Не ме е срам да искам пари, изкарал съм си я стократно
<em>Първият концерт на Борислав Грънчаров, който на 21 май стана на 72 г., е с Оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. През 1978 г. вече има собствен оркестър - &ldquo;Гонг&rdquo;. С него изнася по 400-500 концерта годишно. </em><br /> <hr /> <br /> До 1989 г. всички приходи от изявите ми отиваха в държавната хазна. Всичко беше държавно, само че моите колеги с хонорарите, които получаваха, си плащаха данъците, постерите, осветлението, музикалните апаратури, храната и нощувките по време на участия. Това са огромни разноски, които трябваше сами да поемаме, заради което накрая не ни оставаха почти никакви пари. Случвало се е да се върна от двумесечно турне със 150-160 лева спестени средства. Всичко друго отиваше за храна и спане. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За годините, през които съм работил като изпълнител, успях да си купя един черно-бял телевизор и това е </strong></span><br /> <br /> Нито апартамент, нито гарсониера, нищо такова. Тогава ние бяхме третирани като част от народа и не биваше да взимаме повече от един нормален работник. Хонорарите бяха точно определени от Комитета за култура и изкуство. В началото през 1964 г. бяха около 8 до 12 лв. за концерт. Впоследствие, към края на 1980 г., стигнаха до 60 лв., което обаче се даваше само ако си изнесъл самостоятелен концерт. След 1989 г. по-младите звезди вече имат право да взимат целия оборот от концерта. Те може би почти нищо не плащат на държавата като данъци. Въпреки това те, предполагам, ще бъдат третирани по същия закон, по който и ние.<br /> <br /> Така, когато навършат години за пенсия, сигурно и те ще получават някаква държавна издръжка, но няма да е много честно, нали?<br /> Тогава не се замисляхме какви пенсии ще взимаме, като остареем. <br /> <br /> Положението днес обаче е доста сложно, тъй като всичките документи, доказващи, че ние наистина сме работили през всичките тези години, липсват. В налозите, които беше задължително да плащаме, беше включен ДОД и Обществена осигуровка в размер на 22 процента. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>По онова време всяка счетоводителка можеше да влезе в затвора и за най-малката далавера, затова и не си позволяваха заобикалки на закона </strong></span><br /> <br /> Сега се оказва, че от тази концертна дейност документите вече ги няма налице.<br /> <br /> Истината е, че единствено от Бюро &ldquo;София концерт&rdquo; ни напомняха, че ако искаме да се осигуряваме за старини, трябва да си плащаме допълнително осигуровки от хонорарите ни на Запад, което беше доста голяма сума за онези години. Тази осигуровка обаче не беше задължителна и всеки си е направил сметката, че вместо да ги плаща тези пари, е по-добре да си ги спестява.<br /> <br /> Там нещата стояха по съвсем друг начин. И оттам плащах данъци на държавата, защото имаше конвенция между България и Германия и по договорите ни се удържаха определени суми за бюджета. Сега, като се замисля, моите колеги в Германия живеят добре, имат яхти и палати, а ние тук се чудим как да си получим мижавите пенсии, а и то не се знае още колко време ни остава да ги взимаме. Не получавам нищо. Сега съм със социална пенсия. Смятам, че съм си изкарал десетократно пенсията. Не ме е срам да искам повече пари, защото имам съвестта и смелостта да кажа, че аз съм си я изкарал стократно. <br /> <br /> <strong><br /> Йордан БОЯНОВ</strong><br />