Все още с любов мисля за първата ми съпруга – майката на Весела Лечева
<em>Нова драма разтърси семейството на един от най-големите треньори на България по стрелба за всички времена &ndash; 73-годишния Николай Лечев, баща и треньор на шампионката Весела Лечева. През зимата, само за &bdquo;ШОУ&ldquo;, бай Кольо разказа как се грижи с любов за 5-годишния си син Иван, чиято 38-годишна майка Катерина се бори за живота си. Тогава легендарният треньор разказа как ако не е била навременната помощ на дъщеря му Весела, майката на малкия му син е щяла да си замине от рак, чийто разсейки са поразили черния й дроб.<br /> <br /> Съвсем скоро нелеп инцидент приковава на легло измъчената и болна Катя &ndash; по ирония - един от най-добрите спортни терапевти на България. <br /> <br /> Ето и покъртителната история на бащата на шампионката Весела Лечева:</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Nikolai_vatre1.JPG" alt="Nikolai_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="343" />- Тежка зима преживяхте, г-н Лечев! Предполагам, че с идване на лятото нещата при вас са се променили за добро. Как сте сега? Какво правите?</strong><br /> - В момента съм на село и съм добре. Грижа се за градината, за малкия ми син Иванчо и за майка му Катерина. На мен това ми е грижата! Не сме много здрави, защото Катето продължава да е на химиотерапията. Иванчо започна да тренира тенис на корт във Велико Търново. Иначе в стрелбата всичко е замряло.<br /> <br /> <strong>- Когато разговаряхме с вас последния път, с болка споделихте, че на младата ви съпруга са открили коварната болест рак. Как е тя в момента? Стабилизира ли се?</strong><br /> - Не бих казал, защото ние съвсем скоро катастрофирахме жестоко. Аз бях зад волана, с мен пътуваха Иванчо и Катя. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Обърнах джипа, по таван паднахме. Вината е моя, аз направих грешка</strong></span><br /> <br /> Как стана?! Ами отивахме на тренировка на Иванчо. По пътя край едно село паднахме от мост, преобърнахме се. Ами, стана белята, защото съм объркал лекарствата. Аз слагам всичките си лекарства на едно и също място. И като един Овен, не доглеждам работите &ndash; вместо едно важно за мен хапче, съм взел приспивателно, и то един час преди да потеглим с колата. А знаете, че приспивателното действа като хапчето за сваляне на кръвно. Замая ми се главата и стана голяма беля &ndash; преобърнахме се с колата. Аз и Иванчо се разминахме без наранявания, но Катя получи контузия на таза. Много й се насъбра да страда&hellip; Сега тя си е на село, в неподвижно състояние е, движи само ръцете си. Аз се грижа за нея. Аз съм доктор, санитар, детегледач&hellip; Оправям малкия си син Иванчо, подготвям го за детската градина, карам до болницата Катя. Въобще &ndash; имам си много работа!<br /> <br /> <strong>- След катастрофата втората ви съпруга остана напълно неподвижна?!</strong><br /> - Тя е обездвижена само в таза. Там има пукнатини, но няма разломки. След катастрофата не се наложи да я оперират. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Има счупвания, защото от химиотерапията костите стават лабилни</strong></span><br /> <br /> Иначе Катя е в добро психическо състояние, командва положението вкъщи, но от леглото.<br /> <br /> <strong>- Не трябва ли да я сложат в гипс, в гипсово корито?</strong><br /> - Точно по този повод се консултирахме с най-добрите лекари. Те направиха възможно най-компетентната експертиза. Дъщеря ми Веселка и синът ми Даниел също много ми помогнаха в този труден за нас момент. При инцидента &bdquo;Бърза помощ&ldquo; реагира светкавично. Минутки след като се обърнахме, дойдоха млади, приветливи лекари и ни помогнаха, а те дори не знаят кои сме. <br /> <br /> Хората, които са карали покрай нас, са видели как се обръщам на моста. Веднага са извикали кола на &bdquo;Бърза помощ&ldquo; &ndash; добри хора българи, дойдоха, помогнаха.<br /> <br /> Но съм обиден на един вестник (&bdquo;България днес&ldquo; &ndash; б.а.). Някой си журналист писал, че една мутра се напила и в 23 часа посред нощ направила катастрофа с любовницата си. Името на тази мутра, на този, който е катастрофирал, не е написано, но аз знам, че става дума за мен. Иначе аз обичам журналистите. В повечето случаи те намират консенсус &ndash; хем да критикуват, хем да коригират нашето общество.<br /> <br /> <strong>- А вие откъде сте сигурен, че във въпросната публикация става дума за вас?!</strong><br /> - Защото във вестника за място на катастрофата е посочен мостът, на който ние се преобърнахме. Може да направите справка. На 19 май стана катастрофата. На този ден там друга катастрофа нямаше. На другия ден, на 20-и, когато е рожденият ден на Весела, излезе публикацията във вестника. <br /> <br /> <strong>- Как стана белята? Вие губите контрол над волана и пропадате в моста заедно с жената и детето&hellip;?!</strong><br /> - Завоят при влизането на моста е опасен. Там карам много бавно, защото в насрещното движение са с предимство. Изчаквам другите срещу мен да минат първи, аз се отбивам вдясно. В този ден също се отбих вдясно, но там са пораснали бъз и трева и не се видя мантинелата. И понеже колата ми е мощна, аз съм се качил на мантинелата отгоре, а си мисля, че съм на завоя. Натискам газта, за да изляза от завоя, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а съм вървял по мантинелата отгоре! </strong></span><br /> <br /> И тримата бяхме в съзнание. Иванчо не се изплаши. Не, но винаги като минаваме оттам, ми казва: &bdquo;Тук ще караш много внимателно! Няма да се отбиваш много вдясно, за да виждаш мантинелата&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Спасил ви е Господ - останали сте живи!</strong><br /> - Да. Така каза и Иванчо. Той каза: &bdquo;Прави повече добро, за да може ангелите да те пазят!&rdquo;. След катастрофата казах всичко на следователя, един много коректен човек. Казах му: &bdquo;Станах в 5 часа сутринта, за да окося тревата. Подготвих подарък за дъщеря ми, защото на другия ден се гласях да пътувам за София&rdquo; - там щяхме да празнуваме рождения ден на Весела&hellip; Не успях да поднеса подаръка си, защото катастрофирахме. Но ще ви кажа &ndash; за подарък подготвих една изненада - по моя поръчка търновски художници нарисуваха родния ми дом &ndash; къщата на дядо и на татко. <br /> <br /> Къщата в момента не е в добро състояние, затова аз я нарисувах по спомени, такава каквато е била навремето. И те по моя рисунка направиха картина. Като гледам сега нашата къщичка колко е миниатюрна в сравнение с богаташките вили на баровците в Арбанаси, сърцето ми се свива. Но както и да е. В центъра на Арбанаси имахме бакалия, с малко ресторантче и една тераска. На нея след всеки мач хората възторжени танцуваха. И сега като видя огромните къщи покрай нас, си викам: &bdquo;Ей заради този мъничък имот съсипаха фамилията ми по времето на комунизма!&ldquo;&hellip;<br /> <strong><br /> - Вашият дядо е бил собственик на една от най-известните кръчми в Арбанаси и Велико Търново&hellip;</strong><br /> - Имахме бакалия, до нея - сложени три маси, като пивница беше. Зимата хората се грееха на един огромен варел-печка. На обяд затваряхме заведението, за да можем всички &ndash; баба, дядо, майка, баща ми, четирите ми братя и две сестри да обядваме. Ние, общо 10 човека, сядахме на масата. Аз съм оправял тераската за танци. В събота и неделя идваше оркестър. Имахме един-два сервитьори. С по-големите деца и майка миехме чиниите, аз ходих с конете в Горна Оряховица да взимам лед, лимонада и бира. <br /> <br /> Имахме два коня. Страхотно детство имах. Живял съм между конете, с косата кося сутрин рано и помагам на майка и татко да отгледаме по-малките деца&hellip; След 9 септември национализираха малката ни къщичка на центъра. Нашата къща стана кметство. Тя, историята, е дълга. Изгониха ни от къщи, защото дядо ми и баща ми били богати. Имахме 40 декара лозя. Взеха ги и на тяхно място големците си направиха къщи. Сега не можем да си върнем тази земя. На нея са построени грамадни вили, палати. Как да си възстановим земята?! <br /> <br /> Ние сме 6 братя и сестри. Половината ги няма, починаха. Те имат наследници, които също имат наследници. Нямам нерви да се разправям и да оправям земите. Затова на село си купих една малка къщичка - да не мислят, че се лакомя и че искам да взимам от имотите ни. Дъщеря ми изкупи от всички наследници дяловете от бащината ми къща и сега тя е на нейно име. В момента къщата пустее в центъра на Арбанаси, срутена е. Но един ден Веселка ще я оправи. Тя има средства и идеи какво да прави с този имот. В него има 10 бора, много е красиво. Аз ходя там да кося. Виждам как къщата се руши&hellip;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Абе, семейна трагедия, но ние всичко преживяхме</strong></span><br /> <br /> Това е. Имах желание с една картина да напомня на Веселка за тази наша къща, защото в региона тя беше много известна. Освен нашето заведение, имаше още две кръчми в Арбанаси. Едната на бай Йордан - Доверието, другата на Нончо. Нашата кръчма беше кръстена на дядо Колю Лечев. Всички викаха: &bdquo;Хайде довечера да ходим на Лечоулу&rdquo;. При нас имаше гъмжило от хора. Идваха от целия окръг &ndash; от Лясковец, Горна Оряховица, Арбанаси, Велико Търново&hellip; Дядо ми имаше един огромен тефтер с вересии и си остана с вересиите. Баща ми, Бог да го прости, Никола Лечев, го смятаха за фашист номер едно на Арбанаси. А той с Йонко Узунов, политкомисар на горнооряховския партизански отряд, помагаше на партизаните. <br /> <br /> Двамата с Йонко са съученици. И когато баща ми държеше кръчмата на дядо Йонко, много пъти е ходил при него и му е казвал така: <br /> <br /> &bdquo;Бай Кольо, дай някой бут и хляб, защото горе в планината момчетата умират от глад&ldquo;. Баща ми пълни чувал и казва :&ldquo;Няма да казваш на никого, защото от полицията ако разберат, ще ми отрежат главата. А имам малки деца&hellip;&ldquo;. Говорим за фашистко. <br /> <br /> Предупредил го е да не казва и на комунистите - &bdquo;Във Велико Търново и Арбанаси има много комунисти. Те само развяват байрака, но като дойде време за действия, се крият. Мързи ги да работят и могат да ме издадат&ldquo;.<br /> И така, като дойде 9 септември, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>започна голямата кървава чистка </strong></span><br /> <br /> на лекари, интелигентни, фабриканти, предприемчиви хора... Прибират баща ми в Червен бряг и го пребиват с цел да го ликвидират. <br /> <br /> Татко беше известен общественик в цялата област. Той се обажда на Йонко Узунов. Йонко отива в полицията и им казва: &bdquo;Оставете човека да си гледа децата&ldquo; - и те го пускат. Ето този комисар спаси баща ми. Проявил е голяма човещина.<br /> <br /> <strong>- Как намирате време и сили да вършите толкова много работа, да гледате малко детенце и болна млада жена?!</strong><br /> - Аз си обичам природата и Господ се смилил над мен! След катастрофата ни казаха, че Катя трябва да е обездвижена един месец. <br /> <br /> Проф. д-р Тинчева и местната д-р Попова казаха да спрем за известно време химиотерапията, защото може да има кръвонасядане и да направим беля. Заради катастрофата процедурите се отлагат с един месец, но Катя продължава да поддържа същия режим на хранене. Пие чай от глухарче&hellip; Абе, цялото село и близките се грижат за нея. Тя тежи 55 килограма. Нормална е, не е отслабнала, не е кожа и кости. Грижим се за нея. Иванчо е при нея, той й подава всичко каквото й е необходимо &ndash; вода, чайче, дава й да си хапва. Палим печката, защото е студено. Катя е изключителен специалист в стрелбата. С нея работих в Катар с елитни спортисти. <br /> <br /> Искаха да остане тя там. Не знаеха, че е бременна с Иванчо. Казаха двамата да останем. Те са добри хора, дадоха всичко за нас, но ние решихме да се върнем в родината. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но в България не намерихме почва за нас</strong></span><br /> <br /> Катя е физиотерапевт и отговаря за физическата подготовка на спортистите. Тя следи за тяхното здраве, гледа да са в добра кондиция. Когато работеше в Катар, я викаха и в Дубай. Отличен специалист е. <br /> <br /> <strong>- Синът на Весела Лечева - вашият внук Мартин, все още ли тренира тенис на корт?</strong><br /> - Мартин е много добър на тенис. 192 см е висок. Красавец, все още има добра кондиция, но не попадна на треньори. Вика ми: <br /> <br /> &bdquo;Дядо, ако бях попаднал в твоите ръце и ти ми беше треньор, далеч щях да стигна&rdquo;. Аз щях да му организирам тренировки за психодинамиката, за здрава психика. Ето, гледаме сега Григор Димитров. Той е същият като нашия Мартин. Внук ми на Григор прилича, но психиката му не се изгради както трябва. Рано хвърлиха Мартин в битките. Той иска да побеждава, нали мама е известна! Е, точно това му се отрази на психиката!<br /> <br /> <strong>- Доколкото си спомням, Мартин ходеше да се подготвя в световноизвестни тенис академии?!</strong><br /> - Да, но отиваше там със закъснение. Аз наблюдавах как в Швейцария подготвят децата. Трима треньори работят с 8 деца. Единият ги подгрява с елементите, вторият ги занимава с целенасочени задачи, а третият вече сглобява нещата. А тук, при нас?! Аз съм наблюдавал какво прави треньорът, който работеше с Мартин, когато той беше на 12 години. Ако покрай него няма родител, той пуска децата да играят по двойки и като дойде обед, те започват да играят на карти. Треньорът идва в 14 часа, сяда и започва да си чете вестника. Аз си слагах една сламена шапка, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>преобличах се като клошар </strong></span><br /> <br /> и заставах встрани от кортовете на &bdquo;Левски&ldquo; в парка. Извън терена съм, стоя в храстите и наблюдавам какво правят на корта. Така съм се дегизирал, че никой не знае, че това съм аз&hellip; Мартин вече е на 23 години. Завърши мениджмънт в Швейцария, много способно момче. Важното е той да бъде добър човек! Сега ще работи покрай мама. В България ще си намери работа, ще му помогне майка му. От баща му може някаква сламка да има и да се реализира.<br /> <br /> <strong>- Весела Лечева&hellip;?</strong><br /> - Дай Боже повече хора да имат дъщери като нея!<br /> <br /> <strong>- Какво прави вашата първа съпруга - майката на шампионката Весела Лечева и на сина ви Даниел?</strong><br /> - Маргарита имаше юбилей. Навърши 70 години. Децата ми Веселка и Даниел са я осигурили, материално е много добре. Може би е по- добре, че не съм при нея, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз съм черна овца, белалия човек</strong></span><br /> <br /> На нея може да й е мъчно за мен, на мен също ми е мъчно за нея, но какво да направя&hellip; Това са интимни неща. Тя е майка на най-хубавите ми деца. Маргарита е една хубава търновка&hellip; (просълзява се &ndash; б.а.) Най-скъпите жени до сърцето ми са от моя роден край. Да ме извинят всички дами, но аз само търновки харесвам!<br /> <br /> <strong>- Скоро в телевизионен филм възпитаници на големия български треньор Иван Абаджиев отново го обвиниха, че ги е тровил с допинг&hellip;</strong><br /> - Абе, сега това си е негова работа! Все пак тези спортисти са се жертвали. В името на какво?! Да прославят България! А сега с какво да се гордеем?! С посредствеността! Как се радваме сега на нашите спортисти, които влизат в десетката. И си викам: с какво уважение трябва да се отнасяме към тези, които бяха на първите места като Стефка Костадинова, като Боян Радев&hellip; Няма значение дали са взимали допинг. Те са се жертвали в името на това да прославят България! След демократичните промени много бурени изплуваха в обществения живот. Аз в градината си имам бурени и ги пръскам с препарати, за да не растат наново. Ние още не можем да намерим отрова срещу бурените в политическия, културния и спортния живот на България.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />