От проспериращ бизнесмен, сега съм на нулата – на 131 лева пенсия!
<em>Бившият варненски районен кмет Тодор Войников е популярно медийно лице. Не само, защото е ексцентричен и винаги се представя с цялата си титла &ndash; &bdquo;Тодор Войников, собственик на хотел &bdquo;Войников&ldquo;, екскмет на район &bdquo;Приморски&ldquo;, ами и заради пъстрата си биография. Назначен е при синьото мнозинство в Общинския съвет на Варна през 1999 година. <br /> <br /> Правомощията му обаче са прекратени предсрочно през 2002 година. Според някои причината са скандали и съмнения за корупция в администрацията на &bdquo;Приморски&ldquo;, а според други &ndash; това, че Войников настъпил крупни интереси. Освен като екскмет той става известен и като един от участниците в тв формата &bdquo;България търси талант&ldquo;. <br /> <br /> Представянето му бе скандално и запомнящо се. Преди дни стана ясно, че от проспериращ бизнесмен Войников е стигнал до просешка тояга и разчита на пенсия от 131 лева. На всичкото отгоре, имал задължения от 36 000 лева, които не можел да погаси и иска да му бъдат опростени. Войников се съгласи да разкаже за житейските си драми единствено пред &bdquo;ШОУ&ldquo;. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_22/Voinikov_vatre1.JPG" alt="Voinikov_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="568" />- Стана ясно, че искаш да ти бъде опростен дълг от 36 000 лева, защото си го закъсал и живееш със 131 лева пенсия. Разкажи какво се случва, защото ти беше проспериращ бизнесмен, имаше хотел&hellip;</strong><br /> - Хотелът ми го взеха. Всъщност това задължение, за което ме питаш е от времето, когато исках да го строя. През 2007 година исках да вдигна хотела в квартал &bdquo;Чайка&ldquo; във Варна, до 17-и блок, където живеех, но тогавашният областен управител &ndash; Петър Кандиларов ме мота две години и не ми даваше отговор &ndash; ще ми отпусне ли едно парче земя или не&hellip; Не знам от злоба ли, за какво ли, но деактува имота от държавна в общинска собственост, само и само да не получа право на строеж. И като ме мота две години, го упрекнах, че явно чака нещо. Какво да си помисля?!<br /> <br /> Накрая заведох дело за пропуснати ползи за 1 800 000 лева. И тогава ми начислиха лихва &ndash; 4-процентова такса в размер на 72 000 лева и юрисконсултско възнаграждение - още 36 000 лева, та станаха 108 000 лева. Благодарение на това, че настъпиха някои промени в ГПК падна таксата и останаха само тези 36 000. Писах до президента Росен Плевнелиев, че моля да ми бъде опростено това задължение, като поисках да ми се съдейства за това - Общинският съвет да даде становище. <br /> <br /> Президентът се ангажира с проблема ми, но въпреки настояването му да се разгледа моята молба, на последната сесия на съвета във Варна, се оказа, че председателят на постоянната комисия по финанси и бюджет Тодор Балабанов даже не си е направил труда да уведоми комисията, че има такава молба! И на сесия излиза Балабанов, и казва, че комисията взела решение да не се опростява дълга. А те не могат да решат дали ще се опрощават държавни вземания, каквото е моето, ами просто трябваше да дадат становище на президента. Аз не се сдържах, излязох и по микрофона казах, че това, което казва Балабанов не е вярно и изобщо не ми е разгледана молбата! <br /> <br /> Не ме поканиха даже да си кажа думата за това какви са ми основанията! А те са сериозни - отнет ми е хотелът, нямам движимо и недвижимо имущество, пенсията ми 131 лева, фирмата ми &bdquo;Хотел Войников&ldquo; е в ликвидация&hellip; Може да се опрости това юрисконултско възнаграждение, защото е минал 5-годишният давностен срок. И сега искам да преустановят ликвидацията на фирмата, защото то на практика няма какво да се ликвидира! <br /> <br /> <strong>- И какво се оказа?! &ndash; От един проспериращ бизнсмен сега си&hellip;</strong><br /> - Сега съм на нулата. Но ще си възстановя хотела. <br /> <br /> <strong>- А как живееш сега?</strong><br /> - Сестра ми ми помага, някак си се оправям. Скромно живея, но ще се оправя&hellip; Много беди ми се събраха, но аз съм Войников, не съм Парцалков! <br /> <br /> <strong>- Сещам се, че те уволняваха, оковаваха във вериги, взривяваха и т. н. , докато накрая не изгуби всички дела, които водеше, както и хотела си&hellip;</strong><br /> - Мен 2003 година ме уволниха, защото пресякох интересите на една групировка, сещаш се на коя. Върховният административен съд ме възстанови на длъжност, но Кирил Йорданов отказа да ме върне и да изпълни решението на съда. Уж бях върнат, но стана така, че назначиха друг &ndash; Стаматов. Бог да го прости отиде си човекът. Цялата работа идва от групировка&hellip;<br /> <br /> <strong>- Защо твърдиш така? Има ли някакви реални основания?</strong><br /> - Когато бях кмет, Царят беше премиер. Ние бяхме много близки с него. Аз и сега съм с монархически убеждения, макар че той за жалост не оправда доверието на хората. Но тогава с голям ентусиазъм го посрещах. Толкова много пари съм изхарчил за него &ndash; за молебени, за паметник на цар Борис да построим съм дал 10 000 лева... Издавах 2-3 години в. &bdquo;Монархическо слово&ldquo;, издадох и книгата &bdquo;Короната - спасение за България&ldquo;.<br /> <br /> Докато хората правеха пари, аз давах! И в едно интервю за МСАТ през 2001 година, когато Царят дойде да представя своите депутати и журналистката го попита: &bdquo;Ваше величество, кой ви покани да дойдете във Варна?&ldquo;, той каза: &bdquo;Моят добър приятел, кметът на район &bdquo;Приморски&ldquo;. Царят тогава нареждаше да събаряме незаконни обекти и премахнах няколко на алеята&hellip; Това беше причината да ме разкарат, а преди това да ме оковат с вериги! Това стана точно на празника Трифон Зарезан през 2002 година. <br /> <br /> Пресрещнаха ме пред къщи пред блок 17-и в кв. &bdquo;Чайка&ldquo; няколко човека с крясъци: &bdquo;Полиция, полиция!&ldquo;. И аз, докато се усетя, две яки момчета ме хванаха за ръцете. Изкривиха ми ги зад гърба, метнаха и едни синджири на врата ми и ме вързаха с катинар на дървото. Знаех, че нищо няма да стане и е само за сплашване, и затова реагирах спокойно. Един съсед видя всичко. Той дойде с ножовка и ме освободи. Спомням си, че тези момчета ги питах: &bdquo;Кой ви нареди? Нали знаете, че съм кметът Войнов!?&ldquo;, а те ми се изрепчиха: &bdquo;Мълчи!&ldquo;. Искам да кажа нещо, което не се знае. Можех да гръмна единия и само това, че ми засече пистолетът го спаси! <br /> <br /> Но може би по-добре е станало&hellip; Преживяхме ги тези неща. Спокойно го понесох, защото Царят стоеше зад мене и не ми пукаше.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_22/Voinikov_vatre3.JPG" alt="Voinikov_vatre3.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="323" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Тодор Войников (в средата) в разговор със Симеон Сакскобургготски (вдясно)</strong></span><strong><br /> <br /> - Какво каза Сакскобургготски за този брутален случай?</strong><br /> - Попита ме по какви причини е станало и аз му казах &bdquo;По политически&rdquo;. Така и мислех тогава. Но после разбрах, че е заради обектите. И това е без съмнение, защото един известен във Варна човек ми каза, че заради моите действия определени хора са били 200 000 долара на загуба. После пък беше това взривяване на плочата в &bdquo;Чайка&ldquo;. Но вместо вход &bdquo;Б&ldquo;, където съм аз, взривили във вход &bdquo;А&ldquo;, като за никого нямаше съмнение, че аз съм бил мишената. Много бели ми се случиха. Както и да е. Взривът стана точно по времето, когато се кандидатирах за кмет на Варна. <br /> <br /> <strong>- Ти се занимаваше и с частен бизнес&hellip;</strong><br /> - Още през 90-та година регистрирах фирма за международен туризъм. Почнахме с корабите да правим екскурзии до Турция, като имах договор с БМФ и бях наел &bdquo;арх. Георги Кирков&ldquo;. След това купих офис в кв.&bdquo;Чайка&ldquo; и развивах туроператорска дейност, но продадох фирмата. И през 2007 година започнах да строя хотел &bdquo;Войников&ldquo;. Тогава започнаха вече проблемите &ndash; от 2008-а нататък, когато настъпи огромната икономическа криза. Имах голям кредит към една банка - общо около 315 000 лева. От началото лихвата беше 10 процента, след това стана 14 процента и просто нямаше как да се издържа. Огромна лихва, и плаваща при това&hellip;<br /> <br /> <strong>- И?..</strong><br /> - И на практика така излезе, че го взеха, а аз сега продължавам да се боря да си го върна. Завел съм няколко дела и сега има един вариант да си го върна срещу минимална лихва- 5,2 процента. Има някакъв шанс, защото с мен се свързаха от една институция, няма да кажа коя е, от която са готови да откупят хотела от банката и да ми го дадат на мен. Даже съм представил и финансово икономическа обосновка. Ако направя една верига, от 50 туристи си преизплащаме дълга&hellip; Спокоен съм и не се паникьосвам. <br /> <br /> Няма смисъл от хленчене и паники, защото само инфаркт може да си докара човек и нищо друго. Трябва да се мисли как да се излезе от ситуация&hellip; <br /> <br /> <strong>- Имаше едно твое изказване, че ти е писнало и смяташ да се хвърлиш от моста &hellip;</strong><br /> - А-а-а, това са глупости! Никога не съм споменавал такова нещо. Знам, че е писано някъде, но нямам представа откъде идва. Това не са мои думи, някой ми ги е прикачил. <br /> <br /> <strong>- Ти си доста колоритна личност, имаш влечение и към изкуството &ndash; рисуваш, пееш&hellip;</strong><br /> - Целият хотел е с мои картини, във всички стаи има. Композирам песни, пея&hellip;<br /> <br /> <strong>- Именно. Още се помни твоето участие в &bdquo;България търси талант&ldquo;. Но нещо се случи там, резил някакъв стана май?..</strong><br /> - А, там&hellip; Вярно е, че малко се смутих по време на изпълнението на песента &bdquo;Моя страна, моя България&ldquo;, но после от един мой приятел разбрах, че Халваджиян, Главният, е искал да получи правата да ползва песните на Емил Димитров и е влязъл в преговори със сина му, обаче той му отказал. Не са се споразумели и Халваджиян бил толкова бесен, че всеки, който се яви с песен на Емил Димитров, бил късан.<br /> <br /> <strong>- Айде бе!..</strong><br /> - Да, имаше много като мен. Само един допуснаха &ndash; всички други ги скъсаха! Имаше едно момче, което много по-добре пееше от мен и гласът му дори беше същият като на Емил Димитров. Намериха му кусур, че имитирал гласа му и го скъсаха. А те всъщност на мен не ми направиха забележка на гласа, а ми казаха, че съм нямал сценично поведение. <br /> <br /> <strong>- Това, което изтъкваш, според мен е малко несериозно&hellip;</strong><br /> - Е, каза ми го човек от телевизията, мой добър познат. Но е вярно, че аз се притесних. Сценичната треска ми изяде главата. Виж, аз нямам претенции за професионализъм. Аз не разбирам от ноти, но имам слухова памет. Музиката е мое хоби. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че познаваш Лили Иванова?</strong><br /> - Много добре я познавам. Имам нарисуван прекрасен портрет на Лили Иванова. Занесох й го лично, когато пя в &bdquo;Черно море&ldquo;. Тя много го хареса и и искаше да й го подаря, но есента трябваше да участва в изложба и й казах, че след това може и да й го подаря&hellip;<br /> <br /> <strong>- И тя как реагира?</strong><br /> - Абе, не й стана хубаво, ама&hellip;. И тя - да й го подаря!..Има достатъчно средства, можеше да каже: &bdquo;Колко струва, г-н Войников?&ldquo;. От кумова срама, макар... Шегувам се, разбира се (смее се &ndash; б. а.). Последно я каних да участва на концерт във Варна, но ми каза, че била много заета. Иначе ние се бяхме запознали преди много години посредством една нейна приятелка &ndash; Родика, която навремето продаваше фастъчки с брат си пред хотел &bdquo;Черно море&ldquo;. Лили Иванова като дойде във Варна, винаги й се обажда - много са близки. <br /> <br /> <strong>- Чувал съм, че познаваш и доста от фолкдивите. Камелия е сред тях&hellip; </strong><br /> - Да, имам огромен портрет и на нея. В цял ръст. Направен по голите й снимки, които направи за едно списание&hellip; Камелия я познавам доста добре, бяхме в чудесни отношения, но както и да е&hellip;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_22/Voinikov_kamelia.JPG" alt="Voinikov_kamelia.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="365" /><br /> <strong><br /> - Тоест?</strong><br /> - Е, тя нали си има едно момче, с което е от години &ndash; Цветин, с него си живее. Когато строях хотела, стана въпрос за името и аз й казах: &bdquo;Виж какво, като направя хотела ще се оженим, нали?&ldquo; (усмихва се &ndash; б. а.). И тя: &bdquo;А, щом строиш хотел, ще си помисля&ldquo;. Но искаше хотела да носи нейното име и аз се дръпнах малко. Не знам защо&hellip;<br /> <br /> <strong>- Малко с недомлъвки говориш. Да не сте имали връзка? </strong><br /> - Не, не, само платоническа. Ходех й на концертите, поднасях й цветя. Те с Цветин си живееха заедно, но аз исках да пробия там. Ама не успях (смее се). Но много я харесвах, тя го знаеше това, че много я обичах. Знаеше и за намеренията ми. Всъщност аз заради нея започнах да строя хотела. Исках да я зарадвам.<br /> <br /> <strong>- Ти си бил много романтичен?</strong><br /> - То не ходи по гората, а по хората. Аз съм всеотдаен човек, за приятел мога да се жертвам. Много я харесвах Камелия, не го крия. Исках да направя хотел, да бъдем заедно&hellip; Имах такива мечти, но момичето си държи на своя Цветин. В един момент имах лек пробив, но тя някак си отрезвя. То и аз бях причината, като каза за името на хотела&hellip;<br /> <br /> <strong>- Да не би да си се притеснил, че подхожда меркантилно?</strong><br /> - Ти го каза, аз не мога да твърдя. Нищо лошо не мога да кажа, момичето си е почтено, добра е. Ето - държи си на момчето колко години. Всяко момиче на по-млади години има възможност да кръшне. Фолкпевица, богати мъже я ухажват&hellip; Тя самата е признавала, че е причинявала някакви болки на Цветин. (смее се). Познавам и фолкпевицата Кати. Беше идвала при мен с една жена, когато бях кмет. Молеха ме за някакъв обект да продават дискети. Даже я имам на снимки Кати &ndash; как е седнала в кметския престол. <br /> <br /> <strong>- Поддържаш ли някакви контакти с някоя от тях?</strong><br /> - Не, вече не. На по-млади години да, но вече всеки - по своя път в живота.<br /> <br /> <strong>- Сега, както си в това положение, не си ли мислил да потърсиш помощ от някоя от тях?</strong><br /> - Не, на мен ми е под достойнството да търся помощ от жени. Сам се оправям. В живота аз помагам на жени, но обратното не е в мой стил. Има си хора за всичко. Аз съм достатъчно кадърен. И ще се оправя. <br /> <strong><br /> - А коя ти е голямата любов? Има информация за една моя колежка &ndash; Надя&hellip;<img src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_22/Voinikov_vatre4.JPG" alt="Voinikov_vatre4.JPG" align="right" border="0" hspace="9" vspace="9" width="320" height="450" /></strong><br /> - Надя ми е съученичка от техникума по озеленяване. Бях 16-годишен и тя ми беше първото увлечение (усмихва се). Толкова бях хлътнал, че даже се наложи да повторя първи курс (смее се &ndash; б. а.) заради влюбчивата си натура. Ние с нея имахме голяма, но платоническа любов. <br /> <br /> Просто още бяхме деца, а при социализма за секс изобщо не се говореше - друго беше възпитанието. Иначе моята голяма любов, освен Надя - ученическата, трябва да призная, че е една полякиня &ndash; Пани Доктор. Така се шегувах с нея, защото тя наистина беше доктор. Иначе се казва Кристина. Видях я за пръв път на Понеделничния пазар във Варна, беше с майка си. Това е през септември 1979 година. Беше много красива. Заговорих я и помня, че това беше в 11 часа, а в 16 часа на същия ден й предложих брак. И тя прие. Замина и се върна на 30 декември. Оженихме се и 5 години живяхме в Полша. Но се разделихме, защото майка й много ни се бъркаше в нещата. Сега са там със сина ми, но не поддържаме контакт. Важното е да са живи и здрави&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />