Д-р Радина Цекова: Лекарската професия от призвание се превръща в присъда!

<em>88,1% от новозавършилите млади лекари смятат, че новата Наредба №1 на Министерството на здравеопазването за специализациите от 2015 г. не решава в достатъчна степен проблемите им. Резултатите от проведената анкета сред 1000 студенти и специализанти по медицина бяха представени на дискусията &ldquo;Промени, проблеми и перспективи за младите лекари, зъболекари и студенти по медицина&rdquo;. <br /> <br /> Най-голямото неудовлетворение е от мизерното съществуване, което трябва да водят специализантите, за да се обучават. Повечето болници отказват да ги назначават на работа, а тези, които не специализират по държавна поръчка, плащат по 180 лв. на месец. Междувременно стана ясно, че Министерството на здравеопазването ще поеме таксите за обучение на 250 специализанти от най-дефицитните за страната ни специалности - анестезиология и реанимация, педиатрия, неонатология, обща и клинична патология, инфекциозни болести, съдебна медицина, спешна медицина. Но проблемите едва сега започват да се решават.<br /> <br /> Предлагаме мненията на трима млади лекари: д-р Цекова - специализант по лицево-челюстна хирургия в Университетска болница &ldquo;Св. Анна&rdquo; - София, д-р Поляков - новозавършил лекар от випуск 2014 г., д-р Лютаков - специализант по гастроентерология в Университетска болница &ldquo;Царица Йоана&rdquo; - ИСУЛ, и от друга страна позицията на проф. Христакиева - един от най-уважаваните специалисти в дерматологията, които обучават специализанти.<br /> </em> <br /> <strong>- Д-р Цекова, какво ви притеснява най-много от условията за специализация?</strong><br /> - Точно преди три месеца ми предложиха договор в &ldquo;Св. Анна&rdquo; с допълнителна клауза, с която се задължавам да остана още 10 години там. Според мен това е недопустимо. Не съм съгласна някой да сложи примка на врата ми. Защо да съм длъжна? Та аз работя като пълноправен лекар в тази болница, полагам дежурства, и то доста често повече, отколкото трябва, за да достигна своя месечен график. Отправям апел към всички шефове на болници да спрат с тази порочна практика, защото ще загубят и малкото специализанти, които са съгласни да работят този къртовски труд. В крайна сметка това ще се отрази неблагоприятно на здравеопазването в България. <br /> <br /> <strong>- Новата наредба ще реши ли проблема със заплащането на специализантския труд?</strong><br /> - Държавното заплащане в сектора за специализанти е между 600 и 800 лв., и то в най-добрия случай - държавна поръчка по старата наредба или пък, ако имаме честта да бъдем назначени по новата наредба. А в Германия, където съм била, стартираме със заплати от 2000-3000 евро. Сами разбирате колко пъти е разликата. Финансовият проблем е движещата сила за емиграцията на белите престилки. <br /> <br /> Доброто заплащане на младите лекари им предоставя личностно и професионално спокойствие, за да не мислят за ежедневните проблеми, за насъщния, а да се фокусират върху специализацията си. Защото няма как да работиш в болница, да си плащаш сам специализацията, както в момента се случва с мен, и давайки дежурства, да нямаш никакво време за допълнително обучение вкъщи.<br /> <br /> Междувременно се чудиш какво допълнително да работиш. Последното, което мислиш, е как да си купуваш литература. Първото е как да стигнеш до работа и как да си купиш хляб. А тези, които нямат жилища в града, в който специализират, може би само Господ им помага да се справят. Без сериозни и стабилни доходи медицинската професия от призвание се превръща в присъда.<br /> <br /> Тази присъда носят на плещите си много от младите лекари, и то точно тези, които са решили да се жертват и да останат тук. Не смятам, че го заслужават. Когато животът толкова много те компресира, висшата ти цел се превръща в ад и започваш да се отвращаваш от нея. А си положил толкова много усилия! <br /> <br /> <strong>- Вие какъв път ще изберете?</strong><br /> - Аз лично имам желание да остана, но не знам дали ще имам силите да го направя. Ако не отпадне анексът към договора да съм задължена да работя 10 години в болницата, в която специалзирам, предпочитам да отида в Германия и да имам наистина възможност за кариерно развитие. А ако остана тук, бих се възползвала от новата наредба, според която голяма част от специализацията може да се провежда в клиники в чужбина.<br /> <br /> <strong><hr /> Проф. д-р Евгения Христакиева:<br /> Навсякъде по света специализантите са шерпите в медицината</strong><br /> Давам моето ноухау и сигурно ме мислят за бунак<br /> <br /> <em>Проф. Христакиева е ръководител на Клиниката по дерматология към Университетска болница &ldquo;Проф. д-р Стоян Киркович&rdquo; - Стара Загора. Специализирала е дерматохирургия и фототерапия в Берлин. Работила е в болница &ldquo;Хадаса&rdquo; към Еврейския университет в Йерусалим и в Немския медицински център &ldquo;Ен Бокек&rdquo; на Мъртво море в Израел. Има богат опит и като ментор на специализиращи млади лекари.</em><br /> <br /> <strong>- Проф. Христакиева, какви са според вас основните проблеми при специализацията на младите лекари?</strong><br /> - Проблемите при специализациите са свързани с проблемите изобщо на българското здравеопазване. Първо, защото финансирането на здравеопазването е ужасно. Няма никаква мотивация както за опитните лекари като мен, с огромен трудов стаж, така и за младите колеги. И ние, обучителите, сме с толкова унизително заплащане, колкото младите лекари. Всички сме от едната страна на барикадата и затова заедно трябва да се борим. Защото това е геноцид спрямо нас като съсловие. <br /> <br /> Когато няма нужното финансиране, когато има рестрикционни мерки, когато има пълен геноцид и за пациентите включително, как да специализират тези млади хора? В условията на финансов дефицит големите болници, акредитирани за специализации, не могат да осигурят ресурс за заплати. Те и на опитните лекари не могат да осигурят, тъй като са потънали в дългове. Но ако една болница не си създаде млади специалисти, тя няма бъдеще.<br /> <br /> <strong>- Одобрявате ли клаузи към договори, които задължават младите кадри да работят няколко години за същата болница след специализацията?</strong><br /> - Директорите на болници искат да задължат специализантите след това да продължат да работят при тях. Но ситуацията е същата като при медицинското образование. Някой може ли да задължи студентите след дипломирането си да останат в България? Не. След като не ги мотивираш, след като няма причина да останат, те заминават. <br /> <strong><br /> - А защо не се откриват достатъчно места за специализации?</strong><br /> - Нашият стандарт по дерматология ми изисква шестима лекари със специалност, за да се акредитирам за трето ниво. Но от болницата ми казват, че нямам нужда от толкова много лекари, защото имам само 15 легла. Ето ви един омагьосан кръг. Аз не мога да взема специализанти по простата причина, че болницата няма пари да ги финансира. Защото моите показатели са лоши - клиничните пътеки по дерматология са много ниско платени, а пациентите имат дълъг престой. Вярно е, че ние като университетска клиника отнасяме най-тежката патология, а финансирането ни е като на частна болница, която набеждава понякога някой човек, че е болен. Частните болници тежкоболни не приемат. Булозните дерматози никой не ги разбира и не ги иска. Другите колеги блъскат кортикостероидите и след това пациентът идва с тежка еритродермия. Тежките уртикарии също никой не ги иска. И както нашата специалност уж не беше спешна, моите колеги от клиниката и аз включително непрекъснато сме викани в спешен център. Вече ни изпраща пациенти и шефът на гнойно-септичната хирургия в &ldquo;Пирогов&rdquo;, защото не могат да се справят. <br /> <br /> Моята клиника се помещаваше в ужасна база. С триста мъки я преместиха миналата година на цял етаж в болницата, за което още ми завиждат колегите. Ние не работим екипно, ние се противопоставяме една на друга специалност. Това също е причина здравеопазването в България да е на този хал. <br /> <br /> <strong>- Младите ви колеги казват, че вие, обучителите, не искате да си създавате конкуренция.</strong><br /> - Сигурно са прави. Аз създавам кадри и вероятно ме считат за бунак. Защото моята заплата на началник на клиника, на професор е такава, каквато сега трябва да получава специализант. Второ, аз им давам моето ноухау. Но колегите, които излязоха от моята клиника, направиха частни кабинети, пчелят много повече от мен, карат джипове и сега ми се подиграват. Моята майка се моли: &ldquo;Дано да те уволнят, че да ти изпишат вежди - да започнеш в частния кабинет, че да си починеш и да имаш пари&rdquo;. Всички бягат към частния сектор. <br /> <br /> Естествено е колеги да не са мотивирани да си дават знанията. Работиш като вол с цялото натоварване и отговорности, а утре младият колега ще отиде в частния сектор и ще ти бъде конкуренция. Макар че, когато обучителят е добър лекар, не може младият колега веднага да му стане голяма конкуренция. Пациентите предпочитат авторитета, лекаря с достатъчно опит. Макар че в медицината непрекъснато излизат нови неща и ако не ги следиш, изоставаш. Затова в много неща младите са по-знаещи, по-можещи. <br /> <br /> Вярно е, че често младите колеги не научават нищо от специализациите. Но за това не са виновни само обучителите.<br /> <br /> По мои наблюдения всяко следващо поколение е по-разглезено. Някои от младите колеги не могат да приемат факта, че по време на специализацията трябва да се работи много. <br /> <br /> Навсякъде по света специализантите работят много. Те са шерпите в медицината. А аз се славя с немска дисциплина. Казвали са ми дори, че ги тероризирам: &ldquo;Вижте в другите клиники какво става - там нищо не правят, изчезват, когато си искат&rdquo;. Дори са идвали майки да ми държат сметка, че не разбирам младите лекари. Колегите ми се подиграват, че правя &ldquo;родителски срещи&rdquo;. Имах един специализант, който изчезваше и сестрите го издирваха непрекъснато, който нямаше отношение към болния, за него болният беше неодушевен предмет. Прекъснах специализацията на този колега, но после дойде майка му да плаче и да ми се моли да го върна. <br /> <br /> Друг проблем е, че няма достатъчно апаратура, на която младите лекари да се учат. Например в моята специалност няма условия за обучение по дерматохирургия. А навсякъде по света се работи активно по време на специализацията.<br /> <br /> В чужбина специализантите се учат да оперират, да правят малките неща. Докато в България няма кой да финансира тази дейност. Очаква се с реформата в здравеопазването да има голямо разделение - едни специалности да бъдат привилигировани във финансирането и други, като нашата, да бъдат абсолютно неглижирани.<br /> <br /> <hr /> <strong>Д-р Иван Поляков:<br /> Специализациите са тръстово споразумение&nbsp;на старите кадри срещу младите</strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Д-р Поляков, защо още не сте започнали специализация?</strong><br /> - Аз съм новозавършил лекар. Получих си дипломата през януари 2015 г. Кандидатствах на четири места за специализация, на две от тях ме поканиха за интервю и ме отхвърлиха, защото са предпочели кандидати с повече стаж. Не съм се отчаял. Предполагам, че ще успея да се доредя. Категорично не искам да специализирам в чужбина, въпреки че говоря свободно английски и немски. Прекарах известно време в Германия и не ми хареса колко е подредено. Редът е смърт, хаосът е живот. Единственото подредено тяло, в което е ясно какво се случва, е мъртвото тяло.<br /> <br /> В момента работя на три места. Сумарно за май имам 330 часа положен труд. Не се оплаквам. Щастлив съм, така се чувствам по-добре. Харесвам професията си. Не искам държавата да ми дава нищо. Аз искам държавата да не ми пречи. <br /> <strong><br /> - Какво точно в системата на специализациите не одобрявате?</strong><br /> - Говори се за специализациите като система за обучение, а те реално са тръстово споразумение на възрастните срещу младите, за да се ограничи достъпът до специфичен трудов пазар. По този начин остарелите кадри, които вече са неконкурентоспособни, се защитават от по-младите. Ясно е, че ние не можем да се състезаваме с лекари в силата си, които са на 35, на 40, на 50 години, но с лекота можем да се състезаваме с тези на 65, 70 и повече години. Ние сме със сигурност по-енергични от тях, а много често сме и по-компетентни. <br /> <br /> <strong>- Ако не специализирате, какви са възможностите?</strong><br /> - Да, обаче кой коли, кой беси, кой притежава всички пари за здравеопазване в България? Държавата! И държавата не ти дава пари, ако не си специалист. В такъв случай играя по свирката на държавата. Проблемът е, че работим в свръхрегулиран пазар, изкован от монополи - от монопола на Здравната каса, на Българския лекарски съюз и т.н. Знам, че не мога да очаквам чудеса, защото сме в Европейския съюз и че тези монополи са общоприета практика. В настоящата ситуация на мястото на някой шеф на болница и аз бих постъпвал по същия начин. Всички сме слуги на държавата. Тя е нашият господар и ние сме нейни роби. <br /> <br /> Нещата могат да се оправят с радикална промяна в подхода към специализациите. Или да се търси начин европейските правила да се заобикалят - с някакво облекчаване на режима или с даване на специализация със задна дата. Например да се явиш на изпит за специалност след 4-5 години стаж в отделение със съответната компетенция и след като изкараш теоретичните курсове. Може да те скъсат, но не могат да ти откажат да се явиш на изпит. По този начин входът към специализацията не е ограничен. Не зная дали на практика може да се направи. Знам само, че сегашната система не работи. Трябва да се намери начин за заобикаляне на проблема, тъй като поне сега ребром той не може да се разреши. <br /> <br /> Медицината е толкова скъпа отчасти и поради системата за специализации, поради ограничения достъп на кадрите. Дефакто в САЩ, където се твърди, че са най-добрите специалисти, достъпът до професията е изключително труден, скъп и по тази причина лекарите са малко. Те са направили голяма инвестиция в образование, а тя трябва да се изплати. Това завишава изключително много цената на здравната услуга. Увеличаването на броя на лекарите ще доведе до сваляне на цените. От това полза ще има пациентът. Защото в крайна сметка медицината е да обслужва пациента.<br /> <br /> <strong><hr /> Д-р Иван Лютаков:<br /> Шефовете на болниците искат бели роби - да им работят без пари</strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Д-р Лютаков, при какви условия специализирате?</strong><br /> - Аз съм специализант по гастроентерология в Университетска болница &ldquo;Царица Йоанна&rdquo; - ИСУЛ по старата Наредба №34. Получавам 564 лв. месечна заплата, от които 180 лв. отиват за такса специализация. Ето за какви пари лекувам пациентите и давам дежурства. Как се живее с останалите 384 лв. в София? При това аз съм един от привилигированите специализанти, защото получавам някаква заплата. <br /> <br /> Повечето специализанти не получават никакви пари и не само че плащат такса специализация, но трябва сами да си плащат и осигуровките. Новата Наредба №1 по замисъл е много хубава. В нея е записано, че специализант заварено положение може да се прехвърли по новата наредба. Дотук всичко изглежда добре. Но реалната ситуация е друга. Управата на нашата болница назначи малка част от специализантите. Всички останали няма да бъдат назначени, въпреки че дават дежурства, работят, оперират и какви ли не още отговорности носят като лекари. <br /> <br /> Проблемът не е в наредбата, а в нейната реализация в болниците. Изводът е, че болниците искат бели роби, които да им работят без пари, специализантите да въртят клинични пътеки, за да може шефовете да прибират парите. Според шефевете специализантите трябва да се радват, че изобщо дишат въздуха на хабилитираните. Нелепо е една болница да не може да извади по 700 лв. за специализант. Не говорим за 1500 - 2000 лв. <br /> <br /> Аз се справях до един момент, като работех на три места. В момента прекалено много време отделям за специализацията, смятам, че трябва да инвестирам в обучението. Помагат ми родителите. Без тях няма как да се издържам.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />