Росица Кирилова: Не съм никак лесен характер, но Жоро знае как да ми извади душата с памук

<em>Росица Кирилова отдавна не дава интервюта, но не защото няма какво да каже, а вероятно заради натрупано разочарование от прочетени &bdquo;свои&rdquo; изопачени или изобщо неказани думи в публичното пространство. Наскоро тя, заедно с Йорданка Христова и Ажда Чаушева, взе участие в голямото турне, което певецът Мустафа Чаушев прави по повод своите 50 години на сцената. Използваме тази нейна приливна творческа емоция, за да надникнем в душата й. <br /> <br /> Роси Кирилова ни споделя за някои от фактите в живота си, за които до този момент не бе говорила пред медиите.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Rosi_vatre1.JPG" alt="Rosi_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="466" />- Наскоро Мустафа Чаушев отбеляза 50 години на сцената с турне, в което участвахте и вие. Върна ли се емоцията във вас отпреди години, когато е било традиция родните зали да преливат от хора, припяващи песни, голяма част от които - неостаряващи?</strong><br /> - Концертният подиум и публиката, която е дошла специално заради артистите, винаги създават една по-различна атмосфера &ndash; на взаимност. С Мустафа Чаушев сме правили турнета и в най-трудните години &ndash; през 90-те, когато нямаше бензин в България, и благодарение на любовта на хората и с тяхна помощ сме успявали да стигаме от град на град. Сега самата организация на едно турне е много трудна, но мисля, че един такъв юбилей си заслужава усилията.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че изпитвате особено вълнение и респект към Йорданка Христова&hellip;</strong><br /> - Да, за първи път работим заедно и аз съм много впечатлена от нея. Тя е истински професионалист, но не го казвам шаблонно, а ще ви кажа един конкретен случай &ndash; на концерта ни в Шумен, точно когато се качваше на сцената, тя си удари палеца на крака в стълбите и рукна кръв... Аз не знам как пя при тази ужасна болка, но никой от публиката не разбра. Тя се раздаде на 100 процента! И хората искаха още, и още&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>После, като видях крака й, направо ми се обърна сърцето&hellip; </strong></span><br /> <br /> Освен това Йорданка Христова е изключително човечен и широко скроен човек, толерантна, непретенциозна, с чувство за хумор. И нещо, което на мен лично ми говори много &ndash; цветна. Аз възприемам хората в цветовете, с които се обличат, защото те показват много от характера, емоциите &ndash; тя е ярка, открита и не се притеснява да го покаже.<br /> <br /> <strong>- Защо не ви виждаме по-често? Защо не чуваме хубавата българска музика, за която жажда не е спирало да има? Напоследък говоря с много ваши колеги, в които е стаено едно разочарование от отношението към музиката, към културата, към творците като цяло&hellip; А глад и за музика, и за култура в българина безспорно има!</strong><br /> - Аз съм от поколението, което израсна с ценности &ndash; да уважава учителите, родителите, по-възрастните, хората на изкуството... Смятам, че това, което липсва днес като цяло е уважението и респектът. Не само при нас - във всички области е така. Знаеш ли колко малко са легендите в българската поп музика, които могат да се похвалят с 50 години на сцена?! Сигурно се събират на пръстите на едната ми ръка. А вместо тях политиците са обсебили всички медии, обикалят като цветарки от студио в студио и се изживяват за шоумени&hellip; И на мен ми е мъчно, че се сещат за големите ни певци, артисти, спортисти, едва когато&hellip; си отидат от този свят - като че ли, за да успокоят собствената си съвест, че са отдали дължимото... Но хората вече ги няма и това едва ли ще ги стопли там, където са...<br /> <br /> <strong>- Имате дългогодишни турнета с Панайот Панайотов, с Георги Христов&hellip; Поддържате ли приятелството през годините?<br /> </strong>- Да, и когато има възможност, правим и съвместни участия.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Rosi_georgy.JPG" alt="Rosi_georgy.JPG" align="baseline" width="500" height="384" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С Георги Христов</span><br /> <br /> - Една от вашите музикални визитки безспорно е &bdquo;Боса по асфалта&rdquo; &ndash; песен с особен сантимент, предполагам, за вас. Неин композитор е Зорница Попова, която за жалост губим твърде рано&hellip; </strong><br /> - Знаеш ли, не съм го казвала никога досега, но когато Зорничка беше в болницата и ходехме със съпруга ми да я видим, тя помоли да й занесем едно радио, за да й минават по-леко дните там. Аз имах едно портативно транзисторче и то остана с нея до края. Имам чувство, че по някакъв начин и до днес тя ми помага, затова и нейната песен остана във времето да звучи и се превърна в моя визитка.<br /> <br /> <strong>- Преди години бяхте автор и водещ на &bdquo;За животните с любов&rdquo;, излъчвано по БНТ. Предаване, което беше на екран повече от 15<img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Rosi_aprilov.JPG" alt="Rosi_aprilov.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="426" /> години, но в един момент вие сама решихте да го спрете, при все че то имаше голяма аудитория, висок рейтинг&hellip; Много хора още говорят за него с носталгия. Помнят и отвореното писмо, което тогава пуснахте в официалната си страница във фейсбук. От какво се разочаровахте, при положение че работехте с такъв хъс, любов, усмивка?</strong><br /> - Смятам, че човек трябва да спре, за да&hellip; продължи. А и целият живот е всъщност смяна на приоритетите. Реших да отделя повече време на музиката вече не само като изпълнител, но и като автор.<br /> <br /> <strong>- Всъщност мнозина си отидоха наистина огорчени от БНТ &ndash; така, както се случва и в родната музика, където някои се чувстват дори и забравени&hellip; Може би доблестта се оказва забравено чувство?</strong><br /> - А може би криворазбрана представа на администрацията за собствената й значимост&hellip; Но хората винаги ще помнят лицата от екрана и предаванията, които са им харесвали. Аз лично <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не смятам, че светът се върти около мен</strong></span><br /> <br /> не живея според нечии чужди очаквания, а се радвам на живота и на всички възможности, които ми предоставя да правя това, което обичам, и да пазя силите си за нещата, които имат значение.<br /> <br /> <strong>- Интервюирала сте на живо Патрисия Каас &ndash; за предаването &bdquo;Добро утро&rdquo; на Сашо Авджиев. Него за съжаление вече го няма на този свят&hellip; Прокрадва ли се обаче вълнение, когато си спомняте за този период, за тези срещи и хора?</strong><br /> - Да, и се чувствам късметлийка, че съм имала възможност не само да познавам, но и да работя с най-големите звезди на България от всички области &ndash; и режисьори, и журналисти, и хора на изкуството. Даже и спортисти &ndash; след тези мои интервюта с Патрисия Каас и Константин Казански Сашо Диков ме покани да направя поредица от интервюта с футболистите от националния ни отбор - легендарната чета на Димитър Пенев. И всяко от тях завършвахме с любимата им песен. Беше забавно и любопитно.<br /> <br /> <strong>- Още ли сте заобиколена от много животни? Намирате ли време, как се справяте с всички тях? И всъщност тази любов откога датира?</strong><br /> - Сигурно съм се родила с тази любов&hellip; не знам, но като дете тя беше много болезнена, защото моите родители не ми разрешаваха да си взема куче в апартамента и аз обикалях всички съседи, които имаха, за да им се порадвам. Затова и мечтата ми беше не каква да стана като порасна, а&hellip; да си взема куче (усмихва се). Сега на вилата се радвам и на едно лястовиче семейство, което вече втора година ни радва с поколение и някак неусетно се вписа в голямото ни животинско царство.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Rosi_ptitsa.JPG" alt="Rosi_ptitsa.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="480" />- В артистичните среди здравите бракове наистина са рядкост, а вашият с Георги Начев е приятно изключение. Как се съхранявамагията в отношенията? Помня едни ваши думи отпреди години, когато с усмивка споделяте така: &bdquo;Стиковали сме си характерите, но често се шегуваме &ndash; аз му казвам: &bdquo;Ще се пусна в рубриката на предаването &bdquo;Кой ме иска?&rdquo;, а той ми отвръща: &bdquo;Добре, ама да не вземат да те върнат после?!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Ами, то си е за притеснение &ndash; веднага ще ме върнат (смее се)! Не съм никак лесен характер, но той знае как да ми извади душата с памук, което си е качество! С Жоро сме като двете половинки на едно цяло &ndash; може поотделно да не сме съвършени, но много добре си пасваме и допълваме.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>.......................<br /> ДОСИЕ</strong></span><strong><br /> <br /> </strong>Росица Кирилова е родена на 2 юли 1963 г. в София. Тя е певицата, записала и изпяла най-много детски песни. Както и първият посланик на добра воля на УНИЦЕФ за България. Освен това познава поименно всички котки и кучета в София, защото 16 години е водела авторското предаване &ldquo;За животните с любов&rdquo;. Завършва журналистика в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;, а през 2004-та и магистратура по филмово и телевизионно изкуство в Нов български университет. През 1984 г. печели първите си престижни награди от радиоконкурса &ldquo;Пролет&rdquo;, &ldquo;ХV младежки конкурс&rdquo; и ХІХ международен фестивал &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />