Русенци възкресиха паметта за ролята на писателя, мъченик на тоталитарния режим
<em>Доц. д-р инж. Атанас Колев е роден на 31.01.1943 г. в с. Виноград, обл. Велико Търново. Завършва Техническия университет в София (1969), работи във Винпром &ndash; Русе (1969-1974) и в Русенския университет като технолог, научен сътрудник, гл. асистент и доцент, пенсионира се през 2010 г. Защитава докторат (1994), доцент по &ldquo;Машинознание и машинни елементи&rdquo; (1996). Автор е на книгите: &bdquo;История на техниката&rdquo;, Русе, 1994 (първо издание на български език); &bdquo;Технологичен възход&rdquo;, Русе, 1997, и още 4 в съавторство. <br /> <br /> Инж. д-р Колев е публикувал над 290 статии по машинни елементи, история на Русе, история на техниката, бележити русенци и др. Изследва делото на незаслужено забравените бележити русенци: Александър Хаджи Руссет, Светлозар Димитров (Змей Горянин), Хаджи Иван(чо) Х. Пенчович, проф. Алберт Афталион, на русенските членове на Българската академия на науките и др. Председател е на Гражданско сдружение &ldquo;Русе ХХІ век&rdquo; и на Русенско общество за културно и историческо наследство &bdquo;Змей Горянин&rdquo;.<br /> </em><br /> <strong>- Доц. Колев, кога и как се роди идеята за създаване на Русенското общество за културно и историческо наследство &bdquo;Змей Горянин&rdquo;?</strong><br /> - Тази идея е много стара, свързана с една моя болка. Преди десет години 100-годишнината от рождението на големия русенски поет и писател Светлозар Димитров (11.01.1905), по-известен с псевдонима си Змей Горянин, остана неотбелязана в родния му град, което означаваше, че този автор продължава да е пренебрегван и по политически причини умишлено държан в забвение. Няколкогодишното ми настояване пред различни хора и институции в Русе да се проведе национална конференция, посветена на живота и творчеството му, завърши с една набързо организирана кръгла маса &bdquo;Змей Горянин&ldquo;, на която бяха изнесени доклади само от седем русенски автори. <br /> <br /> Това ме убеди, че за популяризирането на творчеството на Змей Горянин е необходимо да се обединят усилията на повече хора, за да се постигне нещо, което би нарушило статуквото и би оставило трайни следи в съзнанието на русенци. По различни причини осъществяването на идеята започна през есента на 2012 г., когато се събрахме четирима съмишленици и започнахме обсъждането на различни варианти какво и как да се направи, за да не остават в забвение делата на бележитите русенци, оставили трайни следи в българската култура, с които русенската история е пребогата, но се проявява непростимо нехайство към паметта им. На 29.12.2012 г. почетохме паметта на Светлозар Димитров в храма &bdquo;Св. Троица&ldquo;. Първата сериозна проверка на възможностите ни беше организираното поклонение на гроба на Змей Горянин в манастира &bdquo;Седемте престола&ldquo; на 25.08.2013 г., когато 15 русенци се поклониха на гроба му и участваха в спонтанно направената панихида, вълнуващо проведена от отец Петър Ангелов, игуменът на манастира. Тези и няколко други прояви ни увериха, че сме на прав път и обявихме създаването на Русенско общество за културно и историческо наследство (РОКИН) &bdquo;Змей Горянин&ldquo; през ноември 2013 г. Първата му публична изява беше на 15.01.2014 г., когато много от по-младите русенци за пръв път осъзнаха какво явление в българската култура е Змей Горянин по време на посветената на 109-ата годишнина от рождението на писателя паметна вечер, проведена в русенския Клуб на културните дейци. <br /> <br /> <strong>- Какви са основните цели и задачи, които си поставяте пред вашето сдружение?</strong><br /> - Основната ни цел е да привличаме обществения интерес към съдбата на незаслужено забравени русенци, като Змей Горянин, проф. Алберт Афталион (който в световната икономика е това, което е Елиас Канети в литературата), проф. Венелин Ганев, на незаслужено обругавани видни русенци, като Иванчо Хаджипенчович и др., да популяризираме тяхната дейност и постижения, да се борим срещу сянката на забравата, паднала над техните светли имена. Задачите, които си поставяме, са различни, в зависимост от капацитета и ресурсите, с които разполагаме, тъй като нямаме спонсори и планираме разходите си съобразно постъпленията от годишния членски внос, заделян от скромните пенсии на повечето от нашите верни членове. Независимо от оскъдните средства успяхме да направим над 1000 страници копия на произведения, ръкописи и документи на Змей Горянин, които са на разположение на нашите членове и с част от които РОКИН участва в изложбата, организирана през април от Русенската библиотека по случай 110-ата годишнина от рождението на Змей Горянин. Основната ни задача е да популяризираме живота и творчеството на този писател, мъченик на комунистическия режим, поставил го в умишлена забрава над 55 години заради отказа му да преклони раболепно глава пред новите властници след 1944 г. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Осъден с куриозното обвинение &bdquo;заради активната му антисръбска пропаганда,</strong></span><br /> <br /> с която е обслужвал великобългарския шовинизъм&ldquo;, в отговор на което Змей Горянин заявява: &bdquo;единствената ми вина е, че силно обичах народа и родината си&ldquo;. След излизането си от затвора той не може да постъпи на никаква работа, не печатат негови книги, непрекъснато е следен от агенти на Държавна сигурност. За да се отпечатат негови творби, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Георги Караславов и Младен Исаев му предлагат да подпише декларация, че се разкайва за направеното като цензор. </strong></span><br /> <br /> Светлозар Димитров гордо отговаря &bdquo;За какво да се разкайвам, когато самите те много добре знаят, че не съм спирал ничия книга и никому зло не съм сторил?&ldquo;. Дори и след смъртта му едва през 1992 г. се преиздават &bdquo;Лудориите на котарака Панчо&ldquo;. <br /> <br /> <strong>- Как ще възкресите паметта към големия творец - страдалец на българската литература Змей Горянин? </strong><br /> - Светлозар Димитров е в истинския смисъл на думата изключителна, енциклопедична личност, защото оставя трайни следи в 16 области: поет, писател, сатирик, драматург, преводач, литературен критик, редактор, счетоводител, любител химик, фармаколог, филателист, общественик, картограф, композитор на детски песни, дърворезбар, художник калиграф. Невероятен работохолик, който през деня работи, а през свободното си време и през нощта непрекъснато пише. Дори и след като излиза от затвора, е забранено да се печатат негови творби, Змей Горянин продължава да твори &bdquo;книги за чекмеджето&ldquo; с надеждата, че все някога те ще стигнат до читателя. <br /> <br /> Той е и най-добрият български поет на християнска лирика. До смъртта си през 1958 г. непрекъснато пише религиозни стихове, печатани в синодалните издания. И наистина през последните 20 години бяха издадени 8 негови книги, които веднага се изчерпаха и станаха библиографска рядкост. РОКИН &bdquo;Змей Горянин&ldquo; се стреми да издири и опише всичко, което е запазено от богатото литературно наследство на този невероятен творец. Разполагаме с обща информация какво се намира в Националния литературен музей, в Националния исторически архив и в архива на отдел &bdquo;Краезнание&ldquo; на Русенската библиотека &bdquo;Л. Каравелов&ldquo;, така както го е разпределила и предала за съхранение съпругата му Соня Димитрова. С поредицата от литературни вечери на различни теми от неговото творчество през 2015 г., проведени на различни места в Русе, се опитваме негови непубликувани творби да достигнат до повече хора. <br /> <br /> От приетата програма на нашето сдружение за отбелязване 110-ата годишнина от рождението на Змей Горянин са осъществени досега 10 инициативи, между които вечери на тема среща-разговор с ученици от СОУ &bdquo;Хр. Ботев&ldquo; &ndash; Русе; конкурс за написване на есе по епиграми на Змей Горянин от ученици в Математическата гимназия &bdquo;Баба Тонка&ldquo;; участвахме в организираната от Русенската библиотека изложба на творби и документи на писателя и в националната конференция &bdquo;Змей Горянин &ndash; непознатият&rdquo;. И една новина специално за вашия вестник, открихме негова неизвестна стихосбирка &ndash; самиздат, в Териториален държавен архив &ndash; Пловдив. <br /> <strong><br /> - Какво замисляте и занапред, за да не остане житейското и литературното дело на Змея потънало злато в дебрите на забравата?</strong><br /> - Във вашия въпрос виждам закачката с любимата на много българи епиграма на Змей Горянин (една от 3000-те негови, съхранени в архивите) &bdquo;На живота в блатото/ все така се получава/ потъва златото,/ а боклукът плава&ldquo;. Желанията ни са повече от възможностите, с които разполагаме, но се надяваме да намерим съмишленици сред русенската общественост да убедим общинските съветници <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да приемат предложението ни да се наименува площад в центъра на града </strong></span><br /> <br /> на негово име и да му се присъди посмъртно званието &bdquo;Почетен гражданин на Русе&ldquo;, като най-големия русенски писател, оставил два цикъла стихотворения, посветени на Русе (&bdquo;Сонети за Русе&ldquo; и &bdquo;Песни за родния град&ldquo;), три романа за възрожденската история на Русчук, много разкази с герои Баба Тонка, Ангел Кънчев и др. русенски възрожденци. В по-далечен план ще се борим за създаването на литературен музей в Русе, в който да бъдат представени видните русенски литературни творци: Змей Горянин, акад. Михаил Арнаудов, Павел Спасов, Божан Ангелов, проф. Михаил Стоянов, Константин Мутафов, Стефан Гечев, Атанас Ценев и др. Имаме и други идеи и мечти, дано времето и силите ни позволят да ги осъществим.<br /> <br /> <br /> <strong>Юлий ЙОРДАНОВ</strong><br />