Възможно ли е присаждането на… глава?

<em>Парализиран руски програмист може да стане първият човек, чиято глава ще пришият към друго тяло. Готовност да извърши такива операции вече обяви публично италианският неврохирург Серджо Канаверо. Предположенията са, че първата операция може да се проведе през 2016 г. Канаверо предполага, че ако резултатът от операцията се окаже успешен, пациентът ще може да се движи, да говори с предишния си глас и да чувства собственото си лице. A физиотерапията ще го вдигне на крака за една година. Срещу италианския професор се появиха много опоненти. &bdquo;Няма доказателства, че съединяването на гръбначния стълб и мозъка ще доведе до възстановяване на двигателната функция след трансплантация на главата&rdquo;, казва авторитетният американски експерт д-р Ричард Боргенс.</em><br /> <br /> <em>&bdquo;Не мисля, че това е възможно&quot; - заяви и д-р Едуардо Родригес, който извърши първата в света трансплантация на лице. Според него, дори и след десетилетията на изучаване на травмите на гръбначния мозък, съществуват малко начини за възстановяване на двигателната функция на пострадалите.</em><br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Част от коментарите:<br /> </strong></span><strong><br /> Акад. Сергей Готие: Технически това е възможно!</strong><br /> <br /> <em>Той е директор на Федералния изследователския център по трансплантация и изкуствени органи &bdquo;Шумаков&rdquo;, главен трансплантолог на Руската федерация:<br /> </em><br /> <strong>- Акад. Готие, според вас възможна ли е такава операция? </strong><br /> - Идеята е привлекателна, тъй като дава възможност да се съхрани човешката личност след различни катастрофи, тежки заболявания на тялото, които обричат човека на смърт. Струва ми се, че ако обмислим внимателно хода на операцията, всички нейни детайли и нюанси, и изчислим рисковете, то технически провеждането й е възможно. В средата на 50-те години нашият велик сънародник Владимир Демихов при експерименти с кучета доказа: трансплантацията на глава е възможна. Той доказа, че е възможно да се възстанови кръвообращението на мозъка в присадената глава, да се запази жизнеспособността на мозъка.<br /> <strong><br /> - Какво е най-голямото предизвикателство при тези операции?</strong><br /> - Най-сложното ще е да се възстановят функциите на гръбначния мозък на донора. В крайна сметка, всички проводни пътища от главния мозък към различните органи и крайници преминават през гръбначния мозък. И той трябва да бъде по някакъв начин свързан с мозъка на реципиента, така че да работи добре.<br /> <br /> <strong>- При такива операции проблемът за съвместимостта на донора и реципиента е много по-важен, отколкото при трансплантирането на други органи?</strong><br /> - Разбира се! Факт е, че при трансплантация, например, на бъбреци организмът на реципиента реагира бурно на донорските бъбреци, опитвайки се да ги отхвърли. И само медикаментозното, имуносупресивно лечение може да спре този процес или да го забави. На това, впрочем, се основава и съвременната трансплантация на органи. А в случая с присаждането на глава е възможен и обратният процес. <br /> <br /> Т.е., голямата маса на тялото на донора, притежаваща собствен имунитет, да влезе в конфликт с относително малката маса на главата на реципиента. В медицината това се нарича Синдром на трансплантант срещу собственик. И лекарят е длъжен да предвиди такава възможност, предварително да намери начини за преодоляване на този синдром. Колкото повече се замисляш за провеждането на такъв тип операции, толкова повече въпроси възникват относно възможностите за провеждането им и целесъобразността им.<br /> <br /> <strong>- Скептично ли се отнасяте към такава операция?</strong><br /> - Не. По-скоро съм &bdquo;за&rdquo;, отколкото &bdquo;против&rdquo;. Дори ако този опит се окаже неуспешен, той ще разшири възможностите ни в областта на трансплантацията, физиологията, имунологията, анестезиологията, спешната медицинска помощ и т.н. Ще постави много въпроси&hellip;<br /> <hr /> <br /> <br /> <strong>Кой е Валери Спиридонов?</strong><br /> <br /> 30-годишният Валери Спиридонов страда от рядко и неизлечимо генетично заболяване &ndash; синдром на Вердниг-Хофман &ndash; увреждане на гръбначния мозък. Такива пациенти обикновено умират, преди да навършат 20 години. Младият мъж се занимава с разработването на програмно обезпечение, познава добре високите технологии. Може би затова преди няколко години стига до идеята за трансплантация на органи. Започва да изучава съответната литература, включително и трудовете на Канаверо. Сега Валери се познава много добре с професора. Лично не са се срещали, но редовно общуват по електронната поща и по скайпа. Ето какво споделя той пред медиите:<br /> <br /> &bdquo;Имам чудесен живот, но болестта ми напредва. Най-вероятно в близко бъдеще дори няма да мога да си движа ръцете. Мога да си седя и да чакам, но мога и да се възползвам от шанса си да дам своя принос за науката. Избирам последното, а след това ще видим. Във всеки случай ще дам своя дан на науката. Напълно наясно съм с рисковете. Страшно ли е? Абсолютно! Но точно в същата степен, както когато човек прави първите стъпка към място, на което никой никога не е стъпвал. Като астронавтите, вероятно&hellip;&ldquo;<br /> <hr /> <br /> <strong>Апропо!<br /> </strong><br /> Роднини и приятели според младия човек напълно го подкрепят. Очевидно, в областта на трансплантациите на органи програмистът разбира нещата не по-лошо от лекарите. Донор на тялото според него може да стане човек, чийто мозък е мъртъв или осъден на смърт. <br /> <br /> Валери е сигурен, че всичко ще се получи добре. Канаверо, казва той, има опит във възстановяването на двигателната функция при хора със сериозни увреждания на гръбначния мозък. Професорът успя да постигне срастването на неврони, което се смяташе за невъзможно&hellip;<br /> <br /> Валери признава, че може и да не е &bdquo;първи&rdquo;. Претенденти за операцията при проф. Kaнаверо има достатъчно. Преди време професорът заяви, че ще работи само с пациенти с мускулна атрофия. Сред пациентите с тази диагноза има желаещи и от други страни. Освен това, преди операцията трябва да се решат много проблеми, включително и в страната, в която ще се проведе.<br /> <br /> По технология, разработена от Kaнаверо, главата се прикрепя към тялото чрез &bdquo;слепване&rdquo; краищата на гръбначния мозък със специален материал (полиетилен гликол) и съединяване на кръвоносните съдове с миниатюрни тръби. Телата на донора и на пациента, разбира се, трябва да се охладят. А след операцията пациентът ще остане в изкуствена кома за около месец.<br /> <br /> Въпреки многото критики от страна на колегите си, неврохирургът е уверен в успеха. Детайлният проект на операцията той планира да представи по време на конференцията на Американската академия по неврология и ортопедия през юни тази година.<br /> <br /> Според изчисленията на Канаверо, за да е успешна трансплантацията, която ще продължи повече от 36 часа, ще трябва да участват едновременно 100 хирурзи. Кулминацията ще е при премахването на главата и свързването й с новото тяло. Това не трябва да отнеме повече от час и със сигурност ще бъде с температура на тъканите плюс 12-15 градуса по Целзий. При по-високи температури и по-дълга намеса човешкият мозък няма да може да оцелее.<br /> <br /> Операцията на Спиридонов, която, според предварителните оценки, ще струва около 11 милиона долара, може да се осъществи през 2016 г. Валери, разбира се, се надява на положителен резултат. Но струва ли си така сляпо да се доверява на Kaнаверо? В крайна сметка, италианецът дори не е проучил медицинската история на Спиридонов. Защо &bdquo;д-р Франкенщайн&rdquo;, както го нарекоха в Италия, е решил, че трансплантацията ще бъде успешна? Отговори на тези въпроси, за съжаление, няма.<br /> <br /> В торинската болница &bdquo;Молинете&rdquo;, където Kaнаверо се води като неврохирург, не са чували за него поне една година. &bdquo;Kaнаверо не работи при нас отдавна. Не знаем къде е сега. Не е изключено да е и в Америка&rdquo; - споделят бивши колеги на тайнствения доктор. Нито една от местните авторитетни медии като &bdquo;Кориере дела сера&rdquo; и &bdquo;Република&rdquo; не са успели да направят сериозни интервюта с професора, с изключение на експлозивното интервю за &bdquo;жълтото&rdquo; седмично списание &bdquo;Oги&rdquo;. А дали всичко това е истина и ще се случи, ще покаже времето.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />