Благодарение на група за взаимна подкрепа избягвам тежки кризи и хоспитализация
<em>Сабина Найденова е млада жена от София, която страда от биполярно афективно разстройство. От три години тя членува в Националната организация на потребители на психичноздравни услуги и участва в група за взаимна помощ. За това как се живее с психично заболяване у нас, Сабина разказва в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <hr /> <strong><br /> - Сабина, в какво се изразяват психичните проблеми на хората с вашата диагноза?</strong><br /> - Моята диагноза е една от най-тежките - биполярно афективно разстройство. По-старото й наименование е манийно-депресивна психоза, а най-старото е циклофрения. Изразява се в промяна на настроението - от фаза на еуфорично, радостно настроение, на мания, че си велик, че можеш всичко, която често протича с по-леки психози, при които човек попада в някакви свои светове, до пропадане в депресията. Това е постоянно клатушкане в настроенията, ако човек не се лекува. Но благодарение на подкрепящата среда аз функционирам добре. <br /> <strong><br /> - Колко пъти ви се е налагало да сменяте работата си заради тази диагноза?</strong><br /> - Много пъти. Завършила съм УНСС, магистър съм по икономика и управление на търговията. Имам няколко следдипломни квалификации, говоря няколко езика. При почти 18 години трудов стаж винаги съм се справяла в работата си. Но в момента, в който разберат диагнозата ми, ме уволняват. <br /> <strong><br /> - Не ви ли пази трудовото законодателство?</strong><br /> - Да, има член 333 от Кодекса на труда, според който хора с определени заболявания може да се уволняват само след експертно мнение на ТЕЛК за това как ще им се отрази уволнението и с разрешение от Инспекция по труда. От уволнение на уволнение ставах все по-осведомена какви са правата ми. Уволниха ме за пореден път през 2011 г., и то след две години война за оставане във фирмата. <br /> <br /> Съдът ме възстанови на работа, фирмата си изплати присъденото обезщетение, дори ме държа два месеца в платен отпуск, след което направиха всичко възможно сама да напусна. Не го направих и те ми предложиха 12 брутни заплати обезщетение. Тогава приех, защото юридическият ми съветник каза, че на тях ще е по-евтино да платят на съдията при второ дело, отколкото да ми предложат още по-висока оферта. <br /> <strong><br /> - Какви са проблемите с вашето лечение?</strong><br /> - В голямата си част лекарствата са безплатни. Но до лекарство се стига трудно. Първо отивам до личния лекар за направление при психиатър. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Записвам си час за психиатър, </strong></span><br /> <br /> защото графикът му е запълнен почти за две седмици. Психиатърът ми издава протокол. Но понеже моето психично разстройство има 6-7 състояния, шифровани с различни кодове, често конкретният код не е заверен в рецептурната ми книжка. Това ме връща при личния лекар. Случвало се е да имам засичащи се два протокола. Когато ми е издаван първият, съм била в хипомания, а когато ми е издаван вторият, съм била в ремисия. Тогава вторият се брои за грешен и трябва да се върна при психиатъра да ми издаде нов протокол. <br /> <br /> Наистина е абсурдно за психично разстройство, което се характеризира със смяна на настроенията, да има шест или седем кода за настроения и това всеки път да се вписва в книжката. После с протокола отивам при личния лекар, изписва ми рецепта, но много често тя е сбъркана, защото нещо в протокола не е вписано правилно. Смятам, че това е безумна система, още повече че в нея се въртят хора с психични разстройства. Тази безумна система би разстроила и нормални хора. <br /> <br /> Проблем е и да те приемат в психиатрична клиника към многопрофилна болница. Записват те в списък и трябва да чакаш поне 7 дни. При последната ми криза през ноември 2014 г. за седмицата, в която чаках, изпаднах в тежко състояние. Ударих баща ми с телефона си в лицето. Добре, че и главата, и телефонът се оказаха здрави. Но защо трябваше да се стига дотам. Нашата система за психична помощ е шизофренна. Изхождам от определението за шизофрения - липса на връзки между различни системи в мозъка. Тук очевидно има зле сработващи връзки. Като пациент ме интересува да имам достъпна, навременна и ефективна психиатрична помощ, каквато, за съжаление, не виждам в момента. <br /> <strong><br /> - Можете ли да повикате екип на &ldquo;Спешна помощ&rdquo;?</strong><br /> - Влизала съм веднъж по спешност. Баща ми извика линейка. Взеха ме в изолатора на Центъра за психично здраве &ldquo;Проф. Никола Шипковенски&rdquo; и на другия ден ме закараха в болницата в Курило. Но тъй като съм в група за взаимна подкрепа с над 30 души с психични разстройства, наблюдавам какво се случва и с други хора. Бях свидетел на един поразителен случай. Човекът беше изпаднал в шизофренна криза и няколко месеца скиташе из софийските улици. Смятахме, че най-трудно ще бъде да го накараме да осъзнае, че трябва да се лекува. Събрахме се няколко човека от групата, извикахме негов приятел и социален работник и точно за 20 минути разговор този човек тръгна с нас да го водим в Център за психично здраве. Но там отказаха да го приемат, тъй като не бил толкова зле. Остана при приятеля си. Сутринта на другия ден приятелят звъни на 112, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>идват от &ldquo;Спешна помощ&rdquo;, бият една инжекция </strong></span><br /> <br /> и казват, че не е толкова зле. Междувременно търсим контакти човекът да бъде приет за лечение. След третия опит го приеха в ЦПЗ &ldquo;Проф. Шипковенски&rdquo; и след по-малко от 24 часа оттам го прехвърлиха в бараките на Окръжния психодиспансер на Сточна гара, защото бил твърде зле и опасен. Този човек преседя в бараките две седмици и оттам го закараха в болницата в Карлуково, защото работели с тази психиатрична болница. Така човек от София беше изпратен да се лекува на десетки километри от дома си. Родителите му успяха да го посетят само два или три пъти за тези месеци в Карлуково. Ето така работи системата. <br /> <strong><br /> - Какво се случва в групите за взаимна подкрепа?</strong><br /> - Нашето сдружение с нестопанска цел - Национална организация на потребители на психичноздравни услуги, събира тези групи. Всички участници са хора с психични разстройства и няма специалист, който да влиза в ролята на водещ. Събираме се веднъж в седмицата за два часа. Избираме тема, водещ и ководещ. Всеки от групата влиза в тези роли. Правим го вече три години и е много ефективно. Така човек се чувства по-можещ, вижда как други като него се справят и това му дава увереност, че и той може да се справи. Групата е като огледало, което ти дава ясен образ на твоето състояние - дали си добре, или си започнал да се влошаваш. Приели сме правило, че ако си тръгнал към криза, другите трябва да ти го кажат, а ти няма да се разсърдиш. Участниците в групите започнаха по-добре да се самоосъзнават, да добиват самочувствие, увереност в себе си и по-малко да се срамуват от проблема си, да не смятат, че са хора второ качество. <br /> <br /> Със сигурност мога да кажа за себе си, че участието ми в група за взаимна подкрепа вече няколко пъти предотврати по-високи нива на психичната криза и не ми се налага хоспитализация. Просто защото навреме чувам гласа на групата. Достатъчно е и един човек да ти каже: &ldquo;Доста си превъзбудена, защо не си починеш за ден-два?&rdquo;. Понякога е напълно достатъчно да си вземеш почивка, да се успокоиш, дори не се налага увеличение дозата на медикаментите. Малко трябва на човек да се почувства подкрепен в една общност, която го разбира и приема.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />