Маргарита Хранова: Боре Гуджунов никога не е имал висок дух

<em>Маргарита Хранова е земен и безкрайно директен човек, който не се плаши от гафове - нито на сцената, нито в живота! <br /> <br /> Дори напротив &ndash; подхожда към тях с капка лудост, присъща само на истински творец. Всеки път, когато разговарям с нея, тя подава късче от душата си &ndash; без грим, без маски. Болезнено откровена е и този път. <br /> <br /> Преди няколко дни певицата получи престижната награда &bdquo;Златно перо&rdquo;, която се дава за изключителен принос към българската култура и изкуство &ndash; използваме случая да й я честитим!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_vatre1.JPG" alt="Hranova_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="428" />- Г-жо Хранова, честита престижна награда &bdquo;Златно перо&rdquo;! Тя се дава за изключителен принос към българската култура и изкуство, а знаете, че мнозина с носталгия все още правят неволен паралел с отминали години, когато ги имаше &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, &bdquo;Мелодия на годината&rdquo;. Днес пък на власт са чалгата и рапът..!</strong><br /> - Благодаря ви от сърце. Но знаете ли, ние продължаваме да работим, да правим нови и нови неща, които за съжаление съответните медии не пускат. Има я и болката, и носталгията &ndash; и то точно по нашата мелодична песен! И аз не говоря само за себе си. Колко колеги имат песни със стойностни текстове, с истинска емоция, а не някакви безчувствени и електронни музики&hellip; Затова са и близки до хората и на хората им липсва точно такъв тип музика. Тази носталгия съвсем не е от вчера. Парадокс е как дори Националното радио, дори &bdquo;Бг радио&rdquo;, пускат само най-старите ни песни &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> тия, които сме изпели преди хиляда години </strong></span><br /> <br /> А новите неща?! &ndash; Ние правим постоянно нови албуми, промоции, нови прекрасни песни...Те изобщо не се чуват! Вероятно им е такава политиката..! Или пък са решили да пускат само млади хора, знам ли&hellip;<br /> <strong><br /> - Едното не пречи на другото, си мисля&hellip;</strong><br /> - Да, не пречи, но това, което показва практиката, е ужасно. Аз например, правя непрекъснато нови песни, при това прекрасни, с модерно звучене. Писали са ми ги, забележете, млади композитори! Хора, които тепърва се появяват в нашата музикална култура&hellip; За какво говорим изобщо, срамно е!..<br /> <br /> <strong>- Наскоро в разговор с Веселин Маринов си говорихме точно за това &ndash; как негови песни не са пускани по радиото от 2000 година насам&hellip;</strong><br /> - Ами срамна работа&hellip; Моите се пускат &ndash; тук-там, но само определени, по-популярните. А как да станат другите нови песни популярни, като те не се въртят? А аз си ги пея по концерти и ги правя известни чрез участията си. Да, но все пак хората трябва да ги чуят и по радиото, за да ги харесат. Нашата концертна дейност, знаете, че вече не е чак толкова голяма, както беше някога.<br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате подобно отношение?</strong><br /> - По цял свят винаги хората залагат първо на утвърдените изпълнители, после и на младите. Пускат и от двете групи. Не делят. Не разграничават. При нас, незнайно защо, се залага само на стари неща, отпреди 30 години. Какво се получава ли? Понеже ние залагаме на чистия български език, държим много на него, оказва се, че той днес, едва ли не, звучи демоде???<br /> <br /> <strong>- Демоде за кого?</strong><br /> - Демоде за онези, чиято музика остава почти неразбираема&hellip; слушаш го и просто не разбираш на какъв точно език пее, а той през цялото време пее на български език. И остава неразбрано това! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За тези хора ние сме демоде! </strong></span><br /> <br /> Болни истини са това, но явно сега е моментът да поговорим за тях. Та ние даваме душа на песента, а при другите какво? &ndash; Една механичност. Имам чувството, че не творци, а роботи я правят?!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_orfei.JPG" alt="Hranova_orfei.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="355" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Маргарита Хранова във вихъра на изпълнението на емблематичния конкурс &quot;Златният Орфей&rdquo;</strong></span><strong><br /> <br /> - От колко години сте вече на сцената?</strong><br /> - Ами като сметнем &ndash; от 1971 година съм професионално на сцена, а всъщност година по-рано &ndash; през 70-а участвах и във вокална група на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, още бяхме студенти. Почти 45 години! И продължавам да работя.<br /> <br /> <strong>- Предполагам, че ви е обидно от цялото това безизразно поведение и &bdquo;разсеяно&rdquo; отношение?</strong><br /> - Ами да,.. жалко е. Но е по-жалко за самите медии, които допускат подобно нещо. Да има стойностни изпълнители и да не се въртят! Ето това е истински жалкото! Въртят се някакви безумно неизвестни групи, които нито ги знае някой, нито нищо&hellip; Да, не е нужно да ги знае, но поне да имаха някаква стойност. А те нямат!<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте реална възможност досега да живеете и творите извън България?</strong><br /> - О, да - хиляди пъти, още по комунистическо време. Обаче ние винаги сме оставали в България &ndash; точно защото смятаме, че нашето място е тук, да показваме нашето изкуство. Все пак и заради хората, които обичат нашите песни. За нас това е удоволствието. Нашата публика и нашият живот е тук! Жалко е всичко това, което се случва. Някак недостойно&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_vatre2.JPG" alt="Hranova_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="367" /><br /> <strong><br /> - Може би точно това е и чувството, което държи в плен вече толкова години колегата ви Борис Гуджунов &ndash; емоционален, психически плен. Наскоро (на 22 май, б.а.) той имаше рожден ден&hellip;</strong><br /> - Той не е добре, миличкият. Той никак не е добре. И бил в болница в момента, така разбрах. Не може да се свърже човек с него, за да го поздрави, но на мен ми е много мъчно. Дай Боже да не му се случи нещо... най-лошото. Дай Боже, стискам му палци!<br /> <br /> <strong>- Преди около седмица аз успях да го чуя, макар и за минутка, но знаете ли с какво усещане останах &ndash; че той просто няма височина на духа!</strong><br /> - Не, няма! За съжаление няма&hellip; Но това е вече и до характер. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той просто е човек, който никога не е имал висок дух </strong></span><br /> <br /> &ndash; винаги е бил някак по-лежерен, не знам...Не е бил борбен човек. При него нещата са се подреждали по един или друг начин, но някак си са липсвала борбеността, хъсът. И вероятно това му оказа влияние и за това да не се бори с болестта си. Нямам представа, но така усещам поне аз.<br /> <br /> <strong>- Сривът при Борис Гуджунов вероятно датира още от 1971 година, след като оцелява като по чудо от жестоката самолетна катастрофа, която отнема живота на 30 души&hellip;</strong><br /> - Да, вероятно и тя е оказала влияние. Несъмнено. Явно не е могъл да излезе от това положение&hellip; В живота на всеки има трудни положения, но човек трябва да пада и да се изправя&hellip; Стига да има сили, разбира се. Да успява някак да преодолява препятствията, колкото и трудни да са те. И най-важното &ndash; да иска да ги преодолее.<br /> <br /> <strong>- При вас височина на духа не липсва, нали така?..</strong><br /> - Ами мисля, че не. Не се оставям (смее се). И дай Боже да продължи да бъде така.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_kolegi.JPG" alt="Hranova_kolegi.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="373" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>С&nbsp;колегите си Мими Иванова, Васил Петров и Орлин Горанов</strong></span><strong><br /> <br /> - А кои са определящите трудни препятствия и моменти, през които сте преминала досега, за да се усещате с такъв боен дух?</strong><br /> - Много са били през годините, но си мисля, че най-важното, което в случая трябва да има човек, е любов към това, което прави. Желание, обич към работата си, и да обича хората, за да прави това за самите хора. Колкото и да е велико изкуството на който и да било, ако хората не го споделят, то остава за него. Няма удовлетворение от това! При всеки е имало някакви шокови моменти и сривове. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>При мен такъв шок например беше, когато мъжът ми получи инсулт</strong></span><br /> <br /> Аз такъв безумен срив получих, че просто не знаех на кой свят се намирам! И близо 6 месеца аз просто не се показах, ако не и повече&hellip; Докато съпругът ми не се повъзстанови. Това за мен беше невероятен шок!<br /> <br /> <strong>- Били сте долу, срината? А какво ви изправи?</strong><br /> - Съпругът ми&hellip;Тъй като и той е много силен характер, стана така, че именно той ми вдъхна сили аз да продължа. С него сме цял живот заедно, вече толкова години. И винаги е бил до мен, винаги ме е подкрепял. Заедно сме от 1976-а &ndash; скоро ще станат 40 години! Той дори е бил през цялото това време коректив за мен &ndash; знаете, че човек понякога, вследствие на някаква известност примерно, започва малко да се самозабравя. Но той винаги ме е карал да стъпвам здраво на земята!<br /> <br /> <strong>- 40 години досега семеен живот си е сериозно постижение &ndash; предвид честите практики именно в артистичния свят личните връзки да не издържат във времето! Колегите ви, с които правя неволно единствена асоциация в този смисъл, са Мими Иванова и Развигор Попов...</strong><br /> - Да, да, и те са така, като нас. Но освен тях май и аз не се сещам за други, да ви призная. С мъжа ми сме заедно отдавна, един до друг на всички &bdquo;Златни Орфеи&rdquo;, винаги е бил до мен. Той ми организираше и цялата концертна дейност, когато вече започнах самостоятелната си кариера.<br /> <br /> <strong>- Според мен имате готова история за филм. Доколкото разбрах, се жените тайно, родителите ви не са били съгласни на тази сватба&hellip;</strong><br /> - (смее се) Май е точно така. И представяте ли си сега колко съм била смела тогава, за да си позволя да направя нещо подобно (смее се). Не е много лесна такава крачка, но факт, оженихме се тайно.<br /> <br /> <strong>- Вие ли взехте това трудно решение?</strong><br /> - По-скоро стана под негово влияние, но, разбира се, и аз бях съгласна с това. Тогава думите му бяха ясни: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Или ще се оженим, или трябва да се разделим </strong></span><br /> <br /> след като имаме такъв проблем с родителите!.. И ти не можеш да седиш непрекъснато на този хал &ndash; между чука и наковалнята&hellip;&rdquo;. А родителите ми не бяха съгласни да се омъжа за него, защото смятаха, че тъй като той беше женен, разведен и имаше дете, не е добър вариант. Но още в самото начало, когато не знаеха това, много го харесваха&hellip; И впоследствие вече много го заобичаха, но след като вече бяхме свършили работата (смее се). А и моите родители бяха много строги и принципни хора. Смятаха, че едва ли не аз развалям някакво семейство, че той ще има проблеми с детето си...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_saprug.JPG" alt="Hranova_saprug.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="373" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>С половинката си Кирил Бойчев </strong></span><strong><br /> <br /> - Вашата майка дори му удря шамар, щом разбира, че сте се оженили&hellip;</strong><br /> - Да, защото ние такава изненада й хвърлихме, че тя просто не знаеше как да реагира, светла й памет. И това ми е най-големият грях за моите родители. <br /> <br /> <strong>- Но сте послушали сърцето си. Можело е да направите и грешка, ако не бяхте направили съдбовната крачка в онзи момент...</strong><br /> - Точно така, абсолютно вярно. И да, наистина моите родители след това осъзнаха, че изборът ми е правилен. Трябваше да стане просто по този начин.<br /> <br /> <strong>- Знаете ли, когато ви представят някъде, винаги започват с песента &bdquo;Устрем&rdquo;, която се е превърнала във ваша своеобразна визитна картичка. Но пък може би съвсем неслучайно се казва точно &bdquo;Устрем&rdquo; &ndash; животът ви досега не е ли подобен на устрем?</strong><br /> - Мисля, че да&hellip;И сега се замислям, че действително има такова съвпадение с песента и моя живот. И не е случайно. Права сте! И с този прекрасен текст на Петя Йорданова, и с тази музика на Найден Андреев&hellip; То някак си нещата се подреждат понякога от само себе си. Не съм мислела, че така ще стане, но то си идва.<br /> <br /> <strong>- В такъв случай вярвате ли в предопределеността, в кармата?</strong><br /> - Вярвам, абсолютно! На всеки един човек кармата е предопределена, това е. Почти сигурна съм, че има нещо, което&hellip; как и кой го контролира, не знам, но има. Дали е Господ, дали е нещо висше, което стои над нас, но мисля, че пред нас всичко е наредено, предначертано.<br /> <br /> <strong>- Как си поддържате гласа вече толкова много години? Мнозина ваши колеги например, са споделяли, че често го губят &ndash; при силна емоция или от стрес&hellip;</strong><br /> - Гласът буквално се влияе от всичко, от емоции &ndash; най-много. Дарба е. Естествено, че не прекалявам &ndash; не пуша, което е най-важното. Не се научих да пуша, нямам никакво желание и мразя пушачите, хич не обичам да ми пушат наоколо (смее се). Другото, което е, спазвам някакъв режим на сън &ndash; обичам да си лягам по-рано, стига да имам възможност де, зависи от работата ми. И то сега, напоследък. Иначе, когато бяхме млади &ndash; лягахме късно, ставахме късно, но нещата се променят. Колкото до загубата на глас &ndash; има го, да. Случвало ми се е и това. Обикновено става, когато съм болна, а аз имам и един фарингит, който задължително се възпалява. <br /> <br /> А когато има такова възпаление, изобщо не може да излезе глас.<br /> <br /> <strong>- Но не ви е заварвало това положение на сцената или непосредствено преди концерт?</strong><br /> - Не, Слава Богу! Имала съм моменти, в които доста трудно съм изкарвала докрай, но съм се справяла. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Загуба на глас не ми се е случвало да имам на сцената, за сметка на някои лоши падания</strong></span><br /> <br /> Преди време на един концерт, бях с групата си, и те свиреха преди да изляза. Засвирват, а около мен имаше страшно много кабели. <br /> <br /> И какво става: аз си помислих вътрешно &bdquo;Дано не се спъна&rdquo;, а знаете, че понякога, когато човек си помисли за нещо, и то вземе та се случи. Докато си казвах на ум &bdquo;Внимавай, да не се спънеш&rdquo;, и точно това направих! Излизайки, а тогава бях с един бял панталон, бяла блуза, млада, красива, слабичка &ndash; излязох, летейки напред. Няма да ви казвам как изглеждаше белият панталон&hellip;с черни колене. И като скочих така, хората се зачудиха да пляскат ли, какво да правят?! Беше доста неприятен момент, но&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_vatre3.JPG" alt="Hranova_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="385" /><br /> <strong><br /> - И какво направихте след падането?</strong><br /> - Ами аз се изправих, усмихнах се, отидох до микрофона, грабнах го и казах: &bdquo;Ами случва се, спънах се, какво да правим?!&rdquo; и продължих (смее се).<br /> <br /> <strong>- Може би заради това и успявате да преминавате бързо дори и в най-екстремните моменти в живота&hellip;</strong><br /> - Може би&hellip; Но мен такива неща не могат да ме впечатлят. Аз съм един безкрайно естествен човек, нормален, държа се с всички хора съвсем нормално. Така, както е нормално да паднеш и след това да се изправиш. Тогава изобщо не ми беше приятно, но човек не бива да се притеснява от тези неща, при положение че това е нещо съвсем човешко.<br /> <br /> <strong>- Така е, но пък се изисква човек да е сериозен боец, за да излезе на сцената &ndash; във вашия случай да води музикалното шоу &bdquo;Пей с мен&rdquo;, след като часове преди това е лежал на операционната маса&hellip;</strong><br /> - Ами да, и това е факт. Много неща помните, браво&hellip; Трябваше тогава да ми правят по спешност операция от апендицит. Лайфовете на формата бяха понеделниците, а на мен ми направиха операцията в сряда. Почувствах някакво свиване във вторник вечерта и когато отидох на следващия ден на лекар, се оказа, че веднага трябва да ми се направи операция, защото иначе можеше да стане беля&hellip; В четвъртък лежах след операцията. А в петък &ndash; отидох на репетиция. Малко трудничко ми беше, но отидох. И понеделник водих формата, факт. Аз съм малко лудичка. Гледам да не обръщам много внимание, да не се задълбочавам в такива неща, защото няма полза от това &ndash; нито за психиката, нито за самия човек.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201506/Tina_23/Hranova_vatre_dosie.JPG" alt="Hranova_vatre_dosie.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="311" height="480" />..........................................</strong></span><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Маргарита Хранова над 40 години е неизменно на сцената, а на енергията и хъса й би завидял дори тийнейджър! Изпяла е над 700 песни &ndash; солови и в сборни формации. През 1971 г. завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория и заедно с Катя Филипова и Лидия Джонева заформят популярното за времето си трио &bdquo;Обектив&rdquo;, а от следващата година стартира и самостоятелната й кариера. Печели много и престижни призове на българската и международната сцена, между които първа награда за изпълнител в Международния фестивал &bdquo;Сопот&rdquo; &ndash; Полша, през 1979 г. Носител е и на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; за цялостно творчество.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />