Емилия Драгостинова: Откриха ми рака, когато бях бременна в 9-ия месец!

<em>Емилия Драгостинова е на 36 г., филолог-скандинавист, живее със съпруга и 7-годишния си син в Швеция. Успява да се пребори с рака на млечната жлеза, едната гърда й е отрязана през 2008 г. и реконструирана с имплант в началото на 2015 г. За това как се справя с проблемите си, Емилия разказа специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; по време на гостуването в България на германската специалистка по пластична хирургия проф. Марита Айзенман-Клайн, която реконструира гърди с иновативен метод.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Емилия, как ви откриха рака на гърдата?</strong><br /> - През 2008 г., бременна в деветия месец, се преглеждах за коластра, а напипах бучка на едната гърда. Всички около мен бяха убедени, че е мастопатия. Отидох на лекар, защото ми беше подуто и под мишницата и се досещах какво значи това. Не посмяха да направят нищо с мен, защото бях бременна в последния месец. Чак след като родих сина си, започнаха всякакви изследвания, направиха ми и биопсия. Не знаеха какво да ме правят. Препращаха ме от едно място на друго. <br /> <strong><br /> - Къде ви диагностицираха?</strong><br /> - В Онкологията в София, д-р Марков ми направи биопсията. Насетне трябваше да мина през някаква комисия, но хванах отпускарския период - средата на юли. Никой не се ангажира с моя случай. Казваха ми да си направя изследвания, но не и точно какви. Беше хаос. След седмица обикаляне тогавашният ми шеф, който работеше в Белгия, но е българин, ме извика там да ме прегледат и да започна лечение. <br /> <strong><br /> - Как премина лечението ви в Белгия?</strong><br /> - В Белгия се видя, че туморчето беше станало вече доста голямо - 2 на 6 см, заради двете биопсии и поради метаболизма, който по време на бременността е по-засилен. Назначиха ми веднага предоперативна химиотерапия. Туморът се повлия изключително добре, от него бяха останали милиметри. Но тъй като ракът беше HER-позитивен, онколожката искаше много бързо да се включа на лечение с херцептин. Тя предпочете да махнем гърдата. Направиха ми мамектомия и след това продължихме със следоперативна химиотерапия плюс херцептин. Резултатите от хистологията от самата операция показаха засегнати 11 лимфни възела от общо 24. Туморът ми не беше хормонозависим. На базата на всички резултати се оказа, че съм подходяща за една програма, за клинично проучване на онколекарство - лапатиниб. То вече е утвърдено и се изписва. По онова време го даваха само на пациенти с метастазирал рак. А всъщност проучването, в което бях включена, изследваше дали лапатиниб не е добър вариант за <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> лечение преди туморът да метастазира </strong></span><br /> <br /> Бях една година на това лекарство. Правиха ми и лъчетерапия. Така приключих с рака.<br /> <br /> <strong>- Проверявате ли състоянието си и къде?</strong><br /> - Правя контроли веднъж годишно в Белгия, защото там се водя по протокол. Пътувам за тези контроли. Живея в Швеция. Причината да съм в България сега е, защото през февруари направих реконструкция на отрязаната гърда. Кожата ми беше облъчена и с доста лошо качество. Възможностите за мен бяха или мускул и кожа от гърба, които се пренасят заедно с артерията, или мазнина и кожа от коремната стена. Това ми предложи пластичен хирург в Швеция. Понеже нямам много мазнина на корема, се съгласих за реконструкция на гърдата с мускул от гърба. Операцията е доста тежка, но нямах никакъв проблем с възстановяването. Получи се много добре. За да има обем обаче използваха имплант. Дотук историята е добра, чудесен резултат. Оказа се обаче, че малък процент хора, между които и аз, не могат да приемат психически имплантите. Организмът ми не отхвърля импланта като чуждо тяло, не прави възпаления. Откакто ми го сложиха, от февруари, психически не го приемам. <br /> <br /> Затова дойдох в София от 2 до 5 юли, когато проф. Айзенман-Клайн реконструира гърди на пациентки с инжектиране на тяхна мастна тъкан, която е специално филтрирана и сгъстена. Консултирах се с нея да махнем импланта и да ми инжектира мастна тъкан, дори да е по-малък обемът на гърдата. Тя каза, че няма проблем да се запази същият обем. Но това ще стане при следващото й идване в България през октомври. При мен ще стане вероятно само с една процедура, защото вече имам хубава подплънка от мускул и кожа. Не при всички е така. Имам приятелка, при която реконструкцията на гърдата ще стане от три пъти.<br /> <strong><br /> - С какво ви впечатли методът за реконструкция на гърдата на проф. Айзенман Клайн?</strong><br /> - От импланта <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> освен психическото неприемане </strong></span><br /> <br /> има и други неудобства - твърд е, винаги го усещам. Спя по корем, но по особен начин, с наместване. Плюс на реконструкцията с мастна тъкан е, че гърдата отново ще е мека, както е естествената гърда. <br /> <br /> <strong>- Колко ви струваше пластичната операция с поставянето на имплант в Швеция?</strong><br /> - Здравната каса поема всичко. <br /> <br /> <strong>- Мислите ли за раждане на второ дете?</strong><br /> - Когато бях млада, исках да имам шест деца. Но след тази случка имам лек страх от нов рецидив, защото при мен нещата се появиха едновременно с бременността. Говорила съм с онколога, който ме проследява в Белгия. Той е категоричен, че няма общо между бременността и риск от рецидив на рака. Още повече, че моят тумор не беше хормонозависим. От друга страна, с отминаването на всяка година започвам да дишам по-леко и си казвам: &ldquo;Още една година бях до сина си&rdquo;. Не ме привлича да се върна на изходна позиция с второ бебе, за което да се питам колко ли години ще бъда до него. Оперираните жени са малко по-обременени психически.<br /> <br /> <strong>- Обикновено всеки човек, когато заболее от рак, се пита защо. Вие дадохте ли си сметка каква е емоционалната причина за вашия рак на млечната жлеза?</strong><br /> - Дълги години обвинявах майка си, че не е точно такава, каквато аз си я представям, че не ми дава достатъчно нежност. У мен имаше много силно огорчение, обида, които се трупаха с години. От друга страна, имах неосъзнати страхове, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дядо ми почина от тумор на мозъка </strong></span><br /> <br /> Когато бях тийнейджърка, много добра приятелка почина на 20 години от рак на яйчниците. Тези две загуби много са ме стреснали, но съм ги забутала някъде в подсъзнанието и явно не съм ги отработила. Третата причина според мен беше, че бях много объркана. <br /> <br /> Живеех в Америка, исках да оставам там, а имах връзка тук, пък не знаех дали искам да я продължа. Бях забъркала едни каши в живота си. Те плюс емоционалния срив и цялото огорчение от отношенията с майка ми, обвиненията към нея, трупани у мен с години, дадоха рака като резултат. <br /> <br /> Разбира се, има много фактори, които трябва да се съберат, за да отключат заболяване. Медицинската страна на въпроса не се наемам да коментирам.<br /> <br /> <strong>- Простихте ли вече на майка си?</strong><br /> - Беше много трудно. От 2008 г. се опитвам да живея различно, малко по-спокойно, без екстремна радост и екстремна тъга. Най-трудно беше с майка ми, защото исках да си получа каквото ми се полага. Мислех си, че съм й простила. Да, не й се сърдя, но това не означава още прошка. Прошката или приемането на човека такъв, какъвто е, дойде тази година след реконструкцията на гърдата ми. <br /> <br /> Тогава изпаднах в страхотна депресия, изпитах страхове и всякакви ужасии заради импланта. Беше странно изживяване. Но тогава започнах да чета полезни книги и да разсъждавам върху отношенията с майка ми. Усетих, че съм приела нещата, че съм простила. Вече не очаквам тя да извърши някакви чудеса, тя ме обича и може само толкова, колкото ми дава. <br /> <br /> <strong>- Ползвахте ли помощта на психотерапевти?</strong><br /> - Да, имам няколко злощастни опита, но това не е по вина на психотерапевтите. За тези почти седем години от операцията съм се срещала с четирима психотерапевти с идеята да си помогна в различните етапи от лечението. Чета страшно много на тема психология и много от нещата ги знам. Самите психотерапевти казваха, че съм доста самоосъзната. Аз очаквах чисто практично решение на проблема, конкретни стъпки в психотерапията - А, В, С. Но не се получи при мен. Аз обаче имам много силна вяра в Бог, която ме вади оттам, където затъвам. Тази вяра ми дава това, което може би психотерапевтите дават на другите хора. <br /> <br /> <strong><br /> <br /> Мара КАЛЧЕВА</strong><br />