Емилия Радева: От слабост, инат и лудост изживявах увлечения, без да се превърнат в изневяра

<em>Знаем я като Султана в &bdquo;Иконостасът&rdquo;, Юрталанката в &bdquo;Снаха&rdquo;, Зюлкяр от &bdquo;Ребро Адамово&rdquo;, Марьола в &bdquo;Татул&rdquo;, Екатерина Каравелова в &bdquo;Дело 205/1913 П. К. Яворов&rdquo;, Невена Алданова в &bdquo;Дом за нашите деца&rdquo;&hellip; Емилия, която на 23 май става на 83 г., създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Наричат я &bdquo;ледената кралица на българския театър&rdquo;. </em><br /> <br /> В книгата &bdquo;Коя съм...?&rdquo; голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота &ndash; влюбена, майка, героиня, звезда! От споделените й мисли се разбира, че е живяла с чувството на човек второ качество. Емилия била едва 5-годишна, когато останала без майка. А това, според нея, вече я правело различна от другите деца. Малкото момиченце страдало от определението &bdquo;дете без майка, жив сирак&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Като пето дете малката Еми износвала дрехите на двете си по-големи сестри. Купували й обувки, когато предишните й умалявали така, че петите й изскачали </strong></span><br /> <br /> Красивата актриса завършва гимназия в родния Радомир. Девойката рисува добре от малка, но й се удават и литературата, съчиненията и преразказите. Пред нея е дилемата къде да продължи: в Художествената академия или в Театралното училище. <br /> <br /> Съученичката й <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Елка Константинова (бъдещият министър на културата) я съветва да избере Театралното училище и дори урежда среща с Николай Лилиев, брат на баба й по майчина линия </strong></span><br /> <br /> Големият поет и преводач посреща Емилия в кабинета си в Народния театър. Нейното вълнение е толкова голямо, че не си спомня почти нищо от срещата. &quot;Когато дойдох на себе си - разказа ми тя, - го чух да говори по телефона. Привърши разговора и се обърна към мен: <br /> &quot;Николай Осипович Масалитинов ще чуе материалите ви...&quot;<br /> <br /> Така след литературния колос Лилиев кандидат-актрисата отива при театралния колос Масалитинов, професор по актьорско майсторство. Той е главен режисьор на Народния театър от 1925 до 1944 г. и след това режисьор до смъртта си през 1961 г. Смятан е за родоначалник на съвременната театрална школа в България.<br /> <br /> Масалитинов приема стеснителното момиче от Радомир в дома си. Одобрява избора му на стихотворението &quot;Гладиатор&quot; на Смирненски и откъса от романа &quot;Майка&quot; на Горки. Обаче басня момичето няма. И той веднага предлага басня от... кого, мислите? Крилов, разбира се. За лисицата, която решила посред зима да лови с опашката си риба от реката.<br /> <br /> И вече идва шоуто на бай Косьо Кисимов, както всички наричат големия артист. Влиза Емилия във всекидневната на дома му, подава листовете с материалите си и остава права с готовност да започне. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &quot;Ела, моето момиче, да седнеш тук!&quot;, казва Кисимов и тупва коляното на единия си крак </strong></span><br /> <br /> &quot;Краката ми се подкосиха, хладна пот ме обля, дума не мога да произнеса. Като хипнотизирана сядам на коляното му с мъглявата мисъл: &quot;Ще се жертвам за изкуството&quot;, спомня си Емилия Радева.<br /> <br /> Но през стъклото на вратата вижда силуета на съпругата на актьора и си отдъхва, че все пак до крайност няма да се стигне. А Кисимов слага ръцете си на талията на Емилия и движейки нагоре-надолу крака си, казва: &quot;Друс, друс, друс...&quot;<br /> <br /> Края го знаете, а Емилия Радева и днес казва, че това &quot;друс&quot; ще го помни цял живот. Емилия започва актьорското си обучение при Кръстьо Мирски, но във втори курс класа поема проф. Боян Дановски. Мирски е млад, красив и ерудиран, специализирал във Франция. <br /> <br /> Почти всички студентки са влюбени в него. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Проф. Дановски е известен с това, че е придружавал баба Парашкева до Лайпциг, където през 1934 г. съдят сина й Георги Димитров</strong></span><br /> <br /> по обвинение в подпалване на Райхстага. Той има навика да дава по 10 стотинки като премия на всеки студент, изиграл добре етюда си. <br /> Когато Емилия и Гинка Станчева са &quot;млади непорочни момиченца&quot; в първи курс, ги свалят красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев. Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. Любо беше страхотен &bdquo;Погледите ни се срещнаха. <br /> <br /> Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта. Дълбокият тембър на гласа му ме следваше, стройната, жилава, гъвкава младежка фигура се виеше около мен. Красивите му ръце ме обгръщаха, устните му шептяха &bdquo;Обичам те!&rdquo;, връща се към младостта си актрисата. <br /> <br /> Двете двойки решават да се оженят, преди мъжете да заминат по разпределение в Пловдив. На 8 септември 1954 г. трябва да сключат граждански брак Емилия и Любо. Времето минава, него го няма никакъв. Емилия и кумовете Гинка и Пейчо изпадат в ужас, вече си мислят, че той се е отказал. Слава Богу, накрая подписите в брачната книга са поставени, кумовете им подаряват електрическа ютия (уточнявам, защото преди това ютиите бяха на въглени - б.а.) и четиримата отиват на обяд в ресторант &quot;Червено знаме&quot;.<br /> <br /> Взаимоотношенията им претърпели различни метаморфози. Станали родители, дъщеря им Катето внесла в ежедневието им не само радост, но и грижи. Не ги отминали и нещастните случки. Ревността взаимно ги съпътствала. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>На два пъти подавали молба за развод, после пак се събирали и продължавали&hellip; </strong></span><br /> <br /> Радева се оказала много емоционална жена. Трудно приемала мъжките му страсти: бохемски компании, увлечение по алкохола, неутолимата страст за изява не само на сцената, но и в живота.<br /> <br /> Ревнувала го от всичко това. А и ревността от негова страна била непоносимо бурна. Преследвал я по време на снимки, &bdquo;вардел&rdquo; я от колеги и партньори, от почитатели и ухажори. &ldquo;От накърнено самолюбие, слабост, малко инат и лудост изживях няколко увлечения, но не допуснах да се превърнат в изневяра. <br /> <br /> С Любо бяхме луди един за друг&quot;, признава Емилия. <br /> Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата били влюбени, любовници, съпрузи, врагове. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: </strong></span><br /> <br /> с Любомир Кабакчиев в &quot;Ребро Адамово&quot;, с Апостол Карамитев в &quot;Легенда за любовта&quot; и с Георги Георгиев-Гец в &quot;А бяхме млади&quot;.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />