Меглена Караламбова: Звероукротител и актриса е почти едно и също!

<em>Знам, че давам вид на силен човек, но всъщност съм болезнено чувствителна, боря се със самата себе си. Нищо не помага, когато тук вътре е черно. Не мога нито да чета, нито нищо... Може би единствено музиката ми помага. Впрочем забравих да кажа, че от всички изкуства най обичам музиката. Та в крайна сметка и аз, като барон Мюнхаузен, се хващам за косата и се измъквам сама от блатото, споделя голямата актриса Меглена Караламбова, която празнува рожден ден с настъпването на лятото. <br /> </em><hr /> <br /> Кино или театър? Може да се каже, че има два вида актьори - такива, които предимно снимат - киноактьори, и другите, които играят повече в театъра. Актрисата продължава своя разказ за киното и театъра, за любовта и приятелството, за смисъла и децата, за важните и неважните неща в живота ни. Но, общо взето, театралните актьори у нас играят и в киното. Аз лично не се смятам за киноактриса. Има хора, които, както се казва, камерата ги обича. Мисля, че аз не съм от тях. На мен все ми правеха проби и все нещо не ме одобряваха. Или съм много млада, или не съм достатъчно млада. Имах и един генерален проблем, който ми създаде страшен комплекс - зъбите.<br /> <br /> Като дете, от двегодишна, докато навърших седем години, съм живяла в Бургас. Тогава са ми израснали зъбите. А тогава всички бургазлии бяха с едни жълти от водата зъби, по това се познавахме. А в годините на следването ми, говоря за 1963-1967 г., нямаше коронки и порцеланови зъби, затова си карах с моите си зъби. Бях казала - повече на никакви кастинги няма да се явявам. Не ме интересува повече киното! Добре, ама докато бях още първата година във Варненския театър, дойде Зако Хеския, много сладък човек и чудесен режисьор, и на него вечна му памет. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дадох си сметка, че повече от половината хора, за които говоря, трябва да казвам - вечна му памет, много е тъжно, <br /> споделя актрисата. </strong></span><br /> <br /> Та Зако дойде заедно с оператора си Георги Георгиев, щяха да снимат &bdquo;Осмият&rdquo;, партизански филм с много действащи лица - па партизани, па фашисти, па полицаи... И Зако ме гледа и каза: Ела в София на проба. - Не, не, и дума да не става, няма да идвам на проби! - отговорих му. Ама какво нахалство съм имала, така да му говоря. И той миличкият, как прояви тази смелост, да ме вземе без проби, без нищо. Вика ми: Взимам те, но ще оправяме зъбите. Хайде пак тези зъби! Ако искаш, снимай с мене, ако искаш - смени ме, но това е непоносимо. И стана работата много добре. Играех нелегална, после станах партизанка. Гец беше главният герой - командирът на партизанския отряд, в когото героинята ми се влюбва. Продан Нончев беше един от отряда, който пък в мен беше влюбен. &bdquo;Осмият&rdquo; е по истинска история на Чочоолу, бивш партизанин, парашутист. Комунистически филм, но Зако го направи прекрасно. Направи великолепен монтаж. <br /> <br /> Ето това е киното, разбираш ли? Шменти капели. Всъщност обожавам киното и се възхищавам на всички хубави филми и големи артисти. Но за мен е някак си странно, че трябва непрекъснато да се съобразяваш с техниката. Не може да тече постоянен живот, не можеш да започнеш от &bdquo;а&rdquo;, &bdquo;б&rdquo; и да стигнеш до &bdquo;я&rdquo;. Понякога започваш от края. Първият епизод, който заснех, беше моментът, в който Вена, моята героиня, се самоубива, за да не я хванат жива. Снимаш отзад напред, оттук-оттам. Нещо, което мислиш, че си направил страхотно, после го няма във филма. Абе по някакъв начин в киното се чувствам манипулирана.<br /> <br /> По-късно, когато влязох във ВИТИЗ, като че ли Господ ни беше събрал на едно място във випуска толкова сродни души - Мавро, Илия, Ламбо, Елена Райнова, Добри Манев, Кирил Кавадарков, Продан Нончев, Милен Пенев, Катето (Паскалева), Маринчо (Янев), Цура (Цветана Цветкова), Бончо Урумов, Руси Чанев, Северина Тенева - всички ние бяхме много свързани. Понякога ми е мъчно, че сега не виждам много такова общуване.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Театърът изисква голяма близост между хората, които го правят </strong></span><br /> <br /> Нито да си завиждат, нито да се ревнуват, още по-малко пък да са безразлични един към друг. А сега в това забързано наше ежедневие, с тези много възможности за изява всичко това кара младите да тичат от едно място на друго. Във ВИТИЗ най-добрата ми приятелка беше Северина Тенева. Много я обичах и много се разбирахме. Тя беше светлина за мен, защото каквото и да й се случеше, каквито и проблеми да имаше, винаги беше усмихната и лъчезарна. Беше много красива, много елегантна, винаги по модата. В онези времена нямахме много възможност да се обличаме, но Северина имаше страхотен вкус. И като се видехме с нея, все се кикотехме. Толкова ми беше хубаво със Севата&hellip; И това момиче, разболя се от рак, бори се няколко години зверски и на 38 години умря. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Най-близките хора са дъщеря ми и внучката ми</strong></span><br /> <br /> Невена и Маргарита Невена. Дъщеря ми е изстрадано дете. След първото ми злополучно раждане втората ми бременност беше тежка и се наложи да ме оперират и да я извадят в 8-ия месец. Нещо, което тогава беше много рисково. И тя се появи на бял свят с впечатляващите мерки 1,780 кг, колкото един бройлер. Тя ми даде най-големия подарък - внучката ми Маргарита. Това малко дете само светлина раздава! Такава положителна енергия има, все е усмихната! Много си я обичам. Голяма скица! Искаше пожарникар да става. <br /> <br /> Когато беше на четири годинки, искаше актриса да става, защото и двете й баби били актриси. (Другата й баба е прекрасната Ани Бакалова, с която са родени в един ден и един месец.) Но след известно време ми каза: Знаеш ли, искам да стана едновременно две неща - звероукротител и актриса! Ами, казвам й, то си е почти едно и също! Много се радвам на тези наши деца, които печелят конкурси по света. Безспорно талантлива нация сме, но ми е много мъчно, че се опразва България. Младите напускат, а старите няма вече къде да ходят... <br /> <br /> <strong><br /> Йордан БОЯНОВ</strong><br />