Имам пареза на левия крак и посттравматични увреждания след ужасна катастрофа в Германия, не мога да стоя повече от 3 минути прав
<em>Миналата седмица Теди Москов представи емблематичния си спектакъл &bdquo;Улицата&rdquo; в зала 1 на НДК, а билетите се изчерпаха за минути! Преди &bdquo;новата голяма улица&rdquo; режисьорът изненадващо обяви, че това ще бъде и неговото своеобразно сбогуване с публиката. &bdquo;Много хора ме спираха да ме питат кога ще има &bdquo;Улицата&rdquo; и разбрах, че имаме публика&hellip; <br /> <br /> Но наистина смятам да се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил. И после дълго ще замълча&rdquo;, бяха думите му преди премиерата. И добави: &bdquo;Моят театър беше силен в свинщината на комунизма, показваше къде е свободата, с какво може да се помайтапим, как да си поемем дъх. Театърът, който правех, беше атентат срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно. Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно с тях сме разрушавали. Аз използвам свободата да работя каквото искам и да казвам, каквото мисля&rdquo;.<br /> <br /> В типичния си брутално откровен тон, Теди Москов отговаря на въпросите на &bdquo;ШОУ&rdquo;, като дори и в реторичните моменти на спестяване казва повече, отколкото много други в многословието си.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Tedi_1.JPG" alt="Tedi_1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="432" />- Г-н Москов, емблематичният ви спектакъл &bdquo;Улицата&rdquo; се завърна, а с него, за мнозина, и фокусът към стойността на малкия човек и неговата философия&hellip; Какво се случва с главния герой от 90-те години обаче, четвърт век по-късно?</strong><br /> - Връщам фокуса единствено към мен и припомням кой съм. &bdquo;Улицата&rdquo; не е &bdquo;малкият човек&rdquo;, това съм аз - като естетика, емоции, характер и стил. Удобно е за аналитиците да прикачат шоуто към &bdquo;малкия човек&rdquo;. Удобно беше и за мен, да, и дълго време не се съпротивлявах. Дори се ласкаех. Сега, 20 години по-късно, бих го нарекъл &bdquo;Неслучилият се човек&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А как дойде идеята да е точно в зала 1 на НДК?</strong><br /> - Г-н Боршош ме покани там, а &bdquo;търбухът&rdquo; на НДК е предизвикателство за всеки режисьор. Не смятам, че съм намерил най-подходящия вариант на мултимедийно зрелище за тази зала. Ще предоставя на други да търсят такъв.<br /> <br /> <strong>- Ако направим своеобразен паралел с някои задни дати &ndash; какви са разликите днес? Цитирам едни ваши думи, които много харесах: &bdquo;Вдъхнах от първата свобода! Нямах цензура, сюжет и опит. Имах великолепни съучастници. Изпитвах вълнуващата свободата на незнанието!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - И аз си харесвам думите. По-добре от това не мога да го кажа. Разликата е, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>днес свободата стана безпредметна </strong></span><br /> <br /> а ние се засрамихме от незнанието си и се ерудирахме. Повярвайте ми, по-скучно нещо от ерудицията няма! Има едни, които си я обичат, кокетират с нея, радват се един на друг, ходят си на сбирки, издават си вестници. Те са някогашните, според тях - вечните интелектуалци. Единственият чужд език, който говореха, беше руски, и то не от любов към него, а поради това, че, демонстрирайки владеенето му, напредваха в кариерата. Сега твърдят, че е било заради Лермонтов и разбира се, Толстой - най-лесният за разбиране от тях руски автор. <br /> <br /> Колкото до някогашните ми съучастници, те станаха известни и участват, без да съучастват при други.<br /> <br /> <strong>- Обявихте, че с този спектакъл се сбогувате с театъра. Кое или какво доведе до това решение?</strong><br /> - Това си е моя работа!<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е човек, отдал целия си досегашен живот на изкуството, да се отдели напълно от него? Защото творческото мълчание, за което намекнахте, че вероятно предстои за вас след този последен театрален проект, провокира такива въпроси&hellip;</strong><br /> - Доста практикуващи изкуство са по-отдалечени от него, отколкото когото и да било друг. Не съм говорил за напълно отделяне, имам започнати сценарии за кино по книгата на майка ми &bdquo;Ние, негероите&rdquo; и по книгата на Атанас Москов &bdquo;Роб се връща&rdquo;. Имам и отдавна готови театрални текстове.<br /> <br /> <strong>- Съдържа ли обаче нотка на разочарование това ваше решение? Немалко от колегите ви изразяват искрено възмущение, огорчение &ndash; от това, което /не/ се случва в българската култура&hellip;</strong><br /> - &bdquo;Пожелавам ви труден живот - пише Збигнев Херберт - само той е достоен за артиста!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Наскоро споделихте: &bdquo;В моето изкуство няма послание и в изкуството по принцип не трябва да има послание&rdquo;. Факт е, че схващанията досега са били все в обратната посока. И интересно в такъв случай как искате хората да разбират вашето изкуство? </strong><br /> - Банално е отново да говорим за разликата между рационалното и емоционалното възприемане на изкуството. Братя Тавиани казват &bdquo;Не сме пощальони, че да разнасяме послания!&rdquo;. Послания има само в басните. Макар че всички ние тайно харесваме щуреца, не мравката&hellip; <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Tedi_vatre2.JPG" alt="Tedi_vatre2.JPG" align="baseline" width="520" height="330" /><br /> <strong>&quot;Улицата&quot; (2015)<br /> <br /> - Може би сатиричното надделява над прозаичното и в живота, не само в &bdquo;Улицата&rdquo;? Но пък с нея не сте имали тези проблеми, които са се случили преди време с постановката ви &bdquo;Фантасмагории&rdquo;, където атакувахте &bdquo;бездарността, тъпащината и социализма&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Сатиричното никога не ме е интересувало! Особено що се отнася до социализма. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Там ползвах подигравката</strong></span><br /> <br /> Сатирата все пак е някакъв вид уважение, а така нареченият от група престъпници &bdquo;социализъм&rdquo; не заслужаваше такова. <br /> <br /> <strong>- Но самият вие вече рядко &bdquo;излизате на улицата&rdquo;, променили сте нещо в себе си?</strong><br /> - Имам пареза на левия крак и посттравматични увреждания след ужасна катастрофа в Германия. Не мога да стоя повече от 3 минути прав.<br /> <br /> <strong>- Може ли културата изобщо да се измери по ръст? Или днес по-често става дума за&hellip; халтура?!</strong><br /> - Халтура имаше преди! Но тогавашните халтураджии се срамуваха от дейността си и се оправдаваха пред приятели и колеги. Днес тези, които практикуват някаква нова мутация на халтура, се гордеят. <br /> <br /> <strong>- Някои от емблематичните имена от старата &bdquo;Улица&rdquo; не участват сега в новата &ndash; Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Камен Донев... Защо? Но ги виждаме редовно в &bdquo;Комиците&rdquo; - шоу, за което неведнъж сте се изказвали неласкаво&hellip;</strong><br /> - Това заключение ли е или въпрос?<br /> <br /> <strong>- Предвид това, че преди време бяхте споделили в интервю следното: &bdquo;Много преди &bdquo;Комиците&rdquo; Христо Гърбов игра при мен деликатно и поетично &bdquo;Сирано дьо Бержерак&rdquo;. Игра по същия начин и Ромео. В &bdquo;Улицата&rdquo; импровизираше, &bdquo;дрогиран&rdquo; от мен. А в &bdquo;Комиците&rdquo; и навсякъде другаде произнася написан от някого текст. Същото прави и Кръстю Лафазанов. Ползват ги като &bdquo;четци&rdquo;. Навярно това е част от причината точно тези имена да липсват в състава на днешната &bdquo;Улица&rdquo;?</strong><br /> - Не е! Освен това те присъстват - има около час прожекции на епизоди от старите &bdquo;Улици&rdquo;. И нека се изясня &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не съм се отказал от тях, те отказаха да участват</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Крият си произхода&rdquo;. Гузни са от таланта си. За тяхно неудобство, ще ги запомнят най-вече от това, което са правили при мен. Благодаря им, че, играейки другаде, те остойностяват работата ми.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Tedi_vatre.JPG" alt="Tedi_vatre.JPG" align="baseline" width="520" height="346" /><br /> <strong><br /> - Наскоро в един интернет форум прочетох следния коментар за работата ви: &bdquo;Неговите творби работят на принципа: &bdquo;Мъдрецът сочи Луната, но Глупакът гледа пръста му&rdquo;. Какво мислите за това?</strong><br /> - Ще помисля известно време и ще ви кажа. Доколкото знам, този израз е стара арменска поговорка и важи за всички сочещи и гледащи. Бих искал да посоча на някого тъмната страна на луната, но все още не съм успял. Според мен мъдрецът не сочи, той само вижда. Глупакът сочи, смятайки, че е видял нещо.<br /> <br /> <strong>- И за финал &ndash; още ли сте влюбен в логиката на абсурда, както сте споделял в друг разговор?</strong><br /> - Не съм влюбен, а съм женен за нея. А един &bdquo;брак&rdquo; винаги може да бъде разтрогнат.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>............................................<br /> ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Режисьорът Теди Москов е роден в София на 7 октомври 1960 г. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ и специализира драматична в &bdquo;Академия Дарте Драматика&ldquo; в Рим през 1992. Основател и режисьор на театър &bdquo;Ла Страда&ldquo;. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от култовото телевизионно шоу &bdquo;Улицата&ldquo;, отличено със &bdquo;Златна роза на критиката&rdquo; в Монтрьо през 1996-а. През 1995 г. започва да поставя пиеси в немски театри, сред които: &bdquo;Сирано дьо Бержерак&ldquo; в Хамбург, &bdquo;Спящата красавица&ldquo; в Щутгарт, &bdquo;Кралят елен&ldquo; в Дармщат. През 2002 г. заснема игралния филм &bdquo;Рапсодия в бяло&ldquo;, а през 2006-а - документалния &bdquo;Преводачката на черно-бели филми&ldquo;. Режисьор е на постановките &quot;Мармалад&quot;, &quot;Майстора и Маргарита&quot;, &bdquo;Хубавото лошо време&ldquo;, &quot;Пътува Одисей&quot;, &quot;Комедия на слугите&quot;, &quot;Сирано дьо Бержерак&quot; и др.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />