Д-р Десислава Кателиева: В „Спешна помощ” няма правила, по които да се работи!

<em>Проблемът с 30-годишната родилка от Симеоновград взриви обществото с вълна от възмущение и за пореден път натовари &bdquo;Спешна помощ&rdquo; с негативни оценки. Припомняме ви, че Анастасия Ангелова, бременна в деветия месец, с контракции, повишено кръвно налягане и 8-сантиметрово разкритие, е качена в линейка на &bdquo;Спешна помощ&rdquo;, Симеоновград. С нея е и нейният съпруг. Родилката трябва да бъде транспортирана в АГ отделението в Хасково. Жената вече е загубила две бебета и това раждане е дълго чакано. Малко по-късно екипът на линейката получава съобщение за станал тежък инцидент, в който има пострадал с риск за живота. Фелдшерът Митко Костов казва на родилката и съпруга й да слязат от линейката и да потърсят друг начин да стигнат до родилното отделение.</em><br /> <em><br /> За щастие, Анастасия Ангелова стига навреме до родилното отделение и вече е майка на момченце &ndash; Ангел-Михаил. По случая тече разследване. Министър Москов се извини на родилката и заяви, че екипът на &bdquo;Спешна помощ&rdquo;, който я изостави на пътя, ще бъде наказан.<br /> <br /> Защо се стига до ситуацията фелдшер да взема решения кого да спаси &ndash; родилка или човек, попаднал в катастрофа? Къде се крият проблемите, извън емоциите и укорите? Виновен или не е фелдшерът Митко Костов? По тези въпроси разговаряме с д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешна медицинска помощ в България.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Д-р Кателиева, какво е вашето становище по случая с родилката от Симеоновград? Какво трябва да е решението на спешните медици, когато в линейката вече има спешен пациент, а трябва да отидат на друго повикване? </strong><br /> - Това, което се е случило, е недопустимо и причината за това не е в колегата. В случая той е прав. При наличие на районна координационна централа и дежурен лекар в нея, са оставили той да вземе решение, кой от двата случая е по-спешен. Когато адресът вече е предаден, той трябва да бъде изпълнен в най-краткото възможно време. Прегледал е родилката, видял е, че няма да роди веднага, че има стабилни жизнени показатели &ndash; и ... е рискувал. Разстоянието Хасково-Симеоновград се изминава за 30 минути. Това означава поне един час ще е забавянето за катастрофата, защото екипът трябва да отиде до там и да се върне. В спешната медицина е заложен платинен половин час при травматизъм, защото травматичният пациент губи кръв и са засегнати жизненоважни системи. <br /> <br /> Колегата не е знаел какво е състоянието на пострадалия при катастрофата и е рискувал. Оставил е на произвола на съдбата ясния пациент и е тръгнал към другия, за когото е бил единствена алтернатива. Субективизмът винаги крие опасност от грешки в спешността и затова е утвърдена практиката за работа с правила и алгоритми. Но спешната медицина в България се отличава със самобитност и колорит.<br /> <strong><br /> - Казахте, че причината не е у фелдшера. А какъв е проблемът, според вас?</strong><br /> - По принцип, по света има протоколи за приемане и изпълнение на спешните медицински случаи, където подробно са разписани всички възможни варианти в случаите, в които едновременно постъпят две еднакви по спешност повиквания. В тези случаи се изпълняват тези протоколи. Съгласно тях, колегата в Европа никога не би свалил от линейката пациент в спешно състояние, защото второто спешно повикване въобще нямаше да стигне до колегата, който изпълнява мисия. Има районна координационна централа, с дежурен лекар в нея, който трябва да прецени по какъв начин да организира изпълнението на второто спешно повикване. А не да го предаде на колега, който вече е изпратен на адрес и той субективно да преценява <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кой от двата случая е по-спешен </strong></span><br /> <br /> Просто няма как да се каже такова нещо, без да се видят и двамата пациенти. Ако имаше триажни протоколи &ndash; те вече са написани като проект, но все още министерството не ги е приело, независимо че по времева рамка Концепцията за развитие на спешната медицинска помощ 2014-2020 г. трябваше вече да е факт. У нас обаче всичко това стои като проект за нов стандарт по спешна медицина в едно чекмедже в Министерството на здравеопазването и чака да му дойде времето за обществено обсъждане и одобрение. Ако те бяха приети, най-вероятно, Районната координационна централа щеше да потърси екип от съседни филиали на Симеоновград или да насочи екип, който да пресрещне колегата, или щеше да потърси някакви други варианти. Но да оставиш това на човек, който изпълнява мисия и накрая той да е виновен, просто е нередно. Всъщност, в случая една системна грешка се свежда до субективна, което няма да доведе до нищо полезно в системата.<br /> <br /> <strong>- Т.е., проблемът е, първо, в липсата на ясно разписани правила, и второ, централата не е трябвало да товари екипа с още една поръчка за спешен случай, при положение че в момента в линейката има друг пациент в спешно състояние.</strong><br /> - Точно така, защото по принцип в спешността стремежът е да се избягва субективизмът до минимум. Затова колегите ни в другите страни работят с правила, с протоколи и с алгоритми. Защото субективизмът всъщност е много опасно нещо &ndash; той може да доведе до застрашаване живота на единия или на другия пациент. Затова се работи с правила. Но за съжаление ние още не сме достигнали до този етап, все още нещата при нас са в проект. Това, което в света е утвърдена практика, в България все още е проект.<br /> <br /> <strong>- Бременната жена е подала жалба срещу &bdquo;Спешна помощ&rdquo;. При толкова неизяснени неща и неприети правила, кой трябва да понесе отговорността според вас?</strong><br /> - Отговорността е на този, който не написа правилата. От 1996 г. е последната приета наредба и правилник. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В стандарта определено има пропуски </strong></span><br /> <br /> Той е приет през 2010 г. и не отговаря на европейските препоръки и тези на Световната здравна организация по отношение на спешната медицинска помощ. Според мен отговорността трябва да се търси от Министерството на здравеопазването, а не от един човек, който е бил поставен в критична ситуация да избира кой живот по-напред да спаси. Такива ситуации има непрекъснато в работата ни и не бива да се допуска да се остави субективната преценка да бъде правена от един човек, поставен в такава ситуация.<br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че това не е инцидентен случай?</strong><br /> - Не е инцидент. Какво и как го е преживял колегата ни, могат да ви кажат само спешните медици с бели коси, защото в неговата ситуация сме попадали всички през последните години. Не е лесно да практикуваш спешност, оставена на опита и субективната преценка на пациенти, оператори на тел.112 и спешен медицински телефон. Аз също съм имала такава практика и знам какво съм преживяла. Наложи ми се преди няколко години да оставя пациент с аритмия в дома му, за да отида при друг с огнестрелна рана, защото нямаше свободен наличен екип. След това отново се върнах при пациента с аритмията. Това е абсурдно и недопустимо да го има в практиката на спешната медицина! Случвало се е и на други колеги, защото не се използва оптимално системата. Според мен екипи и мрежи има достатъчно, но няма правила, по които да се работи. Но за съжаление нещата се представят като субективни, а не като системни грешки. А когато не се виждат грешките, няма как да бъдат коригирани.<br /> <br /> <strong>- Как могат да бъдат коригирани?</strong><br /> - С нова нормативна база, отговаряща на съвременните изисквания за добра практика в спешната медицина. Но реалността е друга и докато е така, ще има забавени повиквания, ще има застрашаващи живота на пациентите субективни решения на спешни медици. Ще доживеем ли &ndash; пациенти и спешни медици, оказване на спешна медицинска помощ по съвременни стандарти? Или все така ще страдаме: пациентите &ndash; необслужени, според добрата медицинска практика, а ние - наказвани за грешките на системата!<br /> <br /> <strong>- Очаквате ли скоро да бъде приета тази нормативна база?</strong><br /> - Възнамеряваме да зададем този въпрос на министъра в най-скоро време, защото по времева рамка трябваше от първи юни триажът в извънболничната спешна помощ да е факт. Но за съжаление още не е даден за обсъждане. А започва лятото, идват отпуските... Не знам ще се случи ли въобще и кога... Но ако не се случи, какви ще са последствията? Ние да носим субективна отговорност, а пациентите да страдат! Никой няма интерес от тази бъркотия, но не виждаме реални действия, виждаме само проекти. Имаме нужда от истински стандарт и от нова нормативна уредба, за да заработи системата поновому. Да се използва максимално наличният ресурс, който за съжаление се топи с всеки изминал ден &ndash; няма желаещи да работят в системата на спешната медицина.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />