Обаждаха се да ангажират Мустафа Чаушев, а Импресарска дирекция отговаря: "Такъв човек при нас няма"
<em>Мустафа Чаушев отбелязва своя 50-годишен юбилей на сцената! Забележителна кариера, в която изпява стотици хитове, има издадени над 20 албума, носител на много престижни награди и отличия. Мустафа Чаушев не говори често пред медиите, нищо че неведнъж е виждал &bdquo;свои интервюта&rdquo; в пресата. <br /> <br /> Разликата между измислените и истинското е очевидна &ndash; в откровена изповед пред &bdquo;ШОУ&rdquo; естрадният колос е пределно искрен не само за кариерата, но и за личния си свят:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Mustafa_vatre1.JPG" alt="Mustafa_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="480" />- Г-н Чаушев, 50 години на сцената, както и да ги погледнем, са си цял един живот!...</strong><br /> - Наистина са много. И ние все си мислим, че сме на същите тези години, на които започнахме &ndash; със същата сила, дух и желание. Но, за жалост, като се поогледаш назад, наляво, надясно, виждаш, че доста колеги вече ги няма, много неща се промениха. И чак тогава си даваш сметка колко много се тези години. Ужасно много са! Действително са цял един живот. И да ви кажа, аз съм благодарен на съдбата, че е била така благосклонна към мен, за да стигна до тези години &ndash; хем да съм на крака, здрав, хем да продължавам да работя&hellip; <br /> <br /> Защото като гледам сега някои мои колеги, например Борето Гуджунов, Борислав Грънчаров&hellip; Боян (Боян Иванов, б.а.) за жалост си отиде, но другите никак не са добре. Затова казвам, че съдбата е била благосклонна към мен. И никога не крия годините си, защото се гордея с тях и с начина, по който съм живял. Предстоят ми няколко концерта дори &ndash; на 17 юни в Русе, на 19&ndash; в родния ми Шумен, на 13 август сме в Добрич и на 15 август &ndash; в Бургас. В концертите ще участват и Йорданка Христова, Роси Кирилова, Тони Дачева. И специални благодарности на Евгений Платов, когото чувствам като свой брат. Но това ще бъдат едни прощални концерти за мене&hellip; На местата, където най-много искам да бъда, откъдето имам най-много спомени през годините. Но нещата просто не са такива, каквито бяха&hellip; много е трудно&hellip;<br /> <br /> <strong>- Прощални концерти ли?! Защо?</strong><br /> - Надали друг път вече ще мога да организирам нещо толкова мащабно, защото наистина е много трудно. А и хората нямат пари, бедни са, а и ние ги наситихме с много музикални издания, излъчвани по телевизията. А на безплатните концерти за партийни пропаганди по площадите години наред, минават, изреждат се и пеят всякакви. Интересът към попмузиката като цяло вече не е чак толкова голям, но все пак ние си оставаме такива имена, които са дали много&hellip; И още има хора, които могат да дадат. Мога да пея още, но ако бъда поканен &ndash; и срещу хонорар, а не с продажба на билети, защото е далеч по-трудно.<br /> <br /> <strong>- В България като че ли отношението не само към музиката, но и към изкуството и неговите творци като цяло, почти не съществува като практика&hellip;</strong><br /> - Знаете ли защо е така&hellip; Напоследък с основание всички колеги ревем за пенсии. И този въпрос става още по-актуален в този момент. Но, съгласете се, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не може един Мустафа Чаушев, Борис Гуджунов, Лили Иванова, да получават 120 лв. пенсия! </strong></span><br /> <br /> Това е просто престъпление! Защото ние сме хора, които са работили към Концертна дирекция много години &ndash; и излиза, че те през цялото време са ни използвали! Нито сме получавали хонорари, нито уважение. Давали са ни някакви мизерни хонорари, на които ние сме плащали всякакви видове данъци! Данъкът ни стигаше до 40 %. Аз съм работил 7-8 години към Дирекцията &ndash; бил съм на щат там, заплатата ми беше 190 лв. Да не говорим за плочите, които издадохме. След Лили Иванова и Емил Димитров, аз съм един от най-продаваните певци в България&hellip; И какво се получава? - Дали сме милиони, а съм получавал по 15 лв. на минута за една плоча &ndash; а една плоча е към 40-45 минути. Сметнете без данъците и ще получите някъде към 400-500 лв. за една плоча. А тя се продаваше за 2.20 лв. по онова време &ndash; по 100-200 000 бройки. <br /> <br /> С други думи &ndash; близо 500 000 лв. отиваха в хазната, а ние взимахме по 400-500 лв. И с това приключваше цялата ситуация. А останалите пари къде са отишли? Нашият труд!&hellip; Но тогава такава е била конюнктурата, нали, такава е била системата&hellip; Но не можеш ти днес да отречеш нещо реално, което, без да си дал нищо, само си ползвал?! През цялото време са ползвали гласа ми &ndash; в бюджета, в хазната тогава са влизали милиони &ndash; от името на всички мои колеги, а в един момент ние изпадаме в една такава ситуация едва ли не да трябва да се молим &bdquo;Господи, дайте ни пари, за да живеем!&rdquo;&hellip; Може ли със 100-200 лв. да живее нормално един човек, след като само лекарствата не можеш да купиш за един месец с тези пари?!<br /> <br /> <strong>- И когато се стигне до оправданията защо нещо не се прави, винаги се казва как ситуацията е такава, понеже &bdquo;архивът бил изгорял&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Да, да&hellip; дори и да е изгорял, та ние сме живи хора, има ни! Били сме лицето на тази държава &ndash; представяли сме България и в чужбина. Ходили сме на турнета в Алжир, в Тунис, в Мароко&hellip; и са ни давали по 1 долар за всеки концерт. Ето това е истината и сега я казвам пред вас! Ние сме го правили с удоволствие още тогава, въпреки това, защото сме се раздавали от сърце за България. А те и тогава, и сега, само взимат от нас! И не можеш ти тези същите хора в следващия момент буквално да ги изпъдиш, без да си дал нищо за тях &ndash; а те са се раздали отвсякъде! На нас не пари, една риза, един микрофон не са ни дали&hellip; Нищо! Ние сме плащали всичко сами &ndash; и микрофони, и апаратури, и наеми, всичко. Единственото, което Концертна дирекция даваше навремето, е един счупен автобус, с които се движехме.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Mustafa_rosi.JPG" alt="Mustafa_rosi.JPG" align="baseline" width="520" height="345" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">С Росица Кирилова</span><br /> <br /> - Искате да кажете, че от тази продажба през годините на милиони плочи с вашата музика, не сте взели почти нищо за себе си като остойностен труд? Това не е ли грижа на така нареченото сдружение за авторски права &bdquo;ПРОФОН&rdquo;?</strong><br /> - Преди една седмица оттам ми се обадиха, за да ми дадат от 2008-ма година досега&hellip; точно 226 лв.!?! Преди това ме бяха извикали още един път &ndash; тогава периодът бе от 2000-та до 2008- година &ndash; получих 350 лв. Значи <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>грубо съм получил 500 лева за 15 години!?! </strong></span><br /> <br /> Вие си направете сметка за какво става дума!&hellip; Що за подигравка е това! Вярно, спряха да въртят и нашите песни, но същите тези песни продължават да се пеят на много места, по заведенията&hellip; А това сдружение уж получава някакви отчитания, но те си имат някаква си тяхна система, която абсолютно ни изключва като потенциални търсачи на пари. Там има 20-30 човека, които, както се казва, насила ги въртят. А наши песни по българско радио няма да чуеш?! Голяма разсипия, голяма грешка! <br /> И не е само това, не са само парите&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво друго?</strong><br /> - Отношението към нас, към това поколение, от страна на разни продуценти, на по-млади хора, е меко казано отвратително! Държат се подигравателно, все едно ни няма. Чакайте малко - та ние сме основата на тази държава! Ние сме създали българската музика! <br /> <br /> Ние правихме така, че хората да се чувстват горди с нашите песни навремето! Идваха, облечени с костюми, с цветя&hellip; не за да играят кючеци на сцената, както правят сега! Просто&hellip; какво да ви кажа, възмутен съм! Правихме някаква култура, правихме нещо, от което има смисъл в утрешния ден. Хората плачеха на концертите, толкова бяха хубави! Но за съжаление днес към всичко това е останала само иронията, неразбирането, грубото отношение. С тъга ви споделям всичко това, защото е самата истина! Иначе нямам нищо против &ndash; животът се върти, менят се нещата, никой не работи по 70-80 години, а и не може всеки да пее, както може още Лили Иванова&hellip;<br /> <br /> <strong>- В едни предишни години, по социалистическо време, сте имали една завидна кариера, били сте отрупан с внимание, с участия, с любов &ndash; но и в същото това време ви се е наложило да преминете през труден етап от живота си &ndash; при настъпването на Възродителния процес в България&hellip;</strong><br /> - Наистина беше по-труден период, но истината е, че аз точно тогава направих бум. Аз наистина насила си смених името, избрах от списъка Демир. Ние сме 6 деца и повечето ми роднини са в Турция, големите сме тук, но малките се изселиха тогава покрай събитията. Единият от братята ми почина. Изкарах 5 години с това име и видях, че сред политиците ни няма нито един родолюбец, който да направи нещо за България, за родината си. Това се отрази пагубно и на ангажиментите ми в чужбина &ndash; те пропадаха. Обаждаха се да ангажират Мустафа Чаушев, а Импресарска дирекция отговаря: &bdquo;Такъв човек при нас няма!&rdquo;. А тогава бях и любимец в Русия. Там пеехме години наред заедно с Лили Иванова. Пътувах всяка година до Съветския съюз.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>По този начин просто ми спряха кариерата! </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Балкантон&rdquo; ми възложиха да пея сръбски песни, които дотогава бяха забранени в България. С музикалния редактор Константин Драгнев &ndash; който бе и зам.-директор на фабриката, говорихме, той ми предложи сръбски парчета, но аз отказах някои, защото бяха типичните тамошни песни. В крайна сметка записахме 70-80 песни, издадохме ги в три плочи, които станаха златна, диамантена и платинена плоча. Голям успех! И знаете ли какво &ndash; плащането тогава беше същото, каквото ви казах и по-горе, но го имаше отношението. Бяхме галените деца. Стана така, че и името Демир ми донесе късмет&hellip; Сега е нормално други да бъдат на върха, в това няма нищо лошо, но няма друга такава държава, която с толкова лека ръка да не се интересува&hellip; Та Борето Гуджунов в момента сигурно вече е на смъртно легло, защото бъбреците не му работят, той е на системи. Днес, утре.. и той ще си отиде, и тях не ги интересува!...<br /> <br /> <strong>- Говорих със сина на Борис Гуджунов &ndash; Кристиян, който каза, че баща му в момента е в интензивното на Националната кардиологична болница&hellip;</strong><br /> - Той всеки момент може да си отиде&hellip; страшно тъжно е! Едва ли не всеки ден чакам обаждане, че Борето вече го няма&hellip; Ходихме с Данчето Христова преди 15 дена в тях &ndash; той, горкият, не можеше да става на краката си. Взехме, занесохме му някои работи, но него вече не го интересува нищо. Обиден е много! <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Обиден и унижен ще си отиде от този свят, а той е достоен човек!</strong></span><br /> <br /> Толкова е интелигентен, добронамерен, добър, услужлив, никога няма да нагруби някого&hellip; такъв колега е Борето Гуджунов. И между другото той е една от причините да бъда в София. През &rsquo;67-ма работеше с Лили Иванова, а аз работех в едно заведение в Шумен, точно се бях върнал от Югославия. Той беше дошъл след концерт случайно в това заведение и когато чул как аз пея, дойде и ми каза: <br /> <br /> &bdquo;Мусти, Мусти, ти не си за тука, идвай в София!&rdquo;. И така стана наистина. След една година вече бяхме заедно, а аз дори му дадох една песен на турски език, научих го да пее на турски език &ndash; той отиде с Лили Иванова в Истанбул и се представи невероятно. Песента се казваше &bdquo;Пиян съм от любов&rdquo;. Едно поколение сме, уважаваме се много. На мен например много ми липсва и Боян Иванов. С него имахме страшна приказка. Борето Грънчаров също не е никак добре, скоро излезе от една, ще влиза в друга операция&hellip; Трагедия!...<br /> <br /> <strong>- И вие сте имали доста трудни моменти през живота си, нищо, че както казвате, съдбата е била благосклонна към вас. В началото на кариерата си обаче знам, че ви е било много трудно, условията са били мизерни&hellip;</strong><br /> - Така е, да. Нямах никакви пари. Баща ми ми пращаше по 5 лева на месец. А наемът беше 15, останалите 10 заделях от стипендията, която получавах от Консерваторията. И добре, че беше радио &bdquo;София&rdquo;, където записах песен на турски език - там ми плащаха по 20-30 лв. Така съм се оправял. После много бързо влязох в оркестър &bdquo;Балкантон&rdquo;, участвах в концерти, взимах дребни пари - по 15-20 лв., но тогава това бяха пари. В квартирата, в която живеех под наем, обаче беше много влажно, вследствие на което аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се разболях от туберкулоза и лежах 9 месеца в болница<br /> </strong></span><br /> Днес съм благодарен на всички творци, с които съм работил &ndash; и певци, и композитори, и текстописци, брилянтни хора. Познавам се с много хора, но никога нищо не съм поискал, не съм се и молил. Дошъл съм от едно малко градче &ndash; Шумен, от последната улица в града. Баща ми е бил обущар. Знам 2 и 200. И това - да се кача на най-високото стъпало в йерархията на българската музика - нищо повече от това не мога да искам! И не бих заменил България за никоя друга държава!<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Mustafa_retro.JPG" alt="Mustafa_retro.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="520" height="417" /><br /> <span style="font-size: x-small;">Певецът в активните години от своята забележителна кариера</span><br /> <br /> - Години наред сте пели на едни и същи сцени с Лили Иванова. Но, доколкото знам, с нея сте и много добри приятели..</strong><br /> - Лили е иконата на нашата естрада! Когато тя ме чу в зала &bdquo;България&rdquo; през &rsquo;69-та година, дойде след концерта, целуна ме и каза, че иска да работим заедно, че имам много хубав глас. И така и стана. Повече от 5 години бяхме заедно. Останахме си и приятели. Дойде на моята 65-годишнина в НДК с оркестъра си &ndash; без никакви условия.<br /> <strong><br /> - Доколкото знам, имате любопитен период в Куба, пълен с колоритни истории&hellip;</strong><br /> - Отидох в Куба благодарение на Ванко Пеев. Те тогава (71-ва-72-ра година) се разделиха с Лили Иванова и стана така, че и двамата искаха да бъда с тях. Ванко от една страна, Лили, която тогава беше с Янчо Таков - от друга. Аз останах при Иван Пеев &ndash; направихме едно турне, на което бе и Борето Гуджунов в този период. После дойде и поканата от Куба. Данчето Христова вече беше там, после отидох и аз. <br /> <br /> Изкарахме три месеца и половина там. Много беше интересно &ndash; друга култура, други хора, пяхме и в &bdquo;Тропикана&rdquo; &ndash; най-култовото заведение там, в което са пели всички най-големи звезди навремето &ndash; от ранга на Франк Синатра. А Данчето Христова е всяка година почти в Куба. И още тогава там бяха започнали да си кръщават децата с нейното име, толкова много я обичат. Там тя е някаква своеобразна марка, супер звезда! Много наши звезди ги обичат там, но като Данчето няма втора за тях! <br /> <br /> А когато казвате колоритни истории, веднага се сещам за един много забавен момент, но от тогавашния Ленинград. Бяхме с едно много талантливо момче &ndash; певецът Цветан Панков, на концерт, в една много хубава зала. С оркестъра решихме да му направим номер за по-забавно. И какво измислихме &ndash; завързахме 25 рубли на един конец. Бяхме ги сложили предварително на сцената, преди той да излезе, а края на конеца беше откъдето влизахме за сцената. Първоначално светлините са слаби и той не се вижда. <br /> <br /> Излиза Цветан да пее и аз отстрани леко започвам да дърпам конеца. Изведнъж той вижда 25-те рубли и тръгва да се навежда, да ги вземе, и аз хоп &ndash; дърпам конеца. А тогава 25 рубли бяха много пари, неговият хонорар беше точно толкова. Той пак се навежда, аз пак дръпна. И оркестърът се заляха от смях. Забавно беше за всички, дори и за Цветан (смее се). <br /> <br /> Никога няма да забравя и още един момент &ndash; в зеления театър в Москва &ndash; говоря за един огромен летен театър, за над 10 000 човека. Лили Иванова имаше концерт &ndash; и хората препълваха залата! Качих се аз най-отгоре, на последния ред, за да видя какво се вижда &ndash; и гледам Лили Иванова като една малка кукличка с оркестъра зад себе си. Чудна картинка беше! Представете си една огромна сцена &ndash; около 40-50 метра, 5-6 човека оркестър и една певица&hellip; Като кукли бяха от толкова високо! Ей такива концерти сме правили ние&hellip; невероятно беше просто!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Mustafa_lili_retro.JPG" alt="Mustafa_lili_retro.JPG" align="baseline" vspace="0" width="520" height="379" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Мустафа Чаушев (четвъртият от ляво на дясно) с Лили Иванова (втората от дясно на ляво) и свои приятели на Дряновския манастир през 70-те.<br /> </strong></span><strong><br /> - Имала съм удоволствието да разговарям няколко пъти с композитора Иван Пеев, но и той, като много други наши творци, е силно разочарован и обиден на държавата, и от години не пише&hellip; Вече не твори!...</strong><br /> - Не пише, така е. Той не говори с всеки, но тук казвате самата истина, за съжаление. С него сме много, много близки приятели, събираме се всеки вторник &ndash; аз, той, Георги Начев &ndash; съпругът на Роси Кирилова, Живко Колев, Йордан Марчинков, Мишо Йончев, за по час-час и половина. А Ванко не е просто творец, той е гений! Знаете ли - той и аранжименти като прави, не свири, той направо ги пише &ndash; до такава степен е можещ. Но&hellip; ето - и той отказва да твори от години. И с право!<br /> <br /> <strong>- Иван Пеев е голямата любов на Лили Иванова &ndash; а това е признание, което самата тя е правила преди години&hellip;</strong><br /> - Точно така! Изключително умен и добър човек, невероятен талант! Но той също си има своето самочувствие &ndash; той прекрасно знае какво представлява. Обиден е&hellip; Какво е това?!? Какво трябва да направи човек като него, за да получи достойна заплата, пенсия?! Що за абсурд е това?! Много е обидно!<br /> <br /> <strong>- Предвид цялата родна действителност, как приехте желанието на дъщеря ви Ажда да следва вашите стъпки, да се занимава с музика?</strong><br /> - Още в началото й казах, че не искам много-много да се занимава с музика &ndash; не за друго, но тя просто няма да може да успее, но не защото й липсва талант&hellip; Особено в този момент конюнктурата е толкова лоша, че за да направиш една песен, трябва да извадиш едни 4000-5000 лева, после да й направиш клип &ndash; от 5000 до 10 000 лв., после да я излъчат &ndash; пак плащаш 2000-3000 лв. И какво - постоянно трябва да плащаш, за да те излъчват! Иначе няма кой да те излъчва. И за какво ти е това?! То няма концертна дейност тук! За да можеш да работиш това в България, трябва да показваш не само глас, но и както виждаме &ndash; части от тялото си, да можеш да служиш наляво- надясно, на пияниците по заведенията &ndash; за да печелиш някак пари?! Е - кой ти гледа талант, младост, перспектива?!...<br /> <br /> Един млад и талантлив човек като Ажда не заслужава това. Няма място в това! Някой да я е поканил да пее някъде &ndash; толкова години се мъча, направихме клипове, песни, концерти&hellip; Едно предложение няма отникъде до ден-днешен! Това е болната истина! И това е просто обидно! Не искам да я нараня, защото тя много иска да се занимава с това, но времената са други, и хич не са в нейна полза&hellip; Иначе тя е талантлива, има характерен глас, който е интересен, харесва се, има и прекрасно сценично поведение.<br /> <strong><br /> - Каква е историята на запознанството ви с майката на Ажда?</strong><br /> - Ажда и майка й направо са като влюбени една в друга (смее се) и знам, че това е любима история на Ажда. Преди години аз имах концерти в Бургас, след това имахме събиране с организаторите в едно известно заведение там. Както си говорим, и един от организаторите посочва една маса, малко по-далеч от нас &ndash; а на масата седяха две жени, едната Лейла &ndash; моята бъдеща съпруга. <br /> <br /> Питат ме &ndash; защо не отидеш да се запознаеш, виж какви хубави момичета. Викнах един наш познат сервитьор, защото често гостувахме в града, и му казах да й предаде, че аз, Мустафа Чаушев, искам да се запозная с нея. Пък тя реагирала:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;А, голям праз, голяма работа, че е Мустафа Чаушев!&rdquo;<img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Mustafa_vatre2.JPG" alt="Mustafa_vatre2.JPG" align="right" border="0" hspace="9" vspace="9" width="320" height="429" /><br /> </strong></span><br /> По това време тя работеше в хотел &bdquo;Приморец&rdquo;, а аз отсядах там. Една вечер ми предстоеше участие в Поморие, поканих я да дойде с мен, съгласи се. Там си говорихме, запознахме се. После я поканих в София, дойде. Имах участие в Турция, поканих я и там, даже бяхме говорили да останем за постоянно там, без да се връщаме&hellip; Аз тогава записах там една малка плоча, работехме още с Лили Иванова. И когато Лейла дошла да ме търси при моята братовчедка, аз бях тръгнал с една известна тяхна певица от Анкара, за да снимаме в един телеканал. В този момент обаче Лейла си помислила, разбира се, други истории&hellip; Била е в този момент и с дядо си &ndash; който й казал: &bdquo;Ето виж, музикантът къща не храни, а и виж колко е несериозен&rdquo;... И така се разминахме там. <br /> <br /> 10 години по-късно обаче аз отново посещавам &bdquo;Приморец&rdquo; . И я виждам. А тя, като разбрала, че ще гостувам, казала на колежките си: като дойде Мустафа, дайте му най-лошата стая в хотела &ndash; без баня, без нищо. И така и стана &ndash; дадоха ми някаква стая на последния етаж, но аз тогава бях млад, не ми пукаше особено за условията. Отседнах. Имаше обща баня, къпах се в нея. В един момент я виждам на рецепцията, разменихме няколко думи&hellip; после пак я поканих в София, тя дойде, и&hellip; накрая просто се оженихме. 1983 г. се оженихме &ndash; след десет години! А Лейла се оказа изключително умна, предвидлива, изключително добронамерена, страшно много обича животни. Страхотна е!<br /> <br /> <strong>- Дъщеря ви Ажда е татуирала името на майка си на китката на лявата си ръка в един много труден за нея период&hellip; като послание за съпричастност&hellip;</strong><br /> - Така е. Двете много се обичат. И мен обича, но връзката между тях е особено силна. Ажда направи тази татуировка, когато майка й се разболя от диабет.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />