Остана само песента, а батареята я няма…

<em>&bdquo;Става ли от това държава&rdquo; - може да бъде новият предмет за изучаване в часа на класния. Заедно с вероучението. Задължително! Щом се учим от г-н Запада, нека си припомним. В г-жа Британия има стародавно правило: &bdquo;Не може да искаш да управляваш държавата, колонията, кметството, щом не можеш да управляваш семейството си&rdquo;. А вижте в милата ни държавица. Единак до единака, моя майно льо, премиер до президента... Дават пример къмто вън и навътре, на младо и не толкова. А най-видният сред банкянци отиде в моя край, аз съм земляк на президента, и отсече &bdquo;Държавата е обран бостан&rdquo;. Преди това си каза програмния девиз за българите &bdquo;лош материал!&rdquo;. А ние си го гледаме и си му се радваме. Като агънца!</em><br /> <br /> Малко отдалече започнахме с примерите. Те са, знае се, безчет, безброй и безкрай. Но когато неотдавна Негово Превеличество Б. Банкянски се развърша най-компетентно да раздава оценки и присъди за армията, някой от пагонлиите трябваше да се защити! &bdquo;Купували са кораби без оръжие, самолети без ракети...&rdquo; А кои са тези, дето са купували трето поколение, втора ръка на &bdquo;Дръзки&rdquo;, учебни &bdquo;Пилатуси&rdquo; с перки и никому ненужни &bdquo;Спартани&rdquo;! Те не са на Марс или на Луната. Знаем и имената. Съдете ги!<br /> <br /> Мое е определението, казвал съм го и друг път. Българската армия бе реформирана, редуцирана и разтурена от ония, които тя създаде &ndash; генералите и началниците на Генералния щаб, лампазлиите и лакеите на Луджев, Валентин Александров, Сталийски... Които си го връщаха за предишни обиди и амбиции. Единствен в цялата армия армейски генерал Любен Петров отказа на Вальо Казака да преподпише заповедта за уволнение на хиляди старши офицери. Но следващият &ndash; генерал Тотомиров, клекна. И всички след него. В защита на армията те заставаха... след уволнението им. Докато преди това прилагаха тактиката &bdquo;спасяване поединично&rdquo;! Баста.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ранено ехо ехото зове</strong></span><br /> <br /> Но аз съм артилерист и ракетчик. Понакуцвам в пехотата и авиацията. За тях молебен, помен и панихида най-добре &bdquo;служи&rdquo; един военен журналист във в. &bdquo;Преса&rdquo;. Моята горестна гордост е &bdquo;Богът на войната&rdquo; и неговият продължител Ракетните войски. Ако бях Пеньо Пенев, щях да тръбя &bdquo;Какъв живот живяхме ний, когато се наливаха основите!&rdquo;. И заедно с танкисти, свързочници, разузнавачи... се захласвахме до прегракване по &bdquo;свойта конна батарея&rdquo;. А поетът на армията полковник Евстати Бурнаски само след една година офицерска служба в артилерийското отделение в Разлог остави най-красивите стихове: &bdquo;Поискай, приятелю &ndash; аз пак ще изпея, за онзи точен ураган... И в дългата артилерийска зима, ранено ехо, ехото зове... Остана само песента, а батареята я няма!...&rdquo;<br /> <br /> И през тази година ракетчици и артилеристи, предимно запасни и резервисти, и в шепа събрани платени професионалисти, се опитаха да отбележат празника си &ndash; 11 март. Получи се най-мизерният, най-невзрачният, най-тъжният, най-нещастният празник през последните десетина години. <br /> <br /> А каква история, какъв хъс, каква страст и въодушевление бе. Най-напред Боримечката на раменете си изнася &bdquo;топчето&rdquo; над Клисура и се провиква &bdquo;Хора, бре...&rdquo;. Сетне на историческата Шипка огневи позиции заемат &bdquo;Кръглата&rdquo;, &bdquo;Централната&rdquo;, &bdquo;Планинската&rdquo;... батареи.<br /> <br /> Осигуряват победата на &bdquo;волинци&rdquo;, опълченци и &bdquo;радевци&rdquo;. И остават на вечна стража на историческия връх. Редом с костите на канонирите в криптата на храм-паметника в гр. Шипка. Останалите руски оръдия ведно с разчетите стават начало на нашата артилерия. <br /> <br /> Седем години по-късно при Сливница, а още по-късно и при Одрин пак оръдията разтурят рахата на чалмалиите на Шукри паша. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ракетен романс за ДАНС</strong></span><strong><br /> </strong><br /> Странно е, изключително неочаквано и на пръв поглед нелогично, че след като изнудват България да унищожи Ракетните си войски, САЩ нехаят за останалия ракетен дивизион &bdquo;Точка&rdquo;, с тактическо предназначение, известен и като &bdquo;малките СС-23&rdquo;. Казват, че с такава ракета е убит небезизвестният генерал Джохар Дудаев. Когато е с голяма група офицери, някъде в полето на поредното учение, го извикват да говори по радиостанцията. И за да не бъде чут от останалите разговорът, генералът се отдалечава от другите. Там е уцелен с &bdquo;Точка&rdquo;. Това наименование е най-точното. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>При втория си боен пуск на 26 октомври 1999 г. Старозагорският Втори ОРДн улучва колчето, обозначаващо целта. С една дума, снайперски ракетен дивизион</strong></span><br /> <br /> И още малко &bdquo;пикантен сос&rdquo;. След като падна всякаква секретност, след като дивизионът &bdquo;Точка&rdquo; участва на гергьовския парад, след като са излезли доста книги и стотици статии, предавания, публикации във всякакви медии, на тържественото отбелязване на 20-годишнината на дивизиона, с участието на всеки пожелал и демонстрация на действия, служител на ДАНС отнема фотоапарата на един от присъстващите. Пълен шаш. Но ДАНС винаги си е ДАНС.<br /> <br /> Сред военните има и такъв термин &bdquo;нарастване на обстановката&rdquo;. Пак там, малко преди отнемането на фотоапарата, мустакат спец смигва на журналист &bdquo;Не ни споменавайте никъде...&rdquo;. И завесата пада, &bdquo;Точката&rdquo; повече я няма. Местен плодовит, щатен на армейския официоз журналист редовно ръфа полите на единствения днес артилерийски полк. Какви &bdquo;мастърси&rdquo; били тамошните гаубичари, оръдейци, противотанкисти... Цончо, нали по щат там е и &bdquo;Точката&rdquo;? Като че е нужен екстрасенс. Какво въобще става там?<br /> <br /> А неяснотата дава криле на догадките. Първата и най-вероятна сред тях е, че срокът на годност на техниката и ракетите отдавна е изтекъл. Получени са в дивизиона на 30 януари 1988 г. И оттогава не са провеждани никакви регламентни проверки. Има слухове и спорове за разхерметизирани &bdquo;изделия&rdquo; и прочее... <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Фалирало ракетно формирование</strong></span><br /> <br /> От &bdquo;Анюво&rdquo; време Министерството на отбраната е известно като най-голямото търговско дружество. Там всичко е за продан: имоти с отпаднала необходимост, гаубици, танкове... Ето заглавие в централен всекидневник от края на март т.г. &bdquo;Военните продават ракетен катер&rdquo;. Поредният ни военен министър от &bdquo;военна музика&rdquo; може да не разбира, но не и от келепира. И пак от най-високо място при поредния разговор за дивизиона &bdquo;Точка&rdquo; известен нагаждач с вече свалени лампази се провиква като на търг &bdquo;Продадени...&rdquo;<br /> <br /> Съвсем резонно и реално е. Преди да бъдат нарязани, тогавашният началник на Генералния щаб, по свидетелства от тогавашния зам.-министър на въоръжението и техниката, иска ракетите да бъдат продадени. Сетне, естествено, отрича. Но това напоследък е всеобща практика. На най-високо ниво. Ето как се издига низостта. Нито сан, нито съвест може да бъде пречка пред подлостта и парите. А бивш първи зам.-началник на ГЩ ми пошепна на уше: &bdquo;Щом търсиш кой унищожи ракетите, трябва да знаеш, те отдавна не са в България!&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Такава е, братко, картината днес&rdquo;, лаконичен е отново поетът Евстати Бурнаски. И заключава: &bdquo;Повярвай, приятелю, аз вече се плаша, че всичко наопаки става у нас&rdquo;. Същите хора, които при лошия тоталитаризъм си живееха като Симеончовци, днес на поразия псуват по всичко и най-напред по себе си. В угода на новите си господари. Прехласват се по &bdquo;способността на Българската армия да изпълни конституционното си задължение&rdquo;... Без кораби и самолети! Без артилерия и ракети! Ама с... Нататък го знаем. Напоследък свещениците са на мода. Една литургия, тогава, съвсем ще пасва!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Полк. Димитър КОПРИВЛЕНСКИ, <br /> артилерист и ракетчик от запаса</strong><br /> <br />