<strong>- Д-р Петров, какви мерки ще предприемете за намаляване на дефицита на НЗОК?</strong><br /> - Мерките са три типа и част от тях вече сме ги предприели - тези, които зависят от Касата. Това са най-вече промени в изискванията за лечение със скъпи лекарства, с протоколи. До момента сме преработили тези за лечение на ревматоиден артрит и захарен диабет, предстои промяна и на други. Тук става дума най-вече за прецизиране на изискванията за лечение. <br /> <br /> Второто, което правим, са засилени проверки, и то най-вече в болниците, които заедно с клиничните пътеки ние плащаме и лекарства за онкология. До този момент сме направили следните неща, идентифицирали сме рисковите болници, рисковите аптеки и рисковите комисии, които ги предписват. <br /> <br /> <strong>- Колко са тези рискови болници и аптеки?</strong><br /> - Това е конфиденциална информация, на база анализ къде бихме могли да очакваме нарушения. В тези лечебни заведения текат проверки. Както знаете, в диспансера във Варна засякохме вече големи количества Херцептин, който очевидно не е стигнал до болните. Там, както и в болницата по хематология в София, сме изпратили сигналите и тече разследване от икономическа полиция и прокуратура. <br /> <br /> Вие добре знаете, че нашите възможности за контрол са ограничени, затова имаме нужда от подкрепата на други органи. <br /> <br /> В синхрон с промените в Закона за здравното осигуряване предстои договаряне на нови отстъпки. Подготвяме предложение за наредба за критериите и условията, при които ще се договарят тези отстъпки. Може би до средата на октомври ще изчистим този процес и отстъпките ще действат до края на 2016 г. <br /> <br /> <strong>- А какво повече можете да кажете за разследваните болници?</strong><br /> - В момента разследвани са две и аз вече ги споменах. Наши проверки текат в още три болници, а още 5-6 смятаме за рискови, което означава, че също ще бъдат проверени в най-скоро време. Не казвам, че навсякъде ще има нарушения. А дори и да има, не се знае дали ще успеем да ги докажем. Знаете, че с тези документални проверки това понякога няма как да стане. <br /> <strong><br /> - Какво имате предвид под &ldquo;прецизиране на лечението с протоколи&rdquo;?</strong><br /> - Прецизиране на нивата на линиите препарати при отделните болни.<br /> <br /> <strong>- Тоест?</strong><br /> - Не е тайна, че за много заболявания има различни категории препарати и има лекарства, които в по-богати от нашата държави се изписват като втора и трета линия на лечение, а тук се изписват директно. Това увеличава много разходите на Касата, а и злепоставя резултатите на самите препарати. <br /> <br /> <strong>- Може ли дадете пример?</strong><br /> - Например ще ви кажа, че в онкологията един от най-употребяваните препарати в България, който е първа линия на лечение при някои видове карциноми с разход около 25 млн. лв. годишно, във Великобритания този препарат е втора линия за лечение. Тоест той се използва при болни, при които не са показани препаратите от първа линия или те нямат ефект. <br /> <strong><br /> - Адекватно ли е това заместване като лечебен ефект?</strong><br /> - Естествено. Това не са генерици, това са друга линия препарати, които се изписват, когато се започва лечението. Втората линия са обикновено по-силни препарати, които се изписват, когато първата не са показани или нямат ефект. Понякога има и трета.<br /> <strong><br /> - Аптеките за какво ще ги проверявате?</strong><br /> - Тях ги проверяваме по сигнали най-вече. Става дума за паралелния реекспорт. Голяма част от тези лекарства са такива, че ако не са стигнали до пациентите, няма какво да ги правят, освен да ги реекспортират и да ги продадат в други страни. Те са за лечение на онкологични или на други тежки заболявания, които в цяла Европа се реимбурсират от фондовете, тоест нямат такъв пазар, че да ги продадат в друга аптека. <br /> <strong><br /> - Какъв резултат очаквате?</strong><br /> - Това не са всички мерки, има и още. Но всички те ще се реализират в различно време и съответно ще действат различен период. Но да започнем оттам, че за тази година на практика няма преразход, спрели сме ръста на разходите за лекарства, докато за миналата година ръстът беше 25%. Въпреки това смятаме, че ще се генерира дефицит, част от него ще бъде поет от резерва, част от него - ако има събрани в повече от очакваното здравни вноски. Първоначалните ни сметки бяха, че дефицитът за лекарства, които плащаме през болниците, ще е около 50 млн. лв., а за домашно лечение - 110 млн. лв. С тези мерки би трябвало да намалим този дефицит от общо 160 млн. лв. на 110-120 млн. лв. <br /> <br /> <strong><br /> Надежда Георгиева</strong><br />