Марияна Добрева: 27% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства!

<em>Марияна Добрева е психолог-консултант, член на Управителния съвет на &ldquo;Асоциация Aутизъм&rdquo;. Тя е и общински съветник в Павликени, като работи и на местно ниво за превенция на психичните заболявания. Един от синовете й, вече 27-годишен, е с лека форма на аутизъм. Ето какво сподели от личния си опит Марияна Добрева:</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Добрева, по какво разбрахте, че синът ви е с аутизъм? </strong><br /> - Отне ми много време, за да стигна до специалистите, които да сложат точната диагноза на сина ми. Беше диагностициран на 7 години. Аутизмът е състояние, но фигурира и като заболяване в международната класификация на болестите като генерализирано разстройство на развитието. Имах притеснения, че нещо не е наред със сина ми, още когато беше 3-годишен. Той проговори по-късно, липсваше очният контакт при общуване и вниманието му се приковаваше от въртящи се предмети, от някаква движеща се техника. В детската градина не си играеше с децата, а стоеше отстрани. Макар че постепенно свикна с тях. Притеснявах се после дали ще издържа по време на обучението в училище. Но неговата форма на аутизъм е по-лека и той издържаше цели часове. <br /> <br /> <strong>- Кой ви даде професионална диагноза?</strong><br /> - Питах мои познати лекари, те се обърнаха към други свои колеги. Така стигнах до един консултативен кабинет към Медицинска академия. Там синът ми беше диагностициран от проф. Меглена Ачкова - един от първите психиатри в България, които знаеха какво е аутизъм, заедно с психиатъра Стефан Командарев - сега известен филмов режисьор, и психоложката Хариета Емануилова Манолова. <br /> <br /> Това беше преди 20 години. Оказа се лека форма на аутизъм. Като майка веднага попитах какво може да направя за детето си. За съжаление, в света не е открито лечение. Оттогава започнах да ровя за информация. Имам и друг син, който завърши висшето си образование и докторантура в САЩ. Оказа се, че в неговия инженерен институт има цяла стена с книги и дискове за аутизма. Там хората наистина разполагат с информация по проблема и всеки втори знае какво е аутизъм или има познати с този проблем. А у нас родителите на дете с какъвто и да е проблем трудно стигат до точната информация и не знаят какво да правят след диагностиката. <br /> <br /> <strong>- Как се създаде &ldquo;Асоциация Аутизъм&rdquo; и как тя помага на децата и възрастните с този проблем?</strong><br /> - Участвах през 2003 г. в едно телевизионно предаване, посветено на аутизма. След предаването се обадиха много хора, които припознаха аутизма като проблем на децата си. Четири месеца по-късно направихме сдружение на родители - &ldquo;Асоциация Аутизъм&rdquo;. Първата ни работа беше да разпространим информация за това състояние. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Беше голяма борба </strong></span><br /> <br /> да пробием в медиите. През 2007 г. в София създадохме първия център за работа с деца аутисти в България: Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с проблеми от аутистичния спектър, намира се на бул. &ldquo;Стамболийски&rdquo; 168. Веднага се запълни неговият капацитет от 40 места. Чрез различните терапевтични програми там екип от специалисти развиват възможностите на децата за автономен живот и за справяне в социална среда. <br /> <br /> През 2011 г. центърът се разшири с нови три зали за младежи с аутизъм над 18 години, с което капацитетът се увеличи с 20 места. Това се случи с подкрепата на Столичната община. С нейна помощ предстои скоро и откриването на нов Дневен център за деца с разстройство от аутистичния център в кв. &ldquo;Лозенец&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво трябва да знаят родителите на дете аутист?</strong><br /> - Те трябва да се съобразяват с неговите дефицити, да осъзнаят света на детето, да разбират състоянието му, за да може да имат по-добър контакт с него. За това са необходими специфични знания и безусловна любов. Така и детето ще получи необходимите грижи и подкрепа, ще се насърчи развитието му. Аз лично бях учителка, когато разбрах за аутизма на сина ми. Но се захванах с частен бизнес, за да мога да финансирам развитието на моя син с помагала и с частни занимания. После завърших магистратура по психология, имам квалификация за психолог-консултант, учих и 4 години позитивна психотерапия. Така добих компетенцията да работя с родители на деца с увреждания и с аутизъм.<br /> <br /> Ако искаме ефективна превенция на психичното здраве, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>трябва да стигнем до родителите </strong></span><br /> <br /> Преди седмица дойде 10-годишно дете, което отдавна е с проблеми, но никой не е казал на родителите му по подходящ начин. Това са изпуснати години. <br /> <br /> <strong>- Как виждате превенцията на психичните заболявания?</strong><br /> - Родителите трябва да се ограмотяват в сферата на психичното здраве. Родителството е много голяма отговорност. Част от хората поемат тази отговорност, други не. Например във Франция задължително и безплатно към всички болници се правят обучения за бъдещи родители. Там не ги учат само как се раждат и отглеждат бебетата, а каква е ролята на бащата, на майката, колко са определящи техните действия за бъдещо то развитие на децата им и на тяхното психично здраве. У нас не се акцентира как да се задоволяват психичните и емоционални потребности на детето. Психичното здраве е проблем на всички български семейства, но е и тема табу. Нямаме традицията и културата да говорим за психичното здраве, за да може родителят да отчита освен физическите и психичните потребности на детето, да може също да отчита отклоненията в развитието му и съответно да търси квалифицирана помощ. <br /> <br /> Повишаването на родителския капацитет може да тръгне още от средното образование. Трябва да се дискутират взаимоотношенията между партньорските двойки. От здравите връзки между тях зависи и психичното здраве на децата, които ще се родят. Ако не можем да правим тази превенция в училището или с млади хора, които скоро ще стават родители, то поне може да обхванем детските градини и яслите, да дадем необходимите знания на младите родители, за да допускат по-малко грешки. <br /> <br /> Лично аз направих връзка с директорите и учителите в детските градини в Павликени, за да организираме семинари и разговори на тази тема. Тъжното е, че на тези обучения не идват точно хората, чиито деца имат проблеми. <br /> А състоянието е тревожно. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Изследване от 2011 г. </strong></span><br /> <br /> на Районна здравна инспекция - Варна за психичното здраве на децата в детските градини показва фрапиращи резултати - 27% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства. Оказва се, че голяма част от децата имат фобии, страхови неврози, невротично безапетитие и други поведенчески разстройства. Това говори за огромната нужда от психологическа помощ за децата и за техните родители. <br /> <br /> В процес съм на изготвяне на сборник с материали, които да се използват от детските учителки, за да повишат емоционалната интелигентност на децата. Консултира ме моята уважавана учителка по позитивна психотерапия - проф. Иванка Бончева.<br /> <br /> <strong>- Какво се случва в малък град като Павликени?</strong><br /> - В Павликени създадохме Общински консултативен съвет по въпросите на младежта и се запитахме какво ще правим, след като не знаем проблемите им. Пуснахме анкета и на въпроса &ldquo;Какъв е основният проблем на ваш съученик или приятел?&rdquo; най-многото отговори са &ldquo;социалната бедност и употребата на наркотици и алкохол&rdquo;. Пуши се трева и щом в Павликени се случва, не знам какво е в големите градове! Превенция на зависимостите само с листовки и книжки няма ефект. Ако не се реагира навреме при първите проблеми в общуването в семейството, децата започват да търсят решение на емоционалните си проблеми чрез алкохол и наркотици. <br /> <br /> Да, ще правим превенция, но искаме да избягаме от скучните лекции, от формалното отчитане на дейност. Лекарите може да кажат как действат наркотиците и колко са вредни за организма. Ние смятаме, че това не е най-ефективният начин за превенция. Поканили сме да ни помогне пловдивската фондация &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo;, а друг известен специалист ще направи семинар как се работи с деца със зависимости. Ще предложа на колегите в бъдещата работа за превенция на рисковото поведение на децата да започнем от предучилищна възраст. Има такава практика в община Шумен. Трябва да се действа адекватно и професионално. Най-важно е добрите практики да се разпространяват и да се мултиплицират като механизъм навсякъде, за да може всички да получават еднаква помощ и подкрепа.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />