Лобита спират Закона за правата на пациента в 4 парламента
<em>&nbsp;Здравеопазването беше фокус на Икономическия форум за Югоизточна Европа, който се проведе тази година в София на 18 и 19 юни. По време на дискусия на тема &ldquo;Реформиране на болниците&rdquo; своето мнение сподели доц. Атанас Щерев, бащата на асистираната репродукция в България и основател на едноименната клиника. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Доц. Щерев, как да се спре доплащането от пациентите?</strong><br /> - Според мен трябва да се определи &ldquo;касова цена&rdquo; на клиничните пътеки. НЗОК може да определи да плаща 100% за социалнозначимите заболявания, а за други да покрива 20%. Финансирането на вторите ще отиде към доброволните здравно-осигурителни фондове. Това е проста схема, заложена да функционира в нашата здравна система. Но вече над 25 години не може да тръгне. Защо? Като самокритика ще кажа, че през 2002 г., когато аз самият бях депутат, Народното събрание спря приватизацията на лечебните заведения. Втората причина е, че не е определена реална &ldquo;касова цена&rdquo; на всеки вид лечение. В Закона за здравното осигуряване пише, че НЗОК плаща всичко 100%. Това обаче не е вярно и затова болниците компенсират с доплащане от пациента за избор на екип и за други измислени услуги. Не трябва да се лъжем взаимно, а да вървим към решения, които може да са болезнени, но са правилни.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> На босия цървулите не можеш да вземеш<br /> </strong></span><br /> Трябва да се създаде фонд за бедни и безимотни български граждани. Солидарният модел на здравното осигуряване в България е нарушен. Страната има около милион и половина граждани, които нямат имоти, не плащат здравни осигуровки. Но те се раждат, лекуват се, умират в българските болници. Всъщност солидарността я няма, никой не плаща за лечението на тези хора, а тежестта е прехвърлена върху работещите в болниците. Говори се за пълно събиране на здравните вноски, но това никога няма да стане, ако не се отдели тази група безимотни граждани. Тези хора не трябва да бъдат отритнати от обществото и от здравната система. Те трябва да имат достъп чрез специален здравен фонд, който да се пълни от данъците. Така ще се разшири солидарността в обществото, а с това и справедливостта. Няма ли справедливост, не може да има и законност. <br /> <strong><br /> - А какво е мнението ви за това, че държавата внася малки вноски за значителна част от българите?</strong><br /> - От друга страна, държавата е решила на държавните служители да плаща 50% от здравните вноски. Ами тогава да лекуваме тези хора на 50%! Незабавно трябва да започнат всички да плащат еднакъв процент вноски. Така е справедливо. Ако законът е несправедлив, той обикновено не се изпълнява. Ето защо много от българските закони, включително в здравеопазването, се променят многократно.<br /> <br /> Непрекъснато действат различни лобита, за да се променят законите в една или друга посока. Изводът е, че държавата трябва да плаща пълната вноска за своите служители, да съзаде фонд за бедни и безимотни и еднакъв процент здравно осигуряване на всички български граждани. Това е задължително, за да вървим напред. <br /> <br /> Това, което пречи на инвестициите в сектора здравеопазване, е липсата на стабилни и предвидими правила за работа и контрол, налагани от регулаторните и контролиращи органи. Тази година в &sect;10 на Закона за здравното осигуряване бяха предвидени нови дейности. Но те сега не се финансират от Касата. Когато нова или стара болница инвестира за нова дейност, тя се планира, вземат се заеми от банки. И изведнъж <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>държавата решава да не финансира тази дейност </strong></span><br /> <br /> С такава практика инвестиции в здравеопазването няма да има. Хората, от които очакваме да направят инвестиции, ни казват: &ldquo;Нямате съдебна система, нямате предвидимост, имате голяма криминалност, банките ви фалират. За какво да дойдем да си дадем парите при вас?&rdquo; Така не може. Стъпка по стъпка трябва да вървим към стабилно законодателство и предвидими правила. <br /> <br /> Министерството на здравеопазването трябва да реши дали е министерство на държавните болници, или е министерство на всички болници. <br /> <strong><br /> - Има ли разделение на болниците, според вас?</strong><br /> - Всеки екип на МЗ започва да се занимава с държавните болници. Не само се занимава, но и се опитва да ги ръководи и накрая им плаща дълговете. А държавните болници продължават да трупат дългове. Не мога да разбера как едно частно предприятие може да фалира, а една държавна болница не може. Хората си представят, че като фалира болницата, няма да има кой да ги лекува. Но нали се назначава синдик, нали досегашният директор влиза в затвора, нали идва друг, който ще ръководи нещата, нали тази болница ще има вече други собственици. От това никой пациент няма да пострада. Но отлагането на фалита на държавни и общински болници се точи с години. Ако искаме добро здравеопазване, трябва да се стимулира свободната конкуренция. <br /> <br /> Няма какво да се лъжем, най-добри са частните специализани болници и някои специализирани университетски болници. При тях показателите са нагоре, там са винаги добри, там отиват най-добрите специалисти. Това означава, че трябва да тръгнем към приватизация в здравеопазването. Тя има различни форми - възможност за концесиониране, за публично-частни партньорства. Но е нужна смелост на екипа на МЗ и, разбира се, на управляващите в парламента, за да стане приватизацията на практика. <br /> <br /> В четири състава на Народното събрание вече се върти Закон за правата на пациента. Толкова много лобита се борят против този закон.<br /> <br /> Сега разбирате ли защо сме непрекъснато на последно място в Европа по защита правата на пациентите. Всяка година от Европейския съюз задават въпроса: &ldquo;Имат ли българските граждани право на второ мнение от лекар специалист?&rdquo; Нашето министерство отговаря, че имат. Не става въпрос обаче за това, че пациентът може да отиде да се консултира при втори лекар, а че може да отиде при втори лекар и Касата да му плати за това. Така че отговорът на този въпрос е: Не, българските граждани нямат право на второ мнение. Нека да говорим истината за здравеопазването. Ако не казваме истината, няма да постигнем истинска реформа. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />