Замъкът на интелектуалците пази духа на известна дряновска фамилия
Видни личности създават шедьоври и оставят трайна диря в живота на града
01 Юли 2015, 13:38
11347 прочита
1 коментара
Къща Замъка в Дряново
Видни личности създават шедьоври и оставят трайна диря в живота на града
<em>Още от времето на Възраждането град Дряново се слави с редица интересни шедьоври на българската архитектура. До днес са запазени малко домове, представящи един привлекателен и пестелив стил на нашата възрожденска къща.</em><br />
<br />
Още в средата на 20 век в града се забелязва полъхът на европейската архитектура, в централната градска част са построени няколко стилни ансамблови къщи, които и до днес впечатляват не само специалистите, но и обикновените хора, като домовете на Кирякови, Бамбукови, Сурвичкови. <br />
<br />
В края на 19 век фамилията Хаджиганеви осъществява своите идеи, строи също в центъра еднокатна красива къща, в която през 1942 г. нощуват цар Борис ІІІ и царицата, а също Лора и Яворов през 1913 г. седмица преди фаталния край на двамата. През 1933 г. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>двамата братя дряновци Георги и Сава Ганчеви построяват малко над Дряново своя къща, която още тогава местните наричат „Замъка”, </strong></span><br />
<br />
заради много интересното виждане на известния софийски архитект Олеков, който я проектира. Разположена днес в почти гъста гора, тя е на два етажа и впечатлява архитектурните познавачи. Потомците, продължители на интелектуалното ниво и поведение през годините, и днес обитават „Замъка” и поддържат жив духа на известната фамилия. Синът Никола Ганчев разказва:<br />
<br />
- Баща ми Георги Ганчев е роден на 20 март 1897 г. в Дряново. Завършва средното си образование тук, след което се дипломира в Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”. Още като студент посещава лекции в Музикалната и Художествената академия.<br />
<br />
По-късно той специализира право в Париж и изборът му не е случаен, защото е имал възможност да бъде съвсем близо до европейската култура. След дипломирането си започва адвокатска практика в родния си град. Свири на цигулка, рисува професионално, а заедно с приятеля си д-р Никола Рачиков,<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>баща ми Никола Ганчев създава музикалното дружество „Гъдулка”, което по архивни материали е първото у нас</strong></span><br />
<br />
Семейството на сина ми съхранява много от картините на баща ми, рисувани с маслени бои, които заедно с акварелните доставят удоволствие, но и малко тъга. Негови скулптурни работи – гипсови бюстове на поета Атанас Смирнов и на Никола Бошнаков – кмет на Дряновската околия, се пазят от техните наследници. А бюстовете на моите баба и дядо се пазят в дряновската ни фамилна къща.<br />
<br />
Георги Ганчев е председател на Народния съюз „Звено” в Дряново, както и първи ръководител на туристическото дружество „Бачо Киро” в града, което тази година навършва 90 г. Красотата на един живот е в оставащата незаличима диря – дом, семейство, житейски ценности, творчески и професионални резултати, достойно място в обществото. Тази красота остави след себе си моят баща Георги Ганчев, преди да ни напусне на 22 февруари 1947 г., малко преди да навърши скромните 50 години.<br />
<br />
Георги Ганчев построява стилната си и забележителна къща със своя брат Сава Ганчев, композитор, литературен творец и финансист. Роден е на 13 април 1899 г. в Дряново, средното си образование получава в Априловската гимназия и още оттогава започва да композира. Той следва в Търговската академия във Варна, а по-късно пребивава в Австрия, Германия, Чехия, където продължава музикалното си образование. След завръщането си у нас създава литературни произведения и развива композиторската си дейност. 12 са музикалните му сборници, като около 200 са соловите песни, писани върху поетичните творби на наши класици - Ботев, Пенчо Славейков, Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев. В периода 1940 - 1947 г. те са издадени в България в седем сборника, а осмият обхваща хорови песни. Сборниците му с клавирни песни са три, а е автор на творби за камерен оркестър, цигулка и виолончело. Сава Ганчев има написани и две опери – „Гибелта на Раковица” по либрето на Людмил Стоянов и „Под игото” по либрето от самия композитор.<br />
<br />
Автор е и на литературни произведения – пиесите „Балканджии”, „По пътя на живота” и лиричната книга от поезия и проза „Писма за него и песни за нея”, като много от творбите са свързани с Дряновския край.<br />
<br />
Техните потомци днес продължават традициите на бащите си и затова ще ви представя накратко сина и дъщерята на Сава Ганчев – Ганчо Савов и Теодора Ганчева, както и сина на Георги Ганчев – Никола. <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Известният славист, журналист и писател Ганчо Савов е роден преди 85 г.</strong></span><br />
<br />
в Перник, но израства в Дряново. Славистичното си образование получава в бивша Югославия, като в началото работи в издателство „Наука и изкуство”, а после до 1973 г. завежда културния отдел на в. „Народна младеж”. Бил е редактор и във в. „Пулс”. Член е на СБЖ от преди 50 г., като едновременно с това е сътрудник в Института за балканистика на БАН. От 1974 до 1985 г. е в политическия затвор, репресиран от комунистическия режим с обвинение в шпионаж и защото се противопоставя на сътрудничество с Държавна сигурност. В края на 1994 г. Г. Савов е главен редактор на списание „Панорама”, а по-късно е избран за председател на Съюза на преводачите в България. Член е на редица писателски организации, на българския ПЕН център, на Асоциацията на интелектуалците „Кръг 99” в Сараево. От 1997 г. той е хоноруван преподавател в катедра „Славистика” на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на книги и литературни изследвания, издадени у нас и в чужбина, както и на публицистика, университетски помагала и много други. Една от последните му книги е озаглавена „Не падай духом, където ти падне!”. <br />
<br />
Ганчо Савов разказва любопитна подробност по построяването на тяхната къща в Дряново. Тя е изградена на място на бащата на баба му Тодора. До самия орех още личат останките на обор или сайванта на прадядо му. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Постройката е подпалена умишлено от баба му по време на битката на четата на поп Харитон и Бачо Киро с войска на Фазлъ паша </strong></span><br />
<br />
през май 1876 г. в Дряновския манастир. Палежът е извършен, за да се отвлече вниманието на турците, които са искали да опожарят града и да унищожат населението, ако въстаниците не се предадат доброволно. <br />
<br />
Сестрата на Ганчо Савов е известната наша поетеса Теодора Ганчева, която е родена в София, но детството и юношеството си прекарва в Дряново. Следва в Консерваторията музикознание и пеене. Едновременно с това се проявява талантът й към поезията и през 1961 г. излиза от печат и първата й стихосбирка - „Кръстопът на лястовиците”, после бял свят виждат и книгите „Плуващи пясъци”, „Третият полюс”, „Дряново мое”, „Слънцеброене”. Заедно с архитект Николай Тулешков тя издава сборника „Преминал майстор през земята” за ненадминатия строителен гений, дряновеца Колю Фичето. Теодора Ганчева пише и за децата, като за детския си мюзикъл „Ден на чудесата” получава международна награда и признание. Тя работи в Българското национално радио, във в. ”Учителско дело” и в списание „Славейче”. Авторка е на документалната повест „Пее „Бодра смяна”, посветена на именития детски хор. Теодора се гордееше и с Националната литературна награда „Рачо Стоянов”, която й бе връчена в Дряново през 1993 г. за цялостното й творчество. Напусна ни внезапно през февруари т.г. <br />
<br />
Синът на адвоката Георги Ганчев – Никола, е кръстен на политика и държавника, дряновеца Никола Мушанов, семеен много добър приятел. Коко е ерудит, интелектуалец, макар че е завършил химия, заедно със своята съпруга Мария обичат литературата, класическата, джаз и поп музика, както и да съзерцават в изложби творби на наши и чужди художници. И днес Никола си спомня с респект и уважение за своите учители от дряновската гимназия „Максим Райкович”. Всяко лято семейство Ганчеви почива в „Замъка” и се радва на своите приятели от града, споделят с тях тревоги, радости и преживявания. Дряновската фамилия, която през годините е давала облик и авторитет на града, и днес се споменава тук с уважение, защото нейните деди и потомци са дали частица от себе си, за да пребъде родният ни град и край. <br />
<br />
<br />
<br />
<strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ</strong><br />
Последвайте ни
1 Коментара: