Името ми да не пише - хората ще знаят кой лежи там…
<em>Верка Сидерова е българска народна певица, известна изпълнителка на песни от добруджанската фолклорна област. Наричат я Славея на Добруджа. Родена е на 26 април 1926 г. в град Добрич. Завършва гимназия в паралелка за изучаване на чужди езици в родния си град. Дарбата й е наследена от майка й и баба й, от които е научила целия си репертоар още като дете. </em><br /> <br /> През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка, в квартети и триа. Изнасяла е концерти в десетки страни от цял свят.<br /> <br /> Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Националното радио. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г. Сред най-популярните й песни са &bdquo;Лале ли си, зюмбюл ли си&ldquo;; &bdquo;Изгряла е месечинка&ldquo;; &bdquo;Росен, росен, зелен росен&rdquo;, &bdquo;Ситно се &lsquo;оро зави&rdquo;, &bdquo;Години, години, усилни години&ldquo;.<br /> <br /> Издава авторската си книга &quot;Лале ли си - моята автобиография&quot;. <br /> <br /> Верка Сидерова е носител и на голямата награда &quot;Нестинарка&quot; - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас.<br /> <br /> От 2004 г. е почетен гражданин на Добрич. Удостоена е с орден &quot;Стара планина&quot; - първа степен.<br /> <strong><br /> - Винаги сте казвали, че никога няма да забравите Добруджа. </strong><br /> <br /> - Добруджа &ndash; моят роден край. На нейната земя съм израсла, с нейните мъки и радости, с нейните традиции, игри и песни. В нашата колоритна махала &bdquo;Карабоклука&rdquo; какво ли нямаше - и добро, и лошо. Беше смесена, българи и турци. Живеехме си общо, не се деляхме. Ние, децата, често ставахме причина за пререкания, но накрая, след като майките ни поотупваха набързо, възрастните се сдобряваха и падаше здрава веселба.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Имахме общи празници. Ех, колко пилафи и баклави се ядяха! </strong></span><br /> <br /> На кьошето, в долната страна на уличката, си правехме хорце, пеехме песни. От там е моят репертоар, който и досега звучи в ефира.<br /> <strong><br /> - Как всъщност започна кариерата ви на певица?</strong><br /> - Всъщност исках да стана лекар. Дори учех и латински, и старогръцки. Но съдбата реши друго. Вече бях омъжена за Цоньо Димитров &ndash; летец в Авиобазата в Балчик. Едно рисковано пътуване от Балчик за Варна. Камион с военни летци, в който пътувах и аз заедно със съпруга си, замалко не се преобърна на един от завоите. Страхът толкова ме завладя, че запях, някакво моментно хрумване. Тогава мнозина разбраха за таланта ми. Започнах да се занимавам редовно с музика, като се включих в самодейността на Балчик. През 1952 г. в София се проведе Преглед на общовойсковата художествена самодейност в залата на ЦДНА, на който се явих и спечелих първата си награда. След това се явих на прослушване за Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Лично се запознах с Филип Кутев, който ме покани в ансамбъла си. Преместих се в София и това постави началото на кариерата ми.<br /> <strong><br /> - Каква е историята на &bdquo;Лале ли си, зюмбюл ли си?&rdquo;</strong><br /> - През 60-те години на миналия век бяхме в Шабла. Там наблизо се намира селото на баба ми, на прабаба ми &ndash; Калъкчии, днес Стаевци. Стана ми мило. Представих си къщите. Имали са много деца. Мизерия. Така спонтанно реших да изпея песента за лалето. Филип Кутев много я хареса. Коментарът му беше, че мелодия и текст се препокриват. Тази песен затова е била любима на баба, на прабаба. Дошла е от вековете, за да стигне до мен и аз да я оставя днес на младите.<br /> <br /> <strong>- Какво бихте казали на младите?</strong><br /> - Да обичат песента. Да я запазят така чиста, както ние сме я пазили. Да търсят, а не само да взимат песни наготово. Необятна е народната песен.<br /> <br /> Но да не забравят да споменават името ми, да ме връщат към живота. Физически може да ме няма, но песните ми ще ги има.<br /> <strong><br /> - Как се разбирате с публиката?</strong><br /> - Преди години след концерт към мен се приближи една възрастна жена и посегна да целуне ръката ми. Притесних се. Дръпнах я. А тя ми казва:<br /> <br /> &bdquo;Целувам ти песните!&rdquo;. Това може ли да се измери с пари!? Чужденците се чудят каква е тази мистерия &ndash; 500 години под робство, а сме успели да запазим песните си. Силен е духът ни. Там е историята ни, там е коренът ни. <br /> <br /> <strong>- Казвате, че песента &bdquo;Години, години&hellip;&rdquo; ви е любима. Какво ви привлича в нея?</strong><br /> - Не че ми е по-любима от другите. Всички песни си обичам. Това беше любимата песен на мама, която не можа да преживее факта, че сестра ми остана в Румънско. Бях на 13 г., когато мама напусна този свят.<br /> <br /> Но има и нещо друго. Според мен положението, в което се намира страната ни, много прилича на това от популярната народна песен &ldquo;Години, години, усилни години&rdquo;. Лягаш и ставаш с черни мисли. Членството на България в ЕС също ме разочарова. За какъв съюз и независимост говорим, щом ти си богат, а аз бедна. <br /> <strong><br /> - Как живее днес Верка Сидерова?</strong><br /> - Как!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как се живее със 150 лв. пенсия!? Нямам парно, трудно ми е за лекарствата! </strong></span><br /> <br /> Неудобно ми е да говоря на тази тема. Нито пък ще отида да вися като просякиня пред нечии врати, за да получа персонална пенсия! Нито за мен, нито за страната ни е добро положението на пенсионерите. Стремя се да не унивам, защото съм богата на години и на голямата обич на хората, които със своята любов ме издигнаха на най-високия пиедестал. Всичко, което съм изпяла през изминалите десетилетия, е от огнището, от мама и баба, от нейната майка, от прастари времена<br /> <strong><br /> - Какво ви крепи днес?</strong><br /> - Каквото можах, направих в моя живот. Живея и искам да живея. За себе си знам, че поне изпълних това, за което съм пратена на този свят. Когато си замина от този свят, ако има паметник - едно лале, един гюл, един зюмбюл, а отдолу години, години&hellip; Името ми да не пише. Хората ще знаят кой лежи там&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />