Румен Угрински: Завършвах НАТФИЗ, когато разбрах, че имам брат, после той изроди дъщеря ми

<em>Актьорът Румен Угрински е един запомнящ се образ &ndash; не само с ролите си в столичния куклен театър, където играе, но и с атрактивните си изяви на малкия екран, както и в редица телевизионни сериали. Създава неотразимия образ на честния митничар Спартак Тишански в &bdquo;Пълна лудница&rdquo;. Успява да пресъздаде и цялата речева динамика в образа на Алекси Сукалчев. Безпогрешен е и докато изопачава&hellip; грешките на президента! <br /> <br /> В живота си обаче Румен Угрински има все по-рядко възможността да бъде себе си - просто защото хората очакват от него колорити! В пределно откровен тон и между закачките водещият на &bdquo;Господари на ефира&rdquo; споделя и сериозни факти и мисли, зад които обаче няма маска, а е самият той!</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Вие сте част от &ldquo;Господари на ефира&rdquo; от 2008 г., при все че сте преди всичко актьор... </strong><br /> - Мога да кажа, че &bdquo;Господарите&rdquo; влязоха абсолютно стремглаво в живота ми и днес вече са част от него. Но аз никога не съм бил от амбициозните хора, които да се бутат постоянно, все да търсят как да направят нещо по-различно. Винаги театърът ми е бил основен приоритет. Там съм се развил с идеята, че ще правя нови и по-различни постановки &ndash; и действително ми се случват там нещата. Телевизията се оказа нещо наистина много по-различно и ново за мен. Това, че си актьор, помага, но все пак се изискват и много други качества, една друга концентрация, която на сцена, с публика и вече готов текст, е нещо съвсем различно.<br /> <br /> <strong>- Казват, че в телевизията трудно се градят приятелства, защото интересите и интригите са повече от възможностите за това. Поне отстрани обаче, при вас изглежда, че има приятелство, например с Мария Игнатова&hellip;</strong><br /> - И то наистина е така, и слава Богу, защото за другото сте абсолютно права. Ама много личат винаги и интригите, и интересите и на тези хора отдалече им личи, че просто изпълняват някакво задължение. С Мария, а и не само с нея, сме в момента много добри приятели. Определено се намерихме, тя е голям фен на филмите.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Ugrinski_gnatova.JPG" alt="Ugrinski_gnatova.JPG" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Има толкова примери за хора, които, щом като веднъж ги покажат по телевизията, се променят драстично. Сякаш вече не стъпват по земята&hellip; Вие продължавате да звучите естествено, май не сте прихванали от звездната болест!</strong><br /> - (смее се) Ооо, точно това съм го забелязал и аз! И не знам&hellip; много е странно. Много е далеч от мен, макар че ето, че и мен ме дават по телевизията. Имал съм даже някакви моменти, в които хора ме спират в някакви ситуации с думите: &bdquo;Но нали вие сте еди-кой си&hellip;&rdquo;. И аз отвръщам: &bdquo;И какво от това?!&rdquo;. Особена работа наистина. Мен това не ме променя. Напротив &ndash; дава ми, допълва ме като личност, нещо повече е. Но за съжаление съм забелязал, че на много хора популярността им влияе. Някои от тях са дори мои по-близки познати, приятели. Усещал съм, че те просто вече се възползват от факта, че са някакви медийни звезди, даже &bdquo;звезди&rdquo; е силно казано, но просто популярни лица. Факт е, че телевизията за съжаление те прави много по-бързо достъпен. Дори има много хора, които иначе не са чак толкова харесвани, но когато телевизията постоянно ги натрапва, на моменти започваш да свикваш с тях.<br /> <br /> <strong>- Бяхте споделили преди време, че когато човек е в образ, може да си позволи да прави наистина всичко, без да носи отговорността, която иначе би носил, например като водещ, като актьор, като човек&hellip; Мисля, че го казахте заради култовото ви превъплъщение в образа на Алекси Сукалчев, както и този на президента Плевнелиев&hellip;</strong><br /> - Точно така е, да. На мен в нашата професия, не знам защо, но винаги ми е било по-лесното. Защото аз в живота не съм чак такъв&hellip; е, не съм някой задръстен, пасивен, приказката ми върви, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>обаче съм някак по-скромен</strong></span><br /> <br /> А когато вляза в тези образи, ставам в пъти по-ярък, различен. Всъщност не ми беше особено трудно да имитирам спортният коментатор &ndash; в случая образа на Алекси Сукалчев, защото самият той е невероятно ярък, атрактивен и в живота.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Ugrinski_sokalchev.JPG" alt="Ugrinski_sokalchev.JPG" align="baseline" width="500" height="261" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>...в образа на спортния коментатор Алекси Сукалчев</strong></span><strong><br /> <br /> - Та Алекси Сукалчев влиза в такива невъобразими гласови крайности, коментирайки футболни двубои, че човек си представя, че или всеки момент ще припадне, или поне тези около него са изпопадали&hellip;</strong><br /> - (смее се) Да. То е нещо страшно! Направо е нещо уникално! Толкова силен темперамент &ndash; не само в професията, но и в живота, че даже аз правя по-малко от това, което той подава от себе си. Изказът му е такъв, че не е необходимо да даваш нещо повече, за да го имитираш - просто трябва да разиграеш някои моменти, за да се получи пародията. Например, когато трябваше да изиграя онзи култов момент, в който той крещи с пълно гърло името на румънския футболист Моци, за малко щях да си изплюя дроба (смее се)!<br /> <br /> <strong>- Не такова е положението обаче с образа на президента Плевнелиев - той е диаметрално противоположен на подобен<img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Ugrinski_vatre_visoka_maria.JPG" alt="Ugrinski_vatre_visoka_maria.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="426" /> темперамент и изразни средства&hellip;</strong><br /> - Категорично, да. Там е другият момент, че трябва да откриеш за себе си нещо, което да можеш да изопачиш, да го засилиш. Неща, които обикновено той показва в някои малки моменти, но ти трябва да можеш да уловиш, за да стане интересен образът. Дали това, че чете от листчета или пък бърка някои думи &ndash; после аз правя точно тези грешки умишлено, за да засиля този му образ.<br /> <br /> Но в интерес на истината първия път, когато решиха, че именно аз ще изиграя президента, като вицепрезидент тогава до мен застана Мария Сапунджиева (като имитация на вицепрезидента Маргарита Попова, б.а.), а истинският президент беше в публиката &ndash; и дори ни поздрави. Не очаквах, да ви призная, защото в нашата държава много странно, но рядко се приема, че има актьори, които иронизират &ndash; дали грешките, дали хубавите неща в определени хора. Не се възприема много-много, някои се и сърдят дори.<br /> <br /> <strong>- Може би визирате прототипа на Егаси Костов, който изиграхте преди години? Реалният човек &ndash; майор Краси Костов, май ви се поразсърди тогава. А може би не е бил само той?</strong><br /> - Така се получи наистина тогава. Имаше един момент, в който <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той се беше нацупил </strong></span><br /> <br /> беше казал да не се подигравам с него, защото представлявал все пак една институция&hellip; Ама самият факт, че той излиза в качеството си на такъв, и говори как &bdquo;си сменяме зимните гуми с летни или обратното&rdquo;, точно когато трябва да си слагаме зелето в каците?! То даже имаше и рисунки, нагледно&hellip; Е, как да не се хване човек за това нещо! <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че сте получавали във времето покани да играете и в други театри, но сте отказвали. Разочарован ли сте от нещо? Не е трудно човек да се обиди от липсата на отношение като цяло към културата в България&hellip;</strong><br /> - В интерес на истината, ако тръгна да говоря за отношението на държавата към изкуството и културата, сигурно нищо хубаво няма да кажа. И ще говоря дълго. Това не е нормално! Ти, ако за култура не даваш средства и не мислиш за духовността и за душата на хората, какво правим?! Нито заплатите са ни кой знае какви, нито условията са добри. Всички сме на едно и също дередже&hellip; А актьорството не е никак лесна професия, между другото.<br /> <br /> <strong>- Да, бяхте я сравнили по степен на напрежение с тази на&hellip; космонавтите!</strong><br /> - Ха, точно! Напрежението и вълнението наистина е аналогично. Даже казват, че излизането на сцена пред голяма публика <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>е равнозначно на&hellip; среща със смъртта</strong></span><br /> <br /> Толкова е крайно и силно и трябва да съумееш да го овладееш.<br /> <br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=a06f754050&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- А рядко, когато хората говорят с усмивка за гафовете, за които са разбрали при актьорите, си дават сметка, че между тях със сигурност има и с по-опасен характер и последици&hellip; Вие сте имали по-страшни моменти на сцената!</strong><br /> - Имал съм, да. При един спектакъл например &ndash; &bdquo;Червената шапчица&rdquo;, бях почти пропаднал на първия ред при публиката. И беше страшно! Тогава се правеше ремонт на дъното на сцената и всичко беше изнесено на аванссцената, а за да се увеличи тя, бяха махнати 3-4 реда от столовете на публиката и на тяхно място сложени едни огромни практикабли &ndash; кубове, на височината на сцената. Не знам какво беше станало, те ли бяха не добре позиционирани, аз ли стъпих не както трябва, но изведнъж кракът ми хлътва, дупката между кубовете се разширява и аз пропадам. В този момент огромните кубове се превъртат и с удар тряскат с ръбовете и страните си главата ми. Направо ми причерня. А аз през цялото време съм с огромна маска върху главата и ходя по сцената &ndash; играех вълка. Когато това се случи, си мислех, че в този момент представлението ще спре, защото просто нямах идея как ще продължа&hellip;<br /> <br /> <strong>- И какво стана? </strong><br /> - Беше си ужасен удар. Добре, че маската излезе супер здрава, че иначе не знам какво щеше да стане&hellip; О, ролята продължи, да. Нямаше как. Както се бях заклещил и не знаех на кой свят съм, излязох от дупката. Не знам как го направих, как продължих, но стана. Има такива моменти, в които просто не знам кое как става&hellip; получаваш някаква енергия отнякъде и продължаваш.<br /> <br /> <strong>- В &bdquo;Като две капки вода&rdquo; неотдавна Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека много се шегуваха, почти на всеки лайф, с Маги Халваджиян &ndash; заради този прословут арменски произход. А аз, доколкото знам, и при вас има такава жилка&hellip;</strong><br /> - (смее се) Да, не се спряха! И при мен има такъв произход. Майка ми е арменка &ndash; казва се Анна-Сърпухи Саркис Папазян. А в интерес на истината Маги Халваджиян и екипа разбраха може би на петата година, откакто бях започнал да работя с тях, за тази арменска жилка.<br /> <br /> <strong>- Чак на петата година?! Сериозно?</strong><br /> - Да, защото аз по фамилия съм си с бащиното име и не се разбира. А аз и не бях разказвал дотогава. Не е ставало изобщо дума за моя произход. Даже много малко хора знаят, че имам арменски произход. А и нали всяка година арменската общност се събират по традиция, имат си повод &ndash; за първи път тази година чак аз бях поканен на тази среща и се присъединих.<br /> <br /> <br /> <iframe width="520" height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=bca180c2c0&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br /> <br /> <strong>- Когато излезете извън сцената или извън камерите, лесно ли играете в живота образа на&hellip; Румен Угрински?</strong><br /> - Ооо, много хубав въпрос! Но и труден&hellip; замислям се, че когато съм в компания, която ме провокира да кажа или да направя нещо интересно, аз го правя и става забавно. Но иначе отстрани, ако ме погледне човек, когато не съм в компания, а например вървя по улицата, вероятно изглеждам даже прекалено сериозен. За съжаление тази известност пречи да ги има тези моменти, защото по-често хората те спират, нещо те питат, а ти от благодарност искаш да им отвърнеш&hellip; Не можеш сякаш съвсем да се отпуснеш, а на мен май точно това започва да ми липсва. И да си не този Румен Угрински, който познават всички, а друг, който да бъде съвсем непознат.<br /> <br /> <strong>- Знам, че има една емблематична среща в живота ви. Говоря за срещата с вашия брат, за когото не сте знаели, че съществува&hellip;</strong><br /> - Да, имах такава среща в живота си. Не очаквах изобщо нещо подобно, а и нямаше как да бъда подготвен. Но винаги идва момент, в който научаваш за това. Просто родителите ми преценили, че трябва да има точен момент, за да ми кажат, а такъв все не е идвал, и са минали години. Не че са го крили, в никакъв случай, но аз научих, че имам брат от първи брак на баща ми, продължил няколко месеца, чак на последната си година в НАТФИЗ. Иначе аз имам и друг брат, с когото съм израснал и който е 9 години по-голям от мен. Той също е знаел за другия брат, на практика<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>само аз не съм знаел</strong></span><br /> <br /> Дали са закъснели малко или не, не знам, аз не ги виня, нито ги съдя, защото в крайна сметка сега вече всичко е наред. В началото бях като стреснат, много изненадан, не знаех къде се намирам. Но днес поддържаме връзка и знаете ли &ndash; дори той е човекът, който изроди дъщеря ми! Той е прекрасен доктор-гинеколог. И съм щастлив, че го познавам. <div><br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Ugrinski4.JPG" alt="Ugrinski4.JPG" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <strong><br /> - Какво нещо е животът само &ndash; човек, за когото разбирате в движение, че ви е брат, впоследствие се оказва и човекът, помогнал на детето ви да дойде на бял свят!&hellip;</strong><br /> - Ами да&hellip; Човек никога не знае и това е най-хубавото на живота. С него всъщност още след първото ни виждане си станахме много близки - все едно, че сме живели заедно цял живот. А с татко не сме говорили за този негов кратък първи брак, аз съм бил и прекалено малък. За съжаление го загубих още когато бях тийнейджър. Може би и да ми бяха казали тогава, нямаше да разбера достатъчно добре. А и баща ми беше доктор-психиатър, така че най-добре е могъл да прецени, че не е удачният момент. <br /> <br /> <strong>- Но пък майка ви е педагог &ndash; намерила е нужния подход, за да ви улесни в сюблимния момент. А и да не забравяме, че с момчета е по-трудно&hellip;</strong><br /> - Е, да, да&hellip; Така се получи. И да, и аз, и брат ми &ndash; момчета, а майка ми вероятно е искала аз да съм момиче. Но &ndash; съжалявам (смее се)!<br /> <br /> <strong>- При положение че майка ви ви е виждала десетки пъти вече в женски дрехи и образи, вероятно отдавна е компенсирала това си желание&hellip;</strong><br /> - (смее се) О, дааа, много ми се радва. И понеже родният ми брат също е актьор, съм го питал как съм бил, защото нищо не казва, а е минало едно, второ предаване&hellip; И той накрая вика: &bdquo;Еми, брат ми, готин си, какво да ти кажа&hellip; Ама ти май само жени и гейове правиш!&rdquo; (смее се).<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Ugrinski_vatre_visoka.JPG" alt="Ugrinski_vatre_visoka.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="465" />- Много ми е интересно в такъв случай как реагира дъщеричката ви при вида на баща си в пола?</strong><br /> - О, тя беше доста стъписана в първите моменти след някои от женските ми образи, защото аз слагах едни коси, перуки, едни чудеса и тя беше втрещена, а и беше още доста мъничка. Сега вече няма проблем, възприема всичко, хили се. Обръща се един път преди години с думите: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;А, тате, ама ти защо си мама?!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> (смее се).<br /> <br /> <strong>- Ами и съпругата ви &ndash; Биляна Казакова, също е актриса, така че колоритът е пълен!</strong><br /> - Тя много се забавлява. То си е едно подвижно забавление за всички. А и аз, да ви призная, много обичам да готвя, така че със съпругата ми открай време си помагаме, без да разграничаваме кое е женска, кое &ndash; мъжка работа. <br /> Но, знаете ли, когато си говорим така за отношенията, при нас наистина е весело, но истината е, че много често попадаш на хора, които таят силна омраза и злоба в себе си. Нещо, което ми е супернеприятно и което за съжаление е ежедневие &ndash; когато се сблъскаш с тази простащина, с хора, които абсолютно не зачитат другия човек. Защото в момента те са силните на деня&hellip; <br /> <br /> <strong>- Говорите за хората, които имат власт, тези в политиката?</strong><br /> - И не само. За съжаление има едни такива дребни душици &ndash; това им е начинът на живот, така мислят, така живеят. Имащи самочувствие &ndash; незнайно откъде?! И решават за минути &ndash; било то на пътя в колата или на друго място, че ще направи някакво нарушение&hellip; Ама ей така, защото примерно той е&hellip; с по-голямата кола в момента! Това е начин на мислене. Кофти хора, с които искам да имам все по-малко допир! Даже не искам да познавам такива хора. Точно с тези абсурди и с това нагло поведение се опитваме и ние, в &bdquo;Господарите&rdquo; да противодействаме &ndash; като някаква институция, в такава се превърнахме едва ли не, защото хората ни направиха такива. <br /> <br /> <strong>- Но това със сигурност създава и врагове! Същите тези нагли хора, които мислят на дребно например &ndash; не са ли правили такива опити да ви саботират?</strong><br /> - О, със сигурност има. Имаше наскоро едно предаване, в което един човек, ама нагъл, нагъл, до безкрайност - и виждаш как едни ощетени от него хора го питат защо не им връща парите, задават му конкретен въпрос, защото са имали срок от 30 дни, а е минала една година. При което въпросният човек се обръща към нас, към екипа, с думите: &bdquo;Вие сте никакви, бе! Какви сте вие, бе?! Жълтото предаване!&rdquo;. Просто толкова безсилен и злобен, че друго не можеше да каже. Злобата и завистта просто убиват хората &ndash; и за съжаление тук, в нашата държава, това скоро не виждам как ще се промени. И аз съм имал проблеми, всеки има, но не можеш да си ги разрешаваш по този начин.<br /> <br /> <strong>- Манталитет, който не се изкоренява!&hellip;</strong><br /> - Точно! И в един момент спираш да общуваш с такива хора, защото виждаш, че те нямат никакви, ама никакви ценности, никакви принципи. Ама те и не знаят да се радват на живота! И сте права за манталитета &ndash; айде, мисленето може да се промени, понякога става по-трудно, но не е невъзможно, докато манталитетът е просто&hellip;<br /> <br /> <strong>- Били сте в родната казарма цели 2 години, а там със сигурност сте пречупили и мислене, и навици. Вероятно не таите мили чувства за този период, но и в него със сигурност е присъствала повече дисциплина, отколкото в антипримерите, за които споменахте преди мъничко&hellip;</strong><br /> - В интерес на истината човек в живота си има всякакви случки, които го променят, променят мисленето му, всичко&hellip; Но две години в тази казарма - не можете да си представите!... Аз дори не обичам да говоря за този период, за казармата, и сигурно не съм от типичните мъже, които постоянно се връщат към тези моменти. За мен това е изключително безсмислено&hellip; и като кажат сега &bdquo;който не е минал през казармата, не е мъж&rdquo; - това са пълни глупости, ама глупости на търкалета! <br /> <br /> Там просто не си ти&hellip; Ти нямаш нито волята, нито правото на нещо. Аз бях свързочник-радист. В общи линии трябваше да знам Морзовата азбука наизуст и нещата, които получаваш, приемаш и трябва да предадеш, бяха само на този език - това са точки, тирета, с по пет знака и всеки знак означава определена буква или цифра. И после всяка буква в комбинация с други означава друго&hellip; и то става една дълга и широка. Успяват просто да те потискат и да те мачкат по закон, защото имат това право! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Супер унизително е </strong></span><br /> <br /> в един момент&hellip;Така че казармата, ако не си професионален войник, е някакъв абсолютен абсурд. Да, можеш да отидеш за няколко месеца, за половин година, да се запознаеш за какво става дума, това е нормално &ndash; но аз бях 2 години, 3 месеца и 8 дни, още ги помня. Пълно безсмислие!<br /> <br /> <strong>- Влияят ли ви още слуховете &ndash; на вас и на семейството ви, бидейки с популярността, с която сте към днешна дата?</strong><br /> - Мен май ще щадят донякъде&hellip; Но и това е пълно безумие за мен! Лъжите са нещо страшно! Не знам&hellip; В един момент се появи някаква информация за едва ли не проблеми в семейството ми, със съпругата ми, пък едва ли не сме се развеждали&hellip; В този момент с Биляна се замислихме за малката - как ще го приеме, кога ще го разбере, но, слава Богу, ние бяхме тогава заедно. Тя се разстрои, защото беше чула от нейна приятелка, с която учеха заедно, но всичко мина бързо. Пита ме: &bdquo;Тате, това така ли е?&rdquo; Казвам &ndash; не. И тя: &bdquo;А тогава защо пишат?&rdquo;. Ами ето това е въпросът! Как да обясниш на детето си защо пишат&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></div>