Стана ми криво заради Кичка Бодурова, защото тя разчиташе на моята песен на "Бургас и морето". Имам притеснение за нея сега…
<em>На 28 май тази година композиторът Развигор Попов стана на 75! Той е съпруг на една от най-обичаните български певици на 80-те и 90-те години &ndash; Мими Иванова. За първи път след толкова години белокосият хитмейкър реши да сподели повече от сериозно и първо при нас две неща &ndash; настоящата си мечта и дългогодишната вина, която носи пред съпругата си Мими Иванова&hellip;</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Razvigor_vatre1.JPG" alt="Razvigor_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="466" />- Станахте на 75! И май сте все така весело момче&hellip;</strong><br /> - (смее се) Дано да съм точно това момче! В много напрегнат момент посрещнах този си рожден ден. Тъй като той беше на 28 май, от 24-ти нататък имахме толкова много работа, че нямаше време за друго. С Мими работим с много деца в школата, отделно вече втори сезон работим с един детски музикален театър към театралния колеж &bdquo;Любен Гройс&rdquo;. Беше голяма лудница! И някак между другото посрещнах и рождения си ден. А се сетих, че все пак 75 си е една полукръгла годишнина, събрахме се в тесен кръг близки хора. За повече нямаше време. Но няколко дни преди рождения ми ден &ndash; на 24 май, министърът на културата Вежди Рашидов ни награди &ndash; мен и Мими, с годишните награди &bdquo;Златен век&rdquo;. Имаше много поети, писатели, режисьори, но от нашия бранш бяхме само ние и колегата Стефан Диомов.<br /> <br /> <strong>- Скоро мина и фестивалът &bdquo;Бургас и морето&rdquo;, след който обаче Кичка Бодурова изрази силно възмущение спрямо журито, тъй като песента й &bdquo;Там&rdquo; не беше допусната до финал. А автор на песента сте вие&hellip;</strong><br /> - Аз си харесвам песента, но, знаете ли &ndash; истината е, че никой не може да даде обяснение защо и какво е станало. Те гласуват с точки, като всеки класира определена песен с определен брой точки, и накрая, като се сумират, се подреждат и песните. И се одобряват до 12-а, оттам-нататък са отпадналите. Тази година е имало много песни и журито, доколкото разбрах, е било притеснено, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>защото не са имали време да ги изслушат изцяло&hellip; </strong></span><br /> <br /> Слушали са само в началото, повърхностно. Аз съм бил също в такова жури, знам как се получават тия работи. Не мога да обвинявам никого за това &ndash; просто се е случило. Песента е получила по-малко точки, това е. А възмущението на Кичка го разбирам, с нея сме освен колеги, и много добри приятели. Стана ми е криво, защото тя е разчитала на тази песен. Въпреки че лично аз от край време донякъде съм се дистанцирал от такива конкурси.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Навремето, когато бях по-млад, взех всички възможни награди на всички престижни конкурси &ndash; и в България, и в чужбина. Имам и &bdquo;Златният Орфей&rdquo; за цялостно творчество, какво ли не&hellip; А на &bdquo;Бургас и морето&rdquo; дори сме изнасяли два рецитала &ndash; като почетни гости. Нямам вече кой знае какви амбиции. Сега даваме път на младите. И, изглежда, че журито е имало и такава нагласа &ndash; ако са обсъждали да допуснат повече младите певци, но преди всичко изпълнители, не толкова автори. Ако са решили така, това е вече техен проблем, аз не мога да им се бъркам. За мен не е станало кой знае какво&hellip; само донякъде ми е криво заради Кичка.<br /> <br /> <strong>- От думите на Кичка Бодурова става ясно, че тя обвинява журито &ndash; Митко Щерев, Стефан Димитров, Орлин Горанов и Дани Милев, в тенденциозност&hellip;</strong><br /> - Не знам&hellip; Всички тези хора са ми и колеги, и приятели, така че каква тенденция може да има?! Но ще ви кажа следното &ndash; самият аз много пъти досега съм участвал в журита и съм наясно с това, че едно жури не може да даде на всички награда, не може да допусне всички. Просто трябва да има една градация. Обаче много често се случва така, че някой заслужава много голяма награда, но не му я присъждат. Дори ми се е случвало, когато стане точно така, да си кажа &ndash; край, не искам повече да съм в тези журита, защото винаги има някакъв конфликт, нещо става, някой е недоволен. И аз ги разбирам колегите. И не бих допуснал, че те са направили нещо тенденциозно.<br /> <br /> <strong>- Конфликтите обаче не се случват само когато ги има фестивалите, конкурсите &ndash; май конфликтността и разочарованието се очертават като обща тенденция в музиката, изобщо в изкуството в последните години&hellip;</strong><br /> - Права сте за това, за съжаление&hellip; Така сме и ние донякъде с Мими, но продължаваме да работим с децата и това ни тонизира, това ни крепи. Може би не винаги положението е чак толкова плачевно. Да, има ги неприятните примери, тежките, трудните моменти&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>труден момент изживява сега Боре Гуджунов</strong></span><br /> <br /> Но кой колкото можа, помогна &ndash; и продължават да помагат. Но за здравословното състояние на Борис Гуджунов е виновна една самолетна катастрофа, случила се далеч, далеч във времето, през 1971 г. Тогава той получи диабет вследствие на силния стрес&hellip; <br /> <br /> Имаше и висок дух, но доскоро, някак физически отпадна. Но той е една голяма звезда! Толкова симпатично момче и колега!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как се запазват приятелствата във вашата гилдия?</strong><br /> - О, има ги, пазим си приятелствата с всички колеги. Всеки път, когато ги виждам, съм радостен. Последно ей сега се събрахме &ndash; на промоцията на &bdquo;Ритон&rdquo;, видяхме се с много колеги, поздравихме се. Бяхме заедно и със Стефан Димитров, с когото сме астрални Близнаци. Никога не сме си мислели да се конфронтираме, или да правим нещо, което да ни разединява. Или може би просто аз съм си такъв човек &ndash; гледам на всички като на приятели. Гледам света откъм розовата му страна. Преди всичко не се взимам на сериозно и може би точно това ми дава увереността, че ще намеря във всеки човек нещо добро. Аз разбирам приятелите като хора, на които можеш да разчиташ, когато си в нужда. Имал съм толкова много случаи и поводи, в които да разчитам на тези мои приятели. По същия начин е и Боре Гуджунов &ndash; колкото пъти сме се засичали някъде, съм му услужвал, с каквото мога. Единственото ми притеснение сега е за Кичка, пак се връщам на &bdquo;Бургас и морето&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Притеснение заради силната емоция в нея ли?</strong><br /> - Донякъде и за това, да&hellip; Защото тя дойде от Щатите не само заради моя рожден ден, но и за да участва в &bdquo;Бургас и морето&rdquo;, като разчиташе, че ще бъде една от финалистките. Подготви с огромно желание и мерак тази песен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И остана разочарована</strong></span><br /> <br /> Но това наистина не е повод чак до такава степен да е възмутена&hellip; Сега аз съм се захванал и това лято ще напиша още песни за Кичка!<br /> <br /> <strong>- Наскоро говорихме и със съпругата ви Мими Иванова &ndash; тя ми сподели, че в живота си досега сте имали много възможности да живеете, и творите, извън България, но все пак сте останали в България, защото сте &bdquo;едни големи глупави патриоти!&rdquo;</strong><br /> - Мими твърди, че е голям глупав патриот?! (смее се) Не сме глупави, само сме големи патриоти. В онова време с нея наистина имахме тези възможности, защото тогава много малко българи, почти никой, не можеше да отиде, да си сключи договор и да работи на Запад, независимо от професията. <br /> <br /> Единствено ние, музикантите, бяхме много привилегировани в това отношение. И получавахме много добри хонорари, от които давахме сравнително малък процент на държавата. И тогава наистина сме щели да бъдем големи глупаци, ако си бяхме представили как ще станем невъзвращенци&hellip; такива хора ги и преследваха. А ние имахме възможност винаги, когато пожелаем, да излизаме &ndash; бяхме търсени, едни от най-добрите изпълнители, ценени на Запад. Просто нямаше проблем да отидем, да поработим там, пък после да се върнем в България и да похарчим валутата. Останахме си патриоти! Помня, че тогава обикаляхме всяка година необятния още Съветски съюз, където бяхме любимци на публиката. Албумите ни се продаваха в огромни тиражи и правехме всяка година поне по едно турне там. За щастие живяхме в едно такова време, в което донякъде реализирахме това, за което сме си мечтали&hellip; Сега за младите е много по-трудно.<br /> <br /> <strong>- Споделяте ли в такъв случай общия тон на колегите си музиканти, които от известно време насочиха фокуса на общественото и медийното внимание върху пенсиите, които не получават?</strong><br /> - По закон би трябвало да се внасят едни осигурителни вноски, които ние сме си внасяли&hellip; Лошото е, че темата се разду толкова много, че се разми. Хубаво е, че ме питате сега, защото наистина съм чел какви ли не коментари &ndash; от типа &bdquo;ааа, те като не са си внасяли и осигурявали, сега затова не получават&rdquo;. Не, напротив! Внасяли сме си, и то много повече! Ние се водехме свободно практикуващи, на хонорари, и задължително ни удържаха до 30 % данък обществено осигуряване. За съжаление по закон архивът се пази до 5 години, след което се унищожава. И тъй като никой от нас не си е дърпал тези сметки за хонорарите, за да ги запази и представи сега, се получава крайно неприятно. Дори в съда не разполагаме черно на бяло с никакъв документ &ndash; а ни е удържано години наред, при това много, много пари! Затова са ни ниски пенсиите, много под минимума&hellip; какво да правим&hellip; Пенсионират ни по най-ниска категория &ndash; поне това можеха да оправят. Да ни вдигнат категорията, като на танцьорите и балерините, например. Нас ни водят така, както водят най-ниската възможна категория &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>като един уличен метач!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Звучи тъжно&hellip;</strong><br /> - Наистина е тъжно&hellip; И изглежда, че има заинтересовани хора, които се боят да го направят, за да не предизвикат общественото мнение, особено сега &ndash; преди избори&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Razvigor_retro_tsvetna.JPG" alt="Razvigor_retro_tsvetna.JPG" align="baseline" vspace="0" width="520" height="385" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1976 г. Развигор Попов (първият от ляво на дясно) с рокгрупа &quot;Старт&rdquo;</strong></span><strong><br /> <br /> - Все политически причини изникват като център в различните ситуации, така се оказва май? А мисленето за живота все се тика на заден план&hellip;</strong><br /> - Много сте права в това отношение, но и малцина дръзват да го кажат директно. И с това наистина ме провокирате да кажа, че животът не само на Боре Гуджунов, не само на нас или на музикантите, а на всички български пенсионери, е застрашен! Малък процент от тях са привилегировани и ще взимат над 1000 лв. пенсия. Масата обаче, българският народ, е ощетен! Между 100 и 300 лв. &ndash; това е реалността! Е, кажете ми, това не е ли геноцид!? И ние не се разграничаваме от масата пенсионери в България, защото сме същите.<br /> <br /> <strong>- А не са ли именно пенсионерите по света тези, които само чакат да станат такива, за да направят своите мечтани екскурзии, околосветски пътешествия &ndash; като вид награда за дългогодишното трудене? А у нас говорим за оцеляване!</strong><br /> - Даже за ръба на оцеляването! Попадал съм много пъти в работата си на такива круизни кораби, на които 99 % от публиката, пред която свиря, са пенсионери &ndash; от САЩ, от Австралия, от Англия, от Германия&hellip; Това, което казвате, е самата истина. Тези хора наистина си гледат кефа и се разхождат из целия свят. Но при тях пенсионната система е много силна &ndash; човек има възможност, освен да има своята държавна пенсия, да се осигури и за втора. Тук и ние навремето направихме такъв опит &ndash; да си внесем застраховка за пенсия в ДЗИ. Но деноминацията направи така, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пенсията ни да е&hellip; 2 лв.! </strong></span><br /> <br /> А бяхме дали пари, колкото за една гарсониера тогава!&hellip; Инфлацията ни изяде парите, това е. <br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви учеше, а сега живее и работи в Германия &ndash; не сте ли мислели с Мими да отидете при нея, в една по-уредена система?</strong><br /> - Знаете ли, аз често ходя до Лондон &ndash; свиря в един клуб и имаме възможност и там евентуално да емигрираме. Но представете си&hellip; аз съм вече на 75 години, всичко ми е тук, в България, свързани сме с всичко тук. Не бихме си оставили тази работа с децата сега, която ни изпълва живота &ndash; не е въпросът в това да изкараш едни такива мързеливи старини, в които всичко да ти е наред и да обикаляш само света. Е, то и това е хубаво, но все пак работата е тази, която запълва ежедневието на човек &ndash; и му пълни и живота донякъде. Това да имаш работа е много важно! <br /> <br /> Ще ви призная обаче, защото разговорът наистина е откровен, че с Мими сме си говорили за това как някой ден може да останем да живеем при дъщеря ни в Германия, където всичко е уредено&hellip; Но има и друго &ndash; ние все пак сме в Европа, а Европа е едно голямо село. Стана така, че Германия вече не е на другия край на света, ако мога така да се изразя. Комуникациите се развиха дотолкова, че се чувстваме по-сближени дори и с отдалечени точки на картата. С дъщеря ни се виждаме често &ndash; дали ние ще отидем, дали тя ще дойде, както ще стане сега, това лято. Е, не мога да скрия, че съжаляваме принципно за това, че детето се откъсна от родината си и отиде там, заживя там, взе си немско поданство и се чувства по-добре. И не би искала вече да се връща в България. Нейно право на избор&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Razvigor_retro.JPG" alt="Razvigor_retro.JPG" align="baseline" width="520" height="361" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Мими и Развигор като млади и във вихъра на популярността</strong></span><strong><br /> <br /> - &bdquo;Аз доброволно съм се поставил в сянката на Мими&rdquo;, ми споделихте преди година. Лесно ли се живее с такъв избор?</strong><br /> - Да, вярно е това. Истината е, че аз съм задължен на Мими, защото когато свързахме съдбите си, живота си и работата си, тя вече беше звезда като солова певица. И когато дойде с нас, с групата, аз сякаш тогава унищожих името Мими Иванова като солист! <br /> <br /> Създадох ново име &ndash; Мими и &bdquo;Старт&rdquo;! И това е моята голяма вина пред нея &ndash; че направих от нея нещо ново. И в онзи момент аз съзнателно направих този избор &ndash; да застана зад кулисите, да бъда в сянка. Да се скрия и тя да бъде моето лице, човекът, който ме представлява. Затова и ако ви е направило впечатление нашите песни не могат да се изпълняват от солисти &ndash; други изпълнители &ndash; винаги трябват много гласове, да има група. В този смисъл аз наистина винаги и с удоволствие съм оставал в сянката на Мими!<br /> <br /> <strong>- Но тя едва ли чувства като ваша вина този период от живота и кариерата си?</strong><br /> - Разбира се, решението ни тогава бе колективно&hellip; Но аз самият го чувствам по този начин. Може би от дистанцията на времето това осмисляне продължава да е факт в мен. Наистина Мими е лицето, но пък аз съм двигателят на това, което представляваме като двойка, като тандем. Имаме си симбиозата, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>въпреки че и често се караме </strong></span><br /> <br /> но и едното, и другото е нормално.<br /> <br /> <strong>- От тази ваша съвместна усмихнатост, която познаваме, е трудно човек да си представи какво е скарването?</strong><br /> - (смее се) Ооо, ако ни видите как спорим например в работата &ndash; около музиката на някоя песен, ще се хванете за главата! Но точно тези спорове се оказват най-градивни, защото след тях винаги има резултат. И слава Богу, че ги има, защото ако престанат, човек се отпуска, а не трябва. Мими е тази, която по-често спори с мен &ndash; и съм й благодарен и за това, защото аз иначе съм малко импулсивен, случва се понякога да претупвам нещата, едно да приключа, пък да мина на следващото &ndash; пък тя, като перфекционист, по някой път се задълбава в определени подробности, които изграждат цялостната красота на крайния резултат, към който се стремим и двамата. Затова съм й страшно благодарен! Наистина може би ако не беше тя, аз нямаше, ние нямаше да имаме успехите, които сме имали навремето. Защото напоследък сме прекалено отдадени на работата си с дечицата и някак си зарязахме нашата традиционна работа. Но май и не ни се занимава много с това &ndash; по ни е интересно другото.<br /> <br /> <strong>- Някога преди години Мими сама признава, че е била &bdquo;пагубно влюбена в Емил Димитров&rdquo;, той е бил неин идол&hellip; Попитах я дали това не е предизвикало ревност у вас, а тя отвърна, че &bdquo;тогава и двамата удържахме, не сме се ревнували, защото иначе в никакъв случай нямаше да сме семейство&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Със сигурност&hellip; Ревност не е имало. С Мими сме били през цялото време все по сцените и дори в периодите, когато сме били най-търсени и сме имали най-много публика, сме наблюдавали наистина вманиачени тийнейджъри, които някак задочно се влюбват в някоя си звезда. Те си я представят, изграждат образа в съзнанието си и нищо друго не съществува. Аз се радвам на такива хора, но и знам, че всичко това е временно. Един период, който трябва да изживеят всички момичета и момчета. По същия начин и Мими се е влюбила в Емил Димитров, той е бил нейният идол. Но и си заслужава &ndash; беше такъв красавец, очарователен, артистичен! В първите три години от кариерата му работехме заедно. Но това, което изградихме като взаимоотношения с Мими, всъщност е много просто &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>доверие и компромис</strong></span><br /> <br /> Две думи. Както и старата българска поговорка &ndash; търкулнало се гърнето, намерило си похлупака!<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_24/Razvigor_kiss.JPG" alt="Razvigor_kiss.JPG" align="baseline" width="520" height="356" /><br /> <span style="font-size: x-small;">Мими и Развигор &ndash; една красива любовна история &ndash; и на сцената, и в живота<br /> </span><br /> - В тв гостуване миналата година Мими си пожела в ефир внуче! Какво е положението сега?</strong><br /> - Същото като тогава (смее се). Дъщеря ни чу тогава по скайп, ама нещо&hellip; може би още не си е намерила похлупака. Гърненцето не си е намерило похлупака, като се е търкулнало (смее се). Това е Божа работа!<br /> <br /> <strong>- Вие имате син от първия си брак &ndash; Пепи Попов от група &bdquo;Атлас&rdquo;, който е автор и на легендарната песен &bdquo;Кукла&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Да, Пепи е автор на тази песен. Любима българска песен. От него имам и едно внуче, което много обичам, но това не ни пречи с Мими да очакваме и още едно &ndash; от дъщеря ни. <br /> <br /> Но пък аз очаквам и от Мими, тоест тайничко се надявам, да продължи да пее&hellip;<br /> <br /> <strong>- А!? Защо го казвате така?</strong><br /> - Ами защото толкова много неща прави, заела се е с какво ли не и&hellip; някак не й остава време да пее. Забрави да пее! И се надявам до моята кръгла годишнина с нея все пак да успеем да направим нещо ново. За пръв път го споделям това и пред вас. Много ми става приятно, когато чуя гласа й вкъщи, пускам си записи. Дано да запее отново!&hellip;<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кичка Бодурова скочи срещу журито на &bdquo;Бургас и морето&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Още преди старта си, и тази година конкурсът &bdquo;Бургас и морето&rdquo; не мина без конфликти и скандали. Този път недоволство публично изрази Кичка Бодурова, обвинявайки директно Митко Щерев, Стефан Димитров, Орлин Горанов и Дани Милев в тенденциозност. <br /> <br /> Според нея песента й заслужавала да бъде сред финалистите, но журито не я харесвало. Ето какво написа тя в личния си профил във Фейсбук: &bdquo;Отново в Родината и за кой ли път - сблъсък с хора без съвест, злоба и непрофесионален морал. &quot;Компетентно&quot; жури и специално поставен председател Митко Щерев на фестивала &quot;Бургас и морето&quot; не хареса песента на Развигор Попов, която аз изпълнявам и не я допусна да стигне до фестивала, до тази сцена, на която аз всяка година имам концерти и мои фенове идват от всички краища на страната. Предполагам,че нивото на останалите песни трябва да е много високо. Дано някоя от тях се запее и след фестивала! Пожелавам им успех!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Подготви Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">..................................<br /> Б. ред. Интервюто е взето дни преди смъртта на големия Борис Гуджунов<br /> <br /> </span><br type="_moz" /> </strong><br />