Завистта опустошава душата

<strong>&nbsp;Упражнение &ldquo;Чисто сърце&rdquo;</strong><br /> <br /> 1. Седнете във фотьойл и се отпуснете. В продължение на две-три минути дишайте дълбоко, без паузи.<br /> <br /> 2. Затваряйки очи, сложете дясната ръка на сърцето и се опитайте да чуете ясно биенето му.<br /> <br /> 3. Опитайте се да си спомните своята най-голяма и светла любов. Изпълнете се с това чувство - нека спомените за любовта, нейните чисти вибрации ви изпълнят със светлина. Останете известно време в това блажено състояние.<br /> <br /> 4. А сега си представете човека, на когото завиждате, като малко дете - а още по-добре си въобразете, че това е ваш син или дъщеря! В краен случай може да си представите, че този човек ви спасява от смъртна опасност. Работете, рисувайки мислени картини, докато не почувствате любов и благодарност към бившия &ldquo;обект на завистта си&rdquo;.<br /> <br /> 5. После мислено положете длан на гърдите на този човек. Предайте му своята любов, обръщайки се мислено към него: &ldquo;Аз те изпълвам с любов. Приеми я&rdquo;. И помнете: емоциите трябва да бъдат светли и искрени!<br /> <br /> <strong>Конструктивна? Няма такова нещо!</strong><br /> <br /> Нямам намерение да преразказвам това, за което се говори практически във всички публикации по темата - имало, моля ви се, бяла и черна, конструктивна и деструктивна завист. Напротив - аз съм на особено мнение, различно от общоприетото. По мое дълбоко убеждение конструктивна завист няма и не може да има! Във всички случаи тя си остава разрушителна емоция, както и да я пребоядисвате и каквито и благозвучни имена да й слагате. Опитайте се да се вглъбите в себе си в момент на така наречената &ldquo;бяла завист&rdquo;, опитайте се да идентифицирате мислите и емоциите си. Досещате ли се какво ще намерите там? Досада от това, че другият човек /а не вие самите/ е по-успешен, по-ловък. С една дума - нищо ново и различно от другия вид завист няма да откриете там!<br /> <br /> Наричайки своята завист &ldquo;бяла&rdquo;, ние се мъчим да се оправдаем и пред хората, и най-вече пред себе си за възникналата деструктивна емоция. Защото ни е срам - пред себе си и пред околните. Хората все пак не жалят завистниците.<br /> <br /> Да предположим, че може и да измамите себе си и другите. Нашето подсъзнание обаче такива уловки не признава. То прекрасно разбира, че вие отново сте попаднали в плен на собствените си комплекси. Защото именно нашите вътрешни проблеми пораждат чувства на завист. Бих искала да ви разкажа за природата на завистта, как и кога се формира тя и най-важното - да ви науча на някои техники, които ще ви позволят да се освободите от тази зависимост. Да-да, не се учудвайте - именно &ldquo;зависимост&rdquo;, защото тя и думата &ldquo;завист&rdquo; си приличат като сестри.<br /> <br /> <strong>Родом от детството</strong><br /> <br /> В началото нека се ориентираме в пораждащите завист комплекси. Всички ние без изключение преживяваме живота си по определени житейски сценарии - в тях нашето поведение и начини на реагиране на една или друга ситуация до голяма степен се определят от комплексите, получени през целия ни съзнателен живот. Чувство на завист обаче най-често формират получените в детството родителски внушения и директиви.<br /> <br /> И така, първата директива: &ldquo;Не бъди себе си!&rdquo;. Представете си ситуация, в която &ldquo;мъдрата&rdquo; майка казва на отрочето си: &ldquo;Виж Митко /Мартин, Иван.../ колко е послушен /старателен, внимателен и т.н./. Вземи пример от него!&rdquo; Съзнанието на детето няма способността на критично възприятие, и малчуганът разпознава пряка директива: &ldquo;Ти си лош. Митко е добър. Не бъди себе си. Бъди като него&rdquo;. <br /> <br /> Естествено за детето това е травмираща ситуация, защото то още е &ldquo;център на своята Вселена&rdquo;, където свети едно-единствено слънчице - любящата и обичана майка. И изведнъж майката му дава да разбере, че тя вече не го обича, че има някакъв Митко, който е по-добър за майка му от самото него... Какво да прави, как да върне мамината любов? Много просто - да стане като Митко! А ако това не е по силите на малчугана? Тогава той започва отчаяно, по детски, да завижда на въпросния Митко...<br /> <br /> Първият травматичен опит е получен и в подсъзнанието на детето се формира огнище /матрица на паметта/, където е &ldquo;записано&rdquo; това събитие. Не след дълго време майката дава за пример на детето си още някого, после трети, четвърти... Сходните събития се &ldquo;запечатват&rdquo; в тази матрица, закрепвайки първичния опит. Само че сега в нея се намира вече не едно събитие, а няколко - сходни по емоционален заряд. Това е всичко - формирането на комплекса е успешно завършено! Сега през целия си живот човек ще реагира негативно на хората, на които нещо им се удава по-добре, отколкото на него. Той ще завижда отчаяно, потвърждавайки непрекъснато своя травматичен опит.<br /> <br /> <strong>Да догоня и изпреваря - нека всички завиждат!</strong><br /> <br /> А сега нека по примера на моите пациенти да разгледаме провокираните от този детски комплекс два типа на така наречената &ldquo;здравословна&rdquo; завист.<br /> <br /> Илия Л., бизнесмен. Завистта към приятелите, колегите, конкурентите предизвиквала у него ловна страст, &ldquo;здравословна&rdquo; конкуренция. &ldquo;Да догоня и изпреваря!&rdquo; - това бил неговият девиз много години наред. Работел като прокълнат, развивал бизнеса си, издигал се... Чувството на неудовлетвореност от постигнатото обаче не го напускало! Защото нямало кога да оценява постиженията си, още по-малко да се радва за себе си - щом се изкачел на поредното стъпало, Илия в същия миг виждал някой по-успешен, още по-висшестоящ от себе си. И отново започвало бясното препускане &ldquo;да догони и надмине&rdquo;. А дълбоко в душата му се трупали досада, обиди и разочарования. И в крайна сметка младият човек просто рухнал.<br /> <br /> <strong>Ето ви на вас &ldquo;конструктивна&rdquo; завист!</strong><br /> <br /> Тук се е задействала същата детска нагласа, само че много по-силна - ако в първия случай на детето внушавали: &ldquo;Не бъди себе си! Бъди като Митко&rdquo;, в случая с Илия Л. - &ldquo;Не бъди себе си! Виж какъв юнак е Митко. Ти си длъжен да бъдеш по-добър от него...&rdquo;. С такива нагласи у детето си формира болезнен, невротичен стремеж към съвършенство... С други думи - зависимост от успеха.<br /> <br /> Друг пример - Николай М. Неговият девиз, подобно на мнозина &ldquo;съзидателни завистници&rdquo;, звучи така: &ldquo;Искам всички да ми завиждат!&rdquo;. На такъв човек още като дете е внушена нагласата: &ldquo;Митко е юнак, а ти си пълно нищожество. Няма за какво да те уважаваме. Ти не представляваш нищо. Но ако ти имаш вила, супермодерен мерцедес, всички ще разберат какво струваш!&rdquo;.<br /> <br /> За хората с подобен комплекс най-важна е външната атрибутика, антуражът. Те живеят на показ, мъчейки се да натрупат колкото се може повече видими признаци на успеха - затова ценят себе си само за това, което имат /лъскав мерцедес например/.<br /> <br /> <strong>Живот без завист</strong><br /> <br /> &ldquo;Това е нереално&rdquo; - ще кажете вие и ще сте абсолютно прави! За щастие, ако тази спонтанна реакция не бъде подкрепена, тя няма да прерасне в истинско чувство. Моят съвет е прост - следете своите емоции, не им позволявайте да ви подчинят на себе си!<br /> <br /> Ако вие носите у себе си закостеняла, отдавна позната &ldquo;матрица на завистта&rdquo;, в никакъв случай не се опитвайте да я пресечете из корен само с едното усилие на волята. Иначе това ще напомня борба с напомпана топка - колко сили и енергия трябва да загубите, за да я задържите под водата? Рано или късно тя все пак ще се изплъзне от ръцете ви и ще изплува на повърхността...<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />