Дани Колева: В България годишно има 600 мъртвородени

<em>&nbsp;Дани Колева е програмен директор на Национална мрежа за децата, която обединява 128 неправителствени, граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Колева има над 10-годишен опит от работа на терен в областта на деинституционализацията и развитието на превантивни и алтернативни услуги за деца и семейства. Член е на Международната асоциация по приемна грижа и групата за определяне на политиките на &ldquo;Юрочайлд&rdquo; (EUROCHILD), европейска мрежа за правата и благосъстоянието на детето. Дани Колева разясни за в. &ldquo;Доктор&rdquo; част от проблемите в защитата и спазването на правата на децата в България, описани в регулярния доклад на НМД &ldquo;Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата&rdquo;.</em><br /> <hr /> <strong><br /> - Националната мрежа за децата установила ли е нарушения на правата на децата в здравеопазването?</strong><br /> - В алтернативния доклад, който изпратихме на комитета към ООН за правата на децата, събрахме 18 случаи, подадени от наши колеги, които работят на терен с деца и семейства. В здравеопазването се описва проблемът на майки в родилните отделения, разделени от бебетата си. Този проблем не е поради това, че лекарите и акушерките не разбират колко е важно детето да е с майката, а просто защото така системата функционира в момента. Независимо от препоръките на Световната здравна организация и добрите европейски практики, все още в много родилни отделения и болници средата към майката и бебето не е приятелска, децата и майките не са заедно, не се насърчава кърменето от първия час, няма възможност за придружител по време на раждането, няма включване на бащите. Това съществува като насоки в законодателството, но се разминава с практиката. <br /> <br /> Едно от нещата, което считаме за нарушено право на децата, за което изпратихме миналата година писмо до Министерство на здравеопазването, е промяната на АГ-стандарта за границата между раждане и аборт. Според новата наредба за живородено дете се смята бебе с тегло 800 грама, а не както беше преди 600 грама. В България годишно се раждат поне 6000 недоносени бебета - около 10% от всички родени деца; в това число и около 600 мъртвородени. Вместо да се започне сериозен разговор и да се търсят решения за причините за преждевременното раждане, изглежда държавата е решила да замаскира проблема. На хартия се намалява процентът на високата детска смъртност в България. След въвеждането на промените много смъртни случаи няма да бъдат отразени, тъй като ще се водят аборт, а не раждане. Това е опасно и цинично заиграване със статистиката. Сигнализирахме и ние, и Български хелзингски комитет, и родителски организации. <br /> <br /> Проблем е и подкрепата на държавата за родители, които преживяват трудности в отглеждането на децата си и специално на деца с увреждания. Няма система, по която медиците да информират родителите по подходящ начин за увреждането на децата им и да ги насочат към други специалисти, които могат да им помогнат. Дори родители са <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> съветвани от лекари да си оставят децата с увреждания в домове.</strong></span><br /> <br /> Колегите от Карин дом във Варна са обучавали представители на всички родилни отделения в страната, обяснявали са какъв шок преживяват родителите при раждането на дете с увреждане. Наша препоръка е във всяко родилно отделение да има психолог и социален работник. Тяхна работа е да подкрепят родителите в тези първи тежки моменти, а лекарят да се фокусира в чисто здравната грижа и да насочи детето към рехабилитация. <br /> <br /> <strong>- Преди няколко месеца майки на деца с тежки увреждания протестираха с искането държавата да подкрепи отговорното родителство, вместо да раздава социални помощи на калпак. Каква е вашата позиция?</strong><br /> - Ние говорим за позитивно и подкрепящо родителство. Хората, които правят политика и взимат решения в България, са фокусирани да търсят вина у родителите и да ги санкционират. Те разбират отговорното родителство така: дайте сега да глобяваме родителите, които си оставят децата без надзор, не ги пращат на училище. А това, което ние от другата страна виждаме, че в България 52,2% от децата живеят в риск от социално изключване и бедност. Няма как беден родител да купи дрехи, обувки и учебници на детето си, да му осигури транспорт. Има родители, които искат децата им да ходят на училище, но нямат възможност. Системата е устроена така, че социалните помощи се раздават на калпак. А нашите препоръки към държавата е да се обвърже социалната работа със социалното подпомагане. Нека, когато се дава например социална помощ за отопление, да се види също има ли дете в семейството, то ваксинирано ли е, ходи ли на училище. Социалните работници имат законови възможности да отпуснат допълнителна помощ на тези семейства и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да направят цялостен план за подкрепа. <br /> </strong></span><br /> Ако социалните кажат: ще ти спра детските или ще ти наложа глоба, защото детето не ходи на училище, тези мерки не работят. Те ще влошат още повече ситуацията, защото какво да му вземеш на това семейство!?<br /> <br /> Идеята е не да ги стимулираш, като им раздаваш пари на калпак, но да се опиташ да ги поощриш и да обвържеш посещението в училище и качествената грижа за детето с цялостен план. <br /> <br /> Помощите се раздават от отделите &ldquo;Социални помощи&rdquo; и &ldquo;Социална закрила&rdquo; към Дирекциите за социално подпомагане. Но към същите дирекции има отдели за закрила на детето. Много често се получава, че едните не знаят какво правят другите. Това е голямата ни болка. Трябва социалната работа да се обвърже с помощите и тези два отдела да работят заедно. <br /> <br /> <strong>- Сблъсквали ли сте се със случаи на отнемане на деца от родители само защото са бедни?</strong><br /> - Имаме такива случаи и постоянно скачаме срещу това, защото не е редно да изведеш дете от семейството му за това, че е бедно. По този начин ги наказваш двойно. Държавата трябва да регламентира такава помощ за родното семейство, която да му позволи да си гледа детето. Наистина, има фокус към приемната грижа, вместо да се подкрепя родното семейство, баби и дядовци, които могат да гледат децата. Всички тези хора трябва да получават еднаква подкрепа. Разбира се, не трябва да се отричат приемните родители. На тях се дават деца, чиито родители са заболели тежко, или деца от домове. За много от тях няма никакъв друг шанс и наистина виждаш как тези деца разцъфват, след като са настанени при приемен родител. В домовете те <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не са можели да ходят, да говорят, изобщо не са излизали навън. </strong></span><br /> <br /> Когато вали, смятат, че това е душ. Не знаят какво е цял хляб, защото винаги им се е поднасяла филийка. Тези мънички неща показват колко ощетени са децата в институции. <br /> <br /> В България се инвестираха над 100 000 евро за закриване на домовете. Нашите притеснения са, че част от средствата отиват за замяна на големите домове с малки, а не за подкрепа на родителите. <br /> <br /> <strong>- Как ще коментирате това отделите за закрила на детето да отнемат деца от бедни родители и да ги дават на приемни, за да се вземат едни пари?</strong><br /> - Отделите за закрила на детето имат огромна нужда от подкрепа или са под всякаква критика - зависи от гледната точка. Те са част от една много централизирана структура, не са добре обучени и което е недопустимо - сред тях има и хора със средно образование. Не може да не си специално обучен, когато взимаш решения за съдбите на цели семейства. Затова не е изненадващо това, което се случва. Няма и стандарти за броя на случаите, които да се водят от един социален работник в отдел за закрила на детето. <br /> <br /> Всяко семейство има ресурс да се справи, само трябва професионалистите да го подкрепят, а не най-лесното - да изведат децата от родното семейство. На тези хора трябва да се помогне, за да обгрижват децата си с любов, да ги хранят, обличат, да растат здрави, ваксинирани и да ходят на училище. <br /> <br /> Искаме да видим ясен ангажимент от държавата за подкрепа на родителите, за достатъчно социални жилища. Защото при криза в семейството държавата разполага с не повече от 3% социални жилища и няма какво да им предложи. Докато в Европа социалните жилища са минимум 15%. За съжаление основният лост за подкрепа на нуждаещите се деца и семейства са медиите. Повече хора са получили подкрепа чрез медиите, отколкото от институциите. Тъжно е, но така се мобилизира ресурс, така добронамерени хора помагат и нуждаещите се семейства могат да си платят сметките. А това трябва да е работа на институциите.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />