Таткото му дари половината си черен дроб, оперирахме повече от 17 часа
<em>На двумесечното бебе Виктор от Златоград в началото на април е поставена диагнозата &ldquo;остър вирусен хепатит В&rdquo; в смолянската болница. Поради влошаване на общото му състояние е проведена спешна консултация с проф. Марияна Стойчева, републикански консултант по инфекциозни болести. Бебето е настанено в интензивното отделение на Инфекциозната клиника в Пловдив. Въпреки агресивното лечение детето развива клинична картина на чернодробна енцефалопатия и изпада в кома. &ldquo;Няма да доживее до вечерта&rdquo;, чуват с ужас майката Мелиха и таткото Венцислав от лекуващите го лекари. &ldquo;Не пожелавам на никой родител да чуе тези думи&rdquo;, признава през сълзи бащата Венцислав Иванов. Но не се предават. </em><br /> <hr /> <br /> След ужасяващата новина двамата родители започват да търсят всякакви контакти, за да спасят живота на детето си. С помощта на кмета на Златоград пристигат в болница &ldquo;Лозенец&rdquo; и разбират, че макар и да има много малък шанс, Виктор може да живее. Спасението му е много тежка чернодробна трансплантация, каквато на толкова малко дете е правена броени пъти в света.<br /> <br /> Негов донор става баща му Венцислав, който за първи път в живота си влиза в болница, за да даде половината си черен дроб на сина си. Самата операция е продължила 17 часа, като най-сложната част е била да се раздели правилно черният дроб на бащата. Вече на четири месеца, Виктор е готов да живее своя втори живот след успешната чернодробна трансплантация. Повече за тежката операция разказа проф. Любомир Спасов, директор на болница &ldquo;Лозенец&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Проф. Спасов, разделянето на черния дроб между баща и син ли беше най-сложното решение за екипа ви?</strong><br /> - Всичко около малкия ни пациент беше сложно. Да, и разделянето беше сложно, на Виктор трансплантирахме малко по-голям черен дроб от необходимото за възрастта му, така преодоляхме очаквани проблеми. Сложно беше и в ситуацията, когато се появи инфекцията, която успяхме бързо да преодолеем. Сложна и уникална беше и самата трансплантация, продължила над 17 часа, с участието на много специалисти. Първо трансплантирахме черния дроб, но не затворихме коремната кухина. Последва втора хирургична интервенция, при която коремчето беше затворено и започна усиленото възстановяване на Виктор. Денонощно лекарските ни екипи се грижеха за баща и син, но това ни е работата.<br /> <br /> Сложно беше и възстановяването му, продължило около месец и половина.<br /> <br /> <strong>- Как е сега бебето?</strong><br /> - Храни се добре, смее се, възстановява се. Ще направим още няколко изследвания, ще го следим, всичко ще е наред.<br /> <br /> Трансплантацията на черен дроб на толкова малко дете е изключително предизвикателство и е голям успех за българската медицина. В световен мащаб само няколко са такива трансплантации на толкова крехка възраст. Това е поредица от усилията на много болнични екипи - в Златоград, в Смолян, в Пловдив и сега в нашата болница.<br /> <br /> Факт е, че и в България успяваме да се справим с такива тежки случаи. Това ни нарежда до добре функциониращи системи на здравеопазване в Европа и света. Това е предизвикателство и изпитание за всички нас като лекари.<br /> <br /> <strong>- Ще се осъществи ли идеята ви за създаването на &ldquo;Балкантрансплант&rdquo;?</strong><br /> - С новото ръководство на здравното министерство смятам, че скоро ще стане факт. Това е реалността - да получаваме и да даваме органи на балканските държави. Те са близки до нас по раса и гени.<br /> <strong><br /> - Как гледате на идеята за легализиране на кръстосаното донорство у нас?</strong><br /> - Против съм. Защото само аз и още един хирург в България извършваме успешни трансплантации на черен дроб от жив донор. Т.е. само ние двамата сме се сблъсквали с това да сложим на операционната маса напълно здрав човек, който не се нуждае от операция, и да му направим една от най-тежките хирургични интервенции - да му вземем част от черния дроб или бъбрека. Което де факто е много сложна манипулация и поставя този здрав човек в риск за живота му. Трансплантологията трябва да бъде безвъзмездна и високо хуманна дейност, трябва да пазим кристалността и доверието в нея.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />