястото, на което съм израснала, формирала като личност и на което искам да остарея.<br /> <br /> <strong>- Кога започна всичко това и как реагираха твоите родители и приятели? Срещна ли неразбиране от някого?</strong><br /> - Първата беше Розетата от Плиска, тъй като е популярен исторически символ, датиращ от основаването на Българската държава, свързва се с рода Дуло и представлява древен календар, един от най-точните в света, според ЮНЕСКО. От едната страна е знакът ІYІ, приеман за религиозен символ на бог Тангра, свещеното число 7 или знак на рода Дуло &ndash; това са едни от най-разпространените теории за значението му; от другата страна на Розетата са 7 руни, символизиращи небесните тела, познати на първите българи, заедно със 7-те дни от седмицата. Направих я на 19.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Родителите ми разбраха по-късно</strong></span><br /> <br /> като не одобриха тези практики, но да кажем, че свикнаха.<br /> <strong><br /> - Имаш ли вече планове за нова татуировка? Мислиш ли, че някога ще спреш?</strong><br /> - Обмислям този вариант - бих си направила кукерска маска или друга шевица например. Със сигурност в един момент ще ми се наложи да спра &ndash; нямам намерение да татуирам цялото си тяло. Тези вечни рисунки не са самоцел &ndash; не се &ldquo;драскам&rdquo; просто защото е модерно, а по-скоро е и вид опит да популяризирам тези символи, не само защото ми харесват, но защото са част от българската култура и традиции.<br /> <br /> <strong>- Би ли написала името на някой роден политик по кожата си в знак на признание и респект?<img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Petq_visoka.JPG" alt="Petq_visoka.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="426" /></strong><br /> - Не, не мисля, че е удачно. Татуировките ми са надпартийни и не издигат в култ определени личности. Дори не смея да си татуирам ликовете на най-светлите ни национални герои &ndash; не смятам, че мястото им е върху нечия кожа. По-скоро залагам на символи, шевици, букви.<br /> <br /> <strong>- Повечето младежи прибягват до китайски йероглифи или някакви мисли, написани на английски. Привърженичка ли си на това?</strong><br /> - Не бих си татуирала китайски йероглифи или &ldquo;трайбъли&rdquo;, тъй като не са част от нашата култура, а смятам, че имаме достатъчно български символи, азбука, исторически знаци, за да се гордеем с тях. Всъщност имам татус и на английски, навързан с шевицата ми &ndash; баркод с &ldquo;Made in Bulgaria&rdquo;. Идеята на този малък, но символичен проект, е съчетание на традиционен български символ от миналото, какъвто е шевицата, със съвременен елемент като баркода. Въпреки че е на английски, отново е пряко свързан с България, а и нямам против <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>чужденци да могат да разчитат откъде съм - все пак аз самата съм правена в България <br /> </strong></span><br /> (смее се) <br /> <br /> <strong>- По-консервативните хора твърдят за татуировките, че са против, тъй като не могат да си представят как ще изглеждат, когато вече остареят и кожата се сбръчка. Да не говорим, че според някои татуирането все още е присъщо за затворниците&hellip;</strong><br /> - Повечето хора над 40 години и по-консервативните ми приятели не одобряват много татуирането, тъй като го свързват все още с вид затворническа практика, но намирам това виждане за доста остаряло. Хората явно не проумяват, че като остарея и кожата ми се сбръчка и увисне, така или иначе няма да е естетически красиво, без значение дали съм татуирана или не. Не мисля, че татуировката може да загрози някого, ако е направена с умисъл и при добър татуист, разбира се. <br /> <br /> Отдавна татуирането е популярна дейност за много хора на всякаква възраст, от различни култури. Младите хора около мен харесват татуировките ми, понеже са по-различни от всичко познато, което се прави наоколо, изглеждат добре, патриотични са. Поздравяват ме дори и непознати хора в социалните мрежи, радват се като цяло, че все още има млади хора, които мислят и милеят за България.<br /> <br /> <strong>- Ти си от малкото млади хора, които харесват родината си. Не си ли се замисляла да я напуснеш и да се развиваш другаде? </strong><br /> - Налагало ми се е да живея в Гърция първоначално, тъй като майка ми живее там от години &ndash; сумарно съм изкарала една година общо, най-вече през летните ваканции. Живях за кратко и в Германия - 3 месеца, после във Финландия месец и половина. Винаги съм изпитвала силни чувства на носталгия, всичко ми е липсвало. Харесва ми да пътувам по други страни, но не за дълго време. Прибирала съм се, защото знам, че <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> искам да остана тук </strong></span><br /> <br /> да се реализирам професионално, да създам поколение по-натам, да подпомагам общността ни, както мога &ndash; с културно-просветна дейност, с доброволчески инициативи, с подкрепа за българските общности извън границите ни. Обичам Родината си, искам да остана тук, да се развивам и да създам семейство някой ден. Никъде другаде по света не мога да се почувствам, както на родна земя &ndash; хубаво е да разгледаш какво има извън страната, но не бих живяла за по-дълго време на друго място. Тук са най-скъпите ми спомени, приятели, емоции, местата, които обичам да посещавам.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_26/Petq_visoka2.JPG" alt="Petq_visoka2.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="423" />- Какво би подобрила в България, стига да имаше тази възможност?</strong><br /> - За мен България е добро място, въпреки множеството проблеми &ndash; икономически, правораздавателни, законови, образователни, чисто битови дори. Едно със сигурност знам, относно тези проблеми &ndash; те няма да се решат от само себе си, няма да изчезнат с магическа пръчка, а зависят изцяло от нас. Ако младите, талантливите, образованите хора напускат страната, трудно ще се подобри положението, имайки предвид и демографската криза.<br /> <br /> Ако имах възможност да променям нещата, може би щях да започна с проблемите от битовата престъпност, сигурността, образованието, здравеопазването. Като студент имам позиция спрямо проблемите в образователната ни система &ndash; например прекомерния брой ВУЗ-ове и откриване на излишни специалности, които не са в унисон с нуждите на пазара.<br /> <br /> <strong>- Знам, че се прекланяш пред националните ни герои. В този ред на мисли искам да те попитам какво мислиш за новия паметник в София &ndash; на цар Самуил? </strong><br /> - Важно е, за да знаем откъде сме тръгнали и да знаем накъде отиваме. Историята и миналото са мъдър изживян опит, пътища, по които са минали предците ни и може да ни научат на много, ако искаме да получим това знание. Националните ни герои са светли личности, от които също може да взимаме примери, още повече че са живели в пъти по-неблагоприятна обстановка от нас. Това е и начин да оценим свободата си, която те не са имали, а са отдали животите си за нея. <br /> <br /> Новият паметник на цар Самуил е напълно на мястото си &ndash; не само като местоположение - срещу статуите на ослепените си войници, но и чисто смислово. По-важното е, че имаме нужда от такива паметници, независимо дали очите им светят или жезълът им е с 8,4 градуса по-вдясно, отколкото трябва. Част от българите се оказват и родени скулптори, за да раздават оценки и акъл, освен че разбират по презумпция от атомна физика до макроикономически анализи... Вместо да го оплюват и критикуват, да се преклонят пред него, да оставят цвете и да прочетат трилогията &bdquo;Самуил&ldquo; от Димитър Талев, за да разберат символиката на светещите му очи.<br /> <strong><br /> - Известният футболист Благой Георгиев също се е нашарил от главата до петите, но той залага на по-божествена тематика. Харесваш ли неговия стил на изразяване? </strong><br /> - От една страна, е уважителна тематиката, на която той се спира &ndash; християнството учи най-вече на морални ценности и устои, на изконните човешки добродетели. От друга страна обаче, самото татуиране не свидетелства за споделянето на тези ценности. <br /> <br /> Споменахте преди малко за затворниците и техните татуировки &ndash; със сигурност част от тях са именно на религиозна тематика, но това не им е попречило да отнемат живот или да извършат престъпление... Голямото противоречие в този тип татуси идва от заклеймяването на татуирането от Библията и християнската общност като цяло &ndash; парадокс е, че човек, определящ се за вярващ и религиозен, нарушава важна препоръка от свещената книга на християните. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />