Направиха ми 9 операции и 2 трансплантации на стволови клетки
<em>&nbsp;От 18 години Борис Томов е на инвалидна количка, след като претърпява тежък битов инцидент. Но той е човек, който спортува много повече от средностатистическия здрав българин. Борис е капитан на националния отбор по тенис в инвалидни колички, балкански и национален шампион в този спорт. За своята борба да проходи отново един ден този забележителен характер разказва специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;. <br /> </em><hr /> <strong><br /> - Г-н Томов, при какъв инцидент пострадахте?</strong><br /> - Когато бях на 26 години, паднах от покрив върху цимент. Бях в много тежко състояние. 26 дни лежах в централна реанимация на &ldquo;Пирогов&rdquo;, след това - 10 дни в неврохирургия и реанимация и после шест месеца в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Пораженията бяха счупен гръбнак - прешлени L2 и L5, тазът на три места, счупени три ребра, като едното се беше забило в белия дроб, скъсан черен дроб, скъсана аорта.<br /> <br /> <strong>- При тази политравма вероятно голям екип от специалисти са ви спасявали?</strong><br /> - Много хора са участвали в лечението ми, но човекът, който ме спаси, е д-р Христо Христов - оперативният шеф на централна реанимация. Като реаниматор той 26 дни е бил плътно до мен. Благодарение на д-р Христов съм жив. Той е голям човек и голям лекар. <br /> <br /> <strong>- Колко операции са ви направени?</strong><br /> - След травмата са ми направени две операции, тъй като имах скъсани артерии и се пълнех с кръв. Операцията на гръбнака се забави с 30 дни и затова настъпва парализата от кръста надолу. След това имам още 6-7 операции за донаместване, дооправяне, махане на стабилизаторите на гръбнака. <br /> <br /> <strong>- Всъщност кога разбрахте, че няма да можете да ходите?</strong><br /> - Лекарите са знаели отрано, но аз осъзнах едва на петата година от инцидента, че няма да ходя. Дотогава се борих много - всеки ден по 4-5 часа рехабилитация.<br /> <br /> Преди инцидента бях започнал малък частен бизнес. Освен това спортувах любителски, но много активно - плувах, играех тенис. Спортът беше моят живот. Затова движението много ми липсваше.<br /> <strong><br /> - Как се адаптирахте към новата ситуация, след като разбрахте, че уврежданията на гръбнака ви са необратими?</strong><br /> - От 18 години съм в това положение, но аз никога <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> до ден днешен не&nbsp;съм се примирил </strong></span><br /> <br /> Приел съм нещата, но продължавам да се боря по някакъв начин. Играя тенис и баскетбол на инвалидна количка, вдигам щанги, на лостове се набирам. Каквото мога, правя. Просто не мога да ходя. Хора в моето положение правят всичко възможно. Имам колеги, които гребат в лодки, други хвърлят копие, диск, вдигат щанги от лег. Има много адаптирани спортове, които се развиват в България в последните 4 години. <br /> <br /> <strong>- Как стигнахте до признанието да бъдете капитан на националния отбор по тенис на колички?</strong><br /> - Аз съм бивш тенисист, израснал съм в тенис семейство. Баща ми Владимир Томов е заслужил треньор по тенис, 11 години е бил начело на женския национален отбор, сестра ми Мариана Томова е майстор на спорта. Разбрах, че има и тенис в инвалидни колички. Колегите треньори ми дадоха една специална количка от Международната федерация по тенис и започнах да играя. По стечение на обстоятелствата ми я взеха. За някакви други неща се използва тази количка. Но играх две години и лека-полека се развиха нещата. От няколко години Стефан Цветков и Катя Генова от Българската федерация по тенис ни създадоха условия за системни мероприятия. <br /> <br /> Имаме по четири лагера в годината, излизания в чужбина на по-младите състезатели, провеждане редовно на републикански състезания. От 8 до 13 юни в София идва на семинар да ни обучава треньорът на американския отбор по тенис в колички заедно с една от най-добрите американски тенисистки в света, която също е на инвалидна количка. Това е специален проект, създаден за нас със съдействието на Българската федерация по тенис и на американското посолство в София. Ще се съберем всички 18 тенисисти в България, които играем и се състезаваме, както и треньори от София, Пловдив, Варна, Ловеч, Троян. Ще се обучаваме и състезателите, и треньорите. След това трябва да продължим с тези упражнения, които ще ни покажат. <br /> <br /> <strong>- А има ли условия за практикуване на този спорт у нас?</strong><br /> - Има страхотни условия. На нас ни трябва само корт, ракети, специализирани колички и треньор. Ръководител на проекта е Христинка Братанова - дългогодишен състезател и треньор по тенис. В момента целият отбор има колички - едни по-стари, други по-нови, но има. 18 тенисисти сме - не е много, но за мащабите на страната е добре. Има и едно момче на десет години, което също играе с нас.<br /> <br /> <strong>- Колко пъти сте шампион на България по тенис на инвалидни колички?</strong><br /> - Шест пъти съм републикански шампион, откакто съществува това първенство официално. Преди това съм и шампион два пъти неофициално. <br /> <br /> <strong>- Какви са ползите за хората в инвалидни колички от заниманията със спорт?</strong><br /> - Независимо с какво се занимават, 80% от подобрението на състоянието и на живота на всички хора в моето положение се дължи на спорта. Сред нас има компютърни специалисти, други се занимават с научна дейност, със всякакви неща. Но на всички нас спортът подобрява физическото ни състояние. Психологически също много помага, тъй като има състезателен елемент, искаш да победиш и да се докажеш. И въпреки че не можем да ходим, нещата се получават. И баскетболът, и тенисът, които практикувам, са много динамични и интересни спортове. Преди няколко седмици участвахме с нашия баскетболен отбор в състезание за купата на Кмета на София. Участваха отборите на София, Варна и Бургас. Ние спечелихме купата. Който ни е видял, казва, че не е вярвал, че може да се направи такова нещо от хора в инвалидни колички. Впечатлени са от нашето движение и от нашата борбеност. <br /> <br /> <strong>- Разбирам, че продължавате да се надявате да се открие лечение на гръбначните травми. С какво е свързана вашата надежда?</strong><br /> - Виждам, че медицината се развива. Дай Боже да съм все още жив и в кондиция, за да бъда от хората, които са проходили. Няма как да си възвърна предишния живот, защото животът постоянно се променя. Но поне да си върна състоянието на здрав човек. Защото едно е да ходиш, друго е да си непрекъснато на количка и да се придвижваш с нея. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сега се възлагат големи надежди на лечението със стволови клетки </strong></span><br /> <br /> Но още не е доказано какво точно трябва да се направи с тези стволови клетки. Те дадоха подобрение на някои хора при някои заболявания. Но специално при травмите на гръбнака още са далече от видими резултати. Има хора от отбора, които са били на 7-8 трансплантации на стволови клетки. На мене лично са ми правени две трансплантации на стволови клетки в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Но никой от нас няма подобрение. Докато подобрението за други болести е доказано, за гръбначните травми още няма. Всъщност трябва да се направи нещо като байпас там, където гръбначният мозък е прекъснат и увреден. Медиците обещават, че ще стане, но кога ще стане, не е ясно.<br /> <br /> <strong>-&nbsp;Но междувременно вие сте в отлична кондиция, не сте се отпуснали физически, не сте се отчаяли и психически.</strong><br /> - Така е и това е благодарение на спорта. Дай Боже да мога да спортувам, докато дишам. Това се отнася и за всички, не само за мене. <br /> <strong><br /> - Сега освен с тенис и с баскетбол, занимавате ли се с нещо професионално, как се издържате?</strong><br /> - Да, имам малък бизнес, с който изхранвам и себе си, и семейството. Имам съпруга, дете и много приятели. Те са най-голямото ми богатство. Благодарение на тях не съм усетил някаква липса. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />