Има 2000 души, които не са в списъка на чакащите, а биха могли да се трансплантират
<em>През последната седмица на юни българската трансплантология отбеляза своеобразен рекорд. Осем трансплантации бяха извършени само за 3 дни след възникнали донорски ситуации в Плевен и Варна. <br /> <br /> От началото на годината до 1 юли в България има възникнали 9 донорски ситуации. Според регистрите на Агенцията по трансплантации към 1 юни 994 души са чакали за органна трансплантация, 914 от тях - за бъбрек.<br /> <br /> Осем от тези пациенти са получили шанс за нов живот. На 24 юни в Плевенската университетска болница пациент изпаднал в мозъчна смърт. Въпреки тежката загуба близките вземат решение да дарят органите, за да бъде спасен животът на други тежко болни хора. <br /> <br /> По-малко от 24 часа по-късно в Силистренската болница също възниква случай на пациент с мозъчна смърт. Близките сами изявяват желание да дарят органите на починалия, за да може други хора да живеят. Тъй като болницата в Силистра не е лицензирана като донорска база, пациентът и близките му са транспортирани в Университетската болница &quot;Св. Марина&quot; във Варна, където се обявява донорска ситуация. В резултат на двата случая само за три дни са направени две сърдечни, две чернодробни и четири бъбречни трансплантации в софийските болници &quot;Св. Екатерина&quot;, ВМА и &quot;Лозенец&quot;. <br /> <br /> Същевременно стана ясно, че публикуваният на сайта на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) регистър на чакащите далеч не отразява реалните нужди от трансплантация на бъбрек в страната. Около 2000 пациенти на хемодиализа са подходящи за бъбречна трансплантация, но не са вписани в листата на чакащи, съобщи проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество. <br /> </em><hr /> <br /> По думите му причините за това са недостатъчната информираност на пациентите и слабата активност на нефролозите: &ldquo;Пациентите на диализно лечение са около 3500 в България. От тях някои вероятно ще имат противопоказания и трансплантацията ще е невъзможна. <br /> <br /> Това са хора, които много дълго време са на диализа. Те имат полиорганни увреждания, много от тях вече дори не са в състояние да се придвижват сами. Имаме пациенти на диализа над 20 години. Техният брой обаче е малък 100-200 души. Това значи, че от 3500 изключваме 200 по медицинските причини. Дори и 500 да са този тип пациенти, в листата на чакащи имаме под хиляда, тоест пак имаме едни 2000 души, които не са вписани, а биха могли да се трансплантират. Някои от тях не знаят, други не могат да вземат решение и трябва да им се помогне. А помощта трябва да дойде от такива като мен. Моите колеги обаче, особено в диализните центрове, имат проблеми как да осигуряват лечението на тези пациенти, за да им поддържат живота. Трудно им е да мислят и за тези неща.<br /> <br /> Преди два месеца имахме училище по нефрология и говорихме за тези неща. Голяма част от моите колеги вече знаят кога трябва да подготвят един пациент за трансплантация. Това е когато така нареченият клиърънс достигне 30, което ще рече креатинин около 350, което значи, че хроничното бъбречно заболяване преминава от трети в четвърти стадий и пациентът трябва да е подготвен. Така нещата наистина могат да бъдат по-добре. Затова в момента листата на чакащите се увеличава с пациенти, които въобще не са стигали до диализа. Благодарение на тях мога да разпространявам тезата колко качествен е животът с трансплантация. Освен това при тези пациенти, които не знаят какво е диализа, качеството на трансплантацията е най-високо. Но има още много какво да се направи.&rdquo; <br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. Желко Жупан:<br /> Хората, които чакат орган, често умират, чакайки!</strong><br /> <br /> <em>В края на юни в гр. Бяла край Варна се състоя Национална среща на координаторите по донорство, на която трябваше да се обсъди именно това - какво да се направи. Лектор на срещата беше проф. Желко Жупан, главен координатор по донорство в Хърватия. <br /> <br /> Историята на малката бивша югославска република в сферата на донорството и трансплантологията е христоматийна - само за пет години от последните редове на класацията Хърватия се нарежда на второ място по донорство в света след Испания. &ldquo;Законът ви много прилича на нашия, организацията на болниците ви много прилича на нашата, значи е нужно малко, за да се получи и при вас&rdquo;, смята проф. Жупан. И отговаря на въпроса ми категорично - &ldquo;Не, не става дума за пари. В никакъв случай. Става дума за добър регламент и добра организация. Потенциалният донор трябва да получи оптимални интензивни грижи, така е записано в нашия стандарт по интензивно лечение.</em><br /> <br /> <strong>- Проф. Жупан, не трябва ли всеки пациент да получи оптимални грижи, не само потенциалният донор?</strong><br /> - Мисля, че не говорим за едно и също. Това, което направихме преди няколко години, беше да определим списък от критерии. Това са медицински състояния, за които знаем, че в над 90% от случите водят до мозъчна смърт. Когато имаме пациент в такова състояние, той не се поддържа на всяка цена. Когато диагностицираме някое от тези състояния, започваме доказване на мозъчна смърт. Защото мозъчната смърт е клинична диагноза и има своите признаци и доказателства. Когато мозъчната смърт се докаже, питаме близките и ако са съгласни, осигуряваме на пациента в мозъчна смърт оптимални грижи, докато преминат всички изследвания, за да се установи подходящ ли е за донор и се пристъпи към трансплантация. Ако близките не са съгласни или пациентът не е подходящ, изключваме машините, защото неговата смърт вече е доказана. <br /> <strong><br /> - Колко души чакат в момента за трансплантация в Хърватия?</strong><br /> - По-малко от 100 чакащи за бъбрек имаме в листата. Но имаме случаи, в които хора се включват в листата и стигат до трансплантация за 2-3 седмици или 2-3 месеца. Това е много важно за пациентите. И все по-рядко се случва хора да умират, докато чакат за трансплантация. Това е много важно послание - че хората, които чакат за трансплантация, всъщност често умират, чакайки. Има и друго послание, което е за политиците, защото често хората и политиците се впечатляват от различни неща. Изчислихме, че от всеки трансплантиран пациент държавата ни спестява средно 1,8 млн. долара. А от друга страна, хората, които са в мозъчна смърт, така или иначе вече са загубени за този свят. Ако не станат донори, просто след още малко време сърцето ще спре...<br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Костадин Чифлигаров, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетска болница &bdquo;Св. Георги&rdquo; - Пловдив: Лекарите нямаме опит да се изправим пред близките на пациента и да им признаем, че ще загине</strong><br /> <br /> <strong>- Д-р Чифлигаров, има ли нужда според вас от нормативни промени, за да се развие донорството?</strong><br /> - Има нужда от още много работа. Има например три болници, които са лицензирани донорски бази, но не притежават техника от необходимия висок клас, за да докажат бързо мозъчната смърт. Така дори и да има потенциален донор, той може да се &ldquo;изпусне&rdquo;. <br /> <br /> Твърдението, че мозъчната смърт може да се докаже и с обикновено ЕЕГ, не е коректно в условията на съвременните реанимационни отделения, а и то отнема повече време. Повече колеги казват, че навсякъде вече има скенери, и са прави. Но за да се проведе бърза и качествена диагностика на мозъчната смърт, се изискват апаратура от висок клас, скъп софтуер - не е достатъчен обикновен скенер.<br /> А за да се случват нещата бързо, качествено и безопасно, има нужда според мен от две неща - обучения и контрол.<br /> <br /> Обучения на координаторите по донорство се правят, но не трябва да забравяме, че донорският процес включва и много други колеги.<br /> <br /> Обучения на специалисти по образна диагностика относно изискванията на законовата уредба за качеството на образната диагностика за доказване на мозъчна смърт. Обучения на невролози за това при кои състояния лечението на пациента е безсмислено - колкото и неприятно да звучи. <br /> <br /> В България все още се шири идеята, че един човек, който се е разболял, трябва да постъпи в болница и лекарят е длъжен да му помогне. Има обаче състояния, при които съвременната медицина е безсилна. Ние, лекарите, нямаме опит, а често нямаме и смелостта да се изправим пред близките на пациента и да им признаем, че този пациент ще загине, независимо колко усилия ще положим, за да го лекуваме. <br /> <br /> <strong>- Според вас има ли нужда от специализирана психологическа подготовка, за да се водят тези разговори по-успешно?</strong><br /> - Да. Не съм съгласен, че този опит се придобива в общуването с пациентите и техните близки. В развитите страни се провеждат специализирани обучения от хора, които притежават не само опит, но и дълбоки научно-изследователски познания. Аз съм възпитаник на испанската школа, където провеждането на тези разговори е строго регламентирано. Например, че разговорът с близките се води от трима лекари, координаторът никога не се изправя сам пред близките. Има и готови шаблони, матрици на такива разговори, които почиват на дългогодишни изследвания и са доказали своята висока резултатност. <br /> <br /> <strong>- А има ли нужда от психолог в екипа?</strong><br /> - Ще ви отговоря така - аз работя с психолог. Повечето ми колеги са на друго мнение, но аз имам психолог в екипа и винаги мога да се обоснова защо. Няколко часа или дни, преди да настъпи мозъчната смърт, тези роднини са комуникирали с мен като лекар. Аз съм обяснявал как ще се опитаме да го спасим този пациент. В един момент точно аз трябва да се изправя пред тях и да има кажа, ами, извинете, но вашият близък е в мозъчна смърт. Това предизвиква вътрешен конфликт - доколко аз професионално съм си свършил работата. Прецених, че един психолог, който не е пряко свързан с процеса на лечение, ще може да проведе тези разговори далеч по-спокойно от мен, защото няма да го има този вътрешен конфликт. Освен това той познава тези модели за разговор.<br /> <br /> <strong>- Как се поделя тази трудна задача тогава?</strong><br /> - Аз съм човекът, който информира за безсилието на съвременната медицина относно състоянието на техния близък. Обяснявам защо съгласно медицинските критерии техният близък е мъртъв. След това ги оставям да ми задават всякакви въпроси, за да могат да се изчистят съмненията им относно твърдението ни, че техният близък е в мозъчна смърт. Неминуемо - опитът е показал - че при тези дискусии в един момент се появява въпросът какво правим оттук натам. Това е сигналът за психолога да се включи. <br /> <br /> Извън това има и други причини да имам психолог в екипа. Колежката работи със семействата на донорите дни наред след ситуацията, работи и със семействата на другите пациенти в реанимация, а и с колегите в клиниката. <br /> <br /> <strong>- В пловдивската болница от две години не е имало донорска ситуация, защо?</strong><br /> - Проблемът е организационен. Болницата ни е разположена в две бази на доста сериозно разстояние една от друга. Ръководството на болницата в момента предприема мерки, надявам се до края на годината да има ефект и да имаме първата ситуация след двегодишно мълчание.<br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. Вилиан Платиканов:<br /> Смъртта е смърт, била тя сърдечна или мозъчна</strong><br /> <br /> За да оптимизират донорството и трансплантациите в България, медиците, ангажирани в тази сфера, предлагат някои организационни и нормативни промени. Част от тях са свързани именно с въвеждане на регламентите, за които говори проф. Жупан - да се определят състоянията, които са &ldquo;еднопосочна улица&rdquo; за пациента, и при тях да се доказва мозъчна смърт. А когато се докаже, апаратът, поддържащ физиологичните функции, да се изключва. На теория това може да се прави и сега, на практика обаче доказването на мозъчна смърт е скъпа процедура, която се заплаща само за потенциалните донори. Медиците имат нужда и от кадрова подкрепа, тъй като анестезиолозите в страната вече са на критичния минимум. Когато в дадена болница възникне донорска ситуация, един от анестезиолозите (координаторът по донорство) е ангажиран с нея 2-3 денонощия. Същевременно обаче няма кой да го отмени в дежурствата и ангажимента към другите пациенти, тъй като общият брой на тези специалисти в повечето болници е критично нисък. <br /> <br /> От ИАТ пък вече са готови да предложат законодателни промени, които да разрешат кръстосаното донорство и в България. &ldquo;Това е процес, при който имаме двойка донор-реципиент, която отговаря на законовите изисквания за родственост, но не и на медицинските изисквания за съвместимост. При наличието на повече такива двойки може да се намери &ldquo;кръстосана&rdquo; съвместимост между две двойки донори и реципиенти.<br /> <br /> Ето мнението на проф. Вилиан Платиканов, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница &ldquo;Св. Марина&rdquo; - Варна:<br /> <br /> <strong>- Проф. Платиканов, може ли да се обясни разбираемо мозъчната смърт?</strong><br /> - С няколко думи няма да стане, но ще опитам. Всеки орган, останал без кислород, загива. Кръвоснабдяването носи кислород, носи енергия, за да може клетката да съществува, изнася отпадните продукти от дейността й. Като нямаме кръвоснабдяване, клетката загива. Затова, когато докажем, че мозъкът не се кръвоснабдява, значи всичките му клетки са загинали. Мозъкът е всичко в един организъм. Всички работят за него. Сърцето работи, за да кръвоснабдява мозъка. Черният дроб работи, за да осигури обмяната на веществата, нужна на мозъка, бъбреците отделят отпадните продукти, за да не се уврежда мозъкът... Освен всичко това в мозъка е идентичността на човека. Не тялото - 68 кг, а човекът еди-кой си. Когато мозъкът загине, човекът изчезва, изчезва личността. Ще дам един пример - мозъкът е като процесора в един компютър. Когато той изгори, си има монитор, клавиатура, мишка, но го няма самия компютър. Ние можем обаче да вземем монитора и да го свържем към друг компютър, чийто процесор все още е здрав. Нещо такова е трансплантацията. <br /> <br /> <strong>- Абсолютно сигурно ли е доказването на мозъчната смърт?</strong><br /> - Да, също както и сърдечната. Преди много време имаше практика да правим кардиограма на починалите, за да доказваме, че сърцето не бие. Сега това не се прави. Смъртта е смърт, била тя сърдечна или мозъчна. Различни са обаче признаците. Когато е настъпила сърдечна смърт, тя е по-обичайната, пациентът няма кръвно налягане, няма пулс, няма дихателна дейност, кожата посивява - тогава никой не се съмнява в настъпилия край. При мозъчната смърт белезите са малко по-различни, но истината е, че след като мозъкът загине, ако не приложим технологичните достижения, които има съвременната медицина, до минута-две сърцето също ще спре и пациентът ще изглежда по същия начин, който вече описах. Технологичните достижения обаче ни дават възможност изкуствено да дишаме на пациента. Така можем за още известно време да запазим органите и евентуално да ги дадем на друг пациент. <br /> <br /> <strong>- Когато ви се налага като координатор по донорство да обяснявате тези неща, разбират ли ви хората?</strong><br /> - Различно е. Зависи от хората. Повечето ме разбират, но това все още не значи, че са съгласни. <br /> <br /> <strong>- Има ли нужда според вас от нормативни промени, за да се развие донорството?</strong><br /> - Моето мнение не е меродавно, защото аз ще ви кажа &ldquo;Не&rdquo;. При нас нещата вървят, имаме пет донори тази година. Такъв е законът в момента, според мен работата ни е да направим така, че нещата да вървят. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Надежда Георгиева</strong><br /> <br />