Ухажвали са ме много богати мъже, но останах вярна на Борис!
<em>Есил Дюран е eдна от най-интересните попфолк изпълнителки. Отличава се с активна гражданска позиция, откровена е до болка, думите й винаги стрелят право в целта. Завършила е Музикалната академия поп и джаз пеене. През пролетта на 2008 г. Есил е член на журито на най-гледания &bdquo;Мюзик Айдъл&ldquo; в историята на телевизията, а миналата година &ndash; на &ldquo;България търси талант&rdquo;. Успешно развива и своя собствена модна линия. <br /> <br /> Наскоро певицата направи кавър на песента &bdquo;Хей, момиче&rdquo; на Азис. &bdquo;Исках да я изпълня, защото видях дълбоко, чисто женско послание в нея. Азис постъпи страшно великодушно и ми подари песента, като истинска звезда, а може би постъпи така и от етническа солидарност&rdquo;, разказва Есил.<br /> <br /> В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; певицата разкрива тайната на своята любов, защо обръща гръб на богаташите, които я свалят, и по каква причина в страна като България е по-добре да бъдеш &bdquo;шаферка&rdquo;, отколкото &bdquo;булка&rdquo;.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_vatre1.JPG" alt="Esil_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="402" />- Есил, у нас се появи етническо напрежение. Как гледаш на това &ldquo;буре барут&rdquo;, в което се превръщаме? </strong> <br /> - Всички имаме добра памет, можем да върнем лентата назад и да видим, че всичко това се случва по един и същи начин преди избори. В България всички хора трябва да разберем едно &ndash; това, че сме събрани различни етноси в една малка държава като България, може да е голям плюс за нас. Можем да извлечем само позитиви от това. Сещам се за една книга на Дейл Карнеги. Един човек наследил земя, в която имало само змии, и от това той успял да направи страхотен капитал - извлякъл отровата на змиите и я продавал скъпо като лекарство. Как така ние не можем да намерим начин от различността си да извлечем максималната полза? <br /> <br /> Как така не можем да се вгледаме в това, което ние нямаме, а другият има, за да вземем от него това, което ние нямаме, а да му дадем това, което пък той няма?<br /> <br /> Огромна част от циганите са необразовани, голяма част от турския етнос също са такива за съжаление, има и от българите. Ако ние дадем от себе си всичко, за да се образоват тези, които не са го направили, много по-лесно ще вървим заедно. И ще намерим начин да общуваме помежду си.<br /> <br /> Ако продължаваме да не правим нищо по въпроса, винаги ще се намери някой, който <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да се възползва от разпалването на междуетническо напрежение за свои цели!</strong></span><br /> <br /> Готова съм абсолютно благотворително да се занимавам с ромчета, с деца от малки населени места, които имат талант, да стигнат до голямата сцена. Непрекъснато казвам това, но сякаш никой не ме чува. Готова съм да организирам класически музиканти, които да обикалят страната. Имаме идея със съпруга ми да образоваме музикално голяма част от населението, което седи захвърлено из страната и никой не се интересува от него. Там са новите таланти, които са все още неоткрити.<br /> <br /> <strong>- Мъжът ти е българин, ти си етническа туркиня. Как вие извличате полза от различието във вашето &bdquo;малко общество&rdquo;?</strong><br /> - Със съжителството си с Борис ние показваме как можем да се разбираме в различието си. Това, разбира се, няма как да се случи, ако и двамата сме пълни диваци... Изисква определена интелигентност.<br /> <br /> В първия момент баща ми имаше някакво съмнение, че разликата между семействата, религиите, възпитанието, ако щеш, не могат да не бъдат пречка между нас. Роднините на Борис са именити българи, които са направили много за българската култура -потомък е на хората, които са спонсорирали зала &ldquo;България&rdquo;, благодарение на техни средства тя е построена. Баба му например е пианистка от първия випуск на консерваторията... Един от прадядовците му е първият аптекар. Друг техен роднина - Димитър Карастоянов, е първият фотограф и др.<br /> <br /> Но още в първия момент, когато видяха Борис, моите родители разбраха за какъв човек става дума, оцениха неговите качества, разбраха, че това е човек, който е отворен, широко скроен, от сой, както се казва. Той отиде при тях усмихнат, ведър, без всякакво високомерие: &ldquo;Вие пък тук с какви неща ме занимавате?&rdquo;.<br /> <br /> На Байрям, нашия празник, Бобо запретва ръкави, слага ботушите и отива да помага за курбана! И това е човек, който е израснал на жълтите павета, не е виждал ни село, ни кокошарник, от една съвсем различна семейна среда! Идва при нас и показва любов към мен и уважение към моите, нашите, традиционни обичаи. Това е интелигентният човек. Той не казва: &ldquo;Боже, вашите глупави курбани и традиции!&rdquo; - и прави всичко по начина, по който баща ми казва, че трябва да стане. Няма претенции, няма неудобство. Не казва: <br /> <br /> &ldquo;На мен това ми е непознато, аз съм пианист, не пипам такива работи!&rdquo;. С тези ръце, с които на другия ден ще свири на пианото, с тези ръце помага за курбана. Не се чувства унизен да го направи, даже се чувства поласкан, че му дават тази възможност, че се запознава с една различна култура. И това го издига ужасно много в очите на моите роднини. Като се каже &ldquo;Борис&rdquo; в моето семейство, това означава страшно много, той е на пиедестал. Може би това е ключът, който ще ни накара да се разбираме по-добре. <br /> <br /> Ако българинът е образован и на по-високо ниво, както се смята, той би трябвало да намери начин и подход да разбере циганина, който не е ходил на училище. Защо не направи първата крачка този, който е по-образован и по-интелигентен? Той би трябвало да е по-великодушен, не е ли така?...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_saprug.JPG" alt="Esil_saprug.JPG" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Борис и Есил</strong></span><strong><br /> <br /> - Успявате ли да предадете и на сина ви Харис тази толерантност? </strong><br /> - Дете, което расте в една нормална обстановка и когато никога не е слаган въпросът за различието между етносите и религиите на масата, няма как да не расте нормално. Единственото, което ме притеснява, е, че отвън главата му се пълни с някакви глупости. Той е много чувствително и интелигентно дете. Вече е в трети за четвърти клас. От време на време му се появява в речника: &ldquo;А, този е мюсюлманин!&rdquo;. Чул нещо от някого и разбрал тази дума като обида. Но аз му казвам: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Ти не разбираш ли, че мама е мюсюлманка!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> После чул за циганин, че е нещо обидно. Но аз му обяснявам: &ldquo;Това не може да е обидно, защото е етнос, както мама е туркиня, примерно&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Каква е религията на Харис?</strong><br /> - Няма религия още. Не сме му правили сюнет, не сме го и кръщавали. С Борис смятаме, че детето не би трябвало да бъде отклонявано в едната или другата посока от мен или от него. Когато стане на 16 и прочете литература по въпроса &ndash; биографията на Мохамед, която аз много харесвам, Корана, Библията, като събере цялата информация, сам ще вземе решение. Ако му хареса да бъде мюсюлманин, ще бъде мюсюлманин, ако му хареса, ще стане християнин. Ако иска, будист да стане. Ние тук няма да се бъркаме. Правим всичко възможно да почувства близки както роднините на Борис, така и моите роднини в Хасково, независимо че ни делят 300 км разстояние. <br /> <br /> <strong>- В София вие живеете в стара потомствена къща на роднините на мъжа ти. Преди време се появи заглавие &ldquo;Есил Дюран се<img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_visoka2.JPG" alt="Esil_visoka2.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="374" /> шири в къща на царски генерал&rdquo;...</strong><br /> - Не харесах това заглавие. В къщи дойде тв екип, за да чуе Бобо как разказва за рода, той има много интересни семейни истории. Но заглавието беше изтипосано толкова нелепо, че съм се срамувала месеци наред.<br /> <br /> Да, къщата е стара, с интересна архитектура, паметник е на културата, с характерните високи тавани. Там са живели много поколения назад. Бобо се чувства много горд и винаги с голяма охота разказва родствената си история. И аз съм много горда, че имам дете, което носи същите гени.<br /> <br /> Всичко сме направили, за да бъде запазена атмосферата. Никой не е забравен. На стените са снимки на всички родственици на Борис, които са живели в нея. Често се шегуваме, че някой ден и нашите снимки ще виснат на някоя от стените <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и дано моята не е много разголена! </strong></span><br /> <br /> /смях/<br /> <br /> <strong>- Имате къща и на морето, на река Камчия&hellip;</strong><br /> - Да, така е. Скромна, по-скромна от всяка друга. Двуетажна, близо до комплекса &ldquo;Камчия&rdquo;, на 2-3 минути сме от плажа. Страхотно местенце, с широка пясъчна ивица, спокойствие и чист въздух. Между другото, любимото място за снимки на клиповете, които снима Люси Иларионов &ndash; известният режисьор на попфолк клипове години наред. Спокойно е, поне за 1 месец можеш да се разголиш, разпищолиш и да забравиш всичко, което те е вълнувало през годината.<br /> <br /> Ние с Борис сме една разумна двойка. Не влагаме в скъпи коли, а влагаме всичко спечелено в недвижимо имущество, в неща, които ще имат стойност и в бъдеще.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_visoka.JPG" alt="Esil_visoka.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="480" />- А вярно ли е, че вашият начин с Борис да изкарвате напрежението, въпреки толерантността, която цари във вашия дом, е понякога да &ldquo;обговаряте&rdquo; проблемите на висок глас?</strong><br /> - /смях/ Аз съм много шумна. Бобо понякога се ядосва, че извисявам певчески глас наляво и надясно, защото не мога да се въздържам. Малко съм сприхава, да си призная. Когато нещо не ми харесва, то веднага става ясно, че не ми харесва. Говоря на висок тон. Но се опитвам да го преодолявам. Почти всички певици сме такива, обичаме да извисяваме глас /смях/. Бобо е по-обран, но в крайна сметка и той стигна до извода, че всички болести тръгват оттам, че човек потиска онова, което не му харесва. От възпитание, от дипломатичност. Но това е едно трупане, особено при мъжете, което нищо не носи освен задържане на негативна енергия вътре в организма. Снежната топка се търкаля, търкаля, става все по-голяма&hellip; и изведнъж се оказва, че хората, които всички смятат за добро семейство, изведнъж ... се разделят. <br /> <br /> При нас всеки проблем се поставя на масата, разнищва се от всички страни, &ldquo;обкрещява се&rdquo;, ако трябва, и... той изчезва! Намерили сме цаката на проблемите. Избягваме това да се случва пред Харис, но понякога няма как. Той идва и оправя цялата ситуация. Детето казва: &ldquo;Вижте какво, много ми пречите! Много ми е шумно!&rdquo;. Ние се поглеждаме, следва смях и приключваме.<br /> <br /> <strong>- А двамата мислите ли вече за брак? </strong><br /> - Много наши приятели, които дълго време живяха като нас, но се ожениха по някакви причини, след това се разведоха. Ние както смятахме да направим супернебрежна морска сватба и аз да бъда едва ли не с тензухена рокля, взехме да се отказваме от тази идея, защото решихме, че нещо от нашата хубава магия ще се развали. Щом вече 17-18 години е оцеляла нашата връзка по този начин и всички около нас са я възприели така, излишно е да разваляме вибрацията. <br /> <br /> <strong>- Кой е финансовият гръб във вашето семейство?</strong><br /> - В началото Борис ме подкрепи и аз никога няма да забравя това. Когато аз започвах в попфолка и нямах една стотинка, той ме подкрепи и финансово, и морално. Той беше човекът, който каза: &ldquo;Разчиташ на мен, аз съм зад теб, щом имаш желание и амбиция да се развиваш!&rdquo;. Защото като музикантско семейство на Запад ние можехме да бъдем много успешни и финансово обезпечени. Но той нито веднъж не каза: &ldquo;За какво ти е това? Тръгни с мен!&rdquo;. Уважи моята амбиция. Жертва се да бъде в сянка за известно време. Но написа едни от най-стойностните и харесвани песни от моя репертоар.<br /> <br /> <strong>- Борис не те ли ревнуваше?</strong><br /> - Имаше разни футболистчета, фенчета, излизаха някакви писания кой ме бил забелязал. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Признавам си, ухажвали са ме много важни господа<br /> </strong></span><br /> Такива, че можех да си живея без проблем оттук нататък до безкрай. Това, че съм била с Борис, не значи, че никой не се е осмелил да ми каже: &ldquo;Много те харесвам, искам те, влюбен съм в теб!&rdquo;. Имало е такива и са го правили и пред него. Той винаги е бил достатъчно деликатен, когато сме пътували заедно, да не подсказва, че сме двойка. Не искаше да пречи на хората да ми се наслаждават. Защото, когато разберат, че пътуваш със съпруга си, се появява някаква бариера. А той искаше артистът да се развихри в мен максимално. Да нямам никакво притеснение, всеки да може да дойде е да ми каже нещо.<br /> <br /> Много сме се смели, защото веднъж цял час ме ухажва един господин, аз го изслушах най-възпитано, а Борис беше на масата! Едва накрая му казах: &ldquo;Между другото, запознайте се, това е съпругът ми!&rdquo;. Човекът <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>потъна в земята, пребледня и посиня едновременно</strong></span><br /> <br /> Борис ми дава пълното спокойствие, а аз му отвръщам с вярност. Пък и така съм възпитана и така го усещам. Не защото се притеснявам да не бъда хваната. Ние не си бъркаме в телефоните, не се следим, така че имам прекрасна възможност. Но свободата, която ми е дадена, ме задължава да не злоупотребявам с нея. Понякога му казвам: &ldquo;Борисе, ти си голям хитрец, хората дори и не подозират какъв хитрец си ти! Даде ми свобода, за да ме вържеш най-силно!&rdquo;. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_pee.JPG" alt="Esil_pee.JPG" align="baseline" width="500" height="395" /><br /> <span style="font-size: x-small;">Съпругът на певицата &ndash; пианистът Борис Павлов</span><br /> <br /> - Казваш, че никога няма да получиш награда от &ldquo;Пайнер&rdquo;, че винаги ще си останеш &ldquo;шаферка&rdquo;, но никога няма да станеш &ldquo;булка&rdquo;. Огорчение ли имаш в себе си?</strong><br /> - Че за какво ми е да получавам награда в държава, в която награждават Цветан Василев като най-добър банкер на годината? В държава, в която има такива ценности и се раздават подобни награди, аз ще бъда абсолютно поласкана да не получа никаква награда. Защото така се усещам по-качествена. Много съм щастлива, че докато се раздават такива награди - не съм между &ldquo;булките&rdquo;! <br /> <br /> Не ме разбирайте погрешно, не се самоуспокоявам, но много велики актьори по света са останали без нито една награда /смях/. Брад Пит няма &ldquo;Оскар&rdquo;, Леонардо ди Каприо също няма &ldquo;Оскар&rdquo;. Коя съм аз, че да имам претенции /смях/?!<br /> <br /> <strong>- Четох някъде да казваш, че някои певици бъркат вашата професия с най-древната... </strong><br /> - Малко е пресилено да се твърди това за утвърдените певици, които са с безспорни качества. Но няма да престана до повтарям, че известна част от новоизлюпените попфолк изпълнителки, на които никой дори не знае имената, просто са разбрали, че нямат нищо друго за правене и им се струва лесно да хванат микрофона, да изпеят две парчета на плейбек, да направят един почти порноклип с единствената цел да намерят някакъв що-годе добър вариант за задомяване. Е, някои се задомиха успешно, други останаха само с желанието. Като човек, дълго подготвял се за тази професия, казвам: &ldquo;Престанете да бъркате двата щата!&rdquo; - певицата си е певица, &ldquo;другото&rdquo; си е друго! <br /> <br /> <strong>- Дразни ли те, когато те слагат под общ знаменател с тези, които бъркат &ldquo;двата щата&rdquo;? <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Esil_yordanka.JPG" alt="Esil_yordanka.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="451" /></strong><br /> - Има хора интелигентни, които са респектирани от музикалното ми образование, които чуват и оценяват това, което казвам, и не си позволяват лукса да ме сложат в графата &ldquo;чалгаджийка&rdquo;. А на останалите, на които не им се мисли и разсъждава, им е най-лесно да ме сложат в графата &ldquo;чалга&rdquo; и да ме приключат.<br /> <br /> <strong>- Какво става с твоята модна линия?</strong><br /> - Имам предложение да направя серийна колекция, която ще ми донесе по-добри финансови постъпления, но трябва да подбера подходящ екип, защото това е сериозно занимание, а аз нямам време за съжаление на този етап. Новото в модната галерия е, че имаме стилист &ndash; Мадлена Иванова, която е активна манекенка и отделя 4 часа дневно да съветва дамите, станали наши клиенти. <br /> <br /> Когато идват там, те няма да срещнат продавачка, а човек, който ще им даде безплатно съвети как да комбинират дрехите, обувките и бижутата, ще се ангажира с цялостната им визия.<br /> <br /> Проф. Любомир Стойков тази година ме покани на &ldquo;Златната игла&rdquo; и имах там своето първо ревю. Това беше много вълнуващо и окуражаващо за мен като начинаещ дизайнер.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че и ти се увличаш по здравословния начин на живот&hellip;</strong><br /> - Оттук нататък софиянци често ще ме виждат на колело. Нашето семейство не ползва кола в София. И двамата с Борис ще се придвижваме на колелета. Малкият също се учи. Актрисата Силвия Лулчева, която се облича в нашата галерия вече година и половина, също има пръст в запалването на новата ми страст по карането на колело, защото тя отдавна го прави.<br /> <strong><br /> - Съжаляваш ли понякога, че се върна от Турция преди години, когато замина там със семейството си по време на т. нар. възродителен процес?</strong><br /> - Признавам, питам се понякога: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Господи, дали постъпих правилно?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> При всички положения съм сигурна, че избрах по-трудния път. Но той ме направи това, което съм. Успокоявам се с факта, че ако не бях се върнала, нямаше да срещна Борис, нямаше да имам това семейство и тази любов. Никога няма пълно 6. Но твърдо вярвам, че това, което се случва, е това, което Господ е решил, че е най-добро за теб. Когато човек се тръшка и плаче, че нещо не е станало както той е мислил, всъщност не трябва да съжалява, а да се радва. Когато нещо не става, не го бутай, Господ ти е предначертал нещо по-добро! Това е моята философия &ndash; каквото съм направила, това е най-доброто, предначертано за мен.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br type="_moz" /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=588bbc98cc&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe>&nbsp;</strong> <div><strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></div>