Нежната сянка, вградена в живота на Атанас Буров, се нарича Смарайда

<em>Всички знаем тази наша легенда &ndash; за вградената женска сянка в основите на кале или мост, за да бъде строежът здрав и траен. Нежната сянка, вградена в живота на Атанас Буров, която го крепи десетилетия наред здрав, енергичен, всеотдаен в кариерата си и предан на семейството си и на България, с Смарайда Салабашева, наричана от всички Майда. <br /> </em><hr /> <br /> От годежните снимки ни гледа красива млада жена с открит, усмихнат поглед и осанка на Юнона. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>С Буров се запознават на 30 януари 1912 г. на бала в Двореца </strong></span><br /> <br /> по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис. Тя току-що е завършила френския колеж в Одрин. За добра слука в тази вечер до Буров е приятелят му Васил Димчев, председател на ХV ОНС. Именно той го представя на семейство Салабашеви и съдейства младият мъж да бъде приет с доверие и уважение от бащата на 17-годишната девойка &ndash; полковник Стефан Салабашев. През май с. г. правят годежа. <br /> <br /> Атанас Буров е роден в Горна Оряховица в 1875 г. Родственик е на търновския митрополит Иларион Макариополски и на писателя Стоян Михайловски, но това далеч не са единствените &bdquo;лични хора&ldquo; с неговата кръв &ndash; в родословието му има и други обществено будни и активни, заможни и образовани личности, които му оставят в наследство самочувствие и име, достойнство, хъс и... средства, естествено. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Буров получава образование като икономист и финансист в Париж, в Сорбоната</strong></span><br /> <br /> За личния живот на банкера и политика и до днес се разказват чудатости и небивалици. Набеждават го за връзки с известни жени, както и за скандални изказвания относно морала, традициите, възпитанието и пороците на сънародниците му и най-вече на политиците. Твърди се, че имал циничен език и арогантно държание, че зад всяка връзка откривал само интереси и корист, глупост и суета. Но запазените писма до Смарайда Салабашева дават прозорче към интимния мир на един човек, който ни затрогва и респектира с обожанието към избраницата на сърцето си. Който не е просто интелигентен и начетен, но има перо и език, подсказващи усет към изкуствата и най-вече към литературата, поезията, театъра... Който е чувствителен и копнеещ за истинска близост с любимата жена. Първите писма на Буров до Майда свидетелстват, че той се е притеснявал дали годеницата му, двайсет години по-млада, наистина има чувства към него. Дали нейното съгласие не е просто старият български модел на женско послушание и примирение пред избора на родителите. Той <br /> иска една равностойна по сила на чувствата и емоции брачна връзка<br /> <br /> <br /> &bdquo;... за да бъде пълно щастието ми, необходимо е да ме обичаш тъй, както аз те обичам. Чрез взаимността на нашите чувства ще изградим здраво и непоколебимо щастието на целия ни живот. Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. ... Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, любима моя, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде...&ldquo;<br /> <br /> Не се знае какво му е отговорила синеоката Майда, но явно нейното писмо е убедително и той възторжено й обещава:<br /> <br /> &ldquo;Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!&ldquo;<br /> <br /> Почва Балканската война и Буров, единствен от действащите депутати, подпредседател на парламента, без колебание отива на фронта. Майда го изпраща с подарък - иконка и топло одеяло. Дали ще се видят пак? Той е сигурен: не е възможно съдбата да ги е събрала, за да ги раздели така нелепо. От фронта, в късните нощни часове, на светлината на полусчупено фенерче той пише на годеницата си: <br /> <br /> &bdquo;Да ти кажа, че съм щастлив &ndash; ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб... Ти си в центъра на мислите ми. Ти ми липсваш най-много. Ти би украсила най-много този пейзаж и твоето присъствие би дало смисъл и съдържание на всичко това, което виждам, чувствам и мисля в този момент...&ldquo;<br /> <br /> Женят се в края на април 1913 г. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сватбеното им пътешествие е до Париж</strong></span><br /> <br /> В града на неговата студентска младост все още има добри приятели, които ги посрещат с радост. На връщане спират във Виена и тук Буров е настигнат от телеграмата, която го уведомява, че е включен като министър на търговията в кабинета на д-р Стоян Данев. Оттук нататък Атанас Буров, през всички свои житейски и политически премеждия, никога няма да бъде сам, дори и когато е далеч от дома си. <br /> <br /> През 1926 г. един от дипломатите в английската легация в преценката си за Буров ще отбележи: &bdquo;Женен е за красива и приятна жена, на която напълно липсва онази претенциозност, която, изглежда, напада като зараза жените на повечето от българските политици&quot;. Тези, които са имали щастието да бъдат поканени в дома на Буров или на вилата му във Варна, възхваляват стопанката, чиято ръка, естетически вкус, деликатност и умение да създава ред и красота си личат навсякъде. Времето прави още по-дълбока синевата в очите й, още по-царствена осанката й. <br /> <br /> Десет години по-късно, когато Атанас Буров, поради политическата ситуация в България, е принуден да бяга, отново пристига в Париж, но вече без Майда. Писмата му от там свидетелстват, че десетгодишният му брак е богат и хармоничен не само защото съпругата му е възпитана, сговорчива и умна, а заради това, че в нейно лице той е намерил приятел и съмишленик, с когото може да сподели и най-сериозните си идеи, опасения, прогнози. Буров обикаля театрите и книжарниците, среща се със стари познати, много чете, но мислите му летят все към Майда и децата. Спира се пред витрините и мислено купува всички хубави дрехи, шапки и бижута за любимата жена. <br /> <br /> Пише й писма, в които я нарича &bdquo;моето дете&ldquo; и в които й обещава за в бъдеще да й посвещава повече време и нежност. Мечтае как тя ще дойде при него и двамата ще ходят на концерти, на театрални спектакли. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Избира ресторантите, където ще я води, и дори менютата, </strong></span><br /> <br /> които ще опитват заедно. През юли 1922 г. той й пише: <br /> <br /> &bdquo;Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си&quot;.<br /> <br /> Смарайда успява да отиде в Париж и това е втори меден месец за любовта им. Буров ще каже след много години: &quot;Човек трябва да живее с хора, с жена... По-добър другар от жената няма. Глупаци са тези, които се развеждат... Впрочем, защо да говорим - разводи има там, където си иска жената. Всичко зависи от нея&quot;. Никой от тях не подозира, че трудното, лошото, ужасното е напред във времето. Нали са заедно, нали децата растат умни, възпитани, красиви...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд </strong></span><br /> <br /> Освободен, през 1947 г. е интерниран в Дряново, където Майда го придружава и където двамата правят кукли, за да си набавят средства. Две години по-късно той е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. отново е арестуван и две години по-късно - осъден на 20 г. затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик. Писмата му от затвора до Майда са покъртително нежни, макар че всяка дума в тях тежи от болка и сълзи:<br /> <br /> &bdquo;тази раздяла още повече увеличи любовта ми, предаността ми и безкрайната ми привързаност към теб за всичките радости и щастие, които си ми дала в съвместния живот.&ldquo; &bdquo;Иска ми се да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути...&ldquo; <br /> <br /> Атанас Буров умира на 15 май 1954 г., погребан без кръст и без знак в арменските гробища на Пазарджик. Смарайда Бурова едва успява да открие този гроб. Но докрай пази спомена за мъжа, който някога й писал: &bdquo;аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават славната цел на живота ми; и това съзнание не само не ме тревожи, а напротив, ме изпълва с щастлива радост...&ldquo;<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />