Времето е миг от всемира, в който съм и аз, то оставя отпечатък
<em>Красимира Славова е родена в София, но живее в Първомай повече от 20 години. Автор е на редица есета, разкази, коментари, детски книжки, романи и стихосбирки. <br /> </em><br /> Повече от година се опитва да оцелява в областта на частния бизнес &ndash; притежава &bdquo;Арт ателие &bdquo;Неринея&rdquo; за приложно изкуство в духа на българската народна традиция. Наскоро издаде нова книга, а на 1 юни участва в откритата работилница за работа с деца.<br /> <strong><br /> - Краси, продължаваш да мечтаеш &ndash; т. е. издаваш нова стихосбирка. Защо се нарича &bdquo;Букет от обрулени спомени&rdquo;?</strong><br /> - &bdquo;Букет от обрулени спомени&rdquo; е книга, написана в &bdquo;съавторство с времето&rdquo;, както казва един наш голям поет. Времето, или един миг от всемира, в който съм и аз. Времето оставя отпечатък. Не само като преживяно, а и като усещане за света. Като малка майка ми ме водеше на езерото и гледахме лилиите. Оттогава тези плаващи звездички са моето усещане за спомен. Е, в букета ми се преплитат и житни класове, хортензии и полски макове, рози и синчец, една длан, разтапяща снежинки, и едно кокиче... А е букет, защото съм откъсвала стръкчета думи от различни спомени.<br /> <br /> <strong>- Кой е организатор на инициативата за откритата работилница, която се проведе на 1 юни в Първомай?</strong><br /> - Инициативата е на Община Първомай и ОНЧ &rdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; &ndash; Първомай. Стремежът е празникът на децата да е пъстър и интересен. Тази година по покана на главния библиотекар Емилия Ангелова се включих и аз в &bdquo;Алеята на работилничките&rdquo;. Интересът на децата към плъстените играчки се оказа голям &ndash; организаторите ни чакаха да приключим доста след края на тържеството.<br /> <br /> <strong>- Уморяваш ли се да твориш, или се зареждаш?</strong><br /> - Понякога, когато ми се струпат много неща в едно и също време, съм уморена. Но това е за кратко. Когато обичаш това, което правиш, умората не се брои. Много по-често се чувствам заредена.<br /> <br /> <strong>- Традиция и приемственост - как ги осъществяваш?</strong><br /> - Всеки народ има свои отличаващи го обичаи, култура, занаяти. Българката от векове вплита в тъканите платна, в шевицата, в дантелата онази необходима доза национална идентичност. Никак не е трудно да се осигури приемственост &ndash; децата имат огромен интерес към всичко това. Те сами ме намират и се учат жадно и упорито. Едно момиченце на осем години, което посещаваше ателието редовно, каза, че майка й и баба й не повярвали, когато я видели да плете. Децата тъкат, плъстят, плетат на една и две куки, бродират и всичко това го правят, защото им е интересно. Аз им разказвам кратка история, а те задават много въпроси.<br /> <br /> <strong>- Какво ще пожелаеш на читателите на вестника?</strong><br /> - Знам, че всеки има своите драскотини по душата. Знам, че ако решим, само заедно можем да си помогнем да сме по-добри и по-щастливи. Споделянето и общуването ни отличават от другите видове. Усмивката е само наше притежание. И ние можем да си я подаряваме, вместо да се мръщим на всичко. Нека живеем &bdquo;сега&rdquo; и правим това, което искаме &bdquo;сега&rdquo;, защото всичко, което отложим, е просто отложено. И няма да го имаме в личния букет от събрано, преживяно време.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мирослава ПАНАЙОТОВА</strong><br />